№ 43370
гр. София, 19.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело №
20251110136792 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК и е инициирано по молба с вх.
№ 305747 от 18.09.2025 г. на адвокат С. А. Н., САК, съдържаща искане за
изменение на Решение № 16648/10.09.2025 г. по гр. д. № 36792 от 2025 г. в
частта за разноските, като в полза на молителя бъде присъдено заплащане на
сума в размер на 500 лева. В обстоятелствената част на молбата се акцентира,
че процесуалният представител е осъществил безплатно адвокатска помощ на
ищеца, поради което в негова полза се дължат разноски. Хипотезата на чл. 78,
ал. 2 ГПК не била изпълнена, като съдът уважил изцяло иска, поради което на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските следвало да останат в тежест на
ответника. Цитира се практика на СЕС и ВКС. Аргументира се, че ако целта
на първостепенния съд е да влоши качеството на правните услуги при защита
на потребителите в производства срещу монополистите, то е могъл да
обоснове намаляване на дължимото адвокатско възнаграждение под
минимума, като по този начин би гарантирал пълен отказ на адвокатите да
приемат подобни дела. С тези доводи се иска изменение на съдебния акт, като
ответникът бъде осъден да заплати на молителя сума в размер на 500 лева. В
срока за отговор такъв не е постъпил от насрещната страна.
Софийски районен съд, след като съобрази възраженията и правните доводи
на молителя, намира следното от фактическа и правна страна:
С Решение № 16648/10.09.2025 г. по гр. д. № 36792 от 2025 г. съдът е уважил
изцяло предявения на основание чл. 124, ал. 1 ГПК отрицателен
установителен иск срещу „св“ АД, ЕИК 1***. В мотивите към решението по
1
отношение на претенцията за присъждане на разноски, отправена от
процесуалния представител на ищеца, съдебният състав аргументирал, че в
конкретния казус приложение следва да намери чл. 78, ал. 2 ГПК, защото
ответното дружество признало иска и от доказателствата по делото не се
установявало да е дало повод за образуване на настоящото дело. Цитирал е
практика на върховната съдебна инстанция, според която ответникът може да
удовлетвори правния интерес на ищеца, като направи изрично признание на
иска, но при такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал
с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не
е дал друг повод за предявяването на иска. Съдът не намира основание да
ревизира правните си изводи относно недължимост на разноски в полза на
ищцовата страна, като изтъкнатият аргумент в молбата, че е предоставена
безплатна адвокатска помощ и в полза на осъществилия защитата се следват
разноски не би променил извода на съда, защото дължимостта на разноските в
полза на процесуалния представител е в зависимост от това дали в полза на
неговия доверител се дължат такива или не, като приложението на чл. 78, ал. 2
ГПК в конкретния случай прави неоснователна претенцията на молителя за
присъждане на възнаграждение. Ето защо по мнение на този съд молбата за
изменение на постановеното решение в частта за разноските следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 248, ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат С. А. Н., обективирано в
молба с вх. № 305747 от 18.09.2025 г., за изменение на основание чл. 248, ал. 1
ГПК Решение № 16648/10.09.2025 г. по гр. д. № 36792 от 2025 г. в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от неговото
получаване от страните пред Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2