№ 13
гр. П., 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
Членове:Ирина Ат. Джунева
Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
в присъствието на прокурора В. М. М.
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно
административно наказателно дело № 20215200600649 по описа за 2021
година
С решение № 260079 от 18.10.2021г. постановено по АНД № 1078/2020г. по
описа на Районен съд гр. П. е призната обвиняемата В. ИВ. СТ. за невиновна
в това за периода от време 25.11.2016г. до 24.07.2017г. в гр. П. пред *** и по
търговско дело № 79/2017г. по описа на ПОС съзнателно се е ползвала с
неистински частен документ, в частта с положен подпис от В.К. –протокол от
общото събрание на „Е***“ *** от 12.05.2015г. като от нея за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност и на основание чл.9
ал.2 от НК е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.309
ал.1 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Против така постановеното решение е подаден протест от РП-П. с
искането да се отмени и постанови нова осъдително такова по реда на чл.78а
от НК. Изложени са съображения за високата степен на обществена опасност
на деянието, за превратно тълкуване на доказателствата.
В съдебно заседание протеста се подържа и доводите се развиват.
Защита пледира да се потвърди решението като излага съображения за
неоснователност на протеста.
Пред настоящата инстанция несе събраха нови доказателства.
Съдът като съобрази изложеното в протеста и становището на страните
в съдебно заседание и като провери изцяло така атакуваната присъда направи
1
следните изводи:
От доказателствата по делото се установява следната фактическа
обстановка:
В началото на 2015 година св.В.К. решил да регистрира фирма, която да
развива дейност в областта на селското стопанство. На св.В.К. било известно
че в Д**** „З.” е активна оперативна програма за безвъзмездно финансиране
с европейски средства, насочено към подпомагане и развитие на селските
райони (ПРСР) – мярка 4.1. Св.В.К. възнамерявал да кандидатства по мярката
с регистрираната фирма и с полученото финансиране да изгради и оборудва
птицеферма в землището на село Щ., откъдето бил родом. Идеята не била
чужда на бившия съпруг на обвиняемата И.С., с когото св.В.К. бил близък
приятел. С. също смятал един такъв проект за перспективен и обещаващ
добра печалба. Освен това св.В.К. се уповавал на помощта на своята сестра,
която работила в ** „З.”. Тя му обещала, че ще му оказва помощ при
изготвянето на различните видове документи, съпътстващи проекта.
След дълги разговори по темата решението било взето и на 20.05.2015 г.
обвиняемата и св.В.К. провели учредително събрание и създали търговското
дружество „Е***” *** с основен предмет на дейност земеползване и
земеделска дейност за производство и преработка на всички видове продукти
от растителен и животински произход, вътрешно и външно търговска дейност
и т.н. Съдружници в „Е***” *** били св.В.К.и и обв.В.С., които съгласно
дружествения договор го управлявали и представлявали заедно и поотделно.
В самото начало участието на обвиняемата било по-скоро фиктивно, като
действията й били в изпълнение на указанията на бившия й съпруг И.С., с
когото продължавали да живеят заедно. С. не пожелал да стане съдружник,
тъй като имал проблеми с правосъдните органи, но той заедно със св.В.К.
активно проучвали какво трябва да се направи, та проекта за птицеферма да
се реализира.
На 29.03.2016 г. съдружник в „Е***” *** станала св.Е.Г., на която
обвиняемата и св.В.К. продали част от дружествените дялове . С встъпването
си в дружеството св.Г. внесла в капитала лични парични средства.
Кандидатстването по мярка 4.1. към ПРСР 2014-2020г. изисквало
набавяне на огромна по обем документация, за която били необходими
специални познания. Необходимо било възлагането на проучвателни работи,
възлагане и изработване на инвестиционни проекти, оценка за съответствие,
удостоверителни документи от различни институции и т.н. Всичко това
изисквало свободно физическо време за посещение на институции, за заявки
за на-различни услуги, за намиране на подходящи изпълнители и
осъществяване на непрекъснат контакт с тях. Св.Г. имали лични
ангажименти, свързани с отглеждането на малко дете, а св.В.К. работел в град
С.. Те нямали време да участват в събирането на документите за
кандидатстване по проекта. По тази причина задачата била поставена на
обвиняемата, която била безработна и разполагала с достатъчно свободно
време. Съдружниците се разбрали, че след като обвиняемата събере
необходимата документация, тя ще я внесе в областния отдел на ** „З.” в
2
град П.. Освен това обвиняемата и св.В.К. се разбрали С. регулярно да му
докладва до какъв етап е стигнала, като той носи документите на сестра си, за
да каже последната отговарят ли на изискванията по проекта.
В изпълнение на поставената задача обвиняемата сключила няколко
договора с различни изпълнители, за проучване, изготвяне на проекти, оценки
и т.н. Съгласно дружествения договор - чл.36, ал.2, управителят на
дружеството можело да сключва сделки на стойност над 15 000 лева само
след предварително писмено съгласие, изразено в протокол от общото
събрание на съдружниците. Някой от договорите били на стойност над 15 000
лева и въпреки това обвиняемата ги сключила, без да иска писмено съгласие
на останалите съдружници.
На 12.05.2016 г. съдружник в „Е***” *** на мястото на св.В.К. станал
св.М. К., който бил баща на св.В.К.. Това станало след като св.В.К. му продал
дружествените си дялове с договор с нотариална заверка. Независимо, че
св.В.К. формално напуснал дружеството, той продължавал активно да се
интересува от развитието на проекта. Св.М. К. бил наясно, че обвиняемата се
занимава с набавянето на документацията и че когато е готова ще я внесе в
областния отдел на ** „З.” в град П.. Той бил съгласен с това.
Към месец октомври 2016 г. задачите по сключените от обвиняемата
договори за изпълнение били изпълнени, но дружеството нямало парични
средства, за да плати уговорените възнаграждения и да получи изготвените
проекти, оценки и т.н. По тази причина на 14.10.2016 г. съдружник в „Е***”
*** станал св.Б.Г., който изкупил дружествените дялове на св.Г.. Св.Г. влязъл
в дружеството по молба на св.В.К. с цел да осигури финансиране, необходимо
за изплащане на възнагражденията по договорите, сключени от обвиняемата с
цел набавяне на необходимата за кандидатстването на проекта документация.
Св.Г. също бил наясно с поетия от обвиняемата ангажимент да заяви пред **
„З.” желанието на дружеството за финансова помощ по мярка 4.1., и бил
съгласен с това.
Със съдействието на св.Г. и по решение на съдружниците „Е***” ***
още на 11.10.2016 г. бил сключен договор за заем със „С.М.***” *** за сума в
размер на 115 000 лева, която била преведена по сметката на „Е***” в
периода от 13.10.2016 г. до 06.01.2017 г.
Към средата на м.ноември 2016 г. необходимата за кандидатстването по
проекта документация била готова. Обвиняемата я предала на св.В.К., който я
занесъл на сестра си, за да я одобри, след което я върнал на обвиняемата.
На 25.11.2016 г. обвиняемата подала в областния отдел на ** „З.” в град П. от
името на „Е***” *** заявление за финансова помощ, окомплектовано с
всички необходими документи, за което получила входящ номер. Един от
тези документи бил протокол от общо събрание на „Е***” *** от 12.05.2016
г. Този документ удостоверявал, че на 12.05.2016 г. (деня, в който била
изповядана сделката за продажбата на дружествените дялове от св.В.К. на
св.М. К. и приемането на последния като съдружник на мястото на първия) в
град П. се провело общо събрание на съдружниците на „Е***” *** В.К., Е.Г.
3
и В.С. и било взето решение дружеството да кандидатства по мярка 4.1. към
ПРСР 2014 – 2020 за изграждане и оборудване на птицеферма, както и
оправомощаването на управителя – обв. В.С. със задача да подготвя и да
представлява дружеството пред ** „З.” и навсякъде, където е необходимо при
искането, подаването и подписването на документи във връзка с
кандидатстването по мярка 4.1. към ПРСР 2014 – 2020 г. Подписан, на
документа бил предаден вид, че изхожда от всички посочени в него
съдружници, но в действителност подписа, положен от името на св.В.К. не
бил положен от него.
След като обвиняемата подала в областния отдел на ** „З.” в град П. от името
на „Е***” *** заявление за финансова помощ, окомплектовано с всички
необходими документи, тя съобщила това както на св.Г. и св.М. К., така и на
св.В.К.. Всички приели новината с радостно очакване, дори св.В.К. почерпил
приятелите си в град С..
Кратко време след това св.Г. и св.М. К. забелязали, че обвиняемата е
теглила от касата на дружеството значителни по размер парични средства, без
разходно оправдателни документи. По този повод те й потърсили сметка,
вследствие на което отношенията между съдружниците рязко се влошили. Те
спрели да контактуват, след което срещу дружеството били заведени
множество дела от изпълнители, с които обвиняемата била сключвала
различни договори от името на дружеството , без да изпълни задължението си
за плащане на възнаграждение. Тези договори били обезпечени със записи на
заповед.
Тъй като обвиняемата се укривала от свидетелите Г. и М.К., последните
използвали услугите на нотариус, за да я поканят на общо събрание за
решаване на проблемите. Въпреки това тя не се отзовавала, при което св.Г.
предприел процедура за изключването й от дружеството. След като разбрала
това, на 23.05.2017 г. обвиняемата изпратила уведомление до централното
управление на ** „З.”, с което поискала прекратяване на разглеждането на
заявлението за подпомагане, към което приложила копие от протокола от
общото събрание от 12.05.2016 г.
През лятото на 2017 г. св.Г. получил съобщение от ** „З.”, че проекта се
спира, предвид направеното оттегляне от обв.С.. Тази новина изненадала
изключително неприятно както св.Г., така и свидетелите В. и М. К.и, на които
първия я споделил. След като на един по-късен етап св.Г. се снабдил с
протокола от ОС на дружеството от 12.05.2015 г. и го показал на св.В.К.,
последният му казал, че подписа в протокола не е положен от него. По този
повод св.В.К. подал жалба до РП П. с твърдения, че обв.В.С. се е ползвала
пред ** „З.” от неистински документ. За да получи копие от този протокол св.
К. бил подал молба до **З. След като уведомили **З, че волята на
съдружниците е друга им било указано да представят актуален протокол от
общото събрание на съдружниците за кандидатстване по проекта.
На досъдебното производство са били назначени и изготвени три броя
почеркови експертизи, от заключението на които е видно че подписа за
съдружник № 1 срещу името на В. М.в К. в протокола от заседанието на
4
общото събрание на дружеството „Е***” *** от 12.05.2016 г. не е положен от
В.К., което прави документа в тази част неистински. Подписа за В.К. не е
положен от обвиняемата, нито от св.Е.Г. или от бившия съпруг на
обвиняемата И.С.. Подписите от името на обвиняемата и св.Е.Г. са положени
от лицата, т.е. те са истински.
На 12.06.2016 г. обв.В.С. сключила от името на дружеството „Е***” ***
договор за проучване на техническа осъществимост на инвестиционен проект
на строителство и оборудване на ферма за подово отглеждане на пилета -
бройлери с търговското дружество „Е*****” ***. Договореното
възнаграждение възлизало на 72 000 лв., като съгласно дружествения договор
обвиняемата нямала право да сключва сделки над 15 000 лв. без писменото
съгласие на останалите съдружници. За обезпечаване задължението за
плащане обвиняемата като възложител подписала запис на заповед в полза на
изпълнителя с падеж 01.02.2017 г. След настъпване на падежа, тъй като
плащане при изпълнителя не постъпило, последният подал срещу „Е***” ***
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ – записа на заповед. След издаване на заповедта и връчването й на
„Е***” *** чрез св.Г. постъпило възражение за недължимост. При това
положение „Е*****” *** предявило срещу „Е***” *** установителен иск
да бъде признато за установено, че „Е*****” *** има вземане спрямо
ответника „Е***” *** за сума в размер на 72 000 лева, представляваща
дължима сума по запис на заповед, издаден на 12.06.2016 г., с падеж
01.02.2017 г. Било образувано търговско дело № 79/2017 г. по описа на ОС-П..
По искане на ответното дружество „Е***” *** обвиняемата В.С. била
конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника, като й бил
даден срок за отговор. Обвиняемата реализирала правото си на отговор, който
депозирала на вниманието на съдията-докладчик на 24.07.2017 г. В отговора
обвиняемата изложила твърдения, че с протокол от 12.05.2016 г. общото
събрание на „Е***” *** в тогавашния си състав – тя, св.Е.Г. и св.В.К. било
взело решение да кандидатства по мярка 4.1. към ПРСР 2014 – 2020 за
изграждане и оборудване на птицеферма, като в тази връзка останалите двама
съдружници изрично я упълномощили със задачата да подготвя и
представлява дружеството пред ** „З.” и навсякъде, където е необходимо при
искането, подаването и подписването на документи във връзка с
кандидатстването по мярка 4.1. към ПРСР 2014 – 2020. По нататък
обвиняемата изложила твърдения, че въз основа на решението на общото
събрание на „Е***” *** от 12.05.2016 г. имала право да подписва договори,
свързани с проекта по мярка 4.1. и за суми над 15 000 лева каквото било
ограничението съгласно дружествения договор. Към отговора обвиняемата
приложила инкриминирания протокол от общото събрание на „Е***” *** от
12.05.2016 г.
Преценявайки предмета на делото съдията – докладчик по
търг.д.79/2017 г. по описа на ОС –П. с определение от 07.11.2017 г. е приел, че
представения от обвиняемата в качеството й на трето лице – помагач
протокол от 12.05.2016 г. за проведеното ООС, е неотносим за изхода на
спора, поради което и установяването на неговата неавтентичност (по искане
5
на ответника) е ирелеватнто обстоятелство. С изрично определение съдията-
докладчик не е приел протокола като доказателство по делото, поради
неотносимостта му към предмета на доказване. Търговското дело е
приключило с решение, влязло в сила, с което иска е бил отхвърлен като
неоснователен предвид липсата на изпълнение на задълженията на
изпълнителя по каузалното правоотношение – договора за изработка.
Така установената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите М. К., В.К. и Б.Г., дадени в съдебно заседание, както и от тези,
дадени на досъдебното производство, от показанията на свидетелите М.В. и
В.И., от показанията на св.Е.Г. и отчасти от обясненията на обвиняемата и
изцяло от заключенията на почерковите експертизи и писмените
доказателства по делото.
Напълно правилно съдът не е дал вяра на обвиняемата и на св.Г., че на
12.05.2016 г. следобяд в дома на обвиняемата било насрочено събрание на
съдружниците на „Е***”***, на което било взето решението за
кандидатстване по мярка 4.1., както и решение за оправомощаване на
обвиняемата да представлява дружеството при искането, подаването и
подписването на документи във връзка с това кандидатстване. Решение в този
смисъл, макар и не писмено обективирано е било взето на един доста по-
ранен етап, в какъвто смисъл са показанията на св.В.К. и няколко от
сключените от обвиняемата договори в изпълнение на задачата, преди тази
дата. Няма как на 12.05.2016 г. след обяд да се е свикало общо събрание на
съдружниците в състав обвиняемата, св.Е.Г. и св.В.К., взело решенията в
инкриминирания протокол, след като сутринта на същата дата св.В.К. е
напуснал дружеството и на негово място е бил приет св.М. К., и това е било
известно както на св.Г., така и на св.В.К. и на обвиняемата, тъй като всички те
са присъствали сутринта на 12.05.2016 г. в гр.Пловдив, където е била
изповядана сделката за продажба на дяловете.
Установено е безспорно по делото, от приетата почеркова експертиза,че
подписа, положен от името на св.В.К. е неистински, т.е. не изхожда от
лицето, посочено като негов.
За да постанови оправдателна присъда решаващият съд е приел, че е
налице разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК като и двете деяния са с явно
незначителна обществена опасност.
Тези изводи на решаващият съд са неправилни. Деянието на
обвиняемата е изцяло несъставомерно по следните съображения:
За да е съставомерно деянието на С. то тя е следвало да съзнава, че
подписа положен от св. В.К. е неистински. Престъплението по чл.316 във
връзка с чл.308 от НК е съставомерно само когато е извършено с пряк умисъл.
От доказателствата по делото безспорно е установено, че представеният
протокол, от общото събрание на съдружниците, е с вярно съдържание. Св. В.
К. е бил съгласен с участието в програмата на **З и с това дружеството да се
представлява от обвиняемата. Установено е по делото, че този протокол е
изготвен от адвокат. Протокола както и другите документи е входиран в **З
6
след като е проверен от сестрата на св. В.К. и и е предоставен от този
свидетел. Почерковата експертиза е категорична, че нито обвиняемата нито
нейния бивш съпруг нито който и да е от съдружниците е положил подпис за
името на св. В.К.. С нищо по делото прокуратурата не е доказала, че
обвиняемата е съзнавала неистиността на подписа на св. К..Напротив,
налични са данни, че е знаела, че на 12.05.2016г. не е проведено общо
събрание на съдружниците, но за това обвинение няма. Към момента на
депозирането на протокола в **З обвиняемата няма данни да е съзнавала
неистинността на подписа на св. В. К..
Към 22.05.2017г. също липсват данни обвиняемата да е съзнавала, че в
този протокол не се е подписал св. В.К.. В подадените жалби до
прокуратурата се сочат липсата на парични средства и неправилно сключени
договори от обвиняемата, извън дадените и пълномощия, а не за използване
на неистински документ.
По отношение на второто обвинение:
Съгласно чл.10 от НК обществената опасност се свързва с увреждането
или застрашаването на защитени от правото интереси. В наказателната
практика няма спор, че обект на документните престъпления е преди всичко
правната сигурност, която документа е призван да гарантира и в която се
изразява неговата основна правна фигура. Вярно е, че обвиняемата е
представила документа по търговското дело, но същия не е бил приет от
съдията и не е нарушена правната сигурност. Тоест това деяние не е
обществено опасно което го прави и несъставомерно.
С оглед на тези мотиви и настоящият състав прие, че протеста е
неоснователен и решението на първата инстанция следва да се потвърди като
краен извод.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260079 от 18.10.2021г. постановено по АНД №
1078/2020г. по описа на Районен съд гр. П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7