ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
Гр.Варна,
…………………… 2019г.
Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет
и първи август през двехиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Р. Славов ч.в.търг.дело №
441 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД със седалище
гр.Варна срещу определение от съдебно заседание от 15.05.2019г. по търг.дело № 804/18г. по
описа на Варненски ОС, търговско отделение, с което производството по делото е
спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на производството по
адм.дело № 44322/19г. по описа на АС – София град.
В частната жалба се твърди, че
определението е неправилно поради незаконосъобразност, постановено при липса на
мотиви за спиране.
Твърди че в обжалваното определение
липсват мотиви касаещи спора по двете дела и обоснованост на преюдициалността
на висящото административно дело спрямо настоящето. Постановеното протоколно
определение няма предвиденото в чл.254 ал.1 от ГПК съдържание, поради което и
актът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Твърди че спирането на настоящето
производство до приключване на административното производство по оспорване
законосъобразността на решение № СП-5 от 28.03.2019г. е недопустимо с оглед
законово придадената предварителна изпълняемост на акта по смисъла на чл.13
ал.9 от ЗЕ. Сочи че законът, предвидил предварително изпълнение, цели да защити
важни държавни или обществени интереси или да предотврати други последици. В
общият случай ако от това предварително изпълнение е възможно да настъпят
сериозни вреди, засегнатите лица могат да поискат спиране на предварителното
изпълнение по предвидения в АПК ред. В конкретния случай съдът е лишен от
правомощието да постанови спиране на предварителното изпълнение, съгласно
изричната забрана на чл.13 ал.9 от ЗЕ. Сочи че уважаване на искане за спиране
на подлежащия на предварително изпълнение акт на КЕВР би станало причина
единствено за циклично спиране и възобновяване на настоящето производство. Сочи
че така се суспендира приложението на което и да е решение на КЕВР, което е
недопустимо както с оглед правната несигурност, която се внася в търговските
отношения между страните, като и с оглед изричната норма на чл.13 ал.9 от ЗЕ,
която не допуска спиране на предварителното изпълнение на актовете на КЕВР.
Позовава се мотивите на тълк.решение № 2 от 19.11.2014г. на ВКС по тълк.дело №
2/14г. на ОСГТК, съобразно които когато отмяната на ИАА е настъпила след
приложението на административния акт, то компетентен да възстанови нарушените
права е административният орган, а не съда. Твърди че до отмяната на акта е
недопустимо пренебрегването на придаденото на акта предварително изпълнение,
дори и по реда на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.
Твърди че не са налице предпоставките на
чл.229 ал.1 т.4 от ГПК за спиране на производството по търговския спор.
Позовава се на практика на касационната инстанция, че не са налице предпоставките
по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК за спиране на гражданското производство ако предмет
на административното производство е проверка законосъобразността на ИАА, който
макар и да има връзка с правопораждащия административен акт, няма пряко
отношение към възникването, изменението или погасяването на субективните права
на страните в гражданското производство. . Твърди че изходът от спора за
законосъобразността на решение № СП-5 от 28.03.2019г. не е от категорията
актове, които пораждат права или задължения за своите адресати. Сочи че след
влизане в сила на решение на ВАС, с което решение № СП-1 от 31.07.2015г. е
частично отменено за КЕВР съществува задължение по реда на § 17 от ЗИД на ЗЕ да
изведе от другите влезли в сила актове на КЕВР размера на нетното специфично
производство за всеки един от производителите, приложен при определяне на
специфичните цени за изкупуване на ел.енергия. Излага че тъй като с решение №
СП-5 от 28.03.2019г. единствено се извеждат вече известни факти и обстоятелства
от други влезли в сила административни актове, то същият има белезите на
декларативен , а не на конститутивен административен акт. Неговото издаване не
се отразява на субективните права, които черпят страните от съществуваща по
между им облигационна връзка, с оглед на което и спорът за неговата
незаконосъобразност не между да бъде преюдициален за настоящето производство.
Моли съда да отмени обжалваното определение.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна „ВГ - 6” ЕООД със седалище гр.София, в който
излага становище че частната жалба е неоснователна, по изложени съображения.
Моли съда да потвърди обжалваното определение.
Частната
жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
По
жалбата, съдът намира следното:
Производството
по търг.дело № 800/18г. по описа на ВОС е образувано по осъдителни искове с
правно основание чл.79 и чл.76 ЗЗД, на
„ВГ – 6“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД за сумата 80 967,46лв.
претендирана като незаплатена цена на произведена и доставена електрическа
енергия за м.октомври 2015г. от ВяЕЦ за нетно специфично производство над
2 000 до 2 300 Квтч по приложими преференциални цени, ведно с
обезщетение за забава в размер на 20 427,34лв., считано от 30.11.2015год.
до датата на завеждане на иска.
С
обжалваното определение от съдебно заседание на 15.05.2019г.
първоинстнационният съд е спрял на основание чл.229 т.4 от ГПК производството
по делото до приключване
на производството по адм.дело № 4432/19г. по описа на АС – София град. Производството
пред административния съд е образувано по жалба срещу Решение на КЕВР № СП-5 от
28.03.2019г., с което е установено, считано от 31.07.2015г. нетно специфично
производство на електрическа енергия в размер на 2 000 КВтч, въз основа на
което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи
работещи до 2 250 час по т.8 от Решение Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР във
връзка с Решение № Ц-13 от 28.06.2006г. Решение на КЕВР № СП-5 от 28.03.2019г.
е издадено след отмяна по съдебен път на Решение
№ СП-1 от 31.07.2015г. по отношение на точка 1.7.
Спорно
между страните по делото е как следва да се определи размерът на дължимата
цена, в светлината на Решение № СП-1 от
31.07.2015г., определящо две различни количества на нетно специфично
производство до и над 2 250 годишни часове работа на ветровите
генератори. Ищецът основава претенцията си за допълнително дължимо заплащане на
преференциалните цени с приложението на т.1.7 и т.1.8 от Решение СП-1 от
31.07.2015г. Спорът се концентрира върху това дали по отношение на една и съща
електроцентрала, в рамките на една календарна година са приложими и двете
тарифи или спрямо една централа, в рамките на една календарна година е
приложима само едната тарифа, при достигане размера, на която разликата се
заплаща по цени за излишък, каквото е становището на ответника. Спорът по
делото касае тълкуване, с оглед начина и на прилагане на разпоредба на
индивидуален административен акт – решение № СП-1 от 31.07.2015г. – т.1.7 и
т.1.8, относими към определянето на преференциални цени за изкупуване на
електрическа енергия от възобновяеми източници.
Съставът
на въззивния съд намира, че евентуалната нова отмяна на т.1.7, сега определена
със СП-5 от 28.03.2019г. , сама по себе си няма да даде отговор относно
тълкуването на разпоредбата в значимата за спора насока. Освен това във вече
формираната от ВКС практика е прието обратно действие на отмяната на решенията
на КЕВР с характеристиките на индивидуални административни актове. /в този
смисъл са и мотиви в определение № 360 от 10.07.2019г. по търг.дело №
2655/18г., І т.о./
На
следващо място обжалваното пред административния съд решение е предварително
изпълняемо по силата на закона – чл.13 ал.9 от ЗЕ, според който обжалването на
решенията на КЕВР не спира изпълнението, както и че искането за спиране на
изпълнението на определени решения, сред които посоченото попада, е
недопустимо. /в този смисъл определение № 442 от 30.07.2015г. по ч.търг.дело №
1386/15г., ІІ т.о./
С
оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че не са налице предпоставките
по чл.229 т.4 от ГПК за спиране на производството по делото и обжалваното
определение следва да бъде отменено от въззивния съд.
Водим
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯВА
определение от съдебно заседание на 15.05.2019г. по търг.дело № 804/18г. по
описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1
т.4 от ГПК.
ВРЪЩА
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.