№ 3938
гр. С, 16.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С. АТ.П.
при участието на секретаря Г.Ц.Г.Ш.
Сложи за разглеждане докладваното от С. АТ.П. Гражданско дело №
20201110144702 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:25 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „Т.“ ООД – редовно уведомен от предишно съдебно заседание, не изпраща
представител. От същия е постъпила молба на 13.12.2021г., за даване ход на делото в негово
отсъствие.
ОТВЕТНИКЪТ „БВ“ ООД - редовно уведомен от предишно съдебно заседание, не изпраща
представител.
СЪДЪТ, намира, че не са налице пречки за даване ход на делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА молба на ищеца от 13.12.2021г.
СЪДЪТ, констатира, че в молбата се съдържа изявление за оттегляне на претенцията за
законна лихва, поради което в тази част производството по делото следва да бъде
прекратено. Съгласно т. 13 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК,
при прекратяване на производството издадената заповед за изпълнение подлежи на
обезсилване, като компетентен да стори това е исковият съд. Ето защо, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по претенцията за законна лихва върху заявената
главница за периода от подаване на заявлението до окончателното плащане.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 14458/2020г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 63 с-в, в частта относно
законната лихва върху дължимите по заповедта за изпълнение суми за периода от
1
17.03.2020г. до окончателното плащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението от страните.
СЪДЪТ, констатира, че в докладваната по-горе молба на ищеца се съдържа и признание за
погасяване на претендираните от ищеца суми, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в хода на
процеса ответникът е погасил изцяло процесните суми за наем и консумативи.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
СЪДЪТ след като се запозна с материалите по делото разгледа предявените искове по
същество, при което намери за установено следното:
Ищецът твърди, че с ответника са били страни по договор за наем от 15.09.2015г. на
недвижим имот, находящ се в гр. С, бул. „И“ № *а, представляващ обособена част – бивш
„БВ“ от имот с идентификатор *****. (предходен УПИ ***) срещу месечна наемна цена в
размер на левовата равностойност на 2340 евро. Поддържа, че ответникът не е изпълнявал
задълженията си, като не е заплатил дължимия наем за месец март 2020г. в размер на
5491,20 лв., както и разходите за консумативи за периода от м. октомври 2019г. до м. януари
2020г., в размер на 3098,06 лв., поради което моли да бъде установено, че същият дължи на
ищеца посочените суми, за които твърди да има издадена в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да са основателни предявените искове е в тежест на ищеца да докаже тежест на ищеца да
докаже наличието на наемно правоотношение по посочения в исковата молба договор за
наем, по което за ответника е възникнало задължение да заплати в претендираните от него
размери на наемна цена и консумативни разноски. При установяване на горните
обстоятелства е в тежест на ответната страна да докаже, че е заплатила дължимия наем и
консумативни разноски.
В настоящия случай, с оглед изявленията на страните, с изрично определение на съда от
07.12.2021г. са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства
включени във фактическия състав на предявените вземания. С определение от 14.12.2021г. е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
2
и обстоятелството, че в хода на процеса ответникът е погасил изцяло процесните суми за
наем и консумативи.
При това положение, следва да се приеме, че ответникът е погасил в цялост
задълженията си към ищеца, поради което предявените искове следва да се отхвърлят.
Тъй като плащанията са извършени в хода на процеса, то следва да се приеме, че повод за
завеждането му е дал ответникът, поради което право на разноски има ищецът за сумите,
както следва: 194 лв. – държавна такса в заповедното производство, 420 лв. - адвокатско
възнаграждение в заповедното производство с ДДС, 194 лв. – държавна такса в исковото
производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
гр. С, ул. „В“ № 106, ет. 2, ателие 1-2 срещу „БВ“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление в гр. С, ул. „Д“ № 5-9, вх. А, ет. 6, ап. 27 искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 вр. чл. и вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответната страна дължи на ищеца следните суми, дължими по договор за наем от
15.09.2015г. на недвижим имот, находящ се в гр. С, бул. „И“ № *а, представляващ
обособена част – бивш „БВ“ от имот с идентификатор *****. (предходен УПИ ***): 5491,20
лв. - наем за месец март 2020г. и 3098,06 лв. - консумативи за периода от м. октомври 2019г.
до м. януари 2020г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 14458/2020г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
ОСЪЖДА „БВ“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. „Д“ №
5-9, вх. А, ет. 6, ап. 27 ДА ЗАПЛАТИ на „Т.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр. С, ул. „В“ № 106, ет. 2, ателие 1-2 сторените по делото разноски, а именно:
194 ЛЕВА – държавна такса в заповедното производство, 420 ЛЕВА - адвокатско
възнаграждение в заповедното производство с ДДС, 194 ЛЕВА – държавна такса в исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски
районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,28 часа.
3
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
4