РЕШЕНИЕ
№ 1504
гр. Бургас, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120102808 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Созополо“ ООД за осъждане на
ответницата Н.Г.М.. да заплати следните суми: 522.09 лв., представляваща неплатена
част от такса за поддръжка и обслужване на общи части в комплекс от затворен тип
******* находящ се в гр.С*, дължима за 2020 год., ведно с мораторна лихва в размер
на 86.58 лв., начислена за периода от 01.09.2019 год. до 19.04.2021 год.; 1740.30 лв.,
представляваща такса за поддръжка и обслужване на общи части в посочения
комплекс, дължима за 2021 год., ведно с мораторна лихва в размер на 111.67 лв.,
начислена за периода от 01.09.2020 год. до 19.04.2021 год., както и законната лихва
върху горните две главници (такси), начиная от предявяване на исковете - 20.04.2021
год. до окончателното им изплащане.
Така предявените искове са с правно основание в чл.79, ал.1 от
ЗЗД вр. с чл.2 от ЗУЕС, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител
на ищцовото дружество, който моли за уважаването им. Ангажира доказателства,
претендира разноските по делото.
Ответницата, чрез своя адвокатски пълномощник, оспорва
исковете, също ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодни разноски.
Въз основа на наличните по делото доказателства, Бургаският
районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.08.2012 год. е сключен договор между „Созополо“ ЕООД -
изпълнител и Н* М.-възложител, по силата на който ищцовото дружество е приело да
осъществява поддръжка на общи части на масивна жилищна сграда с апартаменти за
сезонно ползване, представляваща комплекс ******* състояща се от четири блока с по
четири етажа, изградена в поземлен имот с идентификатор **** по КК на гр.С*.
За осъществяваната поддръжка, ответницата се е задължила да
заплаща годишна такса от 519.05 евро без ДДС, авансово - до 31-ви август на годината,
предхождаща годината, за която се дължи.
Уговорено е, че посоченият размер на таксата е актуален към
датата на сключване на договора и подлежи на промяна при отчетена инфлация, като
изпълнителят е длъжен да уведоми собствениците за промяната, която е валидна от
уведомяването.
1
Така сключеният договор е предшестван от изрична клауза в нот.
акт № *****/ 2012 год. на нотариус, вписан под № ***в НК, с който ответницата е
придобила от ищцовото дружество собствеността върху апартамент с площ от 74.15
кв.м. (в т.ч. общи площи) в комплекс „******“. С въпросната клауза изрично е
предвидена дължимост на годишна такса в същия размер, за поддръжка на общите
части, платима от М. на „Созополо“ ЕООД.
С исковата молба е приложена, като е приета неоспорена,
разпечатка от електронна кореспонденция между страните, от която се установява, че
на 05.08.2020 год. е изпратено уведомление от офис мениджъра на комплекс
„********“ до ответницата, с изброени дължими суми, в т.ч. поддръжка за 2020 год. -
434 лв. и поддръжка за 2021 год. - 1446 лв., както и отговори от ответницата до
управителя на ищцовото дружество, съдържащи несъгласие с така описаните суми.
Налични са още разпечатки от електронна кореспонденция с
отправяни от страните, взаимно неприети, предложения за корекция на таксата, както и
още 5 бр. договори за поддръжка, сключени между ищцовото дружество и лица,
различни от ответницата, които са идентични откъм съдържание.
На 25.06.2019 год. от страна на „Созополо“ ООД е издаден
документ, озаглавен „уверение“ от две части, за заплатена от ответницата сума в
размер на 1012 лв., представляваща част от задълженията й за поддръжка за 2020 год.
На два пъти, на 08.09.2021 год. и на 14.09.2021 год. Н* М. е
заплатила по банков път, по сметка на „Созополо“ ООД, суми в общ размер на 2430 лв.
(2390 лв. + 40 лв.), с основания „такса за обслужване к-с **** ап.**** по договор от
31.08.12 г. за 2021, 2022 година“, съотв. „ за 2022 год.“.
Изслушани са св. Я* и Х*.
От показанията на първия свидетел - работил в комплекса до края
на летния сезон, се установява, че комплексът е ограден откъм съседните комплекси с
ажурна ограда, има изградена бариера, сауна, басейн, фитнес, детски кът, зелени
площи в двора, както и че се осъществява денонощна охрана и целогодишна
поддръжка на общите части.
В показанията на втория свидетел - съпруг на ответницата, се
съдържат, най-общо казано, оплаквания за некачествено осъществявана поддръжка и
охрана, както и причини за незаплащането на годишните такси - невъзможността да
летуват в България, както и липсата на възможност да извършат банков превод от
Русия по предоставената им банкова сметка.
Налице е и потвърждение от процесуалния представител на
„Созополо“ ООД, извършено в откритото съдебно заседание на 11.10.2021 год. и което
съдът, съобразно чл.175 от ГПК кредитира, че Н* М. е заплатила дължимите за 2020
год. и 2021 год. такси, но в размера, определен с договора.
При така установените факти, исковете се явяват частично
основателни.
Категорично, „*********“ е комплекс от затворен тип по
дефиницията на § 1, т.3 от ДР на ЗУЕС, а като такъв го определя обособеността му в
отделен урегулиран поземлен имот (ограден и с ограничен достъп), с построени сгради
– етажна собственост, както и други обекти с обслужващи функции. Затова
управлението на общите му части се урежда с писмен договор между инвеститора и
собствениците на самостоятелни обекти, с нотариална заверка на подписите - чл.2 от
ЗУЕС. Такъв договор е наличен, подписан е доброволно от ответницата, валиден е и
няма данни да е бил развален от нея при неизпълнение от страна на изпълнителя,
поради което следва да се приеме, че тя дължи уговорените с него такси. Но
неоснователността на исковете за заплащането им произтича от няколко важни
обстоятелства. Първото е, че противно на застъпваната от ищеца теза, няма последващ
договор, респ. анекс към подписания такъв, по силата на който страните да са
предоговорили дължимата такса. Доколкото се касае договор, на страната на
изпълнителя по който е търговец, предлагащ услуга, а на страната на възложителя -
физическо лице, ползващо услуга и имащо качеството на потребител, който договор е
неиндивидуално изготвен, клаузите му се подчиняват на условията за валидност по
ЗЗП. В този смисъл, конкретната клауза, позволяваща на икономически по-силната
страна в облигационното правоотношение - инвеститор, да увеличава едностранно
цената на предлаганата от него услуга, се преценя за нищожна на основание чл.143,
ал2, т.13 от ЗЗП. Това, че отделни клаузи, с оглед естеството на придобивания обект, са
индивидуално уговорени, не изключва приложението на цитираните норми (арг.
чл.146, ал.3 от ЗЗП). Ето защо следва да се приеме, че липсва възможност за
едностранно увеличение на дължимата такса за поддръжка (цена за предоставяна
услуга), която запазва първоначалния си размер.
2
И тъй като таксата за 2020 год., според поддържаното с исковата
молба и в съдебно заседание, е заплатена от ответницата в договорения й размер, а
разликата до „новоопределения“ размер не се дължи, исковете за заплащането й, ведно
с лихва за забава, са неоснователни.
Таксата за 2021 год. е заплатена на 08.09.2021 год., а падежът й е
на 31.08.2020 год., затова за този период, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, М. дължи
мораторна лихва в размер на 126.22 лв., определен от съда по реда на чл.162 от ГПК, в
т.ч. 78.17 лв. - от падежа до 19.04.2021 год. (деня, предхождащ депозиране на исковата
молба) и 48.05 лв. - законната лихва от 20.04.2021 год. до деня на плащането.
Горното налага да се постанови решение, с което основателните
искове да се уважат за посочените размери, като на страните, на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК, се присъдят разноски, които за „Созополо“ ООД възлизат на 425.08 лв., а
за Н* М. - на 226.81 лв.
Водим от изложеното дотук и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.Г.М.., гражданка на Р*, род. на ******* год. в гр.Т*, Г*, притежаваща
паспорт тип Р, код ****, издаден от *** на *** год., адрес: Р , гр.Р*, ул.“*********, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на „Созополо“ ООД, ЕИК **, седалище и
адрес на управление: гр.С*, ж/к „*******, представлявано от К* П*, сумата от 126.22
лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.09.2020 год. до
08.09.2021 год. върху главница от 1218.21 лв. - дължимата за 2021 год. такса за
поддръжка и обслужване на общи части в комплекс от затворен тип ******* находящ
се в гр.С*, в т.ч. 78.17 лв. - от падежа до 19.04.2021 год. (деня, предхождащ депозиране
на исковата молба) и 48.05 лв. - законната лихва от 20.04.2021 год. до деня на
плащането - 08.09.2021 год.
ОТХВЪРЛЯ осъдителните искове на „Созополо“ ООД против
Н.Г.М.., както следва:
- за заплащане на сумата от 522.09 лв., представляваща неплатена
част от такса за поддръжка и обслужване на общи части в комплекс от затворен тип
******* находящ се в гр.Созопол, дължима за 2020 год., ведно с мораторна лихва в
размер на 86.58 лв., начислена за периода от 01.09.2019 год. до 19.04.2021 год. и
законната лихва, начиная от 20.04.2021 год. до окончателното й изплащане, поради
неоснователност;
- за заплащане на сумата от 1740.30 лв., представляваща такса за
поддръжка и обслужване на общи части в посочения комплекс, дължима за 2021 год.,
до размера от 1218.21 лв., поради извършено в хода на процеса плащане, а над този и
до пълния предявен размер - поради неоснователност;
- за заплащане на мораторна лихва върху таксата за 2021 год.,
начислена до 19.04.2021 год. - за горницата над уважения до пълния предявен размер
от 111.67 лв. и законната лихва върху таксата за 2021 год., за периода от 09.09.2021 год.
до окончателното й изплащане, поради неоснователност.
ОСЪЖДА Н.Г.М.. да заплати на „Созополо“ ООД деловодни
разноски в размер на 425.08 лв.
ОСЪЖДА „Созополо“ ООД да заплати на Н.Г.М.. деловодни
разноски в размер на 226.81 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3