РЕШЕНИЕ
№ 534
гр. Враца, 10 .12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 26.11.2019г. /двадесет
и шести ноември две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря
ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело
№ 587 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на С. Д. – ст. юрисконсулт и пълномощник на Регионална
дирекция за областите Видин, Монтана и Враца при КЗП, против РЕШЕНИЕ № 48/03.06.2019
г., постановено по АНД № 60/2019 г. на
Районен съд Козлодуй. С оспорения
съдебен акт е отменено НП № К-0031880/13.02.2019 г. издадено от директора на
Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца при КЗП, с което на П.и.б.
АД е наложена имуществена санкция от 3000 /три хиляди/ лева. С касационната
жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, а
приетите от съда констатации са изведени в противоречие с действителната
фактическа обстановка. Излагат се съображения за това, въз основа на които се
прави искане за отмяна на решението,
като незаконосъобразно и потвърждаване на НП.
В депозирана молба за
разглеждане на делото в отсъствие на представител на касатора, поддържа жалбата
и ангажира становище по същество на спора.
Ответникът – П.и.б.
АД, чрез процесуалния представител - юрисконсулт А.И. оспорва касационната
жалба като неоснователна и моли за решение, с което да бъде оставен в сила
обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.
Участващият по делото
прокурор от ОП-Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
а оспореното решение намира за правилно, като краен резултат и моли за оставянето
му в сила.
Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав,
след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните
намира, че касационната жалба е подадена
в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е
Решение № 48/03.06.2019 г., постановено по АНД
№ 60/2019 г. на Районен съд Козлодуй, с което е отменено НП № К-0031880/13.02.2019
г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище Монтана
към ГД“Контрол на пазара“ при КЗП, с което
на П.и.б. АД със седалище и адрес
на управление *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/
лева за нарушение на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/. За
да отмени оспореното НП, въззивният съд е приел в решението, че е налице
нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като в АУАН и НП освен
дата и място на нарушението, следва точно и ясно да бъде описано нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, за да може съдът да прецени дали е
извършено административно нарушение, актосъставителят следва да е констатирал
всички характеристики от състава на адм. нарушение, което в случая не е
сторено. Освен това съдът е констатирал несъответствие между отразеното в АУАН
и последвалото го НП. Прието е още в оспореното решение, че датата, на която се
твърди, че е извършено нарушението не е доказана и актосъставителят, както и
наказващият орган не са спазили изискванията на ЗАНН за индивидуализация на съответното административно нарушение,
което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В тези насоки въззивният съд е изложил
подробни мотиви, в резултат на които е приел, че оспореното наказателно постановление
е незаконосъобразно и го е отменил.
Настоящият касационен
състав не споделя правните изводи
на въззивният съд водещи до
отмяна на оспореното пред него
наказателно постановление. Съображенията за това са следните:
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил неправилни изводи относно недоказаността на
нарушението извършено от ответника. Касационната инстанция приема, че със
своите действия ответника е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна именно състава на нарушението по чл.10а, ал.2 от , като правилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение и
правилно му е наложена съответната санкция с издаденото НП. Действително,
зконодателят в разпоредбата на чл. 10а ал. 1 от ЗПК е допуснал
възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но в ал. 2 на
същата разпоредба е въведено ограничение по отношение на таксите и
комисионните, като такива не могат да бъдат изисквани за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. За да отговаря на изискването на чл.
10а, ал. 1 от ЗПК като такса, събирана за допълнителни услуги, в каквато насока
са твърденията на ответника, таксата за разглеждане на искане за одобряване на
кредит трябва да предхожда отпускането му, т.е. да се събира преди сключване на
договора за кредит и не е свързана с реалното предоставяне на заеманата сума.
Тази такса се събира от всички потребители, спрямо които е била извършена
оценка на платежоспособност и платежоготовност, назависимо от положителния или
отрицателен резултат от разглеждане на искането и неговото одобрение.
При извършена
проверка от служители на касатора в офис на ПИБ АД, клон К. е изискано,
кредитора да представи на 17.12.2018 г. в офиса на КЗП в гр. В. по 2 бр.
договори, сключени с потребители през месеците октомври, ноември и декември. Същите били представени, видно от Протокол за
проверка на документи № 69741/17.12.2018 г. към Констативен протокол № 2670743/04.12.2018
г. и приложени като доказателства по делото. Във всички тези сключени договори,
подписани от страните в Раздел II „Лихви, такси и
комисионни“ в т. 10 е записано: „Кредитополучателят заплаща на Банката
еднократна такса в размер на 25 лева за разглеждане на искане за кредит,
подадено в офис на Банката“. Тълкуването на така записаната клауза води до
извода, че не поискалия кредит или не искането за кредит, което предхожда
отпускането му се заплаща с посочената такса, а такава се заплаща от получилия
кредита при сключване на договора. В Общите условия на ПИБ АД за кредити на
физически лица, които са неразделна част от договора, в Раздел IV „Лихви,
такси и комисионни“ т. 4.10 е записано: „Във връзка с предоставяне, ангажимент,
обезпечаване и погасяване на кредита, както и при ползване на други банкови
услуги, свързани с изпълнение на правата и задълженията на страните по договора
и настоящите ОУ, Кредитополучателят дължи на банката такси и комисионни
съгласно действащата Тарифа към датата на плащането им“. При това положение
закономерно е прието от АНО, че кредиторът изисква тази такса само от
потребители, които са одобрени и на които вече е предоставен кредит със сключен
договор, а не се изисква от всички потребители. Така се променя
предназначението ѝ на действие свързано с усвояването и управлението на
кредита, а не е такса за отделна, допълнителна услуга. При тези данни,
направеният от касатора извод за безспорната установеност на извършено от
дружеството нарушение на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК се споделя напълно от касационната инстанция. След като
дружеството в качеството му на кредитор е изискало от потребителите
еднократната такса в размер на 25 лева, свързана с управлението и усвояването
на кредита, е очевидно, че е осъществен състава на нарушение по чл.
10а ал. 2 от ЗПК, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на търговеца.
АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН, съдържат задължителните
законови реквизити и не са налице съществени процесуални нарушения, които да са
ограничили правото на защита на санкционираното дружество. Освен това, позоваването
от административно-наказващия орган на нормите на действащия закон и боравенето
с използваната от законодателя терминология, е достатъчно, за да разбере
санкционираноното лице в какво се изразява нарушението му и съответно да може в пълен
обем да организира защитата си. Наказанието за това нарушение е правилно
индивидуализирано, като е определено в минималния предвиден от разпоредбата на
чл. 45, ал. 1 размер, поради което не подлежи на преразглеждане от съда. Съобразявайки
наличните по делото доказателства не може деянието да бъде квалифицирано като
"маловажно" по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Същото не разкрива признаците на по-малка обществена опасност в
сравнение с други от същия вид, а представлява типичен случай на такова деяние.
При осъществения
контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК относно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира,
че обжалваното решение е валидно, допустимо, но постановено в нарушение на
материалния закон, поради което следва да
се отмени и постанови друго по съществото на спора, с което да се
потвърди наказателното постановление, като законосъобразно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 48/03.06.2019 г., постановено по
АНД № 60/2019г. на
Районен съд Козлодуй, с което е отменено НП № К-0031880/13.02.2019 г.
издадено от директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и
Враца при КЗП и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА :
ПОТВЪРЖДАВА НП № К-0031880/13.02.2019 г. издадено от
директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца при КЗП, с
което на П.и.б. АД на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.