№ 1210
гр. Варна, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110202523 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на ЕТ „Сталеро – Станислав Тодоров", против Наказателно
Постановление № 100380/ 22.05.2023г. на Зам. Кмета на Община-Варна, с
което му е наложено административно наказание: "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 2000 лева, на основание чл. 123 ал.1 от Наредбата за
управление на отпадъците на територията на Община-Варна.
С жалбата се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно.
Навеждат се доводи за маловажност на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично,
представлява се и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от
упълномощен процесуален представител. Ангажира становище по жалбата и
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното
постановление да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на жалбоподател ката и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 20.01.2023г. в гр.Варна ул. „Цар Асен" №62 в обект магазин за
продажба на почистващи препарати, санитарни материали и козметика
стопанисван от възз. била извършена проверка от служители на Дирекция
"Екология и опазване на околната среда" при Община Варна и било
установено, че жалбоподателят извършва продажба на почистващи и
1
санитарни материали, които генерират хартиени и други отпадъци от
опаковки. Установено било наличие на 3 брой кашон по време на проверката
пред магазина. При проверката не били представени документи касаещи
управлението на гореописаните отпадъци. Дадено било предписание в срок
до 27.01.2022г. жалбоподателят да представи в Община Варна договор с лице
по чл.35 от ЗУО за предаване на отпадъците от опаковки за транспортиране и
последващо третиране. След изтичане на дадения срок била извършена
справка в информационната система на Община Варна и било установено, че
предписанието не било изпълнено -не била представена в Община Варна
исканата документация.
Поради това бил съставен против жалбоподателя акт за установяване на
нарушение, в който били описани констатациите и нарушението било
квалифицирано като такива по чл.123 ал.1 от НУО. При личното предявяване
на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения били направени.
Жалбоподателят възразил, че получения Констативен протокол е нечетлив и
не знаел какво следва да изпълни. Представя договор за комунални услуги с
дата 18.04.2023г. .
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което административно-наказващият орган е възприел
изцяло фактическите констатации в акта.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана Н. П. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като последователни,
логични и непротиворечиви. От тях стана ясно, че нарушението е
констатирано при рутинна проверка, същата е и очевидец на извършване на
нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка и
приложените към жалбата , събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Зам.Кмета на Община -Варна на основание Заповед № 3067/30.09.2022г. на
Кмета на Община-Варна, както и в шестмесечния преклузивен срок. В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
2
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина на въззивника
нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Те са описани с необходимата
конкретика, поради което и правото на защита на жалбоподателя не е било
нарушено. Защитата срещу предявеното обвинение се организира срещу
описаните факти и обстоятелства, свързани със самото нарушение , които в
случая те в своите съставомерни елементи се припокриват. Поради
изложените съображения съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени по
своя характер, да ограничават правото на защита на нарушителя и да са
самостоятелно основание за отмяна на постановлението.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушението по чл.123 ал.1 от НУО като е съотнесъл фактите
към хипотезата на правната норма. Съгласно посочените за нарушени
разпоредби за неизпълнение на предписание, дадено по чл. 110, ал. 2 и ал. 4
на физическите лица се налага глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на
едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в
размер от 2000 до 10 000 лв. При извършване на проверките длъжностните
лица, оправомощени със заповед на кмета на общината, съставят констативни
протоколи. В протоколите се отразяват констатираните факти и обстоятелства
и се дават задължителни предписания с посочване на срокове за отстраняване
на несъответствията и лица, отговорни за изпълнението им. Причините за
извършване на деянието са ирелевантни. Жалбоподателят не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение. Следвало е жалбоподателят
да има дължимото законосъобразно поведение. Жалбоподателят е бил длъжен
в указания му срок за представи в Община Варна договор с лице по чл.35 от
ЗУО касаещ комунални услуги, каквото е било предписанието на контролния
орган при Община Варна. Жалбоподателят е сключил такъв договор, но
много след указания срок в констативния протокол и едва след съставяне на
АУАН. Поради това съдът намира, че нарушението описано в
постановлението безспорно е извършено от обективна и субективна страна от
жалбоподателя.
По направеното възражение, че връченото предписание не е било
достатъчно четливо съда следва да посочи, че бланката на която е изписано
предписанието е предварително изготвена с посочване на данните на
издателят – Община Варна, Дирекция „Екология и опазване на околната
среда“, с посочени адреси и телефони за контакт. Действително втория
екземпляр е не достатъчно четлив, но в оригиналния екземпляр работника се е
подписал, че е запознат с констатациите. Видно от показанията на разпитания
свидетел в съдебна зала е, че изрично са били разяснени дадените
предписания и необходимото действие за изпълнението им, като дори
предписанието е било заснето от работника на възз.дружество. Четливо копие
на предписанията са връчени за подпис на работника в магазина и ясно му е
3
било разяснено какво следва да се извърши, при необходимост управителят
на ЕТ е следвало да изиска копие на предписанията от АНО. И видно от
съдържанието на жалбата му той е бил наясно с това, но не е се е организирал
да го стори. Представения по делото екземпляр е съставен преди месеци и за
съда не е ясно дали поради изминалия период от време или поради други
причини той не е достатъчно добре четлив, но на този етап ясно се различава
даденото предписание за сключване на договор по чл. 35 от ЗУО.
Видно от показанията на актосъставителят представител на
възз.дружество преди съставянето на акта я посетил и поискал да отпадне
необходимостта от сключване на договор за третиране на отпадъци.
От една страна жалбоподателят не е възразил /обжалвал/ по съответния
процесуален ред съдържанието на предписанието и/или датата на неговото
изпълнение. От друга страна, съдържанието на въпросното предписание е
било известено по установения от закона ред, много преди да бъде съставен
акта за установяване на административно нарушение. В случай, че
предписанието не е ясно или четливо е следвало лицето да прояви нужната
активност или да обжалва предписанието или да установи точното му
съдържание. Законосъобразността на дадено предписание не може да бъде
предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство, тъй като
самите предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на
самостоятелно обжалване по реда на АПК. Въпрос на свободен избор на
жалбоподателя е дали същият ще оспори тези задължителни предписания в
качеството им на индивидуални административни актове или не. Предмет на
проверката в административно-наказателното производство, каквото по своя
характер представлява оспорването на наказателното постановление, е
единствено тяхното неизпълнение.
Правилно именно на възз.дружество е издадено предписанието то
извършва търговска дейност от която се генерират отпадъци. В хода на
делото не се установиха каквито и да било данни да е започнало изпълнение
на предписанието до получаване на съобщението за съставяне на АУАН. Едва
след съставянето на АУАН е сключен договор за комунални услуги. От
страна на възз.дружество не са били предприети никакви действия по
изпълнение на предписанието, като дори не е била уведомена и Община
Варна за неяснотата на даденото предписание за която се твърди.
Ноторно известно на всички граждани на Република България е, че е било
необходимо предписанието да бъде изпълнено, тъй като то е издадено от
компетентен орган, в кръга на правомощията му, не е било оспорено по
надлежния ред и е породило задължения по отношение на адресата да
извърши определени действия. Горното е породено от властническите
функции, които законодателя е възложил на контролните органи и учудващо е
4
колебанието на жалбоподателя дали да изпълни предписанието или не. В тази
посока съда следва да посочи, че дори няма индиция за започване на
изпълнение на предписанията. Не е уведомена Община Варна за тях, не е
поискано съдействие за изпълнение на предписанията или каквото и да е
друго действие по изпълнението им. Поради това и съдът намира, че не
следва да направи положителна преценка за маловажност на случая съгласно
указанията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н.
д. № 1/2007 г., ОСНК.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото в
размер на 600 лева. В конкретния случай производството по делото продължи
в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност.
Представените доказателства за сторени разноски са към минималния
предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 100380/ 22.05.2023г.
на Зам. Кмета на Община-Варна, с което на ЕТ „Сатлеро – Станислав
Тодоров" ООД е наложено административно наказание: "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 2000лева, на основание чл. 123 ал.1 о т Наредбата
за управление на отпадъците на територията на Община-Варна.
ОСЪЖДА ЕТ „Сатлеро – Станислав Тодоров" ООД да заплати на
Община гр. Варна за юристконсултско възнаграждение в размер на 80лева.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5