№ 85
гр. Бургас, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120204554 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД, ЕИК *** против
наказателно постановление № 662092-F672837/19.10.2022г., издадено от Началник Отдел
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба
№ Н-18/06г. на МФ (Наредбата) вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр.
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание –
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Изтъква, че
нямало неотразяване на приходи и излага подробни съображения, че следвало да се приеме,
че е налице маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от адв. В.,
който поддържа жалбата. Претендира заплащането на разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт А., който оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на НП, претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото НП е връчено на 21.10.2022г., а жалбата срещу него е
депозирана на 26.10.2022г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира следното:
На 18.08.2022 г. в 10:57 часа била извършена проверка в търговски обект, съгласно
1
§1, т.41 от ДР на ЗДДС - магазин „***“, находящ се в ***, стопанисван от „***“ ЕООД, с
ЕИК: ***, като се установило, че в издаден фискален касов бон № 0004628 от 18.08.2022 г.,
в 10:55:33 ч., от монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и
работещо към момента на проверката, фискално устройство модел Datecs DP -150, с ИН на
ФУ: *** и ИН на ФП: ***, за извършена контролна покупка на сувенири, на стойност 10.00
лева, като във ФКБ не се съдържат задължителните реквизити за „количество“ и „стойност“
по вид закупена стока.
За проверката бил съставен протокол, в който първоначално на л. 15 от делото е
посочено, че е издаден фискален касов бон, съдържащ всички реквизити по чл. 26, ал. 1 от
Наредба Н-18/2006г.. покупката е сторнирана и стоката е върната в магазина, а едва след
това е добавено изречение, че ФКБ не се съдържа количество и единична стойност на
закупените сувенири.
На 24.08.2022г. бил съставен АУАН за това, че „***“ ЕООД, с ЕИК: *** е нарушило
разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г., издадена от
министъра на финансите.
АНО е възприел констатациите в АУАН като е издал НП, счел е, че с действията си
търговецът е осъществил състава на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. с
чл. 118, ал.4 ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС
му наложил „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени
доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и
кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това
лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ –
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
2
административнонаказателното производство против него.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДД предвижда, че Министърът на финансите издава
Наредба, с която определя условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване,
експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на
данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от
фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за
издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и
ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и
ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез
електронен магазин; формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът
за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с
кредитна или дебитна карта.
Редът и начинът на издаване на фискални касови бележки се урежда именно с
приетата на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от
2006 г./. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
фискалната касова бележка от ФУ трябва да съдържа наименование на стоката/услугата ,
код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;
наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на
стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни
цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.
Хипотезата на ал. 2 на чл. 185 ЗДДС предвижда че се наказва лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, а изр. 2 препраща към алинея 1, именно когато нарушението не е довело до
неотразяване на приходи, какъвто е процесния случай. В случая констатираната липса на
реквизит няма данни да е довела до неотразяване на приходи, поради което и АНО правилно
е ангажирал отговорността на нарушителя при хипотезата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1
ЗДДС, която е и по-благоприятната за нарушителя.
Въпреки изложеното според съдебния състав неправилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя като му е наложено наказание без да се съобразят
обстоятелствата в конкретния казус.
3
На първо място следва да се посочи, че не се установява какви изделия са били
закупени от проверяващия служител като същата, разпитана в съдебно заседание, не успя да
посочи какви сувенири са били закупени и каква е тяхната единична стойност. Това
обстоятелство не е отразено и в представения от проверката констативен протокол, нито пък
е посочено в АУАН или НП, за да се извърши преценка дали действително в касовата
бележка не е отразен реквизит „количество и „стойност”. Не може да се пренебрегне
обстоятелството, че в протокола от извършената проверка първоначално на л. 15 от делото е
посочено, че е издаден фискален касов бон, съдържащ всички реквизити по чл. 26, ал. 1 от
Наредба Н-18/2006г., покупката е сторнирана и стоката е върната в магазина, а едва след
това е добавено изречение, че ФКБ не се съдържа количество и единична стойност на
закупените сувенири.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба от Наредбата, в случай че се
продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока
се отразява поотделно със съответната стойност. В случая обаче предвид липсата на яснота
какви сувенири са закупени и каква е тяхната единична цена, не може да се направи извод и
дали същите са били на една и съща цена или на различни. Следва да се посочи, че според
актосъставителя закупените стоки са от един и същи вид – сувенири, но не помни какви
точно, както и каква е тяхната цена. Именно в групата „сувенири“ са били отразени и
закупените стоки.
С оглед отразяването на стоката в една и съща група, в която попадат, то в
последствие при инвентаризация в обекта не би имало несъответствия, тъй като продажбите
са отразени в съответната група.
Дори да се приеме, че все пак е допуснато нарушение и че сувенирите, които са били
закупени са на различна цена, то следва да се приеме, че е налице хипотезата на маловажен
случай по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР на ЗАНН.
Налице са обстоятелства, които характеризират процесното нарушение като такова с
по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
Търговският обект е без данни за други нарушения, издадена е фискална касова бележка.
При проверката на касовата наличност, не са констатирани разлики между данните от ФУ и
фактическата наличност на парични средства. Липсват данни за предходни нарушения на
установения ред за отчетност. Липсва реално нанесена щета за фискалната система.
Наложената от наказващия орган имуществена санкция е в минимално предвидения от
закона размер, но преценявайки обстоятелството, че засягането на правно-защитените
със ЗДДС обществени отношения в конкретния случай не е във висока степен, тази санкция
би изиграла отрицателно въздействие върху наказаното лице, вместо да осъществи целите на
административното наказание, предвидени в закона.
По мнение на този състав административнонаказващият орган е следвало да
приложи чл. 28 от ЗАНН, като не наложи наказание и предупреди нарушителя писмено, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
4
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Вместо това
компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение - не е
отграничил конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН административни
нарушения и в резултат е издал един незаконосъобразен акт.
Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице,
но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП.
По тези съображения, този състав намира, че наказателното постановление следва да
се отмени и вместо това да се предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 662092-F672837/19.10.2022г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД
"Фискален контрол", с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/06г. на
МФ (Наредбата) вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1
от ЗДДС, на „***” ЕООД, ЕИК *** е наложено административно наказание –„Имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
На основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА „***” ЕООД, ЕИК ***,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5