Решение по дело №170/2018 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 125
Дата: 21 ноември 2018 г. (в сила от 21 ноември 2018 г.)
Съдия: Тихомир Пенков Петков
Дело: 20183500500170
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                      21.11.2018 г.                                     гр.Търговище

 

                                                  В    ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                                   ІІІ  състав На двадесет и първи ноември                                                                          2018 година В закрито заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА ИВАНОВА

                                                        МИЛЕН СТОЙЧЕВ

разгледа докладваното от съдия Иванова

в.гр.д.№ 170 по описа на съда за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.435 ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалба от длъжниците О.Н.Н., ЕГН ********** и С.О.Ю., ЕГН ********* против насрочване с обявление от 15.10.2018 г. на ЧСИ-А.Загорова, per. № 769, район на действие ОС- Търговище провеждането на публична продан на недвижим имот – 44,20 ид.части от 164,20 кв.м. от недвижим имот,  находящ се в гр.П., ул. „П.Х.“ № 11А, представляващ  ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА- Търговски обект „Бърза закуска“, по ИД № 20127690400929, от 29 октомври 2018 г. до 29.11.2018 г. Сочейки имота за свое единствено жилище, въззивниците молят съда да отмени насочването на изпълнението върху несеквестируемия недвижим имот, като незаконосъобразно – позовавайки се на разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК. Прилагат доказателства. Претендират разноски.

  С писмено възражение по реда и в срока по чл.436, ал.3 изр.първо от ГПК взискателят - „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София, чрез Финансов център Търговище, действащ чрез гл.юрк. К.К.Н.оспорва допустимостта, алтернативно основателността на жалбата и моли за нейното отхвърляне. 

По реда на чл. 436, ал.3 изр. 2-ро от ГПК от ЧСИ са изложени писмени мотиви по обжалваното действие.

След проверка по реда на чл.437 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 426 ал.1 от ГПК, от правоимащи лица и касае кръга от действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване (чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК), поради което е процесуално допустима. С депозираната допълнителна молба, подписана от двамата жалбоподатели, са изпълнени указанията на внасяне на дължимите такси и жалбоподателите са отправили искане за даване ход на жалбата им вх. № 16867/30.10.2018г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На осн. разпоредбата на чл. 437 ал. 1 ГПК жалбата се разглежда в закрито заседание, тъй като съдът намира за неоснователно искането в жалбата за назначаване на вещо лице дали процесният имот е несеквустируем, което е правен въпрос.

Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, на която се позовават жалбоподателите, принудителното изпълнение не може да бъде насочено върху единственото на длъжника и семейството му жилище.

Въззивниците са длъжници по изп.д. № 20127690400929 година по описа на ЧСИ А.З.с per. №769 и район на действие ОС- Търговище, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №713/2011 г. на Районен съд гр.П.. за дължими суми, възникнали на основание договор за кредит от 08.11.2002 г., лихви, разноски по ИЛ, както и разноски в изпълнителното производство.

Предмет на депозираната жалба е насрочената от ЧСИ публична продан  на описания недв.имот – ид.части от него.

Основният въпрос, който се поставя е относно това дали имотът, върху който е насочено принудитеното изпълнение е жилище и то единствено за длъжника и семейството му. По делото длъжникът С.О.Ю. е представила декларация, че не притежава друг жилищен имот освен настоящия. Подобна декларация е представена и от другия жалбоподател (наследник на починалия в хода на изпълнителното производството длъжник Н.Н.Ю.– у-ние от 16.08.2018г.), след депоризане на жалбата.

Видно от представената по делото експертиза (л.496), въз основа на която е определена и началната цена на насрочената публична продан, оценяваните 44,2/164,2 идеални части представляват обособен обект „Бърза закуска“ от едноетажна масивна сграда, състояща се от зала за клиенти, кухня, санитарен възел и покрит навес за клиенти пушачи. Така е описан имота и в предходните експертизи ( л.285 и л.424 от ИД), като насрочените публични продани са обявени за нестанали поради неявяване на кандидат-купувачи.

Видно от нот.акт №146, т.7, нот.д. №1350/2006 г. на нотариус рег. № 497 и кадастралната карта, касае се за търговски обект, предназначен за бърза закуска. Към жалбата е представено удостоверение  от 29.09.2018 г. от СГКК-Търговище за приемане на проект за изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри  за обект  самостоятелни обекти в сграда 57649.503.2425.2. Съгласно конструктивно становище /без дата/, кухненският блок е преустроен на жилище, което е търпимо- удостоверение от 03.07.2018г. на ОбщинаП.. Представеното към жалбата разрешение за строеж № 13/14.04.2015г. е разрешение за поставяне на тента/навес на осн.чл. 56 от ЗУТ.

Не се спори от страните в производството, че е в ход преустройство/ промяна на предначението на обекта, но и към настоящия момент официалният статут на имота продължава да е търговски, какъвто е бил и към момента на насочване на принудителното изпълнение и фактическата промяна е непротивопоставима на взискателя, още повече - строителството е осъществено без необходимите строителни книжа и е незаконно,  макар и търпимо.

Така твърдяното „преустройство“ по същество е смяна предназначението на строеж, и като такова представлява строеж от V категория – по смисъла на чл. 137 ал. 1 т. 5 б. “г“ от ЗУТ, който по силата на разпоредбите на чл. 177 ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ подлежи на приемане и въвеждане в експолоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешение за строеж, за приключването на каквато процедура доказателства по делото не са представени.

При тези обстоятелства, след като изпълнението е върху обект, който не е жилище по смисъла на закона, то с насрочване на публична продан върху имота не е допуснато нарушение на забраната по чл. 444, т.7 от ГПК и жалбата против действията на съдебния изпълнител е неоснователна.

 Разноски от въззиваемата страна не са направени и претендирани, поради което не следва да се присъждат.

Отправеното с молбата, постъпила след депозиране на жалбата, искане за издаване на удостоверение за снабдяване с кадастрална скица на процесния имот е неотносимо към настоящото производство.

Водим от горното, съдът

 

                              Р Е Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на длъжника С.О.Ю. ***, ЕГН:**********,***. и  О.Н.Н., ЕГН ********** ***, против действията по изп.д.№ ********* 00929 на ЧСИ рег.№769-АнелияЗ., изразяващи се в насочване на изпълнението /насрочена публична продан от 29 октомври 2018 г. до 29.11.2018 г./ върху 44.20/164.20 ид.ч. от недвижим имот в гр.П., ул.„П.Х."№11А, пред-ставляващ едноетажна масивна сграда-ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ - „БЪРЗА ЗАКУСКА” в държавен ПИ № 3552 в кв.111 по плана на гр.П...

ОСТАВЯ без уважение искането за издаване на удостоверение за пред СГКК гр. Търговище, за снабдяване с кадастралната скица на процесния имот.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.чл.437 ал.4 от ГПК.

                                                                          

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.