П Р И С Ъ Д А

№ 260012             22.01.2021 ГОДИНА                  ГР. БУРГАС

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ГР. БУРГАС                                57-ми НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 22.01 /двадесет и втори януари/ 2021 /две хиляди двадесет и първа/ година

В публично заседание, в следния състав :

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : Красимира Донева

 

секретар – Гергана Стефанова

прокурор – Радослав Воруков

като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева

наказателно от общ характер дело № 4501 по описа за 2020 година,

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.П.Д. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, таксиметров шофьор, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че през периода от месец февруари 2020 г. до месец септември 2020 г. включително, в гр. Бургас, след като е осъден с Решение № 2896/07.11.2019 г. по гр. дело № 3050/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, в сила от 07.11.2019 г., да издържа свой низходящ – непълнолетния си син Д.С.Д., чрез неговата майка и законен представител С.Г.Й., съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7 месечни вноски по 160 лева всяка, равняващи се общо на 1 120 лева /хиляда сто и двадесет лева/  – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като преди постановяване на присъдата подсъдимият е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, поради което и на основание чл. 183, ал. 3 от НК НЕ НАКАЗВА подсъдимия.

Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана пред Окръжен съд – гр. Бургас в 15-дневен срок от днес.

                                       

       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.

 

МОТИВИ към Присъда № 260012/22.01.2021 г., постановена по НОХД № 4501/2020 г., по описа на Районен съд – гр. Бургас

 

Производството по делото е образувано по предявено от Районна прокуратура – гр. Бургас обвинение против С.П.Д. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК – за това, че през периода от месец февруари 2020 г. до месец септември 2020 г. включително, в гр. Бургас, след като е осъден с Решение № 2896/07.11.2019 г. по гр. дело № 3050/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, в сила от 07.11.2019 г., да издържа свой низходящ – непълнолетния си син Д.С.Д., чрез неговата майка и законен представител С.Г.Й., съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7 месечни вноски по 160 лева всяка, равняващи се общо на 1 120 лева.

Предвид наличието на искане от подсъдимия и защитника му, и основания за провеждане на съкратено съдебно следствие, беше проведено предварително изслушване на страните, като производството се разгледа по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

В съда са представени 2 бр. разписки за приемане на паричен превод, от които е видно, че подсъдимият е заплатил на С.Г.Й. присъдената издръжка, предмет на обвинението, поради което моли да не му бъде налагано наказание.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като на основание чл. 183, ал. 3 от НК да не му бъде наложено предвиденото в закона наказание.

За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.П.Д. и св. С.Г.Й. се намирали във фактическо съжителство на семейни начала в гр. Бургас, считано от 2001 г. От съжителството си имат дете – св. Д.С.Д., роден на *** г. През 2019 г. родителите се разделили. С Решение № 2896/07.11.2019 г. по гр. дело № 3050/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, в сила от 07.11.2019 г., подсъдимият бил осъден ежемесечно да заплаща издръжка на детето си в размер на 160 лева. Издръжката била платима на майката – св. Й. ***, до края на съответния месец. От месец ноември 2019 г. до края на месец септември 2020 г. подсъдимият бил регулярен платец, както следва:

-         на 17.12.2019 г. превел чрез „Easy pay“ сумата 100 лева;

-         на 31.12.2019 г. превел чрез „Easy pay“ сумата 100 лева;

-         на 25.07.2020 г. превел чрез „Easy pay“ сумата 100,00 лева.;

-      на 10.09.2020 г. превел чрез „Easy pay“ сумата 100 лева или от влизането на цитираното решение в сила до месец септември 2020 г., включително, е изплатил сумата 600 лева, която се равнява на месечните вноски за месеците ноември 2019 г., декември 2019 г., януари 2020 г. и август 2020 г. /в разписката от 10.09.2020 г. изрично е посочено, че сумата е за издръжката за месец август 2020 г./, т. е. от събраните по делото доказателства се установява, че Д. не е изпълнил задължението за плащане на издръжка на сина си за периода от месец февруари 2020 г. до месец септември 2020 г., включително, общо 7 месечни вноски. Вноските, които не са заплатени в посочения период, са седем, тъй като от същият е изключен месец август 2020 г., който е платен с разписката от 10.09.2020 г.

Поради неплащане на присъдената издръжка, свид. Й. се снабдила с изпълнителен лист и завела изп. дело № 181/2020 г., по което не са постъпвали суми от Д..

От представените в с. з. на 22.01.2021 г. доказателства, се установява, че преди постановяване на присъдата подс. Д. е издължил издръжката за процесния период, предмет на обвинението.

Видно от справка за съдимост, подсъдимият е неосъждан.

Горните факти се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели, обясненията на Д., както и от всички приобщени по делото писмени доказателства. Всички доказателства са безпротиворечиви, логични и последователни, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето и механизма на извършване на престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият С.П.Д. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като, след като е бил осъден с влязло в сила от 07.11.2019 г. Решение № 2896/07.11.2019 г. по гр. дело № 3050/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас да издържа свой низходящ – непълнолетния си син Д.С.Д., съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7 месечни вноски по 160 лева всяка, равняващи се общо на 1 120 лева.

От обективна страна подсъдимият е осъществил признаците от състава на престъплението, визирано в чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като въпреки, че е бил осъден със съдебно решение да издържа свой низходящ, не е изпълнил задължението си в размер на две и повече от две месечни вноски.

Позовавайки се на констатираните факти и обстоятелства, подкрепени по категоричен начин от доказателствата по делото, съдът направи своите изводи относно субективната страна на деянието, характеризираща се с форма на вина – пряк умисъл. Субективното отношение на подсъдимия към осъщественото се отличава с наличие на изискуемия се интелектуален момент за умисъла предвид обстоятелството, че той е знаел фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъпното деяние и съставляващи обективно съдържание на същия. Волевият момент на умисъла се характеризира с бездействието на дееца да изпълни задължението си. Бездействал е съзнателно.

По изложените съображения съдът намира, че подсъдимият е виновен в извършване на престъпното деяние по повдигнатото му от РП – Бургас обвинение.

Тъй като преди постановяване на присъдата подсъдимият изпълни задължението си за издръжка за процесния период в общ размер 1 120 лева и не се установи от деянието да са настъпили други вредни последици за детето Д.С.Д., съдът приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, като не наложи наказание на дееца. Цитираната разпоредба не е прилагана преди това по отношение на подсъдимия.

По гореизложените съображения съдът постанови Присъдата си.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: Г.Ст.