Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............град
Шумен, 20.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при участието на секретаря В.
Русева
като разгледа докладваното от административен съдия
Р. Цветкова адм.д.№315 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.215 ал.1 във вр.
с чл.225а ал.1 и чл.225 ал.2 т.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ),
образувано по жалба от А.М.А. с ЕГН ********** и А.П.А. с ЕГН ********** ***.
Драгомиров №16 против Заповед №РД-25-1929/25.09.2017 г. на Кмета на Община Шумен,
с която на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен
строеж, находящ се в собствения им поземлен имот с идентификатор 83510.660.59
по КК град Шумен.
В жалбата се навеждат доводи за материална
незаконосъобразност на обжалвания административен акт, както и за неспазване на
изискванията за форма на същия, с оглед липсата на мотиви. Оспорващите излагат
съображения, че посочения в заповедта незаконен строеж, по смисъла на ЗУТ не е
строеж, а представлява изграждане на козирка към съществуваща постройка –
гараж. Дори и да се приеме, че е строеж по смисъла на ЗУТ, то той е търпим, тъй
като е изграден през 1999 г., поради което съставлява търпим строеж по смисъла
на пар.16 ал.2 от ПР на ЗУТ и пар.127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ, неподлежащ на
премахване. На тези основания жалбоподателите молят съда да постанови решение,
с което да отмени Заповед №РД-25-1929/25.09.2017 г. на Кмета на Община Шумен като
незаконосъобразна и да им присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Кметът на Община Шумен, редовно
призован, за него се явява ст. юристконсулт И. К., редно упълномощен. Изразява
становище за неоснователност на жалбата, поради което моли съда да я отхвърли
като такава и да присъди направените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Няма спор между страните, а и съгласно нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №186, т.ХІІ, н.д. №4060/30.09.1997 г.
и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №124, том III, рег.6276, дело №495/2002 г. жалбоподателите са собственици
на УПИ ХI-1222, в кв.91в по плана на град
Шумен, с идентификатор 83510.660.59 от КК на град Шумен, съгласно Удостоверение
№42/05.05.2017 г. на Община Шумен и схема №15-337425/17.07.2017 г. на СГКК град
Шумен.
На 20.06.2017 г. в РДНСК - Шумен е депозирана
жалба от Б.М., като собственик на имот УПИ I-1270, в кв.91в по плана на град Шумен, с искане за извършване на
необходимите контролни действия за констатиране на незаконно строителство по отношение
на постройка с идентификатор 83510.660.59.4 по КК на град Шумен, построена УПИ
ХI-1222, в кв.91в. С писмо от
21.06.2017 г. Началникът на РО „НСК Шумен“ е препратил жалбата, ведно с
преписката, на Кмета на Община Шумен по компетентност – получена на 23.06.2017
г., тъй като за строежи от V и VI категория компетентен орган по реда на 223 ал.1 от ЗУТ се явява Кметът на
съответната Община.
Въз основа на така изпратения сигнал от РО
„НСК Шумен“, на 26.07.2017 г. длъжностни лица по чл.223 ал.2 от ЗУТ от Община
Шумен са извършили проверка, при която констатирали на база представените от
страните документи, наличните в Община Шумен документ и оглед на место, че в
собствения на жалбоподателите ПИ с идентификатор 83510.660.59 по КК на град
Шумен съществува строеж, изграден от стоманобетон и тухли със ЗП от 12.4 кв.м.,
с височина 2.55 м., с едноскатен покрив. Същият е разположен между сгради с
идентификатори 83510.660.59.1, 83510.660.59.2 и 83510.660.59.4 по КК на град
Шумен и е изграден на вътрешната регулационна линия с ПИ-и с идентификатори
83510.660.48 и 83510.660.49. Проверяващите длъжностни лица приели, че гореописаното
представлява строеж, който е изграден в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ и е
незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Резултатите от проверката били обективирани
в съставения и надлежно подписан от
длъжностните лица Констативен акт №4/26.07.2017 г., утвърден от Началник отдел
ТСУ при Община Шумен, ведно с приложена към него скица на процесния обект. Липсват
данни на коя дата е връчен КА на жалбоподателите, поради което съдът приема, че
в законоустановения 7-дневен срок е депозирано възражението вх.№94-00-2853/03.08.2017
г. против КА, в което възразили срещу констатациите в него, като посочили, че изградения
едноскатен покрив, представляващ бетонна плоча, който свързва двете техни
собствени сгради, както и е изградена през 1999 г., поради което е търпим
строеж. Към възражението на оспорващите са приложени 4 бр. нотариално заверени
декларации, скица, Конструктивно становище, Схема и Разрешение за строеж от
20.05.1998 г.
По повод така депозираното възражение, с
писмо от 18.09.2017 г. Началникът на отдел ТСУ при Община Шумен е отхвърлил
искането на оспорващите за отмяна на КА, както и е отказал издаване на
удостоверение за търпимост на процесния обект.
С процесната Заповед №РД-25-1929/25.09.2017 г.
Кметът на Община Шумен, въз основа на съставения Констативен акт №4/26.07.2017 г.,
приел, че в собствения на оспорващите ПИ с идентификатор 83510.660.59 по КК на
град Шумен съществува строеж, изграден от стоманобетон и тухли със ЗП от 12.4
кв.м., височина 2.55 м., с едноскатен покрив и който строеж е изграден на
вътрешната регулационна линия с ПИ-и с идентификатор 83510.660.48 и
83510.660.49, съставлява незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ.
Административният орган е приел, че строежът е изградено в нарушение на чл.148
ал.1 от ЗУТ, тъй като е извършен без разрешение за строеж, поради което наредил
на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ да бъде доброволно премахнат за сметка на извършителите,
като определил 14-дневен срок за доброволно премахване на незаконния строеж.
Заповедта е връчена на двамата жалбоподатели
срещу подпис на 27.09.2017 г. Недоволни от нея, същите я оспорили пред
Административен съд Шумен с жалба от 09.10.2017 г. чрез Кмета на Община Шумен, подадена
в законния срок.
От заключенията на вещите лица и по двете
съдебно-технически експертизи, приети от съда
като обективни и компетентно дадени, се установи, че на североизточната
граница на имота, собственост на оспорващите УПИ ХІ-1222 от кв.91в по плана на
град Шумен /ПИ с идентификатор 83510.660.59 по КК на град Шумен/, граничещ с
УПИ І-1270 /ПИ с идентификатор 83510.660.48 по КК на град Шумен/, УПИ ІІ-1224 /ПИ
с идентификатор 83510.660.49 по КК на град Шумен/ и УПИ ІІІ-1269 /ПИ с
идентификатор 83510.660.50 по КК на град Шумен/ са нанесени три сгради на КК, а
именно сграда с идентификатор 83510.660.59.1 – стара жилищна сграда, сграда с
идентификатор 83510.660.59.2 – нова сграда и сграда с идентификатор
83510.660.59.4 – гараж, преустроен в разширение на магазин. Установи се по
категоричен начин, че и за трите посочени сгради, включително и за оградата, има
издадени Разрешения за строеж както следва: за ограда на север РС №344 от 05.12.2012
г., за жилищната сграда от изток Разрешение за строеж №338/13.10.2014 г., за
жилищна сграда на юг Акт за узаконяване №2/28.11.2012 г. и за Гаража от запад
Разрешение на строеж №100/20.05.1998 г. и №345/05.12.2012 г., като за гаража
има издадено и Разрешение за преустройство №231/16.11.2016 г. в магазин за
промишлени стоки, като Разрешения за строеж и преустройство, включително и Акта
за узаконяване са приложени по делото – от л.114 до л.137. От заключението на
вещото лице по първоначалната експертиза се установи, че всички сгради в имота
са V категория, с изключение на оградата, която е VІ категория.
От заключението и по двете съдебно-технически
експертизи се установи, че процесния обект е изграден между сградите – гараж,
жилищна сграда и съществуваща стара жилищна сграда и ограда, като вещото лице
при повторната съдебно-техническа експертиза е посочило, че при изграждане на
гаража, който е преустроен в магазин, покривната плоча на гаража е продължена
като козирка до старата жилищна сграда между новата сграда и оградата.
Единствената разлика в експертизите –
първоначалната и повторната СТЕ се изразява в извода дали е налице строеж по
смисъла на пар.5 т.38 от ДР на ЗУТ.
Няма спор между страните, а и с оглед
показанията на разпитаните свидетели Н.Н.и М.Н., както и от заключението на
вещите по лица и по двете СТЕ и приложеното Разрешително за строеж, се установи
по категоричен начин, че гаражът е построен през 1999 г. и в този период е изградена
и плочата – от стоманобетон, която покрива пространството между трите сгради и
оградата.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 т.3 от ЗУТ, в преклузивния срок за упражняване правото на жалба, от надлежна страна,
имаща правото и интереса да оспори горепосочения акт.
При разглеждането й по същество и след проверка на оспорения
административен акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на основанията, предвидени в
разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът намира, че жалбата е частична основателна, поради следните съображения:
Оспореният
акт е издаден от
компетентен орган – Кмета на община Шумен, в рамките на правомощията му по чл.225а
ал.1 от ЗУТ, съобразно посоченото в същата правно основание за нейното издаване
и в изискуемата писмена форма, доколкото обектът, предмет на заповедта е от V И
VІ категория. Видно от съдържанието на заповедта, в нея са изложени както
фактическите, така и правните основания за постановяването й, същата съдържа
всички законоизискуеми реквизити по смисъла на чл.59 ал.2 от АПК. Ясен е и
адресата на процесната заповед, видно от диспозитива и обстоятелствената част. Още
повече, че жалбоподателите в рамките на развилото се пред административния
орган производство по чл.225а ал.2 от ЗУТ са се възползвали от законното си
право на възражение срещу съставения Констативен акт №4/26.07.2017 г.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалноправните норми, визирани в разпоредбата на чл.225а ал.2 от ЗУТ. Производството по издаване на оспорената заповед е проведено изцяло в съответствие със законовите изисквания. Преди издаване на обжалваната заповед, на 26.07.2017 г. е извършена проверка от длъжностни лица по чл.223 ал.2 от ЗУТ, като резултатите от проверката са обективирани в съставен Констативен акт №4. В законоустановения срок последните се възползвали от правото си на възражения срещу съставения констативен акт и депозирали писмени такива. Възраженията са разгледани от административния орган при постановяване на обжалваната заповед, но не са приети поради липса на основателни факти.
Съдът намира направеното възражение от
оспорващите, че е нарушена нормата на чл.35 от АПК, за неоснователно.
Административният орган, след подаване на възражението срещу Констативния акт,
е изискал всички документи относно построените в имота сгради - разрешение за
строеж, проекти, протокол за даване на строителна линия, на които са се позовали
в своето възражение жалбоподателите. С горните действия е изпълнено
процесуалноправното изискване на чл.35 от АПК за издаване на административния
акт, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Друг е
въпросът дали правните изводи на административният орган съответстват на
установените по факти по делото, което обаче не води до нарушение на чл.35 от АПК.
Предвид гореизложеното съдът приема, че при издаване на оспорения акт не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По отношение съответствие на процесната заповед с материалния закон и с целта на закона:
Разпоредбата на чл.225а ал.1 от ЗУТ оправомощава кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице да издаде заповеди за премахване на незаконни по смисъла на чл.225 ал.2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях. Съгласно разпоредбата на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ такива незаконни строежи съставляват изградените без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж такива. В конкретния случай предмет на проверка от компетентни длъжностни лица по чл.223 ал.2 от ЗУТ е „строеж, изграден от стоманобетон и тухли със ЗП 12.4 кв.м., с височина 2.55 м., с едноскатен покрив, изграден в ПИ с идентификатор 83510.660.59 по КК на град Шумен и на вътрешната регулационна линия с поземлени имоти 83510.660.48 и 83510.660.49“, който строеж е изграден от жалбоподателите.
Съгласно пар.5 т.38 от ДР на ЗУТ „Строеж са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на ЗКН и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението“.
Съдът приема, че в настоящата хипотеза са налице критериите, обуславящи процесния обект като строеж, тъй като по безспорен начин се установи, както с оглед заключението на вещото лице по първоначалната СТЕ, така и от заключението на вещото лице по повторната СТЕ и показанията на свидетелите, че с удължаването на покривната плоча на гаража към сградите – гараж, жилищна сграда и съществуваща стара жилищна сграда и ограда, се покрива пространството между същите и по този начин се обособява ново помещение, състоящо се от стените на посочените стари строежи и нов покрив, което помещение служи за топла връзка между сградите. Както от обяснението на вещото лице в съдено заседание по изслушване на първоначалната СТЕ, така и от приложения снимков материал към заключението на вещото лице по повторната СТЕ, по категоричен начин се установи, че по този начин се е обусловил нов обект, който напълно затваря пространството между старите сгради и оградата, включително и е измазан и боядисан отвътре. При това положение е налице строеж по смисъла на пар.5 т.38 от ДР на ЗУТ, тъй като се явява нова постройка, за която се изисква разрешение за строеж.
В този смисъл съдът не кредитира заключението на вещото лице по назначената повторна СТЕ в частта, с която е строежът е определен като конструктивен и архитектурен елемент – козирка по смисъла на чл.86 от Наредба №7/22.12.2003 г. за правилата и нормативи за устройството на отделни видове територии и устройствени зони, тъй като това продължение от стоманобетонната плоча на гаража към другите сгради и огради не изпълнява функцията на козирка по цитираната норма. Съгласно чл.86 от посочената Наредба, за да е налице такъв елемент – козирка, който е определен от нормата като издатина, следва да е част от сграда, която само излиза пред фасадните плоскости, изградени по линиите на застрояване, и над покривната плоскост на сградата, но не и да свързва линиите на застрояване на отделни строежи и по този начин да образува нов строеж. Дори и да се приеме, че е налице издатина – козирка по смисъла на тази норма, то съгласно чл.93 от същата Наредба е налице изискване за разрешение за строеж, каквото в настоящата хипотеза не е налице.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че обектът представлява строеж по
смисъла, вложен в §5 т.38 от ДР на ЗУТ, че строежът е извършен от жалбоподателите.
Вторият основен
спор по настоящото производство е дали целият обект е изграден без разрешение
за строеж и съответно дали целият подлежи на премахване.
Безспорно се установи по делото,
че продължението на стоманобетоновата покривна плоча от гаража свързва другите
две сгради и оградата, за които обекти са издадени съответните Разрешения за
строеж, включително и Акт за узаконяване. Следователно новият строеж е изграден
от стени, за които има издадено разрешение за строеж и от покривна плоча, за
която не е налице такова разрешение. При това положение съдът приема, че обжалваната заповед се явява
незаконосъобразна в частта, касаеща премахването на „строеж, представляващ
стени, изграден от стоманобетон и тухли с височина 2.55 м.“, тъй като за тях безспорно е
налице Разрешение за строеж. В останалата й част, с която е разпоредено
премахване на едноскатен покрив, изграден от стоманобетон между сгради с
идентификатор 83510.660.59.1 – стара жилищна сграда, с идентификатор
83510.660.59.2 – нова сграда, с идентификатор 83510.660.59.4 – гараж,
преустроен в разширение на магазин, и ограда на север, заповедта се явява
материално законосъобразна и съобразена с целта на закона.
В тази връзка
възражението за търпимост на оспорващите по смисъла на пар.16 ал.3 от ПР на ЗУТ
и пар.127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ съдът намира за неоснователно. От показанията
на разпитаните свидетели и от заключението на вещите лица по двете СТЕ се
установи по категоричен начин, че строежът е изграден през 1999 г. Това
обстоятелство поставя процесния строеж под режима на §16 ал.3 от ПР на ЗУТ, по
силата на който трябва да е налице незаконен строеж, започнат след 30 юни 1998
г., неузаконен до обнародването на този
закон – ДВ, бр.1 от 02.01.2001 г.; допустимост по действащите
подробни градоустройствени планове (т.е. да е бил предвиден в ПУП) и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този
закон (т.е допустим по преките норми като отговарящ на техническите
изисквания за конкретния вид строеж); деклариран от собствениците на строежа
пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този
закон, които предпоставки следва да са в условията на кумулативност.
Тоест изискуемо е, освен съответствие с действалите технически правила и норми,
и надлежно "деклариране" на незаконния строеж в определения
преклузивен срок, а когато това условие не е налице - съответният незаконен
строеж не е търпим /така Решение №10670/12.10.2016 г. по адм.д.№3521/2016 г. на
ВАС; Решение №4290/05.04.2017 г. по адм.д.№11368/2016 г. на ВАС/.
В случая оспорващите нито твърдят, нито са
налице данни и доказателства строежът да е бил деклариран от собствениците му в
посочения срок. Само предвид липсата на тази предпоставка, касаеща
декларирането му в рамките на нормативноустановения времеви интервал, е достатъчно
да се заключи, че процесният строеж е нетърпим.
Законодателят с разпоредбата на пар.127 ал.1 от ЗИД на ЗУТ е допълнил
хипотезите на пар.16 ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов период за
обявяване на строежите за "търпими". Този нов период включва строежи,
извършени до 31.03.2001 г., които, за да бъдат "търпими", следва да
са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон. Нормата на пар.127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ обаче не
изключва приложението на пар.16 ал.1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а е нейно
продължение, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежи,
извършени без строителни книжа, за търпими /така Решение №3558/30.03.2015 г. по
адм.д.№2009/2015 г. на ВАС; Решение №10670/12.10.2016 г. по адм.д.№3521/2016 г.
на ВАС; Решение №9323/13.07.2017 г. по адм.д.№2310/2017 г. на ВАС/. Следователно
подвеждането на горната фактическа обстановка под хипотезата на пар.127 ал.1 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ не би
довело до различен краен резултата, тъй като с тази разпоредба не се изключва
приложението на пар.16 ал.1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, нито пък се въвежда ново
основание за търпимост на строежите. Само за изчерпателност следва да се
отбележи, че съгласно заключението на вещото лице по първоначалната СТЕ
строежът не е допустим по разпоредбите, който са действали както по време на
неговото изграждане, така и по сега действащите разпоредби, тъй като няма
влязъл в сила работен устройствен план.
В резултата на горния анализ съдът приема,
че в случая не са налице предпоставките за търпимост по смисъла на пар.16 ал.3 от ПР на ЗУТ и пар.127 от ПЗР към ЗИД на
ЗУТ.
От
така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма
и процедура, но в несъответствие с материалноправните предпоставки,
регламентиращи процесните отношения и целта на закона в частта й, касаеща „строеж, представляващ
стени, изградени от стоманобетон и тухли с височина 2.55 м.“ в ПИ с идентификатор 83510.660.59 по КК на град
Шумен, поради което в тази й част следва да бъде отменена като
незаконосъобразна. Оспореният административен акт в останалата част, касаещ премахване на едноскатен покрив, изграден от
стоманобетон между сгради с идентификатор 83510.660.59.1 – стара жилищна
сграда, с идентификатор 83510.660.59.2 – нова сграда, с идентификатор
83510.660.59.4 – гараж, преустроен в разширение на магазин, и ограда на север в
ПИ с идентификатор 83510.660.59 по КК на град Шумен,
съответства на материалния закон и неговата цел, с оглед на което жалбата в
тази й част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на процесуалните
представители и на двете страни, на същите следва да се присъдят направените от
тях разноски, съобразно с уважената част на жалбата, съответно съобразно
отхвърлената част на жалбата. На основание чл.143 ал.1 от АПК на оспорващите
следва да се присъдят разноски общо в размер на 912.00 лв. с оглед уважената
част на жалбата, а на ответната страна,
на основание чл.143 ал.4 от АПК следва да се присъди сумата в размер на 100.00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на
жалбата.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед №РД-25-1929/25.09.2017
г. на Кмета на Община Шумен в частта й, с която е
разпоредено премахването на „строеж, представляващ стени, изградени от
стоманобетон и тухли с височина 2.55 м.“
в ПИ с идентификатор 83510.660.59 по КК на град Шумен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.М.А. с ЕГН ********** и А.П.А. с ЕГН ********** ***. Драгомиров №16 против
Заповед №РД-25-1929/25.09.2017 г. на Кмета на Община Шумен в останалата й част, с която е разпоредено премахването на „едноскатен
покрив, изграден от стоманобетон между сгради с идентификатор 83510.660.59.1 –
стара жилищна сграда, с идентификатор 83510.660.59.2 – нова сграда, с
идентификатор 83510.660.59.4 – гараж, преустроен в разширение на магазин, и
ограда на север“ в ПИ с идентификатор 83510.660.59 по КК на град Шумен.
ОСЪЖДА Община
Шумен, представлявана от Кмета да заплати на А.М.А. с
ЕГН ********** и А.П.А. с ЕГН ********** ***. Драгомиров №16 направените по
делото разноски общо в размер на 912.00 /деветстотин и дванадесет лева/ лв.
ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** и А.П.А. с ЕГН ********** ***.
Драгомиров №16 да заплатят на Община Шумен, представлявана от Кмета направените
по делото разноски в размер на 100.00 /сто лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137
във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: