№ 226
гр. Шумен, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20233600500350 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №390/23.05.2023г. по гр.д.№1929 по описа за 2022г. на ШРС ,съдът е
отхвърлил предявените от “УниКредит Булбанк” АД, ЕИК : ...... с адрес за призоваване –
гр. София, ул. “......“ № 23, п.к. 1202, срещу Е. Б. М., ЕГН : **********, с адрес – гр. Шумен,
ул. “......” № 1А, ет. 3, ап. 314, искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се
признае за установено, съществуване на вземане срещу ответника за сумата от 2200,27 лева,
представляваща 1111,72 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски
кредит № 322/1477/40728422 от 05.04.2016г.; 1016,55 лева договорна лихва и неустойки, за
периода 04.01.2018г. – 15.12.2021г.; 72 лева разноски и законна лихва върху главницата,
считано от 15.12.2022г., до окончателното плащане, като неоснователни и е осъдил
“УниКредит Булбанк” АД, ЕИК : ...... с адрес за призоваване – гр. София, ул. “......“ № 23,
п.к. 1202, да заплати по сметка на ШРС, сумата от 100 лева разноски.
Решението е обжалвано от “УниКредит Булбанк” АД, действащо ,чрез
пълномощника си адв.И. И. от САК, като незаконосъобразно и неправилно по изложените в
жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това
съдът да постанови ново с което да уважи иска му по чл.422 ал.1 от ГПК срещу
ответницата и да му се заплатят разноските по делото за двете инстанции.
Въззиваемата Е. Б. М., действаща, чрез назначеният й особен представител адв.Р.
М. от ШАК е депозирала отговор на въззивната жалба с която я оспорва като неоснователна
и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
На основание депозирано от “УниКредит Булбанк” АД гр.София заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на дружеството е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
№1290/16.12.2021г. по ч.гр.д.№3318/2021г. по описа на ШРС и изпълнителен лист
№824/16.12.2021г. по същото дело за следните суми: 1 111.72лв. - главница; 1 016.55лв. –
договорна лихва за периода от 4.01.2018г. до 15.12.2021г. , ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 15.12.2021г. до окончателното погасяване на вземането, като са
присъдени и извършените в заповедното производство разноски в размер на 174.57лв.
С разпореждане от 15.07.2022г. по ч.гр.д.03318/2021г. по описа на ШРС на заявителя на
осн.чл.415 ал.1 т.2 от ГПК е даден едномесечен срок за предявяване на установителен иск.
Установителният иск е предявен от ищеца в законоустановеният едномесечен срок, поради
което е и допустим и следва да се разгледа.
Ищецът в исковата си молба моли съдът да постанови решение по силата на което да
признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 2200,27 лева, представляваща
1111,72 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит №
322/1477/40728422 от 05.04.2016г.; 1016,55 лева договорна лихва и неустойки, за периода
04.01.2018г. – 15.12.2021г.; 72 лева разноски и законна лихва върху главницата, считано от
15.12.2022г., до окончателното плащане, като се претендират и извършените в заповедното
производство разноски в размер на 174.57лв. и в исковото производство в размер на
42.57лв. държавна такса и 460.82лв. адвокатско възнаграждение.
Между страните по делото не е спорно, че са сключили договор за потребителски
кредит от 05.04.2016г. и ищецът е предоставил на ответника сумата от 1000 лева. Уговорен
бил начален и краен срок за усвояване – 05.04.2016г. - 05.04.2017г., и краен срок за
погасяване на разрешения овърдрафт – 05.04.2017г.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза пред
ШРС, се установява, че на 5.04.2016г. по сметката на ответницата е постъпила сумата от
1000лв., като тя на същата дата е изтеглила 970лв. Срокът да договора е удължен с още
една година до 5.04.2018г. , размерът на дължимата гравница е 1000лв., разрешен кредитен
лимит и 111.72лв. неразрешен овърдрафт ,587.05лв. договорни лихви ,426.18лв. неустойки
.Според експертизата е право на банката да прецени дали да поднови договора при
положение ,че няма съществено неизпълнение и искане от страна на кредитополучателя за
2
прекратяването му , като през първата година ответницата е обслужвала овърдрафта
сравнително редовно , постъпилите суми удовлетворяват дължимото с малки изключения.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи: Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване
същестуването на вземания – неиздължена главница, лихви и неустойки по договор за
потребителски кредит.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на
последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната
страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница по договора и
търсената договорна лихва и неустойка.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ищеца и ответницата са били
в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит, като
кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената сума и същата е била получена
по сметката на кредитополучателя и усвоена от него. Ответната страна не е ангажирала
доказателства, че е изпълнила в пълен размер задължението си за връщане на главницата и
уговорената лихва по договора. Поради забава в плащанията и настъпване на тяхната
изискуемост и падеж банката е отправила до ответницата покана за тяхното заплащане на
11.11.2020г., след като срокът на договора е бил вече изтекъл.
Сключеният между страните договор е със срок до 5.04.2017г., но въпреки това и след
тази дата ,както се установява от вещото лице по ССЕ ,приета от ШРС кредитополучателят е
продължил да погасява задължението си по банковата си сметка си сметка и същата не е
била блокирана от банката на датата на която е изтекъл срока . Банката е продължила да
изпълнява договора и сметката е била действаща , като е видно, че това е продължило и
след 5.04.2017г. , поради което и съдът счита ,че договорът е бил продължен по общо
съгласие на страните с още 12 месеца на основание чл.12.1 от него до 5.04.2018г. , като
самата ответница не е депозирала искане за отказ от продължаване на срока на овърдрафта,
каквото е било необходимо на осн.чл.12.1 от договора , за да не се продължи неговият срок
автоматично за още една година.
Сключения договор за потребителски кредит, има характер на потребителски
кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират
приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. В настоящия случай след изследване
на съдържанието на договора, съдът намира, че потребителския кредит е недействителен,
поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Нито
договора, нито стандартния формуляр, съдържат конкретно посочване на ГПР или
дължима сума, в цифрово изражение. Това изискване за съдържание е сред посочените в чл.
22 ЗПК, неспазването на които правят договора недействителен. Липсва освен посочването
3
на величината и необходимата към нея ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита. В този порядък следва да се посочи, че съобразно
разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно
посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни
елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса и
нарушавайки чл.19 ал.4 от ЗПК , като липсата на ГПР в договора прави невъзможна
проверката на разходите по кредита.
Съобразно гореизложеното, сключения между ищеца и ответницата договор за
кредит се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на
осн.чл.23 от ЗПК тя дължи връщане само на чистата стойност на кредита представляваща
главницата по него в размер на 1000лв., като съгласно заключението на вещото лице по ССЕ
е налице съществуващо задължение за ответницата в размер на 1000лв., главница –разрешен
кредитен лимит.
Предвид гореизложеното искът на ищеца по чл.422 ал.1 от ГПК е основателен до
размера на сумата от 1000лв. гравница по договора и следва да се уважи до този размер.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, несъответства на част от правните съждения на първоинстанционния съд, то
обжалваното решение следва да бъде отменено частично до размера на сумата от 1000лв. и
тази сума да се присъди на ищеца.
Решението в останалата му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
По отношение на разноските: Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 79.34лв. за заповедното производство ,в размер на
601.86лв. за първата инстанция по исковото производство и в размер на 197.12лв. за
въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение №390/23.05.2023г. по гр.д.№1929 по описа за 2022г. на ШРС , в
частта му с която съдът е отхвърлил предявеният от “УниКредит Булбанк” АД, ЕИК : ......
с адрес за призоваване – гр. София, ул. “......“ № 23, п.к. 1202, срещу Е. Б. М., ЕГН :
**********, с адрес – гр. Шумен, ул. “......” № 1А, ет. 3, ап. 314, иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, съществуване на вземане срещу ответника за
главница в размер на 1000лв., по договор за потребителски кредит № 322/1477/40728422 от
05.04.2016г и законна лихва върху главницата, считано от 15.12.2022г., до окончателното
плащане, като неоснователен , като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Б. М., ЕГН : **********, с
адрес – гр. Шумен, ул. “......” № 1А, ет. 3, ап. 314, че съществува вземане в полза на
“УниКредит Булбанк” АД ЕИК : ...... с адрес за призоваване – гр. София, ул. “......“ № 23, п.к.
1202, срещу Е. Б. М., ЕГН : **********, за сумата от 1000лв. главница дължима по
договор за потребителски кредит № 322/1477/40728422 от 05.04.2016г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 15.12.2021г. до окончателното плащане , за което
вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК №1290/16.12.2021г. по ч.гр.д.№3318/2021г. по описа на ШРС .
ПОТВЪРЖДАВА решение №390/23.05.2023г. по гр.д.№1929 по описа за 2022г. на
ШРС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Е. Б. М., ЕГН : **********, с адрес – гр. Шумен, ул. “......” № 1А, ет. 3, ап.
314 да заплати на “УниКредит Булбанк” АД ЕИК : ...... с адрес за призоваване – гр. София,
ул. “......“ № 23, п.к. 1202, направените от ищеца разноски съобразно уважената част от иска
в размер на 79.34лв. за заповедното производство , в размер на 601.86лв. за първата
инстанция по исковото производство и в размер на 197.12лв. за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5