О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е №1174
гр. Пловдив, 12.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Пловдив – XXIV н.с. в закрито съдебно заседание на
дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
като разгледа
докладваното от съдията ЧНД № 4181/2019г. по описа на Районен съд Пловдив, XXIV н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпила жалба от А.Н.Г., в
качеството му на пострадал чрез пълномощника му Г.Л.Н. , против Постановление
на РП Пловдив от 21.06.2019 г., с което е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство № 602/2015 г. по описа на Първо РУ към ОДМВР Пловдив,
водено срещу за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
Досъдебно производство № 602/2015 г. по описа на Първо РУ
към ОДМВР Пловдив е образувано срещу В.А.В. за престъпление по чл.323, ал.1 от НК за това, че от 02.06.2015 г. до 22.07.2015 г. в землището на гр.Куклен, обл. Пловдив е самоволно, не по установения от закона ред в
немаловажен случай е осъществил едно оспорвано от другиго – А. Н.Г. свое или
чуждо действително или предполагаемо право, като е завладял и ползвал недвижим
имот – овощна градина с площ 7.002 дка, намираща се в местността „Орта Хан” в землището на гр.Куклен, съставляваща имот № ***,
като е лишил от правото на достъп и ползване на същия имот А.Н.Г..
В хода на разследването В.А.В. бил привлечен към
наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, като било посочено, че
периодът на осъществяване на същото е от 05.06.2015 г. до 31.10.2015 г.
С обжалваното постановление прокурорът е прекратил
наказателното производство, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.
чл.24 ал.1 т.1 от НПК, като е приел, че деянието не е съставомерно
по чл.323, ал.1 от НК, тъй като случаят е маловажен и не са налице всички
елементи предвидени от законодателя за съставомерност на деянието.
С жалбата е направено искане съдът да отмени
постановлението и да върне делото на РП Пловдив със задължителни указания
относно прилагането на закона. Навеждат се аргументи за липса на маловажност на
случая.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
материали, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срок и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
В обжалваното постановление прокурорът е приел, че от
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Свидетелят А.Г.
***. Негов комшия бил обв. В.В.. Свид. Г. имал наследствени
имоти, находящи се в землището на гр. Куклен.
Един от тях
бил и имот с № ***, в местността „Орта хан", с площ от около 7 дка.
Обвиняемият от своя страна се
занимавал със земеделие обработвал земи, в землищата на с. Бресстник, с. Белащица и с. Брани поле, както за
целта притежавал и необходимата селскостопанска техника. Двамата имали и предходни имуществени спорове за продаден трактор.
Св. Г. не обработвал посочената по - горе нива,
която преди била овощна градина,
но в последствие пустеела. През около 2014год. той разбрал, че обв.
В. обработвал нивата му, като за
целта нямало между тях нито
устна, нито писмена уговорка. Св. Г. не бил
съгласен с това, понеже не му
било заплатено. За целта в началото
на м. март 2015год., св. Г. уведомил Общинската администрация на гр. Куклен.
Била започната процедура по реда
на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Били представени документи съответните документи, удостоверяващи собствеността на А.Г. на недвижимия
имот. При извършената проверка от служители на
Община Куклен, било установено, че действително имота се ползвал
без правно основание. Бил даден 7-мо дневен срок на ползвателя
на нивата, по данни на
св. Г., това бил обв. В.В.. Последният не депозирал
в Община Куклен изискуемите документи. Това било прието
като мълчалив отказ. Въз основа
на това на
02.06.2015г. била издадена Заповед № 585, подписана от И.К.- Зам. Кмет,
заместващ изпълняващ длъжността Кмет на Община Куклев,
съгласно Заповед №
39/16.01.201 Зг. Със заповедта било постановено, на основание чл. 44, ал.1 т. 1 и т.8
и ал.2 от ЗМСМА, вр. чл. 34 ал.1 от ЗСПЗЗ да се изземе
ПИ № ***, с площ 7, 002 дка,
намиращ се в местността „Орта Хан", в землището на гр. Куклен
от обв. В.В. и да се предаде
на неговия собственик -свид. А.Г.. Било определено още да се
изпрати покана за доброволно изпълнение
на обвиняемия. Ако предаването не станело доброволно,
било указано, че имотът ще
бъде иззет и предаден на неговия
собственик, чрез слосооите на принудително
изпълнение, със съдействието на органите на полицията.
Дата за принудителното
изпълнение била определена на 28.07.2015г Със заповедта била
назначена и комисия, която да я приведе
в изпълнение От администрацията на Община Куклен били затруднени с връчването на документите
по процедурата на обв. В.. В указания
срок не било
осъществено доброволно предаване на имот.
Поради това, на 28.07.2015г. се пристъпило към принудителното изпълнение на Заповедта. На
посочената дата, членове на определената
комисия, в присъствието на свид. А.Г. и свид' В.Г.и в присъствието
на полицейски служител отишли на мястото на
имота. Констатирали, че бил засят
изцяло с ечемик. Не били поставени
ограничителни външни белези за площта
на нивата. Бил съставен Протокол
за предаване на имота, подписан
от всички присъстващи. Поради невъзможността на администрацията на Община Куклен да се справи на практика с фактическото предаване на имота, респ.
отстраняването на ползвателя му - обв. В., св. Г. ***. По случая било
образувано процесното досъдебно производство. В хода на същото
са събрани доказателства, че обв. В. обработва около 6000 дка земеделска земя и в качеството му на
Бенефициент по програми към ДФ „Земеделие" кандидатства и получава парични суми от Разплащателна
Агенция за подпомагане на земеделските стопани. В тази връзка са
били изискани справки относно дали имотът на
св. Г. е бил деклариран от обв.
В., респ. дали за обработването му са получавани
субсидии. Съгласно писмо от ДФ „Земеделие"
с изх. № 02-161-0040/ 38#1 от
дата 20.01.2016г. е установено,
че кадастрален имот № ***, находящ се в землището на гр. Куклен,
ЕКАТТЕ 40467, е деклариран за
кампания „Директни плащания
2014г." от обв. В. В.
за отглеждане на царевица за
зърно и свид. В.Г./дъщеря на свид.
А.Г./ за земя под угар. И двамата
били заявили за подпомагане цялата площ на
кадастралния имот - 0,7 ха. За 201 Зг.
и 2015г. липсват данни обвиняемият да е декларирал процесния имот за подпомагане.
Свид. С.В.работел до около 2015г. като **** към Общинска служба „Земеделие" - Родопи, в чиято компетенция попадал и имота на св. Г.. Той
обработвал документи на земеделски стопани,
като срещу представен документ за самоличност и удостоверение за актуална банкова сметка, *** ^.Директни плащания" за периода от 2012г. до 2015г. По време
на кампанията през 2014г., която обхващала периода от м. октомври 201 Зг. до м. октомври
2014г. не се изисквал към комплекта
с документи да се представи документ
за собственост на обработваната земя, както и договор
за наем на
същата. Св. В.приел и документите на обвиняемия, в които били включени
няколко на брой имота. След
приключването обработката на заявлението и след като било
подписано от страна на бенефициента
- обв. В., св. В.изпратил документите за по - нататъшна
обработка и одобрение към Разплащателна Агенция Пловдив. Поради това, че имота
на св. Г. за 2014г. бил деклариран
за обработка от повече от
двама бенефициенти, документите били върнати за доуточняване.
Св. А.Ч. работела като *** при ОД на ДФ" Земеделие" Пловдив, отдел „ПСМП". След като приключила кампанията за 2014г. и извършената „кръстосана" проверка се завеждали
в системата двойно декларираните площи. На обв. В. било
изпратено писмо, като му били
предоставени 20 работни дни, през които
да се яви
в отдел „ПСМП" - Пловдив
за изясняване принадлежността на двойно декларираните площи, чрез представяне
на съответните документи. Обвиняемият не се явил,
респ. не били представени документи и досието му било служебно
приключено. Междувременно същото писмо било
изпратено и до св. В.Г., която също в указания срок не се
е явила и не е представила необходимите документи и нейното заявление, както и на обвиняемия е служебно отработено и досието й е било приключено. Така за 2014г., относно процесния имот никой не получил
плащане. По отношение на последващи
години, съгласно информацията изискана от ДФ „Земеделие" няма данни относно
процесния имот да са подавани
последващи заявления. В постановлението
си прокурорът е приел, че не
е налице маловажен случай, поради което и е приел че не
са налице всички изискуеми от закона елементи за съставомерност
на деянието на обв.В..
При запознаване с изложените мотиви в прокурорското
постановление и в процесната жалба съдът счита, че
изложената от прокурора фактическа обстановка не е спорна и същата е правилно
установена въз основа на доказателствата по делото. Очевидно е, че спорът касае
липсата или наличието на маловажност на случая. Прокурорът е приел, че такава е
налице с оглед на това, че на първо място настъпилите от противоправното поведение на
обвиняемия вреди за свид. Г. са маловажни. На
следващо място, от събраните по делото доказателства категорично се установи,
че обвиняемият е регистрирал имота като ползван от него единствено за 2014г., а
и поради незавършване на процедурата, същата е била
служебно приключена. Установено е също, че на практика нивата е била
необработваема до неправомерната намеса на обвиняемия. Отделно от това,
съобразно показанията на свид. Г. към края на 2015г.
той лично с дъщеря си - свид. В.Г.са
посетили на място имота си и установили, че същият не е бил обработван,
респ. не е бил изоран. Свид.
Г. е имал намерение да отдаде имота си под аренда, за която цел същият следвало
да бъде изоран, което не е било сторено от страна на обвиняемия. В
жалбата пък този извод се оспорва като се сочи, че обвиняемият е ползвал имота
през стопанските 2014 и 2015 година, като за тези години пострадалият Г. е бил
лишен от възможността да ползва недвижимия имот и да получава доходи от него,
изложени са аргументи, че той би могъл да получи наемна цена за двете стопански
години от близо 1000 лева, но е бил лишен от тази възможност, тъй като имотът
му неправомерно е бил ползван от обвиняемия. Сочи се, че обвиняемият е
обработвал неправомерно и друг имот в с.Брестник, за който случай също е била
сезирана РП Пловдив.
След запознаване с изложените от
страните аргументи, съдът счита че направения извод от страна на представителя
на държавното обвинение за наличие на маловажен случай е правилен. Съдът
напълно споделя изложените от прокурора мотиви за маловажност на случая, поради
което и няма да преповтаря същите. В допълнение следва да бъде отбелязано, че жалбоподателят
Г. не е ползвал имота си в продължителен период от време, поради което и това
обстоятелство също следва да бъде отчитано при извършване на преценката относно
обществената опасност на деянието. Действително в конкретния случай жалбоподателят
Г. е пропуснал да реализира доход от имота си за 2014 и 2015 година, тъй като
същият се е ползвал неправомерно от обв.В., но за
тези пропуснати ползи същият има възможност да предяви претенциите си по
граждански ред. Доколкото обаче е повдигнато обвинение касаещо единствено
период през 2015 г. съдът счита, че може да се произнесе единствено и само по
отношение на този период при преценката си има ли маловажен случай или не. Това
е така и с оглед липсата на правомощия на съда да указва на прокурора какво
обвинение, за какъв период и спрямо кои лица да повдигне. По отношение на
повдигнатото обвинение пък следва да се има предвид, че същото касае период от
време малко под пет месеца, като още към момента на повдигане на обвинението на
07.03.2016 г. противоправното поведение на обв. В. е
било прекратено и липсват доказателства в последствие по отношение на този или
друг имот на пострадалия да са предприемани такива противоправни действия. С
оглед и на обстоятелството, че към момента на деянието обвиняемият е бил
неосъждан, то съдът счита че действително конкретния случай се явява с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на престъплението
самоуправство, поради и което правилно е приет за
маловажен случай. Оттук и правилно е прието, че деянието на обвиняемия се явява
несъставомерно с оглед изискването на закона да бъде
приемано за престъпление единствено немаловажен случай на самоуправни
действия.
Що се касае до изложеното, че не
става ясно какво е касателството на св.Б. относно
случая, то следва действително да се констатира, че при излагането на правните
си изводи прокурорът е посочил фамилия на лице, което няма отношение към
случая. Това обаче не може да е самостоятелно и изключително основание за отмяна
на постановлението, тъй като се установява че ясно и точно са изложени мотивите
защо случаят се явява маловажен и е очевидно, че в случая се касае до
техническа грешка, която не може да се отрази на правилността на направения
извод.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП Пловдив от
21.06.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 602/2015 г. по описа на Първо РУ към ОДМВР Пловдив, водено срещу
за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
Определението
подлежи на обжалване и протест пред ПОС в 7–дневен срок от съобщаването му на
РП Пловдив, обвиняемия В.А.В. и
пострадалия А.Н.Г., чрез пълномощника му Г.Л.Н..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
В.И.