№ 232
гр. Сливен, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500338 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 499/14.06.2023г постановено по гр.д. № 20222230100667 по описа
за 2022г.на Районен съд Сливен, с което е отхвърлен като недоказан иска на ЕТ“Д.-А.М.“ с
ЕИК ***, със седалище *** да бъде осъдено „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ЕАД, клон
Средна Тунджа, със седалище *** да му заплати, на осн.чл. 50 от ЗЗД, сумата 5601.54лв,
ведно със законната лихва считано от 17.08.2021г., представляваща обезщетение за
имуществени вреди- преки загуби, настъпили в резултат на наводняване с вода, изтекла от
хидро техническо съоръжение, стопанисвано и под надзор на ответника, в землището на
***, през стопанската 2020/2021г., когато са били унищожени посеви от слънчоглед, на етап
на растеж- образувана пита, на площ от 47 дка, представляваща част от зем.земи, всички в
местността „Драката“: поземлен имот с идентификатор 29194.83.2 с площ 13 059кв.м. в
масив 83-14; поземлен имот с идентификатор 29194.83.3 с площ 16 196кв.м. в масив 83-14;
поземлен имот с идентификатор 29194.83.118 с площ 5 200кв.м. в масив 83-10; поземлен
имот с идентификатор 29194.83.119 с площ 5 199кв.м. в масив 83-10; поземлен имот с
идентификатор 29194.83.120 с площ 5 199кв.м. в масив 83-10 и поземлен имот с
идентификатор 29194.83.6 с площ 16 538кв.м. в масив 83-14, които вреди се съизмеряват с
вложените от едноличния търговец средства, материали и труд за създаване и отглеждане на
насажденията.
Отхвърлен е като недоказан иска на ЕТ“Д.-А.М.“ с ЕИК *** да бъде осъдено
1
„НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ЕАД, клон Средна Тунджа, със седалище *** да му заплати,
на осн.чл. 50 от ЗЗД, сумата 7934.46лв, ведно със законната лихва считано от 17.08.2021г.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи, настъпили в
резултат на наводняване с вода, изтекла от хидро-техническо съоръжение, стопанисвано и
под надзор на ответника, в землището на ***, през стопанската 2020/2021г., когато са били
унищожени посеви от слънчоглед, на етап на растеж- образувана пита, на площ от 47 дка,
представляваща част от зем.земи, всички в местността „Драката“, които вреди се
съизмеряват със стойността на продукцията от слънчоглед, която ищеца би добил от тези
посеви при реализирането й чрез продажба.
Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, с която се обжалва
решението изцяло. Не са изложени аргументи за неправилност, необоснованост или
незаконосъобразност на акта.
Постъпил е писмен отговор на жалбата, в който се поддържа, че тя е неоснователна. Съдът
правилно е определил правната квалификация на иска и въз основа на нея правилно е
разпределил и доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване
факти. Установената фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото
доказателства. Съдебното решение е мотивирано по начин, който позволява да бъде
извършена преценка за приложението на материалния закон. Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел в решението си, че предявеният иск е недоказан. В
обобщение се иска да се потвърди решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който развива съображения за
това, че собствената им жалба страда от пороци, поради което е следвало да бъде оставена
без движение, но прави и изявление, че я поддържа.
За въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
2
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
За да отхвърли предявените искове районният съд е констатирал, че хидротехническото
съоръжение не е собственост на ответното дружество и че не са доказани като размер
причинените вреди.
Правилно съдът е указал на въззивника, че трябва да докаже твърдените в исковата молба
факти- че е възникнало наводнение в следствие теч от хидротехническо съоръжение, в
резултат на което ниви, стопанисвани/обработвани от едноличния търговец, находящи се в
м. „Драката“, с.Жельо войвода, с посеви от слънчоглед са били унищожени; размера
претърпяните по този начин от него имуществени вреди- както като преки загуби, така и
като пропуснати ползи. Трябва да докаже и че това хидротехническо съоръжение е
собственост на ответника или поне, че се стопанисва от него, което ще означава, че трябва
да е под негов надзор. Прието е, че вредите за ищеца са произлезли от двукратно
наводняване на зем.земи, засети от него със слънчоглед, в резултат на което част от
посевите са били унищожени. Единият от исковете е за обезщетяване на преки загуби, които
едноличния търговец съизмерва с разходите, вложени от него, за създаване на тези посеви-
обработване на земята; материали за посеви, престиран труд, обработка с препарати и т.н.
Не са ангажирани доказателства теча да е бил предизвикан от повреда или забравен отворен
кран, в поливно съоръжение, собственост на ответника или пък стопанисвано от него, или
предоставено му под негов надзор и грижа. С оглед заключението на вещото лице и липсата
на писмени доказателства, установяващи принадлежността на съоръжението към активите
на „Напоителни системи“, клон Средна Тунджа или пък факта, че това хидро техническо,
поливно съоръжение се стопанисва, предоставено е в управлението и под надзора, на
ответника, не може да бъде ангажирана неговата отговорност за репариране на вредите.
Установяване на вреди и обезщетяването им в подобни случай е подробно регламентирано в
глава трета на Закона за опазване на селскостопанското имущество – чл.18 до чл.26 от
закона. В случая, въпреки уведомяването му, кметът на населеното място не е предприел
процедурата по констатиране на вредите, които се обезщетяват по реда на този закон, и се
установяват по заявление на увредения или служебно с акт, който се съставя незабавно от
орган по охрана на селскостопанското имущество. В еднодневен срок от вписването на акта
кметът на кметството назначава едно, а при сложни случаи и повече компетентни лица,
които установяват характера и размера на вредите, определят размера на обезщетението,
изясняват други обстоятелства във връзка с деянието като за своите констатации и оценки
лицата по предходната алинея съставят протокол, който се представя в общинския съвет във
възможно най-кратък срок.
Доколкото тази процедура е специална и изрично уредена, то тя не изключва претенцията да
се основава на иск за непозволено увреждане. Съставеният и приложен по делото протокол
и разпита на свидетелите обаче установяват единствено настъпването на вредите, но не
изясняват причината за тяхното настъпване. Още по малко установяват размера на вредите.
Оценката на вредите, нанесени на селскостопанско имущество, се извършва като за
3
селскостопанска продукция, селскостопански животни и птици, пчели, буби, риби е по
пазарни цени, а за полски култури, трайни и цветни насаждения - по тарифа, утвърдена от
министъра на земеделието. Очевидно е, че за това са необходими специални знания, но
въпреки разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест – въззивникът
да ангажира доказателства за размера на претърпените от него имуществени вреди- както
като преки загуби, така и като пропуснати ползи, не са предприети необходимите
процесуални действия са събирането на относими и допустими доказателства. По този
начин е останал недоказан въпросът за размера на претенциите.
На последно място – подадената въззивна жалба е бланкетна. В нея не са наведени доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения, а настоящият състав констатира, че при
разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт не е допуснато нарушение на
императивна правна норма.
Така в обобщение щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита,
че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел
надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата
им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски, но не е представила списък по чл.80 от ГПК
и не е представила доказателства за направени такива, поради което не следва да се
присъждат.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 499/14.06.2023г постановено по гр.д. № 20222230100667 по
описа за 2022г.на Районен съд Сливен.
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ съобразно чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4