Р Е Ш
Е Н И Е
София, 09.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 15663/2016 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с
чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът И.Д.Б. твърди, че от 1986 г. е хоноруван *******по фотожурналистика във факултета
по журналистика при СУ. От 1986 г. до настоящия момент работи като журналист и
в различни печатни издания, а от 2007 г. е редактор и издател на интернет сайта
e-*******.
Ищецът сочи, че на стр. 7 от брой
3743/29.10.2015 г. на вестник „Т.“, издаван от дружеството ответник, е
публикувана статия със загалвие „*******от СУ *******“ заедно със снимка на
ищеца, прегърнал жена със закрито лице. И.Б. твърди, че цитираното заглавие,
подзаглавие и текст съдържат множество неверни и клеветнически твърдения, с
които му се приписва и извършването на престъпления. Това засегнало дълбоко
честта и достойноството на ищеца. Публикуваните обиди и твърдения достигнали до
неограничен борй хора и причинили на ищеца неимуществени вреди – морални
страдания, огорчение и дълбока обида. Вселдствие на това ищецът преживял силен
стрес, унижение. Здравословното му състояние се влошило – получил хипертония,
започнал да приема успокоителни лекарства, получил сърдечни болки, довели до
поставянето през пролетта на 2016 г. на стенд на артерията на главния дял на
сърцето, с оглед подотвратяването на инфаркт.
В тази връзка ищецът предявява настоящия иск срещу „Т.“
ЕООД с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв, ведно със
законна лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 29.10.2015 г.,
до окончателно изплащане на сумите. Претендира и направените разноски по
делото.
Ответникът „Т.“ ЕООД оспорва
предявения иск изцяло по основание и по размер.
Сочи, че статията е взета от друг източник и подобна
статия имало и в други информационни сайтове.
В тази връзка ответникът моли предявения иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски в производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от
стр. 1, стр. 7 и стр. 12 от брой 3743 на в. „Т.“, от които е видно, че в
процесния борй е поместена статия със заглавие: „*******в СУ *******“,
прудружена от снимка на ищеца Б. заедно с жена със закрито лице.
Представена е епикриза от
03.04.2016 г. от УМБАЛ „Света Екатерина“ ЕАД, от която е видно, че ищецът е
постъпил в болницата на 01.04.2016 г., извършени са му изследвания и
медикаментозно лечение с цел предотвратяване на инфаркт.
В хода на делото са представени
три броя извадки от интернет публикации, от които се установява, че процесната
статия е пусната и в други информационни изследвания.
От представената по делото
информация от СУ „Св. Климент Охридски“ е видно, че ръководството на ФЖМУ към
СУ не е получавало сигнали за предложения за срещи със студентки от страна на И.Б..
Не са извършвани проверки от страна на ръководството на ФЖМУ към СУ по
изнесената в електронните медии през октомвир 2015 г. информация. От учебната
2010/2011 г. до 2016/2017 г. ищецът И.Б. не е провеждал професионални курсове
по фотография чрез СДК към ФЖМУ.
В хода на настоящото производство
по искане на страните бяха разпитани четирима свидетели при режим на довеждане.
Свидетелят Я.Д.– приятел на
ищеца, сочи, че знае за процесната статия, която излезнала първо в няколко
сайта. Твърди, че след отпечатването й във вестник „Т.“ се видял с ищеца, който
бил много потиснат. Било внушено от поставената снимка, че сниманото момиче е
от пострадалите студентки, а се оказало, че това е колега и приятелка на ищеца.
Той приемал статията като личен удар, защото се познавал с главния редактор на
вестник „Т.“, били колеги и приятели. Свидетелят Д.сочи, че поканил ищеца да
пише статия за неговия сайт, но Б. отказал. Спрял да посещава редовни събирания
с други колеги във вестник „*******“. Свидетелят сочи, че процесната статия
имала широк отвзвук. Няма преки впечатления върху здравословното състояние на
ищеца.
Свидетелят Г.А.– приятел и колега
на ищеца, сочи, че статията имала отзвук сред преподавателите в университета.
Ищецът бил потресен – пребледнял, свит, притеснен от това как ще се изправи
пред студентите. Свидетелят твърди, че статията повлияла на здравословното
състояние на ищеца – психически и физически. Претърпял операция на сърцето.
След статията не искал да публиква нищо, защото се притеснявал, че всичко ще
бъде свързвано с публикациите срещу него.
Свидетелката И.Д.– репортер във
в. „Т.“, сочи, че конкретната дописка е взета от чужд инфомационен източник – „К..бг“,
което е отразено в самата статия.
Свидетелят В.Р.– журналист във в.
„Т.“, сочи, че статията се базира на иформационна агенция „К..бг“ и е излезнало
по други информационни агенции. Не знае кой е добавил снимката, не знае коя е
жената на снимката и какъв е мотивът, за да бъде закрито лицето й.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или
по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
Когато вредоносните последици
настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да
извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа,
следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие) на лицата, на които е възложил да редактират и публикуват статии в
печатните медии. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато
нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.
Следователно, за да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди,
причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение);
3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или
накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди
(вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в
природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от
виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага
и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В хода на настоящото производство
не бяха ангажирани безспорни доказателства, обуславящи наличието на
противоправно поведение от страна на ответника. Не се спори относно
публикуването на процесната статия във вестник „Т.“, бр. 3743 от 29.10.2015 г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че статия с
подобно съдържание е била публикувана също и в няколко електронни информационни
агенции с по-ранна дата. От свидетелските показания и представеното от ищеца
копие от процесната статия във вестник „Т.“ е видно, че дописката е взета от
сайта „К..бг“.
Съгласно Решение № 253 от
29.01.2014 г., постановено по гр.д. 1251/2012 г. по описа на ВКС във връзка с
отговорността за вреди от изнесеното в печатни произведения следва да се
разграничават хипотезите в зависимост от това, дали става въпрос за
първоначална статия, дали става въпрос за статия, в която авторът/издателят
изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг автор/издател,
съответно дали съдържанието на статията е обидно или клеветническо. Когато
съдържанието на статията съдържа фактически твърдения, които се квалифицират
като клевета, и публикацията е първа по ред, издателят носи отговорност, защото
е следвало да провери достоверността на информацията съобразно правилата на
добрата журналистическа практика. Когато става въпрос за статия, в която
авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг
автор/издател, вторият издател не може да носи отговорност за това, че се е
доверил на добросъвестността на първия.
Настоящият състав на съда намира
за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца, че в процеснтата дописка са
разпостранени обиди по негов адрес. Използваните в дописката във в. „Т.“ думи
не са неприлични, вулгарни или цинични съгласно общоприетите морални норми. Те
са израз на позиция и оценка по отношение на адресата им и неговата работа и
макар употребени в негативен смисъл не следва да бъдат приети като обидни.
Непозволеното увреждане е сложен
юридически състав, чиито елементи при условията на кумулативност следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност
правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай не
се установи по безспорен начин наличието на всички елементи от състава на
непозволеното увреждане, в частност – не бе доказано наличието на противоправно
поведение от страна на ответника.
Настоящият съдебен състав намира,
че така предявеният иск по чл. 49 вр.с чл.45 от ЗЗД за изплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от И.Б.
вследствие публикувана дописка на 29.10.2015 г. на стр. 7-ма от бр. 3743 –
29.10.2015 г. във в. „Т.“ е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърелен.
Водим от гореизложеното съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.Б., ЕГН **********, с адрес *** против „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес ***,
искове с правно основание 49 вр.с чл.45
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
30 000 лв.,ведно със законна лихва от 29.10.2015 г. до окончателното изплащане
на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: