Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 411
гр. Пловдив, 05.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на
двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря ВИОЛИНА
ШИВАЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7921/2019 г. по описа на ПРС, XXIV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 480727-F504928 от 28.11.2019 г. на Я.Т.Б.– и.д. директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП,
гр. Пловдив, с което на „Биз Лабс” ООД, ЕИК *********, представлявано
от И.Н.Д. ЕГН ********** на
основание чл. 178 от ЗДДС е наложено
административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 500 лв. /петстотин/ лева за извършено административно
нарушение по чл. 97а, ал.4 вр.ал.2 от ЗДДС.
Жалбоподателят „Биз Лабс” ООД в жалбата твърди че атакуваното наказателно постановление е издадено при нарушение на
материалния и процесуалния закон и се иска отмяна на същото, като се излагат
аргументи за маловажност на случая, които не са били отчетени от наказващия
орган. В съдебно заседание се представлява от адв.Д.А., който излага аргументи
за несъставомерност, а в случай че се приеме за административно нарушение се
претендира маловажност на случая. Претендират се и направените разноски по
делото.
Въззиваемата
страна – ТД на НАП - Пловдив, представлявана в съдебно заседание от ст.юрк. В.П., излага становище в съдебно заседание за
неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
издаденото наказателно постановление и да се
присъдят разноски по делото.
Съдът, като се
запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено
следното:
Дружеството жалбоподател „Биз Лапс” ООД било регистрирано на територията на
страната, поради което и се явявало данъчно задължено лице по смисъла на чл.3,
ал.1 от ЗДДС и предоставяло услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение
територията на друга държава- членка на ЕС. Дейността на дружеството била
споделен офис и IT услуги. Дружеството издало фактури с № **********/28.02.2019 г., №**********/25.03.2019 г., №**********/28.04.2019 г., №**********/31.05.2019 г., №**********/03.07.2019 г. и №**********/01.08.2019 г. с получател
фирм Itos Technology, S.L., Испания с
валиден VAT №ESB83836080 и получило плащания по тях на обща стойност 16 281.49 лева.
Съгласно разпоредбите на чл.21,ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка
на услуга, когато получателят е данъчнозадължено лице е мястото, където
получателят е установил независимата си икономическа дейност, като в случая
това е Испания. Съгласно разпоредбите на чл.97а от ЗДДС „Биз Лабс“ ООД е
следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок не по-късно от 7 дни
преди датата, на която е станал изискуем данъкът /на дата на настъпване на
данъчно събитие или датата на авансово плащане, ако предхожда данъчното
събитие/. Проверяващите приели, че данъчното събитие е датата на първата
издадена фактура от „Биз Лабс“ ООД с получател Itos
Technology, S.L., Испания с валиден VAT
№ESB83836080
и е настъпило на 28.02.2019 г. С оглед на това е прието, че заявлението за
регистрация по чл.97а от ЗДДС е следвало да бъде подадено в ТД НАП Пловдив
най-късно до 21.02.2019 г., включително. Установено е, че това не е сторено.
Вместо това на 05.08.2019 г. е подадено заявление на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС с вх. №163911901930107.
Във връзка с това заявление била извършена проверка и било констатирано
издаването на сочените по-горе фактури. На 14.08.2019 г. бил издаден протокол
по чл.50 от ДОПК с №**********,
с който било констатирано и нарушението на чл.97а от ЗДДС допуснато на
22.02.2019 г. от „Биз Лабс“ ООД. Във връзка с констатираното на 16.08.2019 г.
спрямо дружеството, в присъствието на управителя И.Д. бил съставен АУАН за
нарушение на чл.97а, ал.4 вр. ал.2 от ЗДДС. Дружеството било регистрирано по
ЗДДС с акт за регистрация №160421902000554/14.08.2019 г., връчен на 16.08.2019 г.
НП е издадено въз основа на сочения АУАН. Обстоятелствата, изложени в АУАН и описаната
фактология са аналогични, както и в обжалвания административен акт.
В качеството на свидетел по делото бе разпитан
съставителя на акта Г.Б., която сочи какви действия са извършили проверяващите, както
и как е установено че, санкционираното дружество не е изпълнило задължението си да подаде в срок заявление за регистрация по ЗДДС. Свидетелските показания на разпитания актосъставител съдът кредитира
като логични и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства.
Горепосочената фактическа обстановка се установява от следните доказателства
по делото – НП, АУАН, протокол по чл.50 от ДОПК с №**********/14.08.2019 г., справка за задължения от
системата на НАП, оправомощителна заповед, както и от свидетелските показания
на актосъставителя Г.Б..
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че в конкретния
случай, дружеството жалбоподател е осъществило състав на административно
нарушение по смисъла на чл. 97а, ал.4 вр. ал.2 от ЗДДС, тъй като не е подало в
законоустановения срок дължимото заявление за регистрация по ЗДДС. Недоказана е
обаче датата на осъществяване на това нарушение, като по-долу ще бъде посочено
защо се приема това.
С оглед на обстоятелството, че въззивната инстанция е
такава по същество и задължението на съда е служебно да следи както за
материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, настоящият съд намира, че при издаването на наказателното постановление, както и
на АУАН обаче е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН.
В
същия обаче не се съдържат в цялост изискуемите по чл. 42 от ЗАНН реквизити. Трайна
е съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че
у нарушителя и съда да не възниква никакво съмнение: 1)какви са фактическите
параметри на вмененото нарушение и 2) каква е правната квалификация на същото. В процесния случай този
критерий на яснота не е достигнат. От съдържанието на посочената като нарушена
норма на чл. 97а, ал. 4 вр. ал.2 ЗДДС е видно, че основният
съставомерен факт, за да възникне задължението на жалбоподателя да се
регистрира по ЗДДС е да се установи, че същият е доставчик на услуги с място на
изпълнение в друга държава членка и не е подал заявление за регистрация
по ЗДДС не
по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем
(авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената
услуга подлежи на облагане с данък . Действително както в АУАН, така и в НП е
посочено, че жалбоподателят е доставил даден вид услуга, както и че услугата е
била получена от данъчно задължено лице с място на независимата си икономическа
дейност в Испания
/друга държава членка на ЕС/. Тези обстоятелства впрочем не са и спорни между
страните. Посочен е също така и правния извод на АНО, че конкретната услуга е
била с място на изпълнение по мястото на независима икономическа дейност на
получателя. Липсва обаче изложение на факти, от които да се направи
проверка на този правен извод, не се сочи и кога е направено плащане по
издадените фактури. В случая нарушението е особено съществено, доколкото в чл. 21 ЗДДС е посочено различно място
на изпълнение в зависимост от вида на конкретната услуга и предназначението за
което тя е употребена, като мястото на независимата икономическа дейност на
получателя е само едно от възможните места за изпълнение посочени в нормата. При липса на изложени факти в АУАН и НП каква точно е била оказаната
услуга - наказаното лице е в неведение и следва да гадае какви факти следва да
оборва, което положение е несъвместимо с правото му на защита и безусловно
налага отмяна на НП. От друга страна съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1
от ЗДДС Данъчно
събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги,
извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното
придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, а съгласно разпоредбата на ал.2 на
чл.25 от ЗДДС Данъчното
събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху
стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със
стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. От
конкретиката на настоящия казус е безспорно, че са издадени общо 6 броя фактури
с получател дружество регистрирано в Испания, но не става ясно кога точно е извършена
услугата, т.е. дали това е станало на датата на издаване на първата фактура или
е в различен момент. Това е от съществено значение касателно преценката кога е
възникнало задължението за подаване на заявление за регистрация. Непосочването
на факти въз основа на които се приема, че данъчното събитие е възникнало
именно на 28.02.2019 г. също нарушава съществено правото на защита на
санкционираното дружество и се явява непълнота на изискуемите реквизити по чл.
42 от ЗАНН. В конкретния случай това препятства и съдът да установи дали
сочената дата на осъществяване на нарушението е коректно установена или не, а
това води до недоказаност на това кога точно е осъществено нарушението по
чл.97а, ал.4 вр. ал.2 от ЗАНН, независимо че от фактите по делото е безспорно,
че са извършвани доставки на услуги и не са спазени законовите изисквания за
регистрация по ЗДДС.
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП
се издава и когато при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения
стига да са установени по несъмнен начин извършването на деянието, извършителят
и неговата вина. От граматическото и телеологическото тълкуване на разпоредбата
може да се направи извод, че установено по несъмнен начин трябва да бъде
извършването именно на деянието, което е описано в АУАН, характеризиращо се
като система от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието и отличаващи
се от всички останали телодвижения по своето естество и характер, време и място
на извършване. От гореизложеното следва, че няма как да бъде установена по несъмнен начин датата на извършването на деянието
предмет на АУАН, освен ако същото не е описано в същия АУАН с достатъчно
белези, отличаващи го от всички останали деяния, а именно – време на
извършване, място на извършване, съставомерни признаци на състава на
нарушението, които да водят на извода, че именно на 22.02.2019 е осъществено
конкретното нарушение. При непосочване в АУАН на достатъчно факти въз основа на
които да се приеме, че посоченото времето и мястото на извършване на деянието са тези
приети от актосъставителя, разпоредбата на 53, ал. 2 ЗАНН не може да намери
приложение, доколкото не съществува възможност да се провери идентичността на
деянието, за което се вменява че е нарушение и това за което в действителност
са събрани доказателства и е наказан дееца. Това тълкуване държи сметка и за
баланса между обществения интерес и правото на защита на нарушителя, който не
позволява наказването на лице, за деяние, което не му е известно и срещу което
поради тази причина не може да се защитава. Приложението на чл. 53, ал. 2
следва да се сведе до липса в АУАН на реквизити, които не са свързани с
очертаване на съставомерните признаци от обективна и субективна страна на
деянието, вменено като нарушение. В този изричен смисъл е и трайната практика
на Административен съд Пловдив, според която разширително тълкуване според
което по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН могат
да се отстраняват и пороци свързани с индивидуализация на съставомерните
признаци на деянието е недопустимо, доколкото напрактика би се обезсмислило
изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по неговото издаване-
така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. №
904/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г.
по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив. В сочения смисъл е и
Решение № 2760 от 20.12.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3440/2019 г.
Освен това дори
да бъде прието, че действителната дата на нарушението е 22.02.2019 г., то
случаят се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Макар след предвидения срок дружеството
„Биз Лабс“ ООД само е
инициирало
производство за регистрация по ЗДДС; административното нарушение е отстранено
преди съставяне на АУАН – посредством подаване на заявление за регистрация по ЗДДС макар и по реда
на чл.100, ал.1 от ЗДДС. Посочените две обстоятелства са достатъчни за квалифициране
на случая като маловажен по критериите за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Освен това, нарушението е извършено за първи път, което изрично е отбелязано в НП, както и
на отсъствие в преписката на данни за други нарушения на фискалната дисциплина.
С оглед на горепосоченото обаче съдът приема, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
Основателно се явява и направеното искане за
възлагане на разноските по делото, направени от жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 480727-F504928 от 28.11.2019 г. на Я.Т.Б.– и.д. директор на Дирекция
„Обслужване” в ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на „Биз Лабс” ООД, ЕИК *********,
представлявано от И.Н.Д. ЕГН ********** на основание чл. 178 от ЗДДС е наложено
административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 500 лв. /петстотин/ лева за извършено административно
нарушение по чл. 97а, ал.4 вр.ал.2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, ЕИК ********* да заплати на „Биз
Лабс“ ООД ЕИК *********, представлявано от И.Н.Д. сумата от 360.00 /триста и
шестдесет/ лева, представляваша направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.