Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №359
гр. ВРАЦА, 23.11.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд,Гражданско отделение, в публичното заседание на 16.11.2018 г., в състав:
Председател: НАДЯ
ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА
Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
в присъствието на секретар
ИРЕНА МИТОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
566 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на адв.М.Д., в качеството й на особен представител на С.П.И.,
против Решение № 578/23.07.2018 г. по гр.д.№ 5781/2017 г. на Районен съд-Враца,
с което е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че дължи на
„СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД ЕИК *********, с адрес гр.София, бул.България
№ 81, вх.Б, ет.1 представлявано от С.Х.Б. и Г.Н.П., сумата от 75.00 лв. -
незаплатена цена по договор за продажба на изплащане № *********/03.08.2015г.,
сключен с „Мобилтел” ЕАД, мораторна лихва от 4.17 лв. за периода 29.12.2016г.
до 16.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.06.2017 г. до
окончателното й изплащане, за които е издадена заповед № 1953 от 27.06.2017г по ч. гр. д. №2666/2017
г. на Районен съд Враца, и е осъдена да заплати на дружеството сумата от
685.00лв. - деловодни разноски в исковото производство и сумата от 385.00лв. -
деловодни разноски в заповедното производство.
В жалбата се
поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, както и че е необосновано и не се подкрепя от събраните
по делото доказателства. Посочва се, че ответницата не е получавала уведомление
по чл.143 ЗЗД. Излагат се съображения, че от събраните писмени доказателства не
се установява по категоричен начин наличието на задължения за заплащане на суми
по договор за продажба на изплащане, както и че не са представени доказателства
за връчване на издадените фактури на ответницата. Оспорва се поръчителството на
ищеца и се навеждат доводи за нищожност на сключения между него и
"Мобилтел" ЕАД договор за поръчителство поради липса на съгласие. Иска се отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
С подадения
отговор въззиваемият " СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС
СОЛЮШЪНС
" АД оспорва въззивната
жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Навежда доводи, че на ответницата е било изпратено уведомление по чл.143 ЗЗД,
но дори и да се приеме, че не е била надлежно уведомена, това не влече за
последица недължимост на заплатените от поръчителя суми. Твърди, че
представените от ищеца документи имат доказателствена стойност, тъй като с тях
поръчителят признава, че е заплатил дълга на ответницата, а кредиторът признава,
че дългът е погасен. Посочва, че "Мобилтел" ЕАД няма задължение да
изпраща фактури на абонатите, както и че чл.6, ал.1 ЗСч не съдържа изискване в
първичен счетоводен документ да се съдържа подпис на получател. Въззиваемият
намира, че районният съд е достигнал до правилни правни изводи относно
действието на договора за поръчителство спрямо ответната страна. Счита за
неоснователно възражението на въззивника за нищожност на договора за
поръчителство. Моли да му бъдат присъдени деловодни разноски за въззивната инстанция.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд констатира,
че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е валиден и допустим.
За да се
произнесе по правилността на решението, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран със заявление на "СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС" АД,
гр.София, с което е поискано да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против С.П.И. *** за следните парични вземания: главница в размер на 75,00
лева; мораторна лихва за забава за периода от 29.12.2016 г. до 16.06.2017 г. в
размер на 4,17 лева; законната лихва върху главницата за периода от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума; деловодни разноски в
заповедното производство - 25,00 лева - платена държавна такса и 360,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение с включено ДДС.
В
заявлението се посочва, че вземането произтича от сключен на 03.08.2015 г.
договор за продажба на изплащане между "Мобилтел" ЕАД и С.П.И., по
силата на който последната е закупила Handset Lenovo A536 DS Black със сериен номер 867322021043633, като се е задължила да
заплати продажната цена за вещта съобразно погасителния план към договора. В
т.9.1.2 от договора страните са се договорили, че продавачът има право да
обезпечи вземанията си по договора с поръчителство от трета страна. Поради
неплащане в срок, договорът между "Мобилтел" ЕАД и С. Петрова И. е
прекратен предсрочно и непогасените вноски до края на срока на договора са
станали предсрочно изискуеми на основание чл.12.3 от същия. На 07.11.2014 г.
между "Мобилтел" ЕАД и " " АД е сключен договор за
поръчителство, по силата на който заявителят се е задължил да обезпечи
задълженията на абонати, сключили с "Мобилтел" ЕАД договори за
продажба на изплащане. Съгласно анекс към този договор от 08.10.2015 г.
"Мобилтел" ЕАД е упълномощил " СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС"
АД да изпраща писмени уведомления от името на мобилния оператор, с които да ги
информира относно настъпването на изискуемостта на вноските до крайния срок на
сключението договори за продажба на изплащане, както и да ги покани да платят
дължимите суми на мобилния оператор. Такова уведомително писмо е било изпратено
на длъжника С.П.И., но същата не е заплатила на "Мобилтел" ЕАД
дължимите вноски по договора. На основание чл.143 ЗЗД и чл.2.2.4 от договора за
поръчителство от 07.11.2014 г. "СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС" АД, в
качеството си на поръчител, е уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него
задълженията му към "Мобилтел" ЕАД. Поради липсата на доброволно
плащане от страна на длъжника, заявителят е изпълнил задълженията му и на 29.12.2016
г. е заплатил на "Мобилтел" ЕАД сумата от 75,00 лева.
Въз основа
на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 2666/2017 г. по описа на Районен съд-Враца
и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1953/27.06.2017
г., с която заявлението е удовлетворено изцяло.
На длъжника
е изпратено съобщение за издадената заповед, което съдът е счел за редовно
връчено на основание чл.47, ал.5 ГПК, считано на 23.10.2017 г. С Разпореждане №
12310/20.11.2017 г. районният съд е дал указания на заявителя, че в едномесечен
срок може да предяви иск за установяване на вземането си. Този съдебен акт е
връчен на заявителя на 30.11.2017 г. и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на
28.12.2017 г. същият е предявил установителния иск, предмет на настоящия спор,
като е представил доказателства за това по ч.гр.д.№ 2666/2017 год. по описа на
ВРС.
В
обстоятелствената част на исковата молба се излагат обстоятелства, на които се
основава исковата претенция, които са напълно идентични с посочените в
заявлението обстоятелства, от които произтичат претендираните парични вземания,
и обстоятелствата, обуславящи настъпването на изискуемост на вземанията. Прави
се искане за признаване за установено по отношение на С.П.И., че дължи на
" СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС" АД
сумата от 75,00 лева, представляваща незаплатена цена по договор за
продажба на изплащане № *********/03.08.2015 г., която сума е заплатена от
ищеца в качеството му на поръчител на "Мобилтел" ЕАД по договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 4,17 лева -
мораторна лихва за периода от 29.12.2016 г. /датата на заплащане на главницата
от ищеца на "Мобилтел" ЕАД/ до 16.06.2017 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на дължимата сума.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от адв.М.Д., в качеството й на назначен от съда
особен представител на ответницата С.И. на основание чл.47, ал.6 ГПК. Изразява
се становище за неоснователност на предявените искове, в подкрепа на което се навеждат
доводи, че ответницата не е получавала нито уведомление от "Мобилтел"
ЕАД по т.2.2.6 от договора от 07.11.2014 г., нито уведомление от " СЪСТЕЙНЪБЪЛ
БИЗНЕС СОЛЮШЪНС" АД по чл.143 ЗЗД. Посочва се, че предявените искове са и
недоказани, тъй като от представените доказателства не може да се установи по
несъмнен начин наличието на задължения по договора за продажба на изплащане,
както и че издадените фактури са връчени на ответницата.
В
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства. Районният
съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа
обстановка, въз основа на която е направил изводи за основателност на исковата
претенция за признаване дължимост на суми за неплатена цена по договор за
продажба на изплащане от 03.08.2015 г. в размер на 75,00 и лихва за забава
върху тази сума в размер на 4,17 лева. Фактическите
констатации и правните изводи се споделят от настоящият съдебен състав, поради
което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите,
изложени в обжалвания съдебен акт.
В отговор на
изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл.
143, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен този иск, в тежест на ищеца
е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти,
от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между
"Мобилтел" ЕАД и ответницата С.П.И. е бил сключен договор за продажба
на изплащане, по силата на който за ответницата е възникнало задължение за
изпълнение в претендирания размер, както и че е налице валидно възникнало
поръчителство, по силата на което ищецът, в качеството си на поръчител, е
погасил задължението на ответницата към мобилния оператор.
Ищецът е
приложил като доказателство Договор за продажба на изплащане №
*********/03.08.2015 г., от който се установява, че е сключен между "Мобилтел"
ЕАД и С.П.И., както и че по
силата на този договор ответницата е закупила апарат
Lenovo А536 DS Black МАТ 15 23м със сериен номер: 867322021043633. Уговорената
продажна цена е в размер на 120,00 лева, като съгласно чл. 4 от договора
страните се съгласили цената да бъде платена при първоначална вноска от 5,00 лв. и още 23 броя месечни вноски
съгласно погасителен план, представляващ приложение
№ 2 към договора. В чл. 6 от договора за продажба е предвидено, че
първоначалната вноска се заплаща от купувача при предаването на вещта, а всяка
следваща месечна вноска – в сроковете за плащане на сумите по месечните
фактури, издавани за ползвани услуги по договора за услуги. Съгласно чл.9.1.2
от договора продавачът има право да обезпечи с поръчителство от трета страна
вземанията си по договора за продажба. Според чл.12, т.3 от договора при
неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на
купувача, продавачът може да прекрати договора като всички дължими до края на
срока на договора суми стават изискуеми от датата на издаване на съответната
фактура.
Този договор
не е оспорен от ответницата, респ. от нейния особен представител, поради което
съдът приема за безспорно установено наличието на облигационно отношение между
"Мобилтел" ЕАД и С.П.И., по силата на което за последната е
възникнало задължение за заплащане на продажната цена в договорения размер и срокове.
Както в
отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба се излагат доводи, че не
е доказано твърдението, че ответницата не е заплатила претендираната сума,
представляваща част от продажната цена на закупения мобилен апарат. Доколкото в исковата молба се твърди
отрицателен факт на неплащане, съдът намира, че в тежест на ответницата е било
да противопостави правопогасяващо възражение за плащане и да ангажира
доказателства в подкрепа на същото. При липсата на такова възражение и
доказателства относно извършеното плащане, съдът приема за доказани изложените
в исковата молба твърдения, че ответницата е преустановила плащанията и
задължението й е станало изцяло предсрочно изискуемо.
Що се касае
до наведените доводи, че липсват доказателства фактурите да са били връчвани на
ответницата срещу подпис, което я е лишило от възможността да възрази срещу
сумите и да заплати същите в срок, настоящият съдебен състав намира същите за
неоснователни. При сключване на договора за продажба на изплащане страните са
подписали и погасителен план, в който е посочен размера на всяка от дължимите
23 месечни вноски, а в договора е предвидено, че тези месечни вноски се дължат
в сроковете за плащане на сумите по месечните таксуващи фактури. Следователно
страните са уговорили както размера на дължимите вноски, така и сроковете за
плащане на същите. Не е предвидено връчване на месечните таксуващи фактури на
купувача по договора за продажба на изплащане като предпоставка за изискуемост
на вземанията на "Мобилтел" ЕАД по същия договор.
При тези
съображения и като взема предвид установеното неизпълнение по договора за
продажба на изплащане на задълженията на купувача за плащане на част от
продажната страна, съдът намира, че са настъпили предпоставките за реализиране
на отговорността на поръчителя-ищец.
По делото е представен договор от 07.11.2014 г., по
силата на който „Мобилтел“ ЕАД е
възложило на ищеца „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД /СБС/ да извършва
кредитен скоринг на потребители на „Мобилтел“ ЕАД, с цел сключване на договори
за продажба на изплащане между потребителите и мобилния оператор в зависимост
от изготвената кредитна оценка и определения кредитен лимит, както и
гарантиране чрез поръчителство на вземанията на оператора от абонатите, които
са страни по договорите за продажба на изплащане, сключени въз основа на
скоринг и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит. Съгласно договора,
реализиране на отговорността на поръчителя започва при спиране достъпа на
абоната до мрежата в резултат на просрочено плащане по договор за продажба на
изплащане, сключен с „Мобилтел“ ЕАД въз основа на одобрение от ищеца, за всички
случаи с просрочени задължения, по които са изтекли повече от 30 дни след
спирането чрез предоставяне на справка за съответните просрочени плащания по
съответните договори за продажба на изплащане. Видно от Анекс от 08.10.2015г.
към договора от 07.11.2014г., „Мобилтел“ ЕАД е упълномощило ищеца „СЪСТЕЙНЪБЪЛ
БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД да изпраща писмени уведомления на абонатите от името на
мобилния оператор, с които да ги информира относно разваляне на сключените с
тях договори за продажба на изплащане и настъпила предсрочна изискуемостта на
задълженията им по тези договори, както и да ги покани да платят дължимите суми
на „Мобилтел“ ЕАД.
При тези доказателства съдът приема за установено
наличието на валидно възникнало правоотношение по договор за поръчителство. Във
въззивната жалба се прави възражение за нищожност на договора за поръчителство
поради липса на съгласие. Настоящият съдебен състав намира, че това възражение
не следва да бъде обсъждано, тъй като не е било направено с отговора на
исковата молба и правото да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция
е преклудирано съгласно чл.133 ГПК.
Видно от
приложените по делото приемо-предавателен протокол №70/23.11.2016 г. и приложената към него
справка по т.2.2.3 от договора за поръчителство, платежно нареждане от
29.12.2016 г. и уведомление от „Мобилтел” ЕАД по т.2.2.6 от договора от
07.11.2014 г., в изпълнение на задълженията си по договора за поръчителство
ищецът е заплатил на мобилния оператор дължимата от ответницата С.П.И. сума от
75,00 лева,
Основното
възражение на процесуалния представител на ответницата пред двете съдебни
инстанции се свежда до това, че не е било извършено връчване на уведомление по
чл.143 ЗЗД.
По делото е представен препис от уведомление по чл.143 от ЗЗД, от което е видно, че ищецът в качеството си на поръчител е изпратил
уведомление до длъжника И. за настъпилата предсрочна изискуемост на неплатените
вноски по погасителния план по договор за продажба на изплащане №
*********/03.08.2015 г. и предстоящото плащане от страна на поръчителя–ищец за
погасяване на задължението към „Мобилтел“ ЕАД. От приетия препис от известие за
доставяне е видно, че съобщението не е връчено на ответницата И., тъй като
получателят се е преместил на друг адрес. При това положение настоящият съдебен
състав намира, че поръчителят е изпълнил задължението си
по договора с "Мобилтел" ЕАД (чл. 2.2), като е изпратил уведомлението на посочения
от длъжника адрес. Последният не може да черпи права от поведението си, а именно - че не е уведомил кредитора за новия си
адрес и не е регистрирал същия надлежно по законоустановения ред. Иначе казано, кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за
уведомяване на длъжника и липсата на фактическо връчване е резултат от бездействието на длъжника.
Освен това, както правилно е посочил и
районният съд, според практиката на ВКС - Решение № 229 от
10.09.12 г. по гр. дело № 452/11 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 306 от
6.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 185/2014 г., IV г. о., ГК и др., с договора за
поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при
неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо
задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което
е платил със законната лихва от деня на плащането. Длъжникът и поръчителят
отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да претендира
изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи
повече от дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу длъжника,
правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато кредиторът предяви
вземането си срещу поръчителя, поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да
узнае възраженията му, инак той рискува да плати недължимо или в повече, а и
длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи
да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е
уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения. Когато поръчителят има доверие
на кредитора, той плаща на свой риск (за да избегне разноските по делото и
разноските по принудителното изпълнение). Ако задължението е съществувало, той
получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от
деня на плащането. При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията
си срещу кредитора - само тях той може да противопостави на платилия поръчител.
Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му.
В обобщение
на изложеното въззивният съд приема, че уведомяването
от поръчителя на длъжника за отправено до
него искане от страна на банката за плащане, както и за самото плащане, не са
подлежащи на установяване от поръчителя предпоставки за уважаването на иска. Такава предпоставка е наличието на изпълнено от
поръчителя изискуемо задължение на ответника, която в процесния случай е налице.
При тези съображения съдът намира, че на основание чл.143 ЗЗД ищецът има право
да получи от ответницата, това което е платил в изпълнение на задълженията й
към "Мобилтел" ЕАД. Ответницата,
чиято е тежестта да установи, че е погасила задължението си към поръчителя, не
ангажира доказателства за изпълнение на задължението си към платилия поръчител
за заплащане на претендираната сума. Ето защо исковата претенция се явява доказана
по основание и размер. Ответницата дължи на ищеца и лихва за забава върху
заплатената сума от деня на плащането, съгласно чл. 143, ал.1, изр.2 ЗЗД за периода от 29.12.2017 г. /датата на
заплащане на сумата/ до 16.06.2018 г. в размер на 4,16 лева.
Като е
достигнал до същите изводи за основателност на предявените искове и е признал
дължимостта на вземанията на ищеца по издадената заповед за изпълнение,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция
в размер на 600,00 лева, от които - 300,00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение и 300,00 лева заплатено
възнаграждение на особения представител.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
578/23.07.2018 г. по гр.д.№ 5781/2017 г. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА С.П.И., с ЕГН **********,
с регистрирани постоянен адрес *** и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул."България" № 81, вх.Б, ет.1, представлявано от
С.Х.Б. и Г.Н.П., сумата от 600,00 лв.,
представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........