№ 1663
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110202729 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Д. Б. Д., с ЕГН:**********, с
адрес: гр. София, кв. "Бенковски", ул. „Знание“, №3, вх.А, ет.3, ап.6, подадена
против издадено срещу жалб. Д. наказателно постановление № 22-4332-
029051/14.02.2023 г. от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното НП. Претендира се незаконосъобразност на
същото, поради това, че не е било връчено на жалбоподателя. С оглед на това
се счита, че следва да бъде отменено. На следващо място се поддържа, че то е
незаконосъобразно, поради това, че при издаването му са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. С тези съображения се
моли за неговата отмяна.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява
по пълномощие от адв.Дилян Димитров, вписан в САК, който поддържа
1
жалбата, с искане за отмяна на обжалваното НП, поради субективна
несъставомерност на деянието, с оглед на това, че управляваното МПС не е
било собственост на жалбоподателя и той не е знаел, че регистрацията на
същото е прекратена по служебен ред. Моли за присъждане на разноските,
които са сторени в хода на производството за адвокатско възнаграждение,
като представя списък с разноски, ведно с разписка за заплащане на сума в
размер на 500.00 лева. Не представя договор за правна помощ.
Въззиваемата страна– Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, не се
представлява в съдебно заседание, като по делото са депозирани писмени
бележки от упълномощен юрисконсулт. Поддържа се, че обжалваното НП е
издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение
на материалния закон, с оглед на което се моли да бъде потвърдено.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и праив възражение за
прекомерност на претендирания от другата страна адвокатски хонорар. В
съпроводителното писмо на началника на сектор „АО“, Отдел „Пътна
полиция“ - СДВР, с което преписката, ведно с постъпилата жалба е изпратена
в СРС също е направено бланкетно възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на другата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /подробни
съображения за това са изложени в разпореждането за насрочване на делото/
и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва
наказателното постановление. С оглед на горното, жалбата се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство против Д. Б. Д., в
качеството му на водач на МПС, започнало със съставяне на АУАН, Серия
GA, №835058 на 15.10.2022 г. от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР –
Петър Тонев Кисьов, в присъствието на един свидетел-очевидец, присъствал
при установяване на нарушението и съставяне на акта /също длъжностно
лице/, за това, че на 15.10.2022 г., в 11:00 часа, в гр. София, по ул. "Козлодуй",
с посока на движение от ул.“Цар Самуил“ към ул. „Братя Миладинови“
2
управлява лек автомобил марка/модел „Сеат Толедо“ , с рег. №ЕН 3823 КА,
регистриран в КАТ като собственост на Георги Маринов Маринов, като при
извършена проверка е установено, че управляваният автомобил е със
служебно прекратена регистрация, на осн. чл.143, ал.10 ЗДвП от дата
22.09.2022 г. и по чл.143, ал.15 ЗДвП от дата 26.09.2022 г. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
В АУАН Серия GA, №835058 /15.10.2022 г., като второ нарушение е
вписано, че при проверката, водачът представил акт за нарушение по ЗДвП с
изтекъл срок, което деяние е квалифицирано като нарушение на чл.157, ал.6
ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, срещу
подпис, на датата на неговото съставяне – 15.10.2022 г., като в него е
посочено, че нарушителят има възражения, но такива не са представени в
писмен вид, включително и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН против жалбоподателя, в СРП
била образувана пр. пр. № 50304/2022 г. по описа на СРП. С постановление на
СРП от 30.01.2023 г. /изведено на 31.01.2023 г./ е постановен отказ за
образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер по
чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и е разпоредено изпращане на препис от
постановлението, ведно с материалите по преписката на ОПП-СДВР, с оглед
преценка на основанията за търсене на административнонаказателна
отговорност.
На основание посоченото по-горе Постановление на СРП по пр. пр.№
50304/2022 г. по описа на СРП и направените констатации в съставения
АУАН, Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, издал НП № 22-4332-029051
от 14.02.2023 г., против Д. Б. Д., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението на чл.157, ал.6 от ЗДвП не е намерило
отражение в обжалваното НП, поради което не се явява предмет на
настоящето производство.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: процесните АУАН и НП;
Постановление от 30.01.2023 г. /изведено на 31.01.2023 г./ на СРП за отказ от
3
образуване на досъдебно производство; справки относно промяна на
регистрацията на МПС и справка за регистрирани собственици на МПС;
справка картон на водач и др.; Заповеди за компетентност на актосъствителя
и АНО и други.
Видно от справка картон на водач, жалбоподателят е бил
правоспособен водач на МПС от категории В АМ към датата на извършване
на проверката. Същият има издадено на 07.08.2017 г. СУМПС, валидно до
07.08.2027 г.
Видно от справка АИС-КАТ регистрацията на лек автомобил
марка/модел „Сеат Толедо“ , с рег. №ЕН 3823 КА е служебно прекратена на
22.09.2022 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП – въз основа на уведомление
от Гаранционен фонд, че за МПС няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и на 26.09.2022 г., на основание чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП – нерегистрирано МПС в 2-месечен срок от сключване на
договор за покупко-продажба на същия. Съгласно данните в същата справка,
по отношение на процесното МПС на 25.07.2022 г. е регистриран договор за
продажба. Съгласно данните в справка АИС-КАТ, регистриран като
собственик на процесното МПС към 15.10.2022 г. е Георги Маринов Маринов,
а като предстоящ собственик е вписан Петър Виолетов Ковачев.
С постановление на СРП от 30.01.2023 г. /изведено на 31.01.2023 г./ е
постановен отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление
по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради малозначителност на деянието
на Д. Д. по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни
длъжностни лица, съгласно приложените по делото три броя заповеди, ведно
с акт за встъпване в длъжност на АНО, в кръга на техните правомощия и по
предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Невръчването на наказателното постановление на жалбоподателя не
може да се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила и да
се третира като основание за отмяна на обжалвания санкционен акт,
доколкото връчването има значение само за поставяне началото на срока за
обжалване.
4
При гореописаната фактология обаче, извлечена от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че оплакванията на
жалбоподателя за субективна несъставомерност на деянието са изцяло
основателни.
С АУАН на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Очевидно, настоящия случай
осъществява от обективна страна състава на това административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото процесното МПС,
управлявано от жалбоподателя е било със служебно прекратена регистрация,
поради неизпълнение на задължението на неговия собственик да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и да го
пререгистрира в срок до два месеца от сключване на договора за придобиване
на собствеността. В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е извършил
нарушението в качеството на водач МПС, като същевременно по делото не са
ангажирани никакви доказателства, че жалбоподателят е бил уведомен и е
знаел за служебно прекратената регистрацията на автомобила, при
положение, че МПС не е негова собственост. При това положение, няма как
да се приеме, че същият е знаел, че управлява автомобил, който не е
регистриран по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация.
Следователно, вмененото нарушение е несъставомерно от субективна страна,
поради липса на умисъл у жалбоподателя. В конкретния случай се касае за
формално деяние, което по теоретична дефиниция може да бъде извършено
само при умишлена форма на вината и такава не може да се обоснове при
липса на доказателства за знание на жалбоподателя за служебно прекратената
регистрация на управлявания от него лек автомобил, при положение, че
същият е бил с поставени на съответните места табели с регистрационни
номера. Незнанието на част от обективните елементи на състава на
нарушението, а именно – прекратяването на регистрацията на МПС по
служебен път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото
нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл.
14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото няма
доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената
5
служебна дерегистрация да е била съобщена на собственика, каквото
задължение е вменено на органа, оправомощен да прекратява регистрацията,
съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 г.
по Тълкувателно дело №3/2022 г. на ОС на съдиите от Наказателна колегия
на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с
предвиденото в чл.175, ал.3 ЗДвП административно наказание водач, който
управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143,
ал.10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС.
При това положение, като е ангажирал отговорността на
жалбоподателя на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
наказващият орган го е санкционирал за несъставомерно деяние от
субективна страна, с което е допуснал нарушение на материалния закон.
Горното е основание за отмяна на обжалвания санкционен акт, като
неправилно и незаконосъобразно издаден, ведно с произтичащите от това
законни последици.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, право на
присъждане на разноски по реда на АПК има жалбоподателят. В съдебно
заседание от процесуален представител на жалбоподателя е направено
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500.00 лева, като са представени списък с разноски и разписка за заплащане
на сумата от 500.00 лева. Не е представен обаче договор за правна помощ, от
който да е виден размерът на договореното възнаграждение. Съгласно
съдебната практика, удостовереното в договора за правна помощ или в
нарочна разписка изявление за плащане се приема за доказателство за
извършеното плащане, само при изрично посочване на начин на плащане в
брой в договора за правна помощ, а в случая това не може да бъде проверено,
тъй като не е представен договорът за правна помощ /виж мотивите към т.1 от
ТР №6/2012 г. ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното, искането за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение, доколкото от
представените доказателства не се установява размерът на договореното
възнаграждение и договореният начин на плащане, за да може да се прецени с
какви доказателства е допустимо доказването на реалното заплащане на
6
възнаграждението.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СРС,
НО, 129 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-029051/14.02.2023 г.,
издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на Д. Б. Д., с
ЕГН:**********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7