Решение по дело №13189/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 07.03.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Силвия Тачева

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №13189 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №176685 от 14.08.2020г., постановено по гр.дело №12967/2019г. по описа на СРС, ГО, 150 с-в, ответникът „Д.з.“АД с ЕИК****** е осъден да заплати на З. „Б.И.“АД с ЕИК******, на основание чл.411 КЗ сумата от 318,09 лева- регресна претенция по щета №170301345001 за платено застрахователно обезщетение, включително 15 лева ликвидационни разноски, за вреди от ПТП настъпило на 05.05.2017г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 05.03.2019г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 636,17 лева. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 100 лева, а ищецът- разноски в размер на  140 лева.  

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „Д.з.“АД. Жалбоподателят поддържа, че не е установена отговорността на водача на лекия автомобил „Фиат Пунто“ за настъпване на процесното ПТП, което настъпило по вина на водача на другия автомобил, който не осигурил предимство на движещия се по път с предимство автомобил. Водачът на застрахования при ответника автомобил не бил длъжен да предвиди неправомерното поведение на другия водач. Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната част и отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски.

Въззиваемият ищец З. „Б.И.“АД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.  Претендира разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.   

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

            Ищецът, въз основа на застрахователен договор по представената по делото застрахователна полица за имуществена застраховка тип „Каско“, е приел за разглеждане направеното от застрахования искане за изплащане на застрахователно обезщетение и впоследствие е заплатил такова, с което е потвърдил валидността на застрахователното правоотношение и задълженията си по него.

Съгласно чл.411 КЗ когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". В случая от събраните по делото доказателства се установяват достатъчно ясно както механизмът на настъпване на процесното ПТП и произтеклите от него имуществени вреди, така и заплащането на обезщетение от страна на ищеца по сключената между него и собственика на увредения автомобил имуществена застраховка „Каско“. Размерът на обезщетението е правилно определен, тъй като в претенцията на ищеца освен заплатената от него сума са включени и ликвидационни разноски в законовоопределените рамки- в размер на 15 лева. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП водачите следва да се движат с такава скорост, която да им позволи своевременно спиране пред всяко предвидимо препятствие. Както правилно е отбелязал и първостепенният съд обстоятелството, че водачът се движи по път с предимство, не го освобождава от това му задължение, а в този смисъл е и константната съдебна практика. Следователно водачът на застрахованото при ответника МПС, въпреки че се е движил по път с предимство, е следвало да съобрази скоростта си на движение с пътната обстановка (в случая атмосферните условия и спирането на движещите се в същата посока автомобили в дясната пътна лента). Действително водачът на застрахования при ищеца автомобил не е осигурил предимство на движещото се по пътя с предимство МПС, но и поведението на водача на застрахования при ответника автомобил също е противоправно. Противно на изложеното във въззивната жалба, ответникът не е ангажирал доказателства, оборващи законовата презупмция относно вината. Правилно е отчетено във връзка с горното, съпричиняването на вредоносния резултат от двамата водачи. Следователно, както правилно е преценил и първостепенният съд, налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на регресния иск по чл.411 от КЗ до приетия с обжалваното решение размер.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, които следва да се присъдят изцяло.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                              

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №176685 от 14.08.2020г., постановено по гр.дело №12967/2019г. по описа на СРС, ГО, 150 с-в.

ОСЪЖДА „Д.з.“АД с ЕИК****** да заплати на З.„Б.И.“АД с ЕИК****** сумата от 300лв. (триста лева)- разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/