РЕШЕНИЕ
№ 4479
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110103221 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕООД срещу Т. Ж. Т., с която е
предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 5290,86 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ ***/***г., сключен между „***“ АД и Т. Ж. Т., вземанията по който са прехвърлени от
„***“ АД на „***“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от *** г., предявена частично от общо дължимата главница по договора в размер на
11435 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.06.2023 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
30.07.2023 г. по ч.гр.д. № 37101/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че на *** г. е сключен Договор за потребителски кредит № ***/***г.,
между „***“ АД /*** банка/ и Т. Ж. Т., по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 12660 лв. Посочва, че кредитополучателят
се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за
погасяване – 27.06.2021 г., както следва в размер всяка на 79,13 лв. през първата година от
срока на договора, и 206,78 лв. – за периода след първата една година до крайния срок на
договора. Твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал в срок и
в необходимия размер месечните си вноски съгласно договора. Сочи, че на 18.01.2016 г. е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „***“ АД и „***”
ЕООД, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от договор за
потребителски кредит от *** г. е изкупено от „***” ЕООД. Сочи, че ответникът е бил
уведомен за извършената цесия по телефона от служители на ищцовото дружество. Твърди,
че срокът за заплащане на задълженията съгласно договора за потребителски кредит е
изтекъл на 27.06.2021 г., поради което всички задължения на длъжника по договор за кредит
са изцяло изискуеми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не депозиран отговор на исковата молба от ответника Т. Ж. Т..
1
В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на
11.03.2025 г., ответникът не се явява, не изпраща процесуален представител, и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК
за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците
по чл. 238 ГПК, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото
време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от
изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се
направи извод за вероятна основателност на предявените искове - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото
следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените искове да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Съобразно дадените в
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото
производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е
направил разноски в общ размер на 285,82 лв., от които 105,82 лв. – заплатена държавна
такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение. За исковото производство са представени
доказателства за сторени разноски в размер на 105,82 лв. – заплатена държавна. Предвид
изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕООД има право на разноски в
размер на 285,82 лв. за заповедното производство и 105,82 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
2
„***: ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, срещу Т. Ж. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5290,86 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен между
„***“ АД и Т. Ж. Т., вземанията по който са прехвърлени от „***“ АД на „***“ ЕООД по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г., предявена
частично от общо дължимата главница по договора в размер на 11435 лв., ведно със
законната лихва, считано от 06.06.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 30.07.2023 г. по
ч.гр.д. № 37101/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА Т. Ж. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***: ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ №
***, на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 285,82 лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 37101/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от
105,82 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3