О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
49
гр.
Велико Търново, 08.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в закрито заседание на осми януари две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 524/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. 144 от
Образувано е по молба
на адв. Д . С., като пълномощник на „Феникс 30“ ЕООД, до настоящия съд да изменени
на съдебното си решение по горепосоченото дело в частта за разноските,
присъдени на дружеството като жалбоподателя.
„Феникс 30“ ЕООД намира,
че съдът неправилно е счел, че делото не е с висока фактическа и правна
сложност и е редуцирал разноските за жалбоподателя. На следващо място, счита,
че е недопустимо намалението на разноските да се извършва служебно и в резултат
на него да се присъждат възнаграждения под минималния размер, определен в
Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС. По тези мотиви, подробно развити в искането се претендира
изменение на решението в частта за присъдените на дружеството в посока
увеличение до размера на претендираните в съдебното заседание.
В определения от
съда срок от ответника по делото е постъпил писмен отговор по реда на чл. 248,
ал. 2 от ГПК, с който искането е оспорено като неоснователно с мотиви за
правилност на решението в тази му част.
Като взе предвид искането
за изменение на решението в частта за разноските на „Феникс 30“ ЕООД съдът
намира следното:
С Решение № 282/09.11.2023
г. по адм. д. № 524/2023 г., съдът е:
1.
Отменил
по жалба на „Феникс 30“ EООД, с. Бряговица
Заповед № 23-0268-000227/25.08.2023 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. „а“ ЗДвП, издадена от полицай към ОД на МВР – Велико Търново,
РУ – Горна Оряховица.
2.
Осъдил
ОД на МВР – Велико Търново да плати на „Феникс 30“ EООД,
със седалище и адрес на управление с. Бряговица, ул. Десета № 19, с ЕИК
*********, 200 (двеста) лева разноски за делото.
Решението е връчено
на жалбоподателя на 13.11.2023 г.
Искането за
изменение на разноските от жалбоподателя е депозирано в срока за касационно
обжалване на решението – на 12.12.2023 г. и като такова е допустимо.
Разгледано по
същество е неоснователно по следните мотиви:
Съдът при присъждане
на разноските по административни дела прилага закона, какъвто е, но съобразно
неговата логика, извлечена при систематичното тълкуване на нормите му. Освен
това, съдът може и е длъжен да остави без приложение нормите на подзаконови
актове, ако те противоречат на закона и разума му. В тази връзка, съдът намира,
че изчислението на минималното адвокатско възнаграждение не в зависимост от
вида на делото и извършените по него процесуални действия, противоречи на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, според който размерът на възнаграждението
трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и
когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото
те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на
извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Поради това,
разпоредбата от подзаконовия нормативен акт, като противоречаща на нормативен
акт от по-висока степен (в случая на ЗА,
въз основа на който Наредбата е издадена), следва да не се прилага по арг. от чл. 5, ал. 1
от АПК и чл. 15, ал. 3 от ЗНА. В тази връзка следва да се посочи, че
въпросът относно минималните размери на разноските за адвокатско
възнаграждение, присъждани юрисдикциите и съдилищата е задълбочено изследван и
в практиката на СЕС, като се приема, че минималните размери на адвокатските
възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква националната законова
разпоредба, когато цената на адвокатския труд отговаря общо и на двата критерия
по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, а не само на единия от тях. В този смисъл са и
мотивите на решение на
Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16,
в т. ч. и конкретно обсъденото по т. 46 от решението.
Претендиран размер
от 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение не съответства на фактическата и
правна сложност на спора, както и на обема на предоставената на молителя
процесуална защита и съдействие. Противно на наведените в молбата оплаквания,
съдът намира, че още при постановяване на решението е извършил дължимата по
аргумент на чл. 78, ал. 5 от ГПК преценка на съотношението между
претендираното адвокатско възнаграждение и действителната фактическа и правна
сложност на делото, като е изложил конкретни мотиви, съобразени с установената
съдебна практика по въпроса (вж. в този смисъл например Определение № 1901 от
21.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1675/2023 г., IV о., Определение № 2496 от
9.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10564/2022 г., IV о.). С оглед предмета на делото, неголемия обем на административната
преписка и извършените от пълномощника на жалбоподателя процесуални действия,
настоящият състав намира, че същото не се отличава с фактическа и правна
сложност, в какъвто смисъл са и доводите, които вече са изложени в решението.
Ето защо съдът не намира основания да отстъпи от вече изложените в
решението си мотиви за определяне на разноските на жалбоподателя по делото като
се отчете действителната права и фактическа сложност на делото и намира молбата
на „Феникс
30“ ЕООД, с. Бряговица за изменение на
решението за неоснователна.
Предвид изложеното и
на основание чл. 248, ал.
3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Феникс 30“ ЕООД, с. Бряговица за изменение на Решение № 282/09.11.2023
г. по адм. д. № 524/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново в
частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 248, ал. 3, изречение второ от ГПК вр. чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: