Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

26.11.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

28.10

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

122

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Н.О.М. от ***, действащ чрез адв.С.М., против Решение № 202/13.07.2020 г., постановено по АНД № 652/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 20-1300-000564/23.04.2020 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Н.О.М. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 950 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за това, че на 08.04.2020 г. в ***, в посока от *** към ***, като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, собственост на Н. М. М. от ***, се движи със скорост от 128 км/ч, при ограничение на скоростта за населеното място 50 км/ч. С решението е осъден Н.О.М. от ***, да заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно, постановен в нарушение на материалния закон, при необоснованост на изводите и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В тази връзка сочи, че от доказателствата по делото не се установявало жалбоподателят да е извършил административното нарушение, за което било издадено процесното НП. Твърди, че на релевантните дата и място Н.О.М. не е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, поради което не следвало да отговаря за извършеното деяние.

Счита, след като не е обсъдил всички тези обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, първоинстанционният съд е формирал вътрешно убеждение в противоречие с принципите на АПК и по описания начин е допуснал съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за отмяна на съдебния акт.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 202/13.07.2020 г., постановено по АНД № 652/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

В съдебно заседание не се явява не се представлява. От пълномощника адв.С.Ф. е постъпила молба, в която поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 20-1300-000564/23.04.2020 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Н.О.М. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 950 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за това, че на 08.04.2020 г. в ***, в посока от *** към ***, като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, собственост на Н. М. М. от ***, се движи със скорост от 128 км/ч, при ограничение на скоростта за населеното място 50 км/ч.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Налице било съответствие между словесната част на описаното в акта и наказателното постановление нарушение, с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Н.О.М. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Събраните по административната преписка и в производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, установяват обстоятелството, че на 08.04.2020 г. в ***, в посока от *** към ***, Н.О.М. е управлявал на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, собственост на Н. М. М. от ***, при което се е движел със скорост от 128 км/ч., при ограничение на скоростта за населеното място 50 км/ч.

Следва да се отбележи, че при връчването на процесния АУАН 564/09.04.2020 г., М. не е въвел възражения относно съдържанието му, при което в графата за възражения е вписал собственоръчно:„Не“, като не представил възражения по акта и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Това, взето в съвкупност с надлежно попълнената от Н.М. декларация за предоставяне на информация за нарушение по ЗДвП/л. 19 от делото/ и писмени обяснения/л. 18 от делото/, аргументира извода, че именно Н.О.М. е управлявал цитирания автомобил на посочените в АУАН и НП дата, място и време.  Посочените доказателства са частни свидетелстващи документи и като такива, предвид това, че удостоверяват неизгодни за издателя им факти, се ползват с формална доказателствена сила, че фактите, предмет на изявлението на издателя, са се осъществили така, както се твърди в документа.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че в производството пред районния съд административнонаказващият орган е установил при условията на пълно и главно доказване извършването на административното нарушение от страна на санкционираното лице.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение в населено място, да превишава скорост за движение от 50 км.ч.

Доколкото превишаването на допустимата скорост за движение в населено място е с 128 км/ч., то правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е над 50 км/ч като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай регистрираната скорост на движение е 132 км/ч е намалена с 4 км/ч. Съгласно чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в редакцията и с ДВ, бр. 6/2018 г.), препращаща към нормата на чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Именно в цитираната разпоредба, която намира приложение и преди изменението на чл. 16, ал. 5 от цитираната наредба, са указани максимално допустимите грешки на скоростомерите като в случая е приложима т. 2 на чл. 755 от Наредбата, съгласно която при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове нормативно установения толеранс е от ± 3 км/ч до 100 км/ч или ± 3 % от измерената скорост за скорости над 100 км/ч.

Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/, въвеждаща изискването за всяко използване на АТСС за контрол/каквото е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № ***/*** г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, В конкретния случай нарушението е констатирано с стационарно преносим уред за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1, с фабр. № ***, като приложената по делото снимка № ***/***, предоставя информация за релевантните по делото място на установяване на нарушението, дата и час, разстояние до МПС, скорост на движение на превозното средство и вид, марка и рег. № на превозното средство.

С други думи липсва каквото и да е съмнение относно това, какво конкретно нарушение е извършил Н.О.М., къде е осъществено деянието, в какво се състои изпълнителното деяние и за какво му е наложено административно наказание, респ. въведените от касатора доводи за недоказаност на авторството на административното деяние и необоснованост на изводите на районния съд се явяват неоснователни, като неподкрепени от фактическа и правна страна и не кореспондиращи със събраните в първоинстанционното производство доказателства.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на представител на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт.

В заключение, правилно и в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с изхода на делото и надлежно релевираното искане за това от юрисконсулт М. П. 

По изложените съображения и изводи, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на Н.О.М. от *** за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 202/13.07.2020 г., постановено по АНД № 652/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.