РЕШЕНИЕ № 26000
гр. Тополовград , 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател: Милена Ив. Семерджиева
При участието на секретаря: Катя П. Памукова
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20172320100201 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима
искова молба на К.В.В., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г.,
паспорт № *********, издаден на 04.06.2010 г., ФМС 50007 и С.Н.В., гражданка на
Руската Федерация, родена на *** г., паспорт № *********, издаден на 29.03.2013
г., ФМС 07701, подадена чрез пълномощника им адв.Ю.А. от САК, съдебен адрес:***, против С.Т.Н., гражданка
на Руската Федерация, родена на *** г., паспорт № *********, издаден на
06.11.2013 г. от ФМС 77316.
С определение № 465 от
08.12.2017 г., на основание чл.211 от ГПК е допуснато за съвместно разглеждане
в производството предявен насрещен иск от С.Т.Н. против К.В.В. и С.Н.В..
Съответно след размяна на книжата между страните с
определение № 41/15.02.2018 г. е изготвен доклад по делото на основание чл.140
от ГПК и последното е насрочено в открито съдебно заседание. След което е
проведено първото по делото съдебно заседание на 16.05.2018 г., в което са
приети писмените доказателства по делото, но с оглед направени възражения и
подадени заявления от страните на основание чл.233 от ГПК е частично прекратено
производството по първоначалния иск по отношение на С.Н.В. поради отказ от иска
и същата е конституирана в качеството й на ответник по предявения иск от К.В.В.,
като първоначалния иск предявен от К.В.В. и насрещния такъв са оставени без
движение със съответни указания за отстраняване на нередовности. От момента на
конституирането на С.Н.В. като
ответник по първоначалния иск е инициирана съдебна поръчка за връчване на книжата
на последната на адреса й в Русия посочен в исковата молба. Съдебната поръчка е
върната неизпълнена поради факта, че лицето не е намерено на посочения адрес,
след което ответницата С. е призована чрез ДВ, бр.80 от 11.10.2019 г. Съответно
в посочения двуседмичен срок от обнародването на обявлението в ДВ, ответницата
не се е явила за да получи съдебните книжа и не е посочила съдебен адрес.
Поради което и на основание чл.48 ал.2
от ГПК с определение № 442/04.11.2019 г. ТгРС е назначил особен представител на
ответницата Н.В.С. при възнаграждение в размер на 500 лева. Непосредствено след
назначаването на особения представител, без да е определен такъв от АК – Ямбол,
по молба на пълномощника на ищцата с определение № 454/15.11.2019 г. е спряно
производството по делото до приключване влязло в сила решение на наследствено
дело в Руската Федерация за имуществото на починалия общ наследодател на
страните.
С писмо с вх. №
260005/06.03.2024 г. на Нотариус Зинаида Львовна, съдът е уведомен, че
нотариалното производство е приключило.
Поради което с определение №
260000/08.03.2024 г., е възобновено производството по делото, като е задължена
ищцовата страна да внесе депозит за особен представител и на последния след
определянето му да се връчат всички документи по неизпълнената съдебна поръчка
и препис от първоначалната искова молба за отговор в едномесечен срок по чл.131
от ГПК, както и е задължена ищцата по първоначалния иск да представи
съответните писмени доказателства съгласно вписаното й задължение в последното
протоколно определение от откритото съдебно заседание по делото от 16.05.2018
г.
Съответно в
законоустановения срок е внесена сумата за особен представител, определен е
такъв на С.Н.В. вече в качеството
й на ответник по делото и на особения представител са връчени всички документи
по неизпълнената съдебна поръчка, както и препис от първоначалната искова молба
и той е подал писмен отговор по чл.131 от ГПК с вх.№ 260033/22.08.2024 г.
Респ.ищцата по първоначалния иск е изпълнила задължението си да представи
преведени документи за наследниците на починалия им наследодател с молба с вх.№
260016/16.05.2024 г.
С оглед изложеното по горе движение на делото към
настоящия момент на произнасяне на решението страните в производството са
очертани както следва:
По първоначалния иск ищца е К.В.В. и ответници С.Н.В.
и С.Т.Н.. А по насрещния иск ищца е С.Т.Н. и ответници К.В.В. и С.Н.В..
По първоначалния иск:
Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници по
закон на баща си Кирьяков Виктор Филипович, гражданин на Руската Федерация,
починал на 27.04.2017 г. в гр.Царево. На 02.08.2013 г. в гр.Москва, Руска
Федерация, наследодателя е сключил граждански брак с ответницата. На 22.08.2013
г., ответницата е закупила от продавач „Мис Трикъл“ ООД следните недвижими
имоти, находящи се в с.Срем, общ.Тополовград, ул.“Изгрев“ № 2, а именно:
масивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., второстепенна сграда със
застроена площ от 48 кв.м. и гараж с площ 20 кв.м., построени върху дворно
място от 880 кв.м., съставляващо УПИ III –
294, в квартал 28 по плана на селото.
Твърди се, че тези имоти са придобити от ответницата по време на брака с
наследодателя на ищците, в режим на СИО или съвместна собственост на съпрузите,
съгласно руското право / чл.34 от СК на РФ/, което е приложимо към личните им и
имуществени отношения, съгласно чл.79, ал.1 от КМЧП /личните отношения между
съпрузи се уреждат от тяхното общо отечествено право/. Твърди се също, тъй като
съпрузите нямат сключен брачен договор, дяловете им се считат за равни,
съгласно чл.39 от СК на РФ. Поради което между ищците, като дъщери на починалия
съпруг и ответницата е възникнала съсобственост.
Твърди се, че
ищците не могат да постигнат съгласие за доброволно поделяне на описаните
имоти, тъй като нямат връзка със съпругата на починалия си баща.
Поради което се претендира да бъде постановено
решение, с което да се допусне делба на процесните имоти, находящи се в с.
Срем, при квоти: по 1/6 идеални части за
ищците и 4/6 идеални части за ответницата.
Също така в исковата молба се твърди, че тъй като
ответницата използва общите вещи, с което лишава останалите съсобственици с
възможността да си служат с тях, първата дължи на ищците обезщетение в размер
на 2/6 от наемната цена на процесните имоти за периода от получаване на
исковата молба до прекратяване на съсобствеността по между им и претендират
такова обезщетение.
В съдебно заседание ищцата по първоначалния иск чрез
своите процесуални представители поддържа исковата молба и претендира нейното
уважаване изцяло със всички законни последици.
Ответницата С.Н.В. оспорва първоначалния иск, като
чрез особения представител в хода на производството признава изцяло факта, че
процесния недвижим имот е изключителна собственост на Т.Н. Сафянова, с оглед на
което счита, че не следва да се допуска делба на процесния имот така, както се
претендира от ищцата К.В.В..
Ответницата С.Т.Н. също оспорва предявения
първоначален иск, като счита, че той е неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли, тъй като твърди, че тя е изключителен собственик на имота на
основание чл.21 ал.4 от СК.
В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Х.
поддържа това оспорване изцяло.
По насрещния иск:
Ищцата по насрещния иск С.Т.Н. твърди, че е
изключителен собственик на процесните недвижими имоти, тъй като липсва
съвместен принос от страна на наследодателя на ищците в придобиването им.
Същите са придобити единствено и само с лични средства на ответницата. През
месец юни 2013 г., ответницата твърди, че е продала свой личен имот, находящ се
в Руска Федерация в гр.Москва и със средствата от продажбата е закупила
процесните имоти, като за целта е упълномощила наследодателя на ищците с
нотариално заверено пълномощно да участва в сделката, като в деня на
упълномощаването е предала на последния и сумата от 9800 лева, представляваща
продажната цена по сделката, която Виктор Кирьяков в качеството на пълномощник
е заплатил на продавача. Няколко дни след това ответницата е получила уверение
от пълномощника си Виктор Кирьяков, че сделката е осъществена и тя е станала
собственик на имотите, за това те били декларирани само от нея и единствено тя
е заплащала дължимите данъци. Поради което се претендира да бъде постановено
решение с което да се приеме за установено по отношение на ответниците по този
иск, че процесните имоти са нейна индивидуална собственост на основание чл.21,
ал.4 от СК. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответницата по насрещния иск К.В.В., чрез своите
процесуални представители оспорва иска изцяло и претендира неговото отхвърляне.
Ответницата по насрещния иск С.Н.В. признава насрещния
иск изцяло, като твърди чрез особения си представител, че процесните имоти са
изключителна собственост на Т.Н. и тя няма претенции към имотите.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Страните,
видно от приложените: писмо, решение, справка и свидетелство за правото на
наследство по закон на Нотариус Зинаида Ништ са наследници на Кирьяков Виктор
Филиппович – починал на 25.04.2017 г., като С.Т.Н. е негова съпруга, а С.Н.В. и
К.В.В. са негови дъщери. Всички те са приели наследството открито на 17.05.2017
г. по наследствено дело № 71/2017 г. и на всички тях са издадени свидетелства
за правото на наследство по закон за потвърждаване на това право на наследство
намиращо се извън пределите на Руската Федерация, при дялове от 1/3 на всеки.
На 28.12.2021 г. наследственото дело за имуществото на починалия е закрито.
Видно от приложеното удостоверение за брак издадено на 14.06.2017 г., Виктор
Филиппович и Т.Н. са сключили брак на 02.08.2013 г., с място на регистрация
Измайловски отдел на ЗАГС на управление на ЗАГС на Москва.
Видно от приложеното
нотариално дело № 310/2013 г. на Съдия по вписвания при РС – Тополовград на
12.07.2013 г. при Нотариус В. *** действие РС – Бургас е заверен подписа и
съдържанието на пълномощно с което Т.С. е упълномощила Виктор Филиппович да я
представлява пред Нотариуси на територията на РБ, като закупува от нейно име и
за нейна сметка недвижими имоти на територията на РБ, като сам определя
местонахождението на имотите, цената, продавача и условията без ограничение.
Пълномощното е общо и в него не са конкретизирани недвижими имоти. С това
именно пълномощно е изслушана пред Съдия по вписванията при РС – Тополовград
сделка за покупко-продажба на недвижим имот за която е съставен нотариален акт
№ 108 по нот.дело № 310/2013 г. от 22.08.2013 г. Съгласно този нотариален акт
„Мис Трикъл“ ООД със седалище ***, чрез пълномощник П.К.М. за който е приложено
пълномощно като адвокат, продава на Т.Н.С. чрез пълномощника й Виктор
Филиппович Кирьяков следния недвижим имот, находящ се в с.Срем,
общ.Тополовград, на ул.“Изгрев“ № 2, а именно: масивна жилищна сграда,
построена 1950 г., със застроена площ 60 кв.м.; гараж построен 1970 г. със
застроена площ 20 кв.м. и второстепенна сграда построена 1965 г. със застроена
площ 48 кв.м, всички построени в УПИ III-294, в квартал 28, с площ
880 кв.м. по ПУП на селото. Продажната цена е 9800 лева, като е записано в
нотариалния акт, че купувача е изплатил на продавача изцяло и в брой посочената
сума.
По делото са приложени с
превод документи от които е видно, че на 22.04.2013 г., Виктор Филиппович
Кирьяков е продал с договор за покупко-продажба на апартамент с използване на
кредитни средства в град Митишчи, Московска област, апартамент с обща площ от
37,03 кв.м. за сумата четири милиона и четиристотин хиляди рубли, като част от
тази стойност, а именно два милиона деветстотин хиляди и петстотин рубли е била
заплатена от купувача със собствени средства, а недостигащата част за сметка на
кредитни средства предоставени му с договор за кредит. И съответно от приложената
след този договор разписка е видно, че Виктор Филиппович на 29.07.2013 г. е
заплатил и съответно лице с име Стилиян Георгиев Георгиев е получил сума от 500
лева, като в разписката е записано, че тя следва да се използва като депозит за
къща ST1206
с.Срем. Разписката е издадена и подпечатана от „Бългериан Пропъртис“ ООД
гр.София.
Също така приложена е към
писмения отговор по чл.131 от ГПК от пълномощника на ищцата вносна бележка на
„Юробанк България“ АД, клон Тополовград от която е видно, че на 22.08.2013 г. по
банков път е внесена от Виктор Филиппович Кирьяков в полза на адв.П.К.М. сума в
размер на 10 025 евро, като във вносната бележка е записано основание за
внасяне „покупка на недвижими имоти“.
Освен това към писмения
отговор и насрещния иск са приложени без превод договор за покупко-продажба с
неясна дата от 2013 г., съглашение за аванс и договор за наемане на банков
сейф. От тези документи е видно, че Т.Н. е продала апартамент в гр.Москва през
2013 г., за което е бил преведен аванс от купувача в размер на 50000 рубли на
27.05.2013 г. когато е подписано съглашение между продавача и купувача, а на
27.06.2013 г. е нает банков сейф от Т.Н. като продавач и Анна Василевна
Полякова като купувач.
По
делото са разпитани като свидетели бившия Кмет на с.Срем Кольо Колев и адв.П.М..
Свидетеля Колев посочва, че
той е бил в много близки отношения с починалия и със съпругата му, включително
е познавал много добре бащата на Т. – Николай Иванович. Именно той му е
разказвал, а и самата Т. му е споделяла, че баща й е имал два апартамента в
Москва, единия бил на негово име, другия бил на името на Т. и този който е бил
на името на Т. след като са го продали Т. е направила пълномощно на Виктор и
той е дошъл и е купил къща в с.Срем без да има брак с Т.. След това се е върнал
в Москва, показал й е документа за покупката и дори свидетеля цитира какво е
казал и на Т. и на баща й „Вашата дъщеря има имот в България“, след което е
отсъствал няколко дни, като не им е оставил документа който им е показал и в
последствие се е оказало, че той им е показал предварителен договор и след като
е дошъл в България и след сключване на брака е бил издаден нотариалния акт.
Този свидетел изрично заявява, че от бащата на Т. знае, че Виктор е купил имота
в с.Срем със средствата които те са му дали от продажбата на апартамента на Т.
в Москва и парите са били изтеглени от Банка за което има документ и са
направили пълномощното на Виктор в Русия. А от пълномощното което е приложено
по нотариалното дело е видно, че подписа и съдържанието са заверени от Нотариус
с район на действие РС – Бургас. Този свидетел подробно описва при разпита си в
хронологичен ред какво са му разказвали и какво е видял, включително и момента
в който Виктор е починал, кой се е грижил преди това за него, кой е присъствал
на погребението и всичко което е преминало като събития в семейството.
Свидетеля М. посочва, че той
незнае подробности относно договорките между страните по сделката, единствено е
участвал в самата сделка като пълномощник на продавача, който обаче го е
упълномощил не като адвокат, а като негов близък приятел, тъй като
представляващите дружеството са негови близки и са били в чужбина в този
момент. Този свидетел не посочва конкретика относно сделката и начина на
плащане и предварителната договорка между страните, не конкретизира и това дали
е бил изготвен или не предварителен договор. Единствено посочва, че е участвал
като пълномощник не в качеството на адвокат, а от приложеното по нотариалното
дело пълномощно е видно, че той е упълномощен от представителите на дружеството
като адвокат.
Така установената
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, съставени по съответния
ред и в съответната форма и неоспорени от страните, както и от свидетелските
показания на свидетелите Колев и М.. Показанията на тези свидетели не следва да
се кредитират изцяло, тъй като час от тях са в противоречие с приложените по
делото писмени доказателства. Така например в показанията си свидетеля Колев
посочва, че пълномощното което Т. е дала на Виктор е било направено в Русия и
преведено в България, а от приложеното към нотариалното дело пълномощно е
видно, че то е заверено при Нотариус в България в гр.Бургас. Освен това, този
свидетел не е очевидец и директно не е възприел конкретните факти и
обстоятелства които изнася, а ги пресъздава като такива, разказани му и
предадени от трето лице ,което нито е разпитвано като свидетел, нито фигурира в
документите по делото, нито са налице твърдения за това лице от страните по
делото, че има някакво отношение към твърденията и доводите им. Освен това този
свидетел посочва факта, че е бил сключен предварителен договор за
покупко-продажба на имота в с.Срем преди Виктор и Т. да сключат граждански
брак, като посочва и факта, че този документ е бил показан на Т. и на баща й в
Русия от Виктор, а съгласно чл.164 ал.1 т.1 от ГПК свидетелските показания са
недопустими за установяване на правни сделки за действителността на които
Закона изисква писмен акт, в случая предварителния договор. За това по отношение
на всички тези горепосочени факти и обстоятелства от свидетеля не следва да се
кредитират неговите показания. Другия свидетел М. също излага факт който е в
противоречие с писмените доказателства по делото, че не е бил упълномощен в качеството на адвокат по сделката, а в
пълномощното по нотариалното дело е записано именно това, че продавача го
упълномощава в качеството на адвокат, а и този свидетел не посочва конкретика
относно плащането на цената, произхода на средствата и договорките между страните,
все въпроси които са от значение за правилното решаване на спора. Той
единствено потвърждава факта, че само е присъствал на самата сделка извършена с
нотариален акт пред Нотариус , което е в противоречие с приложената по
делото вносна бележка на Юробанк
България с дата деня на сделката за внасяне в негова полза на сума в евро от
Виктор Кирьяков „за покупка на недвижими имоти“.
С оглед на изложеното и
като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
С исковата молба е предявен
иск с правно основание чл.341 и сл. от ГПК, за делба на недвижим имот, както и
иск по чл.344 ал.2 от ГПК за правото на ползване на имота до окончателното
извършване на делбата и присъждане на суми срещу ползването.
Допуснатия за съвместно
разглеждане насрещен иск е с правно основание чл.21 ал.4 във вр. с чл.23 от СК.
По отношение на
първоначалния иск съдът счита, че същия е основателен и доказан и следва да се
уважи, тъй като от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че процесния имот е СИО, придобит по време на брака между починалия
наследодател на страните Виктор Филиппович и ответницата Т.Н., а не е
индивидуална собственост на съпругата и в тази връзка следва да се имат предвид
мотивите които ще бъдат изложени по-долу относно насрещния иск . Съгласно
разпоредбата на чл.21 ал.1 от СК вещните права придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от
това на чие име са придобити. Безспорно е от нотариалния акт приложен по
делото, че макар и придобит на името на съпругата недвижимия имот е придобит по
време на брака сключен между тях на 02.08.2013 г., след като нотариалния акт е
с дата 22.08.2013 г. Освен това разпоредбата на СК въвежда презумпция за съвместен
принос, която не е опровергана въпреки твърденията на ответницата по иска и
ищца по насрещния иск. За това съдът приема, че процесния имот следва да бъде
поделен между наследниците на починалия Виктор Филиппович при квоти по
правилата на чл.5 ал.1 от ЗН във вр. с чл.9 ал.1 от ЗН, както следва:
За К.В. – 1/6 ид.част
За Н.С. – 1/6 ид.част
За Т.Н. – 4/6 ид.части
Тези идеални части съдът
определи като взе предвид факта, че имота е СИО и всеки от съпрузите има
½ ид.част при прекратяване на СИО, като съответно ½ ид.част на
починалия съпруг Виктор Филиппович следва да се разпредели поравно между
съпругата му Т.Н. и двете му дъщери К. и С. по 1/6 ид.част. За това и идеалните
части на Т.Н. се определят на 4/6 ид.части подвеждайки под общ знаменател
нейната ½ ид.част и 1/6 ид.част която наследява от съпруга си.
По отношение на иска по
чл.344 ал.2 от ГПК за правото на ползване на имота до окончателното извършване
на делбата и присъждане на суми срещу ползването съдът счита, че този иск се
явява недоказан след като ищцата по никакъв начин не е установила и доказала,
че имота се ползва от един от наследниците, от кого се ползва, периода на
ползване,също така не е претендирала и установила какъв е размера на сумите срещу ползването, ако има такова и на
какво основание. По този иск липсват каквито и да е доказателства по делото.
Дори не са налице твърдения освен посочването му в първоначалната искова молба.
В хода на производството страните не вземат отношение по него. За това съдът
счита, че последния следва да се отхвърли.
По отношение на насрещния
иск съдът счита, че същия е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли
изцяло. Съображенията за това са следните:
Както се изложи по-горе,
съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от СК вещните права придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи. С
иска или възражението по чл.23 от СК се цели установяване, че при осъществяване
на придобивния способ са вложени лични на единия съпруг средства; имущество по
чл.22 ал.1 изреч.1 от СК/съгласно който индивидуална собственост са вещите и
правата върху вещите придобити от единия съпруг по наследство или дарение/ или
друго лично имущество придобито преди брака. Основания за индивидуалното
притежание в този смисъл е липсата или незначителността на принос от страна на
другия съпруг – аргумент от разпоредбата на чл.23 ал.2 от СК. Според практиката
на ВКС/Решение на ВКС по гр.д.№ 430/2011 г. 2-ро ГО/ всяко възражение за
трансформация по чл.21 ал.1 и ал.2 от СК от 1985 г./отм./, съответна на чл.23
ал.1 и ал.2 от новия СК от 2009 г., по същество не е оспорване на „съвместния
принос“, а опровергаване на презумпцията за съвместен принос. Поради което и
доказателствената тежест е за този, който поддържайки влагането на лични
средства следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и
пряко влагането на извънсемейни, лични средства в придобиването на конкретната
вещ или вещно право. Съгласно мотивите на ТР№5/29.12.2014 г. по тълк.дело №
5/2013 г. на ОСГТК на ВКС критерия за преобразуване на лично имущество в
закупения през време на брака имот е изцяло обективен, като се изследва
характера на вложените при придобиването средства към момента на придобиване на
вещното право по съответния юридически способ. Прието е също така, че
придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има
същия статут какъвто е статута на паричните средства вложени при придобиването.
Съгласно практиката на ВКС Решение № 42/28.03.2016 г. по гр.дело № 5550/2015
г., 2-ро ГО на ВКС, дарението на вещи или пари на единия съпруг от трето лице
съставлява лично имущество по смисъла на чл.22 ал.1 от СК като дарственото
намерение не се презюмира, а се извлича от външни белези, от житейски факти
довели до изграждане на отношенията между дарител и надарен които страните
установяват в хода на съдебното производство.
В случая признаването на пълна трансформация на лични
средства по отношение на придобитите по време на брака на съпрузите сгради в
режим на СИО, съответно уважаването на иска по чл.23 от СК е предпоставено от
пълното и пряко доказване от претендиращия индивидуална собственост съпруг –
ищцата по насрещния иск на следните правнорелевантни факти: придобивната стойност
на сградите, размера на вложените средства които имат личен произход по смисъла
на чл.22 от СК и са еквивалентни на придобивната стойност на процесния имот и
влагането им към момента на придобиването, т.е. ищцата по насрещния иск, която
се позовава на получени парични средства от продажба на собствен апартамент
преди брака в Русия, респ. дарение от баща й, следва да докаже и влагането на
същите в придобиването на процесния имот. По делото всички горепосочени
правнорелевантни факти за уважаване на насрещния иск за пълна трансформация не
са установени и доказани от ищцата по безспорен и категоричен начин, нито с
писмени, нито с гласни доказателства. Единствено с представения договор за
покупко-продажба, съглашение за аванс и договор за наемане на банков сейф
ищцата доказва факта, че в период близък до периода на покупка на имотите преди
сключване на брака е продала свой апартамент в Москва. Но липсват доказателства
кога е получила средствата от продажбата, дали те са еквивалентни на
придобитото имущество и дали са вложени в придобиването на имотите. След като
по делото от ищцовата страна е представен документ – вносна бележка на „Юробанк
България“ АД, клон Тополовград с дата датата на осъществяване на правната
сделка 22.08.2013 г., от която е видно, че не Т.Н., а Виктор Филиппович е
внесъл сума около 10000 евро в полза на адв.П.М. и в основанието е записано
„покупка на недвижими имоти“. Въпреки, че тази сума надвишава многократно
продажната цена записана в нотариалния акт – 9800 лева, то факта, че именно
Виктор Филиппович е внесъл в полза на пълномощника по сделката адв.П.М. и то в
деня на продажбата по-голяма сума в евро навява на извода, че той е заплатил
продажната цена за покупка на имота/въпреки, че в нотариалния акт е записано че
сумата е платена в брой, а не по банков път/, а и по делото няма данни и
доказателства във внесената по банков път сума да са вложени личните парични
средства на Т.Н. от продажбата на апартамента й в Москва. Действително налице
са гласни доказателства в лицето на свидетеля Колев който посочва някакви факти
свързани хронологично с твърденията на ищцата по насрещния иск, но неговите
показания не са в съответствие със събраните по делото писмени доказателства,
отчасти са недопустими както се посочи по-горе при кредитирането им и немогат
единствено и само да обусловят пълното и главно доказване относно всички
правнорелевантни факти. Придобивната стойност на сградите е установена от
приложения нотариален акт, но единствено и само това. Размера на вложените
средства които имат личен произход, нито се твърдят от ищцата, нито пък са
налице доказателства за тях. Още по-малко са налице доказателства за влагането
им към момента на придобиване на имота. Напротив, по делото са представени
доказателства от които е видно, че Виктор Филиппович няколко месеца преди
покупката на процесните сгради и преди сключване на брака с Т.Н. също е продал
в Русия свой собствен имот – апартамент и най-вече е налице писмено
доказателство от което е видно, че той е предоставил на представител на
дружество „Бългериан Пропъртис“ ООД сумата от 500 лева като депозит за къща в
с.Срем/видно от приложената разписка от 29.07.2013 г./, която дата предхожда с
няколко дни датата на издаване на нотариалния акт за покупко-продажба
22.08.2013 г., а и както се посочи по-горе представена е по делото и вносна
бележка с дата 22.08.2013 г. за внасяне на сума от Виктор Филиппович в полза на
адв.М.. Тези доказателства опровергават твърдението, че той като съпруг няма
никакво участие в придобиването на имота и че придобитото не е резултат от
дейността на съпрузите.
С оглед на изложеното при липса на проведено главно
пълно доказване на фактите за уважаване на иска за трансформация на лично
имущество, което доказване е в тежест на ищцата по насрещния иск и при наличие
на писмени доказателства, които опровергават твърденията й следва насрещния иск
да се отхвърли изцяло като неоснователен и да се допусне делбата както е
посочено по-горе.
С оглед разпоредбата на чл.355 от ГПК, страните
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им и в първото решение по
допускане на делбата, такива не следва да се присъждат. Относно разноските,
съдът се произнася с последното решение по делбеното производство.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ ДЕЛБА между К.В.В., гражданка на Руската Федерация,
родена на *** г., паспорт № *********, издаден на 04.06.2010 г., ФМС 50007; С.Н.В.,
гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., паспорт № *********, издаден
на 29.03.2013 г., ФМС 07701 и С.Т.Н., гражданка на Руската Федерация, родена на
*** г., паспорт № *********, издаден на 06.11.2013 г. от ФМС 77316, относно следния
недвижим
имот, находящ се в с.Срем, общ.Тополовград, на ул.“Изгрев“ № 2, а именно:
масивна жилищна сграда, построена 1950 г., със застроена площ 60 кв.м.; гараж
построен 1970 г. със застроена площ 20 кв.м. и второстепенна сграда построена
1965 г. със застроена площ 48 кв.м, всички построени в УПИ III-294, в квартал 28,
с площ 880 кв.м. по ПУП на селото, при граници и съседи на имота: от две страни
улици; УПИ IV- 283 „Сожис“ ЕООД; УПИ II-292 Михаил Стоянов
Михайлов.
ПРИ КВОТИ:
-За К.В.В. – 1/6 ид.част
-За С.Н.В. – 1/6 ид.част
-За С.Т.Н. – 4/6 ид.части
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск по чл.344
ал.2 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения
насрещен иск от С.Т.Н. против К.В.В. и С.Н.В., с правно основание чл.21 ал.4
във вр. с чл.23 от СК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград:
_____________