Р
Е Ш Е Н И Е
№ 696
гр.Пловдив 09.07.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІV граждански състав, в закрито заседание на 09.07.2020
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз. гр. дело № 1068 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК
Жалбоподателят
Д.С.Б., в качеството му на длъжник по изп.дело № 484/2012г. на ЧСИ Т. Л.,
обжалва отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, който отказ е
съобщен на жалбоподателя със съобщение изх.№ 12635/18.12.2019г..
От
взискателя „Марвел“ООД е подадено писмено възражение, с което жалбата се
оспорва като неоснователна.
ЧСИ
Т. Л. е изготвил мотиви, в които се сочи, че жалбата е процесуално допустима,
но по същество- неоснователна.
ПОС,
ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Жалбата е подаден в срок, против
подлежащо на обжалване действие на ЧСИ Т. Л. и е процесуално допустима.
Изп.дело № 484/2012г. на ЧСИ Т. Л. е
образувано по молба от „Марвел“ООД, към която е приложен изпълнителен лист от
31.08.2012г., издаден против Д. С. Б. по гр.д.№ 3024/2009г. на ПОС за сумата от
35966 лева- главница, и 11047 лева- лихви за забавено плащане за периода
15.09.2007г.- 19.11.2009г.. Със запорно съобщение изх.№ 14271/05.12.2012г. /
л.36 по изпълнителното дело/ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
жалбаподателя в „Профилинк“ООД. След налагане на запора от работодателя
„Профилинк“ООД са извършвани ежемесечни преводи на суми от трудовото
възнаграждение на Д.Б.. На 10.12.2019г. от същия е подадена молба за
прекратяване на изпълнителното производство, по която е постановен обжалвания
отказ. В молбата се сочи, че единствените изпълнителни действия, които са
извършени по изпълнителното дело са от 07.12.2012г. и от 19.12.2012г.- налагане
на възбрана върху недвижим имот и налагане на запор върху трудовото
възнаграждение. Сочи се също така, че по наложения запор редовно постъпват
плащания, но същите „не прекъсват давностния срок“. Доколкото нито в молбата,
нито в жалбата са развити някакви доводи за изтекла погасителна давност, под
„давностен срок“ в случая следва да се разбира двегодишния срок по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, още повече, че тази разпоредба изрично е упомената и в двата
документа.
Извършваните от работодателя преводи по
сметка на ЧСИ представляват част от изпълнителния способ, изразяващ се в
насочване на принудителното изпълнение спрямо вземанията на длъжника за трудово
възнаграждение. Като част от този конкретен изпълнителен способ плащанията също
се явяват изпълнителни действия. В случая предмет на преценка от съда е
единствено твърдението за настъпила перемпция, но не и прекъсването или
изтичането на погасителна давност. При наличие на ежемесечни действия по
събиране на вземането на взискателя не е налице основание да се приеме, че той
е бездействал. Бездействие е налице само тогава, когато нито се искат, нито се
извършват изпълнителни действия. Ето защо, жалбата против отказа да бъде
прекратено изпълнителното дело ще следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 15741/15.06.2020г. по описа на ПОС, подадена от Д.С.Б.,
в качеството му на длъжник по изп.дело № 484/2012г. на ЧСИ Т. Л., против отказа
на съдебния изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, който отказ е съобщен на жалбоподателя със
съобщение изх.№ 12635/18.12.2019г..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:.