Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен състав, в
публично съдебно заседание на четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА
и прокурора СИЛВИЯН И.,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. дело № 153/2021 г. по описа
на Административен съд –
Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ГР. ВАРНА, ЕИК
*********, СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ ГР. ВАРНА, УЛ. „Т.“ № 48,
ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ИНЖ. З.П.З. - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР, против Решение №
260481/27.11.2020 година, постановено по АНД № 4187/2020 година по описа на
ВРС, с което е потвърдено НП № 11-01-143/25.09.2020г. на Директор на АДФИ гр.
София, с което на „Градски транспорт” ЕАД е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 32 ал. 2 вр. чл. 32
ал. 1 т. 1 ЗДФИ.
В касационната
жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение,
които по съществото си са такива за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/,
и се изразяват в несъгласие с изводите на районния съд, че в периода от
01.01.2018г. до 31.12.2019г, ръководителят на Дружеството не бил въвел
адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол (СФУК),
включващи политики и процедури, е които да бъде осъществено финансовото управление
и контрол на организация от публичния сектор, с което били нарушени
разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от ЗФУКПС, във връзка е чл. 13, ал. 1 от ЗФУКПС и
във връзка е чл. 13, ал. 3 от ЗФУКПС. Навеждат се доводи, че „Градски
транспорт” ЕАД не е имал такова задължение по закон за по-голямата част от
периода за който е наложено наказанието, тъй като то е възникнало едва с
влизане в сила на изменението на чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗФУКПС (изм. - ДВ, бр.
13 от 2019 г.), като до
тогава ЗФУКПС изобщо не се е прилагал по отношение на дружества с общинско
участие. Налагат твърдения, че въззивният съд не е отчел всички представени пред
АНО и пред Районен съд - Варна документи удостоверяващи обстоятелствата, свързани
с осъществявани в „Градски транспорт“ ЕАД, Варна дейности заложени в чл. 13 ал.
3 от ЗФУКПС по финансово управление и контрол във всички ръководени структури,
дейности и процеси при спазване на принципите за законосъобразност, добро Финансово
управление и прозрачност. Отправено е искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго за отмяна на наказателното
постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касационната жалба се
поддържа от упълномощен процесуален представител - юрк. С..
Ответникът
–
АДФИ гр. София,
чрез процесуалния си представител
юрк. Митев оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли решението на
ВРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски съгласно представен списък.
Участващият
по делото представител на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното решение.
По силата на препращащата норма на чл. 63, ал. 1 ЗАНН
жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при
спазване изискванията на АПК относно касационното обжалване, от лице с активна
процесуална легитимация, пред надлежния съд, срещу решение от категорията на
чл. 63, ал. 1
ЗАНН, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното пред
районния съд наказателно постановление на
касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500 лева, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова
инспекция /ред. ДВ бр. 85 от 2017 г./ във връзка с чл. 32, ал. 2 от Закона за
държавната финансова инспекция, за нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗФУКПС, във
връзка с чл. 13, ал. 1 ЗФУКПС и във връзка с чл. 13, ал. 3 ЗФУКПС – за това, че
през периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. в „Градски транспорт” ЕАД не са
били въведени и прилагани разписаните контролни процедури по чл. 13, ал. З
ЗФУКПС и към 31.12.2019 г. в „Градски транспорт” ЕАД, гр. Варна не са въведени
адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол (СФУК),
включващи политики и процедури, с които да бъде осъществено финансовото
управление и контрол на организация от публичния сектор.
В НП е
посочено, че „Градски транспорт" ЕАД, гр. Варна е търговско дружество, попадащо
в обхвата на държавната финансовата инспекция като организация по смисъла на
чл. 4, т. 3 от Закона за държавната финансова инспекция. Дружеството е с
предмет на дейност осъществяване на превоз на пътници срещу заплащане;
тролейбусен транспорт на пътници; ремонтна дейности и диагностика на МПС;
търговия с гориво-смазочни материали, резервни части и гуми; технически услуги
и ремонт на автобусни спирки и други. Органи на управление на дружеството са
едноличния собственик на капитала - Община Варна и Съвет на директорите, чиито
членове се избират от Общото събрание чрез Общински съвет - Варна. Съветът на
директорите управлява дружеството, като избира председател, заместник
председател и изпълнителен член измежду своите членове.
С
решение от 18.02.2016 г. съвета на директорите е избрал Ж. П. А. за
председател, Т.Г.Д. за заместник председател, а З.П.З. за изпълнителен член и
изпълнителен директор, като на основание чл. 235, ал. 2 от Търговски закон ТЗ)
/ДВ бр. 34/2011 г./ е овластил З.П.З. да представлява дружеството. Последният
изпълнява длъжността Изпълнителен директор на „Градски транспорт" ЕАД и
към момента на проверката, като управлението на дружеството му е възложено с
Договор № Д13000981Вн/ 29.08.2013 година.
В
качеството на ръководител на организация от публичния сектор и на представляващ
дружеството З.П.З. е бил длъжен да въведе контролни дейности в „Градски
транспорт" ЕАД, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават
разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени
в процеса на управление на риска - чл. 13, ал. 1 ЗФУКПС, съобразно изискванията
на чл. 13, ал. 3 ЗФУКПС / ДВ бр. 21/10.03.2006.
При
проверката на представената счетоводна и служебна документация св. И.
установил, че през периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. не са изготвени
документи, удостоверяващи че в „Градски транспорт" ЕАД е прилаган ЗФУКПС,
в т.ч. че са били въведени и прилагани разписаните контролни процедури по чл. 13,
ал. З ЗФУКПС.
За
проверявания период извършените плащания по банков път били наредени с платежни
нареждания, подписани от З.П.З., в качеството му на изпълнителен директор и
представляващ „Градски транспорт" ЕАД, гр. Варна, като в дружеството не
била разписана и прилагана контролна процедура по чл. 13, ал. 3, т. 1 и 3
ЗФУКПС, система за двоен подпис и предварителен контрол.
Въз основа на горното проверяващият приел за
безспорно установено, че към 31.12.2019 г. в „Градски транспорт" ЕАД, гр.
Варна не са въведени адекватни и ефективни системи за финансово управление и
контрол (СФУК), включващи политики и процедури, с които да бъде осъществено
финансовото управление и контрол на организация от публичния сектор, с което са
нарушени разпоредбите на чл. 4, ал. 1 ЗФУКПС, вр. чл. 13, ал. 1 ЗФУКПС и вр.
чл. 13, ал. 3 ЗФУКПС.
На
26.03.2020г. извършващият проверката съставил акт за установяване на
административно нарушение срещу дружеството за това, че към 31.12.2019 г. в
„Градски транспорт" ЕАД, гр. Варна не са въведени адекватни и ефективни
системи за финансово управление и контрол (СФУК), включващи политики и
процедури, с които да бъде осъществено финансовото управление и контрол на
организация от публичния сектор, с което са нарушени разпоредбите на чл. 4, ал.
1 ЗФУКПС, вр. чл. 13, ал. 1 ЗФУКПС и вр. чл. 13, ал. 3 ЗФУКПС. АУАН бил
надлежно връчен на З.З., който вписал в съдържанието му, че ще представи
заповед за въвеждане на СФУК.
За да потвърди наказателното постановление,
ВРС е
приел, че Административно
наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с
изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури
по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите
обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на
събраните доказателства – собствените си възприятия. В акта за установяване на
административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на
описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база
на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
административно нарушение от категорията на нарушенията чл. 32 ал. 2, вр. чл.
32 ал. 1 т. 1 ЗДФИ.
Въззивният съд е приел, че в акта за
установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна
квалификация на описаното административно нарушение. Административно
наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения
възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на
нарушенията чл. 32, ал. 2, вр. чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ. При
определяне размера на административното наказание имуществена санкция,
административно наказващият орган правилно е определил санкционната норма и правилно
е определил размера на административното наказание в минималния такъв, предвид
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Липсват
основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието не
показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи
от този вид и правилно лицето е било санкционирано.
Така постановеното решение е
правилно. Въз основа на правилно установената обстановка, по която не е имало
спор между страните, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно
правнорелевантните факти и обстоятелства, поради което не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до немотивираност или необоснованост
на съдебния акт и неправилно приложение на материалния закон.
Касационната инстанция възприема
изцяло изводите на районния съд от фактическа и правна страна. При
постановяване на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на
обжалваното НП, съгласно задължението си по чл.
312 и чл.
313 НПК, приложими по препращане от чл.
84 ЗАНН. ВРС подробно и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички
събрани в хода на производството доказателства поотделно и в съвкупност, в
тяхната хронология и логическа последователност. Направените изводи съответстват на приложимия материален
закон и се споделят от настоящия касационен състав, като на основание чл. 221,
ал. 2 АПК препраща към мотивите на въззивния съд.
Неоснователни
са релевираните в касационната жалба възражения за неправилно определяне на
субекта на нарушението и неприложимост разпоредбите на ЗФУКПС за по-голямата част от периода
за който е наложено наказанието. Същите се основават на тезата, че
ръководителят на „Градски транспорт” ЕАД не е имал задължение по закон да
въведе СФУК съгласно чл. 13, ал. 1 ЗФУКПС и във връзка е чл. 13, ал. 3 ЗФУКПС,
тъй като то е възникнало едва с влизане в сила на изменението на чл. 2, ал. 2,
т. 8 от ЗФУКПС (изм. - ДВ, бр. 13 от 2019 г.), като до тогава ЗФУКПС изобщо не
се е прилагал по отношение на дружества с общинско участие.
Тези
възражения не се споделят от касационната инстанция. Безспорно установено е по
делото обстоятелството, че „Градски транспорт" ЕАД, гр. Варна е търговско
дружество, чийто едноличен собственик на капитала е Община Варна, поради което е
общинско предприятие по смисъла на чл. 61 ТЗ. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т.
7, вр. ал. 1 ЗФУКПС (в редакцията към ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от
1.01.2014 г.) предвижда разпоредбите на ЗФУКПС да се прилагат в организациите
от публичния сектор, каквито са и търговските дружества по чл. 61 от Търговския
закон. Ето защо правилно и законосъобразно е становището на районния съд, че за
периода 01.01.2018г. до 31.12.2019г, в качеството си на ръководител на „Градски
транспорт” ЕАД изпълнителният му директор е имал задължението по чл. 4, ал. 1
ЗФУКПС, вр. чл. 13, ал. 1 ЗФУКПС и вр. чл. 13, ал. 3, т.1 и 5 и чл. 13, ал. 4
ЗФУКПС, тъй като именно той е отговорното длъжностно лице, на което е вменено
управлението и контрола на дружество с изцяло общински капитал. Правилно е била
ангажирана и административнонаказателната отговорност за търговското дружество,
тъй като същото е лице по смисъла на чл. 4, т. 2 до 6 ЗДФИ.
Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ за нарушение на нормативен акт,
уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е
предвидено наказание в съответния нормативен акт, виновните лица се наказват с
глоба от 200 до 2000 лв, като в чл. 32, ал. 2 ЗДФИ е предвидено на
организациите и лицата по чл. 4, т. 2 - 6 да се налага и имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лв.
Правилно
ВРС е приел и че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се е установила по
безспорен и категоричен начин от събраните във въззивното производство
доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени
доказателства, както и гласните такива -показанията на св. И.. Събраните във
въззивното производство доказателства – свидетелски показания; справка изх.№
126-6/30.01.2020 г. за отговорните длъжностни лица; Договор Д13000981Вн/
29.08.2013 г. за възлагане управлението; Писмо вх.№ 2020-30/ 08.01.2020 г. на
„Градски транспорт" ЕАД; Писмо изх.№ 2020-30-1/ 14.01.2020 г. на „Градски
транспорт" ЕАД; Писмо с искане на документи и справки вх.№
2020-250/12.02.2020 г.; Писмо - отговор изх.№ 2020-250-1/ 17.02.2020 г.; Фактури
на „Фаена" ЕООД № **********/01.01.2018 г. и № **********/28.02.2019 г.;
банково бордеро № 64 от 04.04.2018 г.; Констативен протокол от 26.03.2020
година по безсъмнен начин установяват липсата на успешно проведени писмени
политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са
ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска.
Правилно
и законосъобразно е и становището на районния съд, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като са засегнати особено
важни обществени отношения, касаещи финансовата дисциплина при разходване на
публични средства. По делото липсват доказателства, от които да се направи
извод, че процесното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните нарушения от същия вид, за да може да се квалифицира
като маловажен случай.
По тези съображения, касационният състав намира, че
по делото не се установи наличието на твърдените касационни основания.
Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на
правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради
което следва да се остави в сила.
От
процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Настоящото производство не е с висока фактическа
и правна сложност, поради което на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, следва на АДФИ гр. София да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., което следва да се заплати от
касатора.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260481/27.11.2020 г., постановено по
НАХД № 4187/2020 г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ГР. ВАРНА, ЕИК *********,
СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ ГР. ВАРНА, УЛ. „Т.“ № 48, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ
ИНЖ. З.П.З. - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР, да заплати в полза на АДФИ гр. София
сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.