№ 875
гр. Стара Загора, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, X-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. Костова Колева
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от М. Костова Колева Гражданско дело №
20225530100599 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК.
Ищецът „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД твърди в исковата си молба, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 от ГПК. срещу С. Н. Г., ЕГН ********** било образувано ч.гр.дело №
4470/ 2021г., 4 -в по описа на Районен съд - Стара Загора. Издадена била заповед за
изпълнение на парично задължение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК.
На дата 12.01.2022г. на заявителя „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ било връчено
съобщение с дадени от Съда указания на заявителя за възможността му да предяви
установителен иск срещу длъжника за вземането си по Заповед за изпълнение.
В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява
настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу
ответника по издадената заповед за изпълнение в размер на 713,55 лева, която сума
представлявала, както следва:
- 600 лева - представляваща 8 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за
периода от 10.10.2020г. до 10.05.2021г.;
77,49 лева - представляваща 8 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна
лихва, дължими за периода 10.10.2020г. до 10.05.2021г.
36,04 лева - лихва за забава за периода на просрочието от 11.10.2020г. до 31.08.2021г.
1
„МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД е небанкова финансова институция, вписана
в търговския регистър на Република България под ЕИК: *********. Основният предмет на
търговска дейност на дружеството било предоставянето на краткосрочни потребителски
заеми посредством използването на търговска мрежа или чрез специално създадена онлайн
платформа.
На 02.06.2020г. С. Н. Г. кандидатствала за целеви потребителски кредит при „МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“, в резултат на което между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № ....../02.06.2020г. и на ответника е предоставен паричен кредит в
размер на 600,00 лева, съгласно чл.7 от договора за кредит.
Дружеството изпълнило задължението си по чл.8 от договора и предоставили на
Потребителя сумата по кредита в размер па 600,00 лева, съгласно уговорения между
страните начин на усвояване на кредита, а именно по посочената от него в чл. 8 от договора
банкова сметка с IBAN: BC......... при Банка ДСК ЕАД. В подкрепа на последното представя
платежно нареждане за извършен кредитен превод с референция
......WU201544077/02.06.2020г.
Съгласно чл. 11.4 от договора за кредит общият размер на задължението, което
Потребителят се е задължил да върне за срока на договора бил в размер на 762,83 лева, при
лихвен процент па кредита: 41.00% / чл. 9 от договора/ и ГПP на заема: 49,53 % (чл. 10 от
договора).
Общо дължимата сума от потребителя в края на периода в размер на 762,83 лева
включвала по пера следните компоненти: дължима главница по кредита – 600,00 лева и
162,83 лева договорна възнаградителна лихва, съгласно чл. 9 от договора.
Съгласно чл. 11.6 от договора Потребителят се задължил да върне получения паричен
кредит /главница/, ведно с договорната възнаградителна лихва, съобразно посочения в чл.
11.5 погасителен план, а именно:
Погасителни вноски по кредита, в т.ч.:
Дължима част отОбща
ДатаДължимаДължима
№разходите посума за
за плащанеглавницалихва
Общ размер на погасителната
чл.18.2.,т.8плащане
По
вноска без включена част от
редразходите по чл.18.2.,т.8
110-07-20200.0025.9725.971.6227.59
210-08-20200.0020.5020.501.6222.12
310-09-20200.0020.5020.501.6222.12
410-10-202066.5020.5087.001.6288,62
510-11-202068.7518.2386.981.6288.60
610-12-202071.1015.8886.981.6288.60
2
710-01-202173.5313.4586.981.6288.60
810-02-202176.0410.9486.981.6288.60
910-03-202178.648.3486.981.6288.60
1010-04-202181.335.6586.981.6288.60
1110-05-202184.112.8786.981.6288.60
Тотал:600.00162.83762.8317.82 780.65
Срокът, за който бил предоставен потребителския кредит бил 11 месеца, съгласно чл.
6 от договора, като падежът на плащане на последната месечна погасителна вноска,
съгласно погасителния план по чл. 11.5 от договора бил 10.05.2021г. Видно от погасителния
план бил уговорен 3- месечен гратисен период с отложено плащане на главницата. Страните
уговорили съгласно чл. 19.2 от договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска,
потребителят щял да дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за
целия период на просрочие.
До подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК ответникът заплатил първите две
месечни вноски по договорната лихва и частично третата вноска, по която се дължал
незаплатен остатък в размер па 2,13 лева, след което преустановил плащанията по кредита.
По главницата нямало постъпили плащания. Неизплатеното задължение на ответника към
„МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД по договор № ....../02.06.2020г. към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК било в общ размер на 713,53 лева, от които:
- 600 лева - представляваща 8 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за
периода от 10.10.2020г. до 10.05.2021г.;
77,49 лева - представляваща 8 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна
лихва, дължими за периода 10.10.2020г. до 10.05.2021г.
36,04 лева - лихва за забава за периода на просрочието от 11.10.2020г. до 31.08.2021г.
Към датата на подаване па исковата молба горните дължими суми не били заплатени
па ищеца, нито били са постъпвали други плащания по кредита, който към днешна дата
падежирал изцяло.
Длъжникът-ответник С. Н. Г. не изпълнила задълженията си договор №
....../02.06.2020г. до датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, както и към
настоящия момент на подаването на настоящия иск, което обуславяло правния интерес на
кредитора - ищец в настоящото производство за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда па чл. 415 във вр. с чл. 424 от ГПК.
Моли съда да постановите решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника С. Н. Г., че дължи на ищеца „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД сума в размер
на 713,53 лева, по договор за кредит № ....../02.06.2020г., както следва:
- 600 лева - представляваща 8 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за
периода от 10.10.2020г. до 10.05.2021г.;
3
77,49 лева - представляваща 8 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна
лихва, дължими за периода 10.10.2020г. до 10.05.2021г.
36,04 лева - лихва за забава за периода на просрочието от 11.10.2020г. до 31.08.2021г.
Претендира и законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на
подаване па заявлението по реда па чл. 410 от ГПК до окончателното погасяване на
задължението.
Моли съда да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски за платена
държавна такса в настоящото производство и за адвокатско възнаграждение.
Моли съда да се произнесе и по отговорността на разноските в заповедното
производство и да присъди в полза на дружеството 25.00 лева, представляваща държавна
такса и 360 лева - възнаграждение за адвокат по ч.гр.дело № 4470/2021г. по описа па
Районен съд - Стара Загора, 4 св., съобр. т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК па ВКС.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответницата С. Н. Г., с който заявява, че оспорва предявените искове и
счита, че били неоснователни и недоказани.
Оспорва получаването на сумата по потребителския кредит, както и сключването на
договора за кредит. Оспорва полагането на подписа от ответника в договора за
потребителски кредит и моли съда да се открие производство по оспорването му.
Ако действително се установи, че ответницата е подписала договора и действително е
получила потребителския заем, с настоящото становище, заявява, че прави правопогасяващо
възражение за нищожност на чл.9 и чл.10, чл.11.6, чл.18.2 т.7 и 8 и чл.19.2 от Договора за
потребителски кредит, поради противоречието им с добрите нрави в обществото,
противоречието им в ЗПК и също прави възражение за прогласяването на процесния
договор за унищожаем, като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия от
ответника.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
След като обсъди събраните в хода на производството доказателства ведно със
становищата и доводите на страните, съдът намира за установено следното:
Искът по чл.415 ГПК е установителен по своя характер и има за предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение
съществува.
От приложеното към делото ч.гр.д. № 4470/2021г. по описа на Районен съд - Стара
Загора се установява, че по същото е издадена заповед № 1574/01.10.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е осъдена С. Н. Г. да заплати на „МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД главница в размер на 677,49 лева, лихва в размер на 36,04
лева за периода от 11.10.2020г. до 31.08.2021г. и законна лихва върху главницата от
29.09.2021г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 360 лева. В същата е
записано, че вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за потребителски
кредит № ...... от 02.06.2020 година, сключен между кредитора и кредитополучателя.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит №
...... от 02.06.2020 година, „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД е предоставило на С. Н. Г.
сумата от 600,00 лева, а тя се е задължила да я върне на 11 погасителни вноски, като в
сумата е включена главница и договорна лихва в размер на 41.00 % годишно, като общо
дължимата сума е 780.65 лева, а годишния процент на разходите – 49.53 %.
Основанията за недействителност на договора за потребителски кредит са изброени в
4
чл. 22 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо
същият да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и
т.20 и ал.2 ЗПК и чл. 45, ал.1, т.7-9 ЗПК. В настоящия случай съдът следва служебно да се
произнесе по нищожността на сделката, когато установи пороци, произтичащи пряко от
съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на
съда факти. В този смисъл е и ТР №1/2020 г., постановено на 27.04.2022 г. по ТД №1/2020 г.
ОСГТК на ВКС.
Договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата
недействителност и не противоречи изискванията на чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22 от Закона
за потребителския кредит. Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя
извода, че е спазена писмената форма, шрифтът на текста е не по - малък от 12, съгласно
чл.10 от Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10,
съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация
на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения
процент, годишния процент на разходите съобразен с чл.19, ал.4 от ЗПК, условия за
издължаване на кредита, ведно с погасителен план /разбивка на главница и лихви/, както и
останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11 до т.26. Погасителният план, както и общите
условия са подписани от ответника, респективно са станали част от договорното
съдържание. В чл.11, т.10 от ЗПК не се съдържа изискване за посочване на компонентите на
ГПР, а визираните в закона допускания, използвани при изчисляването му, са уточнени в
чл.19 от Общите условия.
След изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията
към съдържанието на договора, предвиден в чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.
В разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК ясно е посочено какви следва да са реквизитите
на договора за кредит – лихвен процент и условията за прилагането му. Видно от договора
за паричен заем /л. 47-л-51 от делото/, в чл.9 е посочен лихвения процент по кредита –
41,00% фиксиран годишен лихвен процент по заема. В този случай не е необходимо да се
посочват условия за прилагането му. По този начин, е ясно за страната абсолютния размер
на дължимото по договорната лихва, което от своя страна е достатъчно да обоснове липса на
нарушения на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото в договора се съдържат всички реквизити,
посочени в тази разпоредба. Според разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, в договора за
потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо
дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР.
Видно от чл. 10 от договора, в него е посочен годишния процент на разходите, който е в
размер на 49,53%. Посочено е още, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните
допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки при неизпълнение на някое от задълженията по
настоящия договор. Така съдът намира, че при сключване на договора е изпълнено
условието на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Принципно за страните няма пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка
за забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. С ПМС № 72
от 08.04.1994 г. е определен само размерът на законната лихва. Със заключителната
разпоредба §1 е отменено ПМС № 1238 от 25.06.1951 г. за определяне на максималния
процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер на
договорната лихва. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която годишния процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, е приета преди датата на
сключване на договора /02.06.2020г./ със ЗИД на ЗПК и е в сила от 23.07.2014 г.
5
Следователно към датата на сключване на договора за кредит страните са били обвързани от
законовото изискване, третиращо размера на ГПР.
Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона /чл. 26, ал.1 от ЗЗД/. Понятието "добрите нрави" по смисъла на чл. 26,
ал.1, пр.3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ.
търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези
правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при
приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка
противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени,
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели
недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на
другата страна неизгодно условие.
При преценка дали уговорения размер на договорната лихва противоречи на добрите
нрави, защото значително надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението
на кредитора за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя,
както и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави
и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на
кредита, но които се заплащат от кредитополучателя, следва да се отчете характера на
договора, неговата цел, задължението на кредитодателя да предостави договорената сума в
уговорения срок и възможността потребителя да я върне разсрочено и на вноски, макар и с
лихва. Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то
насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както
със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата
сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен.
Ето защо, съдът намира, че при потребителски заем за сума от 600 лв., със сравнително
кратък срок на ползване - 7 месеца, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на
кредитора в размер от 41.00 % е обяснимо с разходите, които прави заемодателят, както и с
риска, който носи, а също и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Следва да се отчете обстоятелството, че се касае за необезпечено вземане, с единствен
длъжник по него.
Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума.
Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това
цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения,
независимо от спецификата на сделката като заемна сделка по ЗЗД или кредитна услуга,
предоставена от търговец на потребител. Нещо повече, законодателят по предвидения от
него ред /ЗПК/ предприема регулация на предоставените от търговците кредитни услуги,
като ограничава размера на възнаградителната лихва по отношение на договорите за
потребителски кредит, при което вече е налице ограничаване на волята на страните не с
добрите нрави, а с императивни правила на закона. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и възнаградителната
лихва, размерът на законната лихва е бил 10 %, а петкратния й размер – 50 %. Т.е. в
конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени
вземания за целия период на кредита, следователно не е налице нарушение на законовото
изискване, както и на добрите нрави, като уговореният размер на „оскъпяване“ на заетите
парични средства не противоречи на добрите нрави, защото не злепоставя интереса на
6
икономически по-слабата страна в облигационното отношение. Следователно посочената
клауза не е нищожна на основание чл.19, ал.5 от Закона за потребителския кредит. В тази
връзка не се явява и прекомерен размерът на уговорената лихва, като противоречащ на
добрите нрави.
По същите мотиви се налага изводът, че не е налице някоя от хипотезите на чл.143,
ал.1, т.1 – 19 от Закона за защита на потребителите, тъй като клаузите не създават
възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в
по – неравностойно имуществено положение.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът за главница се явява основателен и
доказан в пълен размер, а именно 600,00 лева. Върху сумата следва да се присъди и законна
лихва, считано от 29.09.2021г., съобразно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД и петитума на иска.
Договорната лихва е възнаграждение, което финансовата институция получава за
услугата по договора за потребителски кредит и се дължи до датата, на която длъжникът
реално изпълнява задълженията си по договора е възнаграждение за заемодателя за това, че
е предоставил паричен ресурс на длъжника. При настъпила предсрочна изискуемост на
целия кредит и при съобразяване с броя и размера на погасителните вноски за договорна
лихва по погасителен план за целия период на плащане, общият размер на дължимата
договорна лихва възлиза на 77.49 лева за периода от 10.10.2020г. до 10.05.2021г. и в размер
на 40,87 лева за периода от 11.10.2020г. до 29.09.2021г., или общо в размер на 118,36 лева,
съобразно заключението на вещото лице. Ето защо, исковете за възнаградителна лихва и
лихва за забава в размер на 113,53 лева следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество направените съдебно–деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за особен представител, за вещо лице и държавна такса в
настоящото производство и по ч.гр.д.№ 4470/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора
в размер на 1370.00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Н. Г., ЕГН **********, от ......,
че дължи на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: град София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6, представлявано от
Ваня Христова И. и Розалина Здравкова Станкова, със съдебен адрес: гр.София,
бул.България № 81, вх.В, ет.8, ап.22, чрез адвокат М. Й. от САК, сумата от 713,53 лева, по
договор за потребителски кредит № ...... от 02.06.2020 година, от която – сумата от 600,00
лева – главница, сумата от 77,49 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от
10.10.2020г. до 10.05.2021г. и в размер на 36,04 лева за периода от 11.10.2020г. до
31.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2021г. до
окончателното заплащане на сумата, за изпълнението на което парично задължение е
издадена в полза на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, с п.а. заповед №
1574/01.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
4470/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА С. Н. Г., ЕГН **********, от ...... ДА ЗАПЛАТИ на „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град София,
7
ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6, представлявано от Ваня Христова И. и Розалина
Здравкова Станкова, със съдебен адрес: гр.София, бул.България № 81, вх.В, ет.8, ап.22, чрез
адвокат М. Й. от САК сумата в размер на 1370.00 лева, представляваща направени разноски
по ч.гр.д. № 4470/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора и по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.гр.д. 4470/2021г. по описа на Районен съд –
Стара Загора да бъде върнато на съответния състав на Районен съд – Стара Загора, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8