№ 214
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Златина Рубиева
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000502555 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ответникът в първоинстанционното производство Гаранционен фонд и
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на
27.06.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 28.06.2023 г.) обжалва
Решение № 66/13.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 196/2021 г. по описа на
Окръжен съд-Благоевград, седми състав в частта, с която съдът е уважил
иска на А. В. З. срещу ответника за сумата от 15000 лв., представляваща
разликата над сумата от 10 000 лв. до сумата от 25000 лв., обезщетение за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания,
вследствие на ПТП от 21.07.2021 г., причинено при управление на автомобил,
който не притежава активна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.12.2021 г. до окончателното й
изплащане.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител
юрисконсулт Ш., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към
въззивната жалба. Въззивникът-ответник е внесъл дължимата държавна такса
1
с вносен документ от 12.07.2023 г., представен по делото с молба от
14.07.2023 г.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
Въззивникът-ответник поддържа, че решението в обжалваната му част е
постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените
правила и е необосновано. Поддържа се, че в нарушение на чл.52 от ЗЗД
първоинстанционният съд е присъдил несправедливо обезщетение, което не
отговаря на принципа на справедливостта. Счита, че обезщетение в размер на
10 000 лв. репарира напълно претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Пред настоящата инстанция, въззивникът ответник не поддържа
въведеното с отговора възражение за принос от страна на пострадалия ищец.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него
постанови друго, с което отхвърли исковата претенция за неимуществени
вреди за сумата над 10 000 лв. Претендират се разноските направени пред
двете инстанции в размер на минималното юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор от ответните по тази жалба страни-ищецът З. и третото лице помагач
К..
Ищецът А. В. З. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението
е връчен редовно на 29.06.2023 г., а въззивната жалба е подадена на
05.05.2023 г.) обжалва Решение № 66/13.06.2023 г., постановено по гр.д.№
196/2021 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, седми състав изцяло в
неговата отхвърлителна част за неимуществени вреди, т.е. за сумата от 55000
лв., с която съдът е отхвърлил исковата му претенция за неимуществени
вреди за разликата над присъдената сума от 25 000 лв. до пълния претендиран
размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Я.
Д. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно, представено на
л.7 от първоинстанционното дело. Въззивникът-ищец е внесъл дължимата
държавна такса с вносен документ от 24.07.2023 г., представен с молба от
25.07.2023 г.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
Въззивникът-ищец поддържа, че решението в обжалваната му част е
2
постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените
правила и е необосновано. Поддържа се, че неправилно съдът е приложил
установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост и като последица е
определил обезщетение, което не е достатъчно да репарира причинените на
ищеца неимуществени вреди, без правилно да са преценени установените
обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението-тежестта
на получените от ищеца увреждания, преживените от него болки,
продължения период на възстановяване, създадените битови неудобства,
дългата неработоспособност и наличието на трайни последици. Развива се
подробни съображения по съществото на спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
постанови друго, с което да уважи исковата претенция в пълния претендиран
размер на сумата от 80 000 лв., като осъди ответника да заплати
допълнително обезщетение в размер на още сумата от 55 000 лв., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Претендира се
адвокатско възнаграждение за двете инстанции, съобразно решението на
въззивния съд.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК отговор е депозиран
само от ответника Гаранционен фонд чрез юрисконсулт Ш.. Оспорва
въззивната жалба на ищеца и изцяло поддържа своята. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
С влязло в сила на 11.08.2023 г. Разпореждане № 351/24.07.2023 г.
въззивната жалба на третото лице помагач Т. В. К. е върната от
първоинстанционния съд.
С оглед на горното, Решение № 66/13.06.2023 г., постановено по гр.д.№
196/2021 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, седми състав, в частта
на присъдените неимуществени вреди за сумата от 10 000 лв. и за
имуществени вреди в размер на сумата от 271,14 лв., ведно с присъдената
законна лихва, е влязло в сила на 11.08.2023 г., поради необжалването му от
страните.
В открито съдебно заседание, въззивниците, съответно ищец и ответник
в първоинстанционното производство, редовно призовани, не изпращат
представители. Изразяват становища в депозирани по делото молби, с които
представят и списъци на разноските по чл.80 ГПК.
3
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна-трето лице помагач
Т. К., редовно призована, не се явява, не изпраща представител, не изразява
становище по съществото на спора.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд - Благоевград е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б. «а» от КЗ, в сила от
01.01.2016 г. и чл.86, ал.1 от КЗ, предявени от А. В. З. срещу Гаранцифонен
фонд с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените
на ищеца имуществени вреди и неимуществени вреди от претърпени болки,
страдания и стрес, следствие на телесни увреди получени при ПТП,
настъпило на 21.07.2021 г. на път ІІ-19, виновно причинено от водача на
моторно превозно средство л.а.м. «Волво ХЦ 90» с рег. № ********, без
сключена за същото задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на
автомобилистите.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдената сума от 10 000 лв. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и за имуществени вреди за сумата от 271,14 лв., ведно
със законната лихва от 01.12.2021 г., между страните със сила на пресъдено са
установени правопораждащите факти на спорното субективно материално
право, както следва:
На 21.07.2021 г. около 18,20 часа, в светлата част на денонощието, при
добра видимост, на сух път и прав участък, л.а.м. «Волво ХЦ 90» с рег. №
********, се движи по път ІІ-19 в посока от гр.Разлог към гр.Симитли и със
скорост от 106,63 км/ч. Достигайки км 14+100, водачът на лек автомобил
Волво навлиза в насрещната лента за движение, в която и в този момент се е
движел л.а.м. «Ауди Кю 7» с рег.№ ********, управляван от ищеца А. З., със
скорост на движение от порядъка на 68 км/ч. В момента на навлизане на лек
4
автомобил Волво в насрещната лента за движение, ударът е бил
непредотвратим, в резултат на което настъпва удар в лентата за движение на
лек автомобил Ауди, на 0,6 м от дясната ограничителна линия. Ударът е
челен, кос между предни леви части на автомобилите с фронт около 1,5 м.
Вследствие на силата на удара, лек автомобил Волво е отхвърлен назад около
3,8 м и се завърта по посока обратна на часовата стрелка на около 14 градуса,
установявайки се с предна част сочеща левия край на пътя в посоката му на
движение, а лек автомобил Ауди се премества напред около 1,5 м,
установявайки се косо на пътя с предна част сочеща към десния край на пътя
в посоката му на движение. Установява се, че при своевременно задействане
на спирачната система от двамата водачи, не е съществувала техническа
възможност за предотвратяване на ПТП чрез спиране.
С влязло в сила на 27.02.2023 г. Решение № 441/11.10.2022 г.,
постановено по н.а.х.д. № 1284/2022 г. по описа на РС-Благоевград, ІV
наказателен състав, Т. В. К. е призната за виновна в това, че на 21.07.2021 г.
около 18,10 часа в община Симитли, на път ІІ-19, в района на км 14+100, като
правоспособен водач на МПС, управлявайки л.а.м. „Волво ХЦ 90“ с рег.№
********, движейки се от м.“Предел“ в посока към гр.Симитли, със скорост
106,63 км/ч, е нарушила правилата за движение по пътищата, установени в
ЗДвП и ППЗДвП-чл.21, ал.1 като е управлявала МПС със скорост над
разрешената от 90 км/ч за конкретния пътен участък, в резултат на което е
допуснала ПТП с движещия се в насрещната лента за движение л.а.м. „Ауди
Кю7“ с рег.№ ********, управляван от А. В. З., при което е последвал удар
между двете МПС-та, вследствие на което е причинила по непредпазливост на
А. В. З. средни телесни повреди, изразяващи се счупване на четвърто, пето и
шесто ребро в дясно, причинило трайно затруднение в движението на снагата
за срок по-голям от 30 дни, счупване на втората предноходилна кост и
ладиевидната кост на дясното ходило, които както поотделно, така и в
съвкупност му причинили трайно затруднение в движението на десен долен
крайник за срок по-голям от 30 дни.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от
конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено,
дали е противоправно и дали деецът е виновен. Съдът като взе предвид
утвърдената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, включително и т. 15 от
5
Тълкувателно Решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК,
съобразно които решението по чл.78а НК, с което наказателният съд
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила
присъда, приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача
Т. В. К. и вида на телесните увреждания на ищеца, получени в пряка
причинна връзка от това поведение, са установени в настоящия процес с
влязлото в сила на 27.02.2023 г. Решение № 441/11.10.2022 г., постановено по
н.а.х.д.№ 1284/2022 г. по описа на РС-Благоевград.
Непосредствено след произшествието ищецът е настанен за болнично
лечение в МБАЛ «Благоевград» АД-гр.Благоевград, където пролежал до
23.07.2021 г. В деня на постъпването е извършено оперативно лечение, като
под местна анестезия е осъществена мануална репозиция на фрактурите на
метатарзална кост, закрито, с поставяне на гипсова имобилизация с гипсова
шина.
На 11.08.2021 г. на контролен преглед ищецът се оплаква от болки в
дясна китка, които не отшумяват след травмата, поради което е поставена
гипсова имобилизация на дясна китка. На 24.08.2021 г. е посетил лекар
специалист, който е констатирал, че при ищеца е налична походка с две
помощни средства, дясно ходило и дясна гривнена става с гипсова
имобилизация, без данни за оток на десен долен и горен крайник. Има болки в
зоната на засегнатите от травмата ребра. Отстранена е гипсовата
имобилизация на дясно ходило, препоръчано е ползването на патерици за още
две седмици. На 31.08.2021 г. е отстранена гипсовата мобилизация и на дясна
гривнена става.
От приетата по делото СМЕ, неоспорена от страните се установява, че
вследствие на претърпяното на 21.07.2021 г. ПТП, ищецът е получил счупване
на ладиевидната и втора предноходилни кости на дясното ходило, счупване
на три съседни ребра в дясната гръдна половина, имал е субективни
оплаквания и анамнестични данни за леко мозъчно сътресение. Счупванията
са причинили на ищеца трайно затруднение в движенията на снагата и десния
крак за около два месеца. Пострадалият е изпитвал болка с по-голям
интензитет първите няколко дни след получената травма. Впоследствие
заради обездвижването на костните фрагменти, както и зарастването им, е
6
изпитвал болка при натиск върху или при движение на засегнатите места.
Установява се, че ищецът се е възстановил напълно от получените
травматични увреждания, без да има последствия за здравословното му
състояние за в бъдеще. При разпита си в съдебно заседание, вещото лице д-р
А. установява, че счупванията при ищеца са без разместване на костните
фрагменти, неусложнени са и се очаква пълното им възстановяване. Това са
малки кости и те не се влияят толкова от промяна на времето.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди пред
първоинстанционния съд е разпитана неговата съпруга М. И. Ц.-З., която
установява, че за произшествието разбрала от самия ищец, който й се обадил
по телефона, казал, че изобщо не се чувства добре и ще го закарат в Бърза
помощ. Свидетелката отишла в болницата, където докарали ищеца на
носилка, зачервен, не можел да се изправи, изпитвал силна болка. След
изписването от болница, ищецът бил с поставен гипс един месец. За да се
движи трябвало да се подпира на нещо, но не можел да ползва патерици,
защото изпитвал адски болки в гръдния кош. Държел се за съпругата си или
сина си, а ищецът е много едър мъж, 120 кг. Не можел да иде до тоалетна, не
можел да седне, не можел да легне. Трябвало да му се слагат инжекции в
корема два, три пъти и понеже ищецът със семейството си живее на трети
етаж, без асансьор в сградата, се наложило да викат медицински сестри, а
накрая свидетелката се принудила сама да ги поставя. След две-три седмици
след произшествието, се появила силна болка в ръката и след консултации с
ортопед и там бил сложен гипс за около 10 дни. След свалянето на гипса,
започнал периода на раздвижване. Ищецът ходел на рехабилитация. Ищецът
чувства неразположения и към момента-при вдигане на тежко усеща болка в
областта на гръдния кош, като ходи повече от един, два часа, усеща болка в
крака, налага се да носи по-широки маратонки.
При така установените безспорно по-горе факти, първоинстанционният
съд е приел основателност на иска, както и че размерът на адекватната
обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди е 25 000 лв.
Пред настоящата инстанция са приети новосъздадени писмени
доказателства. Въззивният съд не кредитира представеното психологично
изследване, тъй като същото не представлява годно доказателствено средство
и не е събрано по реда на ГПК. На практика представеното изследване
7
представлява частна психологична експертиза, която не може да бъде
кредитирана от съда. Представен е амбулаторен лист, от който се установява,
че на 24.01.2024 ищецът е посетил психиатър за консултация, като при
смемане на анамнезата ищецът споделил, че през 2021 г. преживял тежка
психотравма-преживял тежко ПТП с оперативни процедури на таза и долния
крайник, като в рамките на около три месеца бил с трайно потистнато
настроение, тревожен, с отчетлив спад в енергетичните и волеви потенциали,
с нарушен сън с чести кошмарни сънища, изгубил смисъла на живота. Този
период самоотзвучал, но от м.07.2023 г. след като болките, които има от
години в лумбалните и шийни прешлени станали постоянни, отново бил
напрегнат, тревожен, с трайно потиснато настроение. На ищеца е поставена
диагноза рецидиваращо депресивно разстройство, сегашен епизод-умерено
тежък, назначена е терапия.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият
съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл.557, ал.1, т.2, б.»а» от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г. за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди.
С оглед установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че
са установени елементите от фактическия състав на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от
Кодекса за застраховането, а именно: наличие на увреждане от управляващ
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, противоправното
поведение и вината на водача Т. В. К., както и причинно-следствената връзка
между деянието и причинените на ищеца неимуществени вреди от болки и
страдания, вследствие получени травматични увреждания.
Безспорно Гаранционният фонд не е застраховател и задължението му
за заплащане на обезщетение възниква по силата на закона, а не поради
наличие на застрахователен договор. Независимо от това, правният режим на
отговорността на Фонда е аналогичен с този на застрахователя, установен в
КЗ - редът за ангажиране на отговорността му и нейният обем са сходни с
тези на застрахователя на делинквента при настъпване на застрахователно
събитие, представляващо риск по задължителна застраховка "Гражданска
8
отговорност" на автомобилистите. Поради това, доколкото спорът е свързан с
настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач,
независимо от източника, който го поражда /закон или договор/, на доказване
подлежат елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно
и противоправно, както и установена вреда.
Както бе посочено по-горе спорът в настоящото въззивно производство
между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
По размера на иска за неимуществени вреди и възраженията на страните
в тази връзка:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Касае се за мъж на 47 години към деня на произшествието, който е
претърпял не тежки травматични увреждания-счупване без разместване на
костите, за лечението на които ищецът е пролежал три дена в болнично
лечение, по време на което е претърпял не тежка оперативна интервенция под
местна анестезия изразяваща се в мануална репозиция на фрактурите. В
продължение на един месец е носил гипсова имобилизация, включително и на
дясна гривнена става, в продължение на още един месец е провеждал
рехабилитация. Възстановителният период е приключил за около два месеца,
9
през който период ищецът е имал нужда от чужда помощ и подкрепа във
връзка с битовите си нужди, включително и при придвижване, предвид
болките в гръдния кош, търпени и от счупените три ребра, използвал
помощни средства-патерици. Ищецът и по време на ПТП и непосредствено
след него изживял силен стрес. Към момента ищецът е възстановен, без
трайни последици за здравето от получените увреждания.
С оглед на горното въззивният съд намира, че сумата от 25 000 лв. е
справедливо обезщетение.
Въззивният съд намира, че ищецът не е доказал главно и пълно, че в
пряка причинна връзка от произшествието е получил мозъчно сътресение,
както и психологически последици-изживян стрес и душевни страдания,
които ще го съпътстват до края на живота му, включително довели до
рецидиваращо депресивно разстройство, сегашен епизод-умерено тежък.
По отношение на твърдяното мозъчно сътресение. Видно от
заключението на СМЕ, неоспорено в тази част от ищеца, диагнозата „мозъчно
сътресение“ е поставена на основание анамнестични данни дадени от
пострадалия, т.е. субективни оплаквания за липса на спомен и световъртеж,
без обаче обективно да са били установени видими наранявания в областта на
главата, а също и по мозъчните структури и тъкани при проведеното
томографско изследване. При разпита си в съдебно заседание вещото лице
установява, че пострадалият категорично не е изпадал в безсъзнание, но е
съобщил за общо мозъчни прояви за световъртеж и главоболие, но тези
прояви могат да се дължат на много други състояния, включително и вдигане
на кръвно.
По отношение на твърдяните психологични последици. Безспорно
участието в ПТП и получените травми от него представлява психотравма и
преди всичко изживян силен стрес и страх. С ангажираните по делото
доказателства обаче ищецът не доказва пряка и непосредствена причинна
връзка между преживяното ПТП и сегашното му психично състояние. Даже
напротив от приетия пред настоящата въззивна инстанция амбулаторен лист
от консултация с психиатър се установява, че ищецът е съобщил, че
сегашното му тревожно състояние е свързано с болките, които има от години
в лумбалните и шийни прешлени станали постоянни. Споделил е, че след
претърпяното ПТП също е имало епизод на тревожност и трайно потиснато
10
настроение, но този период е продължил около три месеца, след което без
лечение е самоотзвучал. Тревожното състояние се появява две години след
транспортната злополука и очевидно не е свързано с нея, или поне ищецът не
е доказал главно и пълно тази връзка.
Ето защо и с ангажираните по делото доказателства, включително и
пред настоящата инстанция, ищецът не доказва да е търпял болки и страдания
със съдържание и интензитет, оправдаващи от гледна точка на
справедливостта присъждането на обезщетение в претендирания по-висок
размер от 80 000 лв.
Предвид горното въззивният съд намира за неоснователни възражения
съответно за заниженост/прекомерност на присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди, които са
въведени съответно с въззивната жалба на ищеца и на ответника, съответно
намира, че първоинстанционният съд е определил справедлив размер на
обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.
Предвид горното и поради съвпадане на изводите на двете инстанции,
решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото, предвид неуважване и на двете въззивни
жалби, разноските остават за страните, така както са ги направили.
Водим от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 66/13.06.2023 г., постановено по гр.д.№
196/2021 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, седми състав в
обжалваната му част.
В останалата част Решение № 66/13.06.2023 г., постановено по гр.д.№
196/2021 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, седми състав като
необжалвано е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на Т. В. К., ЕГН **********,
гр.***, ул. „***“ № *, ет. *, в качеството й на трето лице помагач на страната
на ответника Гаранционен фонд.
11
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12