Р Е Ш Е Н И Е
№І-157 28.07.2020 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на първи юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Детелина Димова
С участието
на прокурора…..
при секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 920
по описа за 2020 година на
Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и
сл. и е образувано по въззивна жалба на Г.Н.С. с ЕГН **********чрез адвокат Люба
Трудолюбова Райнова от АК-София с адрес
за призоваване – гр.Бургас,ул.“Цар Симеон І“ № 58-60, ет.1, офис 1, против Решение № 3255/28.11.2019г.,постановено
по гр.д.№ 8908/2018г. по описа на РС-Бургас, с
което е отхвърлен иска на
въззивния ищец Г.С. срещу „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. Бургас, кв. Победа,
ул. „Ген. Владимир Вазов“№ 3, сграда „Метални панели и конструкции”,
представлявано от изп. директор Ганчо Йовчев Тенев, за признаване за незаконна
и отмяна на заповед № РД-09-558/21.09.2018 г. на посочения изпълнителен
директор, с която на Г.С. е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“;ищецът Г.Н.С. е осъден да заплати на въззиваемия ответник съдебно-деловодни разноски
в размер на 660 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.На първо
място се твърди,че били неправилни
изводите по фактите на първоинстанционния съд;съдът не анализирал
докладните от Г.С. до Изп.директор Ганчо
Тенев, с които последният бил информиран за невъзможността да бъде отчетен
района на кв.“Победа“ и за постоянния недостиг на отчетници. По тази причина
извода на БРС- че забавяне отчитането на абонатите на кв.“Победа“ било
отговорност на С., както и че негова била отговорността за липсата на написано
служебно потребление на абонати от същия район,бил неправилен. Служебното
отчитане на количеството потребление било отговорност на служителите на длъжност „отчетник
измервателни уреди“, което се потвърждавало и от показанията на свидетелката А.
Д..Във въззивната жалба са изтъкнати обстоятелства относно отчитане на
количеството потребление за процесния
период от време за кв.“Победа“, който бил много проблемен район, като
изтъкнатите в жалбата доводи се установявали от показания на свидетелите Д. Д.
и А. Д. На следващо място се сочи, че ответното
предприятие следвало да проведе при условията на пълно главно доказване
законността на дисциплинарното наказание,като причините за налагането му били общо
и неясно формулирани в заповедта -„поради неизпълнение на възложената работа“,
но не били посочени конкретните нарушения /системни или не/, извършени от С. Делото
не съдържало данни в какво се състои служебното бездействие на ищеца Г.С. за първото дисциплинарно нарушение-изпълнение
в цялост на указанията на работодателя възоснова доклада в срок до 19.12.2018г.; нямало данни
приложения към този доклад списък на абонати да е връчен на ищеца С., нито било
пояснено: коя част от субектите, подлежащи на проверка, попадат в отговорността
на ищеца за обслужвания от него район.Извежда се довода- че поради големият брой абонати в района ,обслужван от
ищеца и малкия брой инкасатори за този район, били налице обективни причини за неизпълнение разпореждането на ответното
предприятие, от което следвал извода за липса на допуснато от ищеца С.
нарушение на трудовата дисциплина /чрез действия или бездействие/. Освен това
заповедта не съдържала данни за доказани, извършени от ищеца нарушения, което
не обосновавало законност на дисциплинарното наказание. Пояснява се, че ищецът
не работел към настоящия момент в ответното предприятие поради наложено
наказание „уволнение“ за същото нарушение на трудовата дисциплина, което
наказание с Решение № 2807/01.11.2019г.
по гр.д.№ 2035/2019г. на БРС било отменено, но
въззивното производство срещу това Решение било висящо. Моли се отмяна
на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски. В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивника и процесуалния му
представител не се явяват, постъпила е писмена защита от адвоката на
въззивника, в която се заявява становище по същество, като е и представен
списък на разноските по чл.80 ГПК.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба,
предявен от процесуалния представител на въззиваемия- юрисконсулт Десислава
Златева, в който се изтъкват съображения за неоснователност на въззивната
жалба, която не посочвала конкретно пороците на първоинстанционния съдебен акт;
отделно от това извършената по делото съдебно техническа-икономическа
експертиза не била оспорена пред БРС и не можела да се оспорва едва с
въззивната жалба.Изтъкнати са доводи и за това,че били погрешно интерпретирани
в жалбата показанията на разпитаните от БРС свидетели, за което се изтъкват
конкретни обстоятелства и факти.Твърди се, че възражението за немотивираност на
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание било преклудирано и по тази
причина това възражение на въззивника стояло извън предмета на настоящето дело.Моли се въззивната жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна и да се присъдят разноските по делото,
включая и юрисконсултско възнаграждение. В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание за въззиваемата страна, редовно уведомена, представител несе явява.
Бургаският Окръжен съд
намира жалбата за процесуално допустима като предявена от
процесуално-легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в
предвидения за това процесуален срок/ изпратена е в срок чрез пощенски куриер/.
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл.
357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 2 КТ.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение
единствено в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи
проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно
така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че
процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
С
оглед въведените в жалбата твърдения и становище на въззиваемия, като взе
предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, настоящият
въззивен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма
спор по делото, че страните са били обвързани от трудово правоотношение,
възникнало със сключване на трудов договор № 76/26.07.2004г., по силата на
което ищецът С. е бил назначен на длъжност „технически ръководител“ в
предприятието на ответника.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика, за длъжността си на
технически ръководител в Експлоатационен район Бургас-Обществено инкасо, ищецът
С. е следвало да осъществява организация и координация в процеса на отчитане на
водомерите, фактуриране на изразходваната за отчетния период вода и събиране на
приходите за съответния период, които си задължения не е изпълнил, за което е
било наложено и процесното дисциплинарно наказание. Конкретно, по длъжностна
характеристика, която му е била връчена с трудовия договор, той е следвало за
организира, разпределя и координира дейността на пряко подчинените му работници
от звено „Обществено инкасо“; да организира своевременното отчитане на
потреблението на питейна вода; следи за включване в мрежите на нови абонати; организира
месечното отчитане на водомерите и подаване на данни за обработка в
Управлението; организира периодични проверки за пълно обхващане на абонатите и
консумацията, с цел предотвратяване на кражби на вода; отговаря за приходите на
некоректни абонати, вкл. прекъсване на водоподаването до издължаване за минали
периоди и т. н.
От заключението на неоспорената съдебна технико-икономическа
експертиза по делото безспорно се установява, че последното отчитане на
водомерите в кв.“Победа“-гр.Бургас било извършено през месец ноември 2017г.; в
периода декември 2017г. до м.юли 2018г. не били отчитани данни за проверени
водомери. В периодите, в които липсвали отчетни данни за водомерите,като такива
не били начислявани и служебно от инкасаторите, съответно не били издавани и
фактури за периода от месец ноември 2017г. до месец август 2018г.Първото
отчитане е било извършено едва в перидоа 01.08.- 24.08.2018г.
От същото заключение се установява, че по щатно
разписание , в сила от 01.02.2017г., за район Бургас-Обществено инкасо, били
предвидени 1 бройка „технически ръководител“, 5 бройки отчетник- измервателни
уреди и 5 бройки водопроводчик по ремонт
на водомери.В заключението и уточнението към него, заявено устно в съдебно
заседание от в.л. Джалева/ вж. л.227 от делото на БРС/ се установява,че за периода от 01.01.2018г. до 21.09.2018г. само за месец юли 2018г. незаетата бройка е
една; за останалото време незаети са
били бройки както следва: по двама отчетника и по двама водопроводчика на месец.
В
заключението по съдебната технико-икономическата експертиза се
установява, че всеки инкасатор е снабден с електронно устройство, наречено
„персонален дигитален асистент“, с който инкасаторът маркира бар-кода на водомера/ при посещение в
съответния обект/ и това записва като
събитие в устройството. За периода месец март 2018г.-месец август 2018г. към
заключението на СТИЕ са приложени
таблици с отчетите на инкасаторите А. Д., М. Т. и Р. Х.,като е видно, че има дни за сочения период от време
, в които няма отчетени видени от съответния инкасатор водомери/отбелязано е с
0 в таблицата/ и съответно за този ден е отчетен минимален брой служебно
начислено потребление / на не повече от 10 абоната/.В други дни броя на отчетени абонати е няколко пъти повече.
От заключението
по СТИЕ се установява, че във „ВиК“ ЕАД
се работи с програма, даваща възможност за локализиране на МПС, включая
и тези,зачислени и ползвани от звено
„обществено инкасо“ за периода м.декември 2017г. до месец август 2018г., за което е изготвено
приложение №5 към заключението.Видно е , че активното време за движение на
автомобила, т.е. сумарното време,
получено след като се вземат часовете движение на автомобила
преди и след обяд за всеки ден/ред/, за много от дните през месец декември 2017г. е в рамките на 2-3
часа, като само за 3 дни от този месец
декември 2017г. активното време е около 6 часа.Подобна е равносметката и при
анализ на справки към приложение №5 за
останалите месеци на процесния период от време.Единствената заведена в
деловодството на ответното
предприятие докладна от ищеца С., с
която се уведомява ръководството на предприятието за проблеми в работото на звеното, произтичащи от
намаления състав, непознаването на обектите, създало се напрежение между
служителите и клиентите заради неотчетени водомери, е тази с вх.№ 371/10.10.2017г.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. Т.,
отчетник за кв.“Победа“ и промишлените зони и големи предприятия в гр.Бургас,
се установяват обстоятелствата относно числения състав на служителите за район Бургас-Обществено инкасо
за периода декември 2017г.- 21.09.2018г., които обстоятелства съответстват
на установеното със заключението по СТИЕ, изслушана от БРС.В
същото време този свидетел няколкократно отбелязва,че когато им се нареди да
направят отчети за кв.“Победа“, тогава правели отчети. Поради недостига на служители
отчитането на кв.“Победа“ водело до забавяне в отчитането на други райони, но
след август 2018г., когато на инкасаторите наредили
и те извършили първия за годината/
за 2018г./ отчет за кв.“Победа“, инкасаторите
започнали да отчитат този квартал през месец.
От показанията на свидетеля Т. А.,заемащ от 2004г. длъжността „ръководител звено-Бургас“ се установява, че всеки технически ръководител
сам прави организация на отчета на
водомерите.Бил коментиран недостига
на отчетници за кв.“Победа“ поради
наличие на болни и на пенсионирани служители, но имало назначени и нови хора. Свидетелят
Т. А. заявява, че в случай, че служителите недостигат, въпрос на организация
било отчитане поне на част от квартала/кв.“Победа“/
,каквото отчитане обаче през периода декември 2017г.- август 2018г. не било
направено.Видно от показанията на този свидетел, отчитането на кв.“Победа“ е специфично,
като там отчитането се извършва по
двойки както следва :автомобил с шофьор- водопроводчик, който съпровожда
отчетника- измервателни уреди,поради която причина за това отчитане следвало да има разпореждане
на техническия ръководител.Свидетелят Т. А.
установява, че за неизвършване
отчети в кв.“Победа“ за процесният период от време разбрал
едва след настъпила конфликтна ситуация и напрежение , предизвикано от
граждани, чиито водомери не били отчетени, не било отразено и служебно потребление,съответно
не били заплатили вода за период от
няколко месеца.
От показанията на св.Д., заемащ длъжността
„водопроводчик или шофьор по ремонт на водомери“ се установява, че заедно с
инкасатор / на двойки/ отчитали
абонатите в кв.“Победа“, което обаче ставало по разпореждане на началника,който
разпределял работата и конкретния район за отчитане.Тези показания
кореспондират и на показанията на св.Д., която също установява, че шефовете им
казват какво да правят и къде да ходят за отчитане.
От СТИЕ се
установява, че в архива на „ВиК“ ЕАД се съхранявала докладна от ищеца С. до изпълнителния директор на
„ВиК“ ЕАД с вх.№ 371/10.10.2017г., с
която С. уведомявал за проблеми в работата на звеното,произтичащи
от намаления състав, от непознаване на обектите от инкасаторите ,създалото се напрежение между служителите и клиентите
заради неотчетени водомери/вж. и л. 24
от делото на БРС/. липсата
на съдействие и молба за намеса от страна на Директора.
По делото/ вж. л.15 на БРС/ е представено писмо от 23.08.2018 г. на изп. директор на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с което
в 3-дневен срок от получаването му се изискват обяснения от ответника С. на основание чл. 193, ал. 1 от КТ във връзка с рапорт вх: №
Тр.АД-02-82/22.08.2018 година. Според този рапорт, след направена справка по
карнети № 979,1000, 1013, 1014 и 1082 в ПП Пласмент, касаещи отчетени данни за
абонати на територията на „кв. Победа“- гр. Бургас,била констатирана липса на
информация за отчетност в периода от месец декември 2017 г. до момента на
писмото. По посочените карнети се е отчитало потреблението на вода на около 1170 абоната. Едва 100 от тях са
предоставили лично данни за изразходвани количества вода, на база на което да
им бъдат издадени фактури, а за останалите около 1000 абоната(с изключение на
жилищните блокове) такава информация не е постъпила, нито от отчетник-водомери,
нито от самите потребители. В продължение на 9 месеца не е отчитано и
фактурирано.
Писмените обяснения на ищеца С. са постъпили в същия ден-23.08.2019 г.,
с възражения за недостиг на служители, които да извършат отчитането и за това,
че към момента са с една инкасаторка по-малко и няма кой да отчита „кв. Победа“.С
оглед на това съдът намира, че работодателят
е изпълнил задължението си да
изслуша обясненията на служителя преди
налагане на дисциплинарното наказание.
Процесната заповед № РД-09-558/21.09.2018 г. на работодателя е издадена
за обстоятелствата, за които са поискани посочените писмени обяснения, със
заключение:за грубо нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3
от КТ-неизпълнение на възложената работа, чл. 188, т. 2 и при спазени
изисквания на чл.189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 от КТ,като с нея е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.При това положение изцяло
неоснователни както изложените пред районният съд съображения на ищеца С.-че
заповедта не е мотивирана и е неясно нарушението на трудовата дисциплина, както
и поддържаната пред въззивния съд теза- че едва в уточняващо изявление на
ответника в проведено пред районния съд открито съдебно заседание били
уточнение извършените от ищеца нарушения.
С. като технически ръководител
във „ВиК“ ЕАД-Бургас няма вменени задължения да извършва отчитането на
водомери/както се изтъква в исковата молба
по делото/, но съгласно т.2 от длъжностната характеристика /раздел
„трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността“/, той
следва да организира своевременно
отчитане на потреблението на питейна вода и отведена канална вода с изправни
отчетни съоръжения.От събраните по делото доказателства- СТЕИ , внимателно
анализирана и съпоставена с депозираните пред районния съд свидетелски
показания,се налага безспорния и категоричен извод за неизпълнение от С. на това
му задължение за процесния период
от време.Всички разпитани по делото свидетели установяват, че отчитане на
съответен район/квартал/ се извършвало от тях, ако има нареждане за това, като
макар и с намален брой отчетници-инкасатори,това можело да се направи за
кв.“Победа“.С оглед на изложеното и независимо от изтъкнатите в исковата молба доводи и приложени към нея
невходирани в деловодството на „ВиК“ ЕАД-Бургас докладни до Изпълнителния директор
за проблеми в оглавяваното от С. звено, безспорно по делото се установява постъпване в деловодството на предприятието на
само една докладна-тази с вх.№ 371/10.10.2017г.По тази причина съдът
намира за недоказан и следващия
довод на ищеца: за несъразмерност на
наложеното наказание с тежестта на нарушението предвид твърдението му, че „…
многократно е подавал докладни до ответника с молба за съдействие затова, че в отдела няма достатъчно
служители…“/вж. искова молба,л.9 от делото на БРС/.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че изброените в уволнителната заповед
нарушения са в достатъчна степен
индивидуализирани и конкретизирани като период/ време/ и начин на извършването им; в проведеното по
инициатива на ищеца съдебно производство по безспорен и категоричен начин се
доказа осъществяването им от ищеца С. Не се установиха твърдения на ищеца,
които да наведат на извод за несъобразяване тежестта на нарушенията с
наложеното от работодателя наказание „предупреждение за уволнение“, тъй като
безспорно се установи, че пропуските в работата на С. довели до конфликтна ситуация и напрежение от граждани,
които се възмущавали от бездействие на „ВиК“-дружеството при отчитане на водомерите, респ.-фактуриране
на потребена от тях вода/вж. показания на св.Т. А./.Обстоятелството, че при
постановяване на настоящето решение на съдът е служебно известно постановено от
БОС по в.гр.д.№ 1957/2019г. Решение №20/17.02.2020г., с което е потвърдено
първоинстанционно решение за отмяна като незаконно на дисциплинарно уволнение
на Г.Н.С., не се отразява на изложените
от настоящия състав фактически и правни изводи.
По изложените съображения обжалваното решение , постановено по гр.д.№
8908/2018г. по описа на РС-Бургас, следва да се потвърди. С оглед резултата от
обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Въззиваемото търговско
дружество претендира юрисконсултско възнаграждение, което,определено съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр.
чл.
23,т.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на 100
лева.
Мотивиран от изложеното
Бургаския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3255/28.11.2019г., постановено по гр.д.№
8908/2018г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Г.Н.С.
с ЕГН ********** ********** от гр. *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген.
Владимир Вазов“№ 3, сграда „Метални панели и конструкции”, представлявано от
изп. директор Ганчо Йовчев Тенев,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева/ сто лева/.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.