Р Е
Ш Е Н
И Е №340
гр. Хасково, 25.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на тринадесети
май
през две хиляди и десета година в състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Н.В.
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 2927 по описа за 2009 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск от В.Т.В., ЕГН **********,*** против ”Теди Трейд” ЕООД,
със седалище и адрес на управление - гр.Х., ж.к.”Б.”, бл.хх, вх.х, ет.х, ап.х, с
правно основание чл. 124, ал.1 вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК-за установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са се намирали в
трудовоправни отношения, възникнали възоснова на сключен Трудов договор № 8/21.01.2009
год., съгласно който изпълнявала длъжността „технически сътрудник”. По силата
на този договор получавала трудово възнаграждение в размер на 190 лева. Падежът
на плащане на същото бил 21-во число на месеца. За периода от 21.04.2009 год.
до 21.08.2009 год. работодателят не й изплатил трудовото възнаграждение. Твърди
също, че сезирала съда със заявление на основание чл. 410 от ГПК и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 760 лв., ведно
със законна лихва и разноски по делото в размер на 200 лева по Ч.гр.д.№
2474/2009 год. по описа на РС-Хасково. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът
подал възражение против издадената заповед за изпълнение, като заявил, че не
дължи сумата поради прекратяване на трудовия договор на основание чл. 190, т.2
от КТ-дисциплинарно уволнение.
Ответникът оспорва иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
Няма спор, че страните по делото са били в трудовоправни отношения, по
силата на сключен между тях срочен трудов договор № 8/21.01.2009 год. със срок
от 6 месеца, при 4 часов работен ден. Според този договор ищцата е заемала
длъжността „технически сътрудник”, считано от датата на сключването на
договора. Уговорено е било трудово възнаграждение в размер на 190 лева, платимо
ежемесечно. Установи се също така безспорно, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено, за което работодателят е издал заповед № 11/07.09.2009
год. на основание чл. 190, ал.1 т.2 и 4 от КТ-налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение”. В заповедта за уволнение е посочено, че същата ще породи
своето действие от датата на връчването й на работника. От приложения екземпляр
по делото / Ч.гр.д.№ 2474/2009 год./ не може да се установи кога заповедта е
била връчена.От друга страна обаче страните не спорят, че заповедта е породила
своето действие, ищцата е обжалвала същата и между страните към настоящия
момент има висящ трудов спор с правно основание чл. 344, ал.1 от КТ.
За правилното изясняване на делото съдът
назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема изцяло като
компетентно и безпристрастно дадено. От същото съдът установи, че за месеците
април, май, юни, юли и август 2009 год. работодателят не е изплащал трудово
възнаграждение на ищцата, макар същата да е отработила това време / с
изключение на м.май, когато е била в отпуск по болест и неплатен отпуск и е
отработила само един ден/. Установи се също, че работодателят е начислявал работна заплата за този период, но във ведомостите за заплати липсва подпис
на ищцата, което налага извод, че такава
не е била изплащана. Вещото лице е
установило, че размерът на неизплатеното трудово възнаграждение възлиза на
сумата общо 603.78 лв., което възнаграждение е за периода от началото на м.април 2009 год. до
края на м.август 2009 год. В с.з. в устния си доклад в.л. направи уточнение, че
за исковия период, а именно от 21.04.2009 год. до 21.08.2009 год. размерът на неизплатеното
трудово възнаграждение възлиза на сума в размер на 469.08 лв.
При тези данни по делото, съдът намира, че по
безспорен начин се установява, че ответникът не е изпълнил своето задължение
като работодател да изплаща редовно уговореното трудово възнаграждение на
ищцата. Следва да се посочи, че към доказателствения материал по делото не са
приобщени доказателства, които да опровергават изложените в исковата молба
фактически твърдения. Ето защо съдът намира, че ответникът дължи плащане на ищцата
на посочената по-горе сума за исковия период. В подкрепа на така направените от
съда констатации е и заключението на вещото лице. Същото не бе оспорено от
страните, поради което и съдът го
възприема. Нещо повече, в последното съдебно заседание ответникът след устния
доклад на вещото лице и направените уточнения досежно размера на неизплатеното
трудово възнаграждение, изрази становище
за основателност на претенцията до размер на сумата от 469.08 лв.
В настоящия процес не следва да бъдат присъждани
разноски на ищцата, въпреки изхода на делото, по следните съображения: от
представения договор за правна защита и съдействие с дата 24.11.2009г. е видно,
че ищцата и адвокат Димитър Николов Георгиев са уговорили адвокатско
възнаграждение в размер на 250лв., като не е посочен начин на плащане. Макар да
не е посочен номер на делото, а само е отбелязано гр.д. по описа за 2009г. на
РС-Хасково, не се спори, че договорът има за предмет оказване на правна защита
и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по настоящото дело.
В посочения договор обаче липсват данни
да е била действително заплатена
/внесена/ така посочената сума, поради което на ищцата не следва да
бъдат присъждани разноски в настоящия процес.
С
оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на Държавата
ДТ в размер на 50 лева и разноски за вещо лице в размер на 60 лева, които суми
да се внесат по сметка н РС-Хасково.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Теди Трейд” ЕООД, със седалище и адрес на
управление - гр.Х., ж.к.”Б.”, бл.хх, вх.х, ет.х, ап.х ДЪЛЖИ на В.Т.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес- гр.Хх, ул.”Д”
№ хх, офис 1-адв.Д. Н. Г., сумата 469.08 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за времето от 21.04.2009 год. до 21.08.2009 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2009 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 200лв., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК по Ч.гр.д.№ 2474/2009 год.на РС-Хасково, като иска да се признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сума над 469.08 лв.
до пълния предявен размер от 760 лв., като неоснователен-ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Теди Трейд”ЕООД-Хасково да
заплати на Държавата ДТ в размер на 50 лева и разноски за вещо лице в размер на
60 лева, които суми да се внесат по сметка на РС-Хасково.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар:
/П/Н./