Решение по дело №547/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 273
Дата: 21 април 2023 г. (в сила от 10 май 2023 г.)
Съдия: Екатерина Петрова Николова
Дело: 20231210200547
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Благоевград, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Любомира П. П.а
в присъствието на прокурора К. С. Т.
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20231210200547 по описа за 2023 година
На основание чл. 378, ал.4, т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Д. Г. Л., роден на *** в ***; българин, с българско
гражданство, неосъждан, със средно специално образование, трудово
ангажиран, семеен /живее на семейни начала/ и с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това че на 10.05.2022 год., в гр. Благоевград, в сградата на
Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, находяща се в същия
град, на бул. “Свети Димитър Солунски“ № 83А, във връзка с подадено от
него Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх.№
4860/10.05.2022г. по описа на ОД на МВР – Благоевград, Сектор “ПП“, в
писмена Декларация по чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № I-157 от 1 октомври
2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която
по силата на закон / чл. 151, ал. 5 от ЗДвП /, се дава пред орган на власт
/Началника на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград/, като
декларацията е подадена пред И.А.Г /системен оператор в Сектор “Пътна
1
полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, пряко подчинена на органа на
властта/, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства / че
обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на Европейския
съюз/,е потвърдил неистината, че обичайното му пребиваване не е в друга
държава-членка на ЕС, а в Република България, ****, след като знаел, че към
10.05.2022 г. обичайното му пребиваване е в друга държава – членка на
Европейския съюз /Федерална Република Германия/, където е адресно
регистриран от 01.09.2020 г. , представляващо престъпление по чл. 313, ал. 1,
пр. 1 от НК, за което на основание чл. 78а, ал.1 от НК, го ОСВОБОЖДАВА
от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000.00лв./хиляда лева/.
ОСЪЖДА Д. Г. Л., с адрес в **** и с ЕГН **********, да заплати по
сметка на ОДМВР-Благоевград, сумата от 151, 38 /сто петдесет и един лева и
тридесет и осем стотинки/, представляващи възнаграждение на вещо лице,
във връзка с изготвената Съдебно-почерковата експертиза.
Решението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд –
Благоевград в 15-дневен срок, считано от днес .

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Решение №273/21.04.2023г., постановено по нохд
№547/2023г. по описа на РС-Благоевград :

Производството по делото е образувано по Постановление на РП-
Благоевград с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по
реда на чл.78а, ал.1 от НК, на обвиняемия Д.Г.Л, комуто е вменено в ДП№
172/2022г. по описа на ОДМВР-Благоевград, извършване на престъпление по
чл.313, ал.1, предл. 1 от НК. Престъплението според прокуратурата се
изразява в това, че на 10.05.2022г. в гр. Благоевград, в сградата на Сектор
“Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, находяща се в същия град,
на бул. “Свети Димитър Солунски“ № 83А, във връзка с подадено Заявление
за издаване на свидетелство за управление на МПС /вх. № 4860/10.05.2022г.
по описа на ОД на МВР – Благоевград, Сектор “ПП“/, в писмена Декларация
по чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № I-157 от 1 октомври 2002г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон /
чл. 151, ал. 5 от ЗДвП/, която се дава пред орган на власт / Началника на
Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград/, като декларацията е
подадена пред И.А.Г /системен оператор в Сектор “Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Благоевград, пряко подчинена на органа на властта/, за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства / че обичайното му
пребиваване не е в друга държава – членка на Европейския съюз/,
обвиняемият потвърдил неистина / че обичайното му пребиваване не е в
друга държава-членка на ЕС, а в Република България, ****, след като знаел,
че към 10.05.2022 год. обичайното му пребиваване е в друга държава – членка
на Европейския съюз, а именно - Федерална Република Германия – Alt
Fermerslelen 92, 39122 Magdeburg, където е адресно регистриран от 01.09.2020
г./
В съдебно заседание представителят на РП поддържа обвинението .
Обвиняемият лично и чрез своят защитник не оспорва обвинението и
постановлението на РП-Благоевград . Изказва съжаление за стореното и
апелира за справедливо административно наказание.
Съдебният състав, в пределите на преценката си по чл. 378 вр. с чл.301
от НПК, след като съобрази становищата на страните и след като анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че обвиняемият Д.Г.Л е роден на ***. в
гр. ***, с местоживеене в *** към момента, същият е българин и разведен .
Видно от свидетелството му за съдимост, **** не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че обвиняемият е
правоспособен водач на МПС, за което имал СУМПС № *********, издадено
1
на 30.04.2013г. от СДВР, валидно до 30.04.2018г., за категориите “В“, “С“,
“АМ“, “ТКТ“, “В1“ и “С1“. В последствие, **** отишъл и се установил да
живее във Великобритания, където подал заявление за подновяване на
неговото СУМПС и в тази процедура, на 16.05.2017г. му било издадено
английско СУМПС – DRIVING LICENCE LOZAN711053DG9PA 34, валидно
до 15.05.2022г. След това, от 01.09.2020г. **** се преместил и установил да
живее във ФРГ на адрес: Alt Fermerslelen 92, 39122 Magdeburg. Тъй като
срокът на английското му СУМПС изтичал , обвиняемият решил да го
поднови, но не по местоживеенето си в Германия, а в РБългария. За целта,
същият регистрирал като настоящ негов адрес , считано от 05.05.2022г. ,
следният такъв: *****, въпреки че към същата дата е знаел и му е било добре
известно, че продължава да живее и обичайното му местопребиваване не е в
*** в РБългария, а във ФРГ .
В последствие, на 10.05.2022г., обвиняемият отишъл лично в сградата
на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, находяща се в
град Благоевград, бул. “Свети Димитър Солунски“ № 83, където подал
Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с
вх. № 4860/10.05.2022г. по описа на Сектор “ПП“ при ОД на МВР –
Благоевград. Заявлението било подадено до Началника на Скетор “ПП“ и
прието от св. И.А.Г, в качеството й на “Системен оператор“ в Сектор “ПП“
при ОД на МВР – Благоевград. /За страните не е спорно, че тази свидетелка с
оглед на длъжността си и по смисъла на т. ІІІ от нейната Длъжностна
характеристика, е била на пряко подчинение на Началника на Сектор
“Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, а последният съгласно т. ІІ
от своята Длъжностна характеристика, организира и ръководи задачите,
свързани с дейността по документите за правоуправление и отчета на
водачите на МПС, респ. е натоварен с упражняването на властнически
функции в тази процедура .
Към така подаденото заявление за издаване на СУМПС на
обвиняемото лице, **** приложил и Декларация по чл. 13, ал. 1, т. 6 от
Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина. Декларацията също подал чрез ***, като с
нея удостоверил истинността на някои обстоятелства, а именно, че е с
обичайно пребиваване в Р България и на адрес: ***, обл. Благоевград, ****.
В ДП е изготвена Съдебно-почерковата експертиза, при която се
установява, че подписите, положени в графа “Подпис на заявителя“ в
Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с
вх. № 4860/10.05.2022 год. и в графа “Подпис“ в Декларация, приложение №
3 към Заявлението, от името на Д.Г.Л, са положени от него. Ръкописните
текстове, изписани в графите с данните на заявителя в същото Заявление и в
Декларацията към него, от името на Д.Г.Л и ръкописният текст, също е
констатирано, че са изписани от него.
2
В рамките на така инициираната с посоченото Заявление на
обвиняемият процедура, била извършена проверка за обичайното
пребиваване на **** по линия на Д“МОС“, при която се констатирало, че
същият не пребивава на посоченият от него адрес в РБългария, а именно в
***, на ****, а във ФРГ. Заради последното, с Решение № 1116р-
4473/23.06.2022 г. на Началникът на Сектор “ПП“ при ОД на МВР –
Благоевград, същият отказал издаването на поисканото от обвиняемия
СУМПС.
Видно от декларацията за семейно, имотно и материално положение
на обвиняемото лице, **** е трудово ангажиран и получава месечно
трудово възнаграждение в размер на 1000.00лв.
Изложената фактическа обстановка се извежда и обосновава със
събраните в досъдебна фаза гласни и писмени доказателства, неоспорени от
страните, а именно: с показанията на И.А.Г, с показанията на И.П.Г ,
Протокол за извършена Съдебно-почеркова експертиза № 3/05.01.2023 год.
по описа на Сектор “НТЛ“ при ОД на МВР – Благоевград , Заявление за
издаване на документи за самоличност на български граждани – вх. №
8132/10.05.2022 г. по описа на ОД на МВР – Благоевград, писмо – рег. № В –
17300/14.09.2022 г. по описа на ДМОС – МВР – София, Решение № 1116р-
4473/23.06.2022г. на Началника на Сектор “ПП“ при ОД на МВР –
Благоевград , Декларация по чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № I-157 от 1
октомври 2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, подписана на 10.05.2022г., Свидетелство за съдимост и
Декларация за семейно, имотно и материално състояние.
При така изведената фактическа обстановка, съдът приема, че се
доказа по несъмнен и категоричен начин извършването от обективна и
субективна страна на вмененото на обвиняемия престъпление по чл.
313, ал.1, предл.1 от НК.
От обективна страна, на процесната дата /10.05.2022г./ и на
процесното място / в град Благоевград, в сградата на Сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР – Благоевград, находяща се в град Благоевград, на
бул. "Свети Димитър Солунски" № 83/, пред орган на властта /Началника на
Сектор „Пътна полиция“/, обвиняемият е потвърдил неистина в писмена
декларация /Декларация , приложена към Заявлението му с Вх.
№4860/10.05.2022г./, която по силата на член 13, ал.1, т.6 от Наредба № I-
157/2022г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина , се дава пред орган на
властта (Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Благоевград),
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства / че обичайното му
пребиваване не е в друга членка на ЕС, а в РБългария/, като по този начин е
потвърдил неистина/ че обичайното му пребиваване е в РБългария, след като
е знаел , че това не е така, защото обичайното му пребиваване и било към
3
този момент във Федерална Република Германия и на адрес: Alt Fermerslelen
92, 39122 Magdeburg и респ., след като е имал обичайно пребиваване по
смисъла на посочените разпоредби от Директива 2006/126/ЕО и чл. 151, ал. 5
от ЗДвП и §. 1, т. 46 от ДР на ЗДвП, на територията на такава друга страна
от ЕС./ Подаването на въпросната декларация в случая с отразяването на това
невярно обстоятелство , се доказа по несъмнен и категоричен начин с
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, неоспорени от
страните .
Съгласно чл.7, т. 1, буква “д“ от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на съвета от 20 декември 2006г., свидетелства за управление на
превозно средство се издават само на кандидатите, които имат обичайно
място на пребиваване на територията на държавата – членка, издаваща
свидетелството или могат да представят доказателства, че са учили там за
срок най-малко шест месеца. Тази разпоредба е транспонирана и в нормата на
чл.151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата, която гласи, че свидетелство
за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в Република България, за каквото
обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се
обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето
образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното
образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца .
От своя страна, §. 1, т. 46 от ДР на ЗДвП, сочи, че „обичайно
пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови
връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее, като за обичайно пребиваване на лице, чиито
трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което
вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или
повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при
условие че лицето редовно се връща там.
При тази действаща правна уредба и в страната и в ЕС , издаването на
СУМПС на обвиняемого лице не е могло и не е следвало да се извърши в
РБългария, след като обичайното му местопребиваване не е било на нейна
територия, а именно в друга държава-членка на ЕС. За да преодолее обаче
тази законова пречка, жаблоподателят на практика е извършил и процесното
невярно документиране, като именно това е бил и мотивът за реализиране на
никриминираното деяние в този казус .
Адресатът на заявлението и приложената към него декларация, а именно
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград ,
обосновава квалифицирането на невярното деклариране и като такова пред
орган на властта по смисъла на 93, т. 2 от НК.
От субективна страна , престъплението е извършено при форма на
4
вина - пряк умисъл , тъй като обвиняемият е съзнавал обществено-опасният
характер на деянието си и е искал настъпването на обществено-опасните
последици от него , мотивиран от желанието си да се снабди по този
неправомерен начин и с ново българско СУМПС, мислейки си, че това ще
стане по-бързо и по-лесно, отколкото в страната по обичайното му
местопребиваване /ФРГ/, както сам заяви в последната си дума. В съзнанието
му е било отразено, че не е живял и последните 6 месеца преди датата на
подаване на процесното заявление за издаване на СУМПС в РБългария и
респ. при прилагането на процесната декларация към него, респ. съзнавал е
добре, че обичайното му местопребиваване е именно в друга държава-членка
на ФРГ, но въпреки това е декларирал обратното и извършил умишлено и
виновно процесното престъпление.
По отношение на възражението на защитата за малозначителност на
случая по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК и искането за деквалифициране на
деянието като престъпно такова, съдебния състав счита, че в кориците на
делото не са събрани никакви доказателства, които да сочат, че процесното
инкриминирано деяние не е обществено опасно или, че неговата обществена
опасност е явно незначителна, че да обоснове извода за несъставомерността
му . Деянието, за което е наказан **** е формално такова, то не е резултатно,
не се изисква настъпването на каквито и да е било вредоносни последици, за
де се приеме, че има извършено престъпление и то е с достатъчна степен на
обществена опасност, според самият законодател, произтичаща единствено и
само от депозирането на процесната декларация и извършеното с нея
невярно документиране.
Изявлението на защитата, че служителите в Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Благоевград са „заблудили“ обвиняемия за това невярно
деклариране, защото той не прочел какво подал пред тях на инкриминираната
дата като документи, е абсолютно опровергано със събраните по делото
доказателства и най-вече с изготвената съдебно-почеркова експертиза, от
която се установява, че ръкописният текст представляващ и съдържанието на
процесното невярно деклариране, е изписан именно от обвиняемият ****, а
не от друго лице и служители на Сектор „Пътна полиция“. Ето защо, съдът
не приема за основателни и обосновани тези възражения на защитата.
За извършеното престъпление следва да се ангажира отговорността на
дееца като съдът отчете, че законодателят е предвидил за него в нормата на
чл.313, ал.1 от НК, наказание „Лишаване от свобода“ до 3 години или
„Глоба“ от 100.00лв. до 300.00лв.
От друга страна, съдът констатира, че според представеното за ****
свидетелство за съдимост, той е неосъждан и няма данни да е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл.78а, от НК. Наред с това, от
процесното престъпление не са настъпили имуществени вреди, които да са
останали невъзстановени такива. При тези кумулативни предпоставки съдът
счита, че в казуса следва да намери приложение нормата на чл.78а, ал.1 от НК
5
и обвиняемият да се освободи от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание „Глоба“ за извършеното престъпление .
При определяне размера на тази санкция, съдът отчете като смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства: чистото му съдебно минало, трудовата
му ангажираност и изказаното съжаление за стореното. При тези
индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, съдът прецени, че
адекватно и справедливо административно наказание е такова към минимума,
предвиден от законодателя, а именно „Глоба“ в размер на 1000.00лв. по
чл.78а, ал.1 от НК.
Признаване на обвиняемият за виновен и налагането на същият на
административно наказание по реда на чл. 78а, ал.1 от НК, по аргумент от
чл.189, ал.3 от НК, обосновава и възлагането за заплащане на **** на
сторените по делото разноски, които възлизат на сумата от 151.38 лв./сто
петдесет и един лев и тридесет и осем стотинки/, представляващи заплатено
възнаграждение за изпълнение на съдебно-почеркова експертиза по ДП
№244ЗМ-172/2022г. по описа на ОДМВР-Благоевград и тази сума следва да се
заплати именно по сметка на посочената дирекция.
По изложените мотиви , съдебният състав постанови и решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни