Решение по дело №2221/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 837
Дата: 18 юни 2021 г. (в сила от 10 юли 2021 г.)
Съдия: Атанаска Анастасова Анастасова
Дело: 20215330202221
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 837
гр. Пловдив , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330202221 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 36-
0000210/01.03.2021г. на Директор на РД „Автомобилна администрация“ -
Пловдив, с което на А.П.Б., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.43 ал.1 т.1 б.“б“ от
Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл.178а ал.7 т.1 пр.1
от Закон за движение по пътищата /ЗДП/.
По съображения, изложени в жалбата и в депозирана молба,
жалбоподателят Б. навежда твърдения за незаконосъобразно и неправилно
НП и моли съда за отмяната му. В съдебно заседание, редовно призован, се
представлява от адв. С.П., който поддържа жалбата и направеното с нея
искане. Претендира направени по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
писмено становище, депозирано до съда, излага доводи за обоснованост,
правилност и законосъобразност на НП и моли за неговото потвърждаване. В
случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 04.03.2020г. около 15:05ч. в гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36,
в контролно-технически пункт /КТП/ „БГ Сървис 2011“ ООД, притежаващ
разрешение за извършване на технически прегледи на пътни превозни
средства /ППС/ № 1166, валидно до 16.02.2022г., бил извършен периодичен
преглед на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № ******,
собственост на „Сюжелис България“ ЕООД, ЕИК 1313913690030.
Председател на комисията за извършване на технически прегледи на ППС бил
жалбоподателят Б.. За извършения технически преглед бил издаден Протокол
№ 21701432/04.03.2020г. със заключение: „Допуска се“.
Във връзка с извършения преглед и регистрирано пътно-транспортно
произшествие, в което участник бил провереният товарен автомобил, в ИА
„Автомобилна администрация“ била направена проверка на видеозаписа от
преминатия преглед на въпросното ППС, която установила, че при
извършване на прегледа за техническа изправност били допуснати нарушения
от комисията, извършваща прегледа.
В тази връзка с писмо рег. № 11-47-669/2/25.01.2021г. на ИА
„Автомобилна администрация“ било възложено на РД „Автомобилна
администрация“ – Пловдив да извърши проверка на КТП „БГ Сървис 2011“
ООД. Проверката, извършена от служителите от РД „Автомобилна
администрация“ – Пловдив, сред които и св. К.С.К., на длъжност „******“,
установила, че в хода на периодичния преглед на горепосочения товарен
автомобил, извършен на 04.03.202 г. около 15:05ч. в гр. Пловдив, ул.
„Рогошко шосе“ № 36, в КТП „БГ Сървис 2011“ ООД, жалбоподателят Б., в
качеството му на председател на комисията, допуснал техническият
специалист да не извърши измерване на състоянието на отработените газове в
нарушение на изискванията на Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС и
Приложение № 5, т.8.2.2.2 от методика за извършване на периодични
прегледи на ППС.
Констатираното в хода на проверката било квалифицирано от св. К.
като административно нарушение на чл.43 ал.1 т.1 б.“б“ от Наредба № Н-
32/16.12.11 на МТИТС, за което съставил срещу А.Б. Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ Серия А-2020 бл. №
284977/04.02.2021г.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното постановление, с
което на А.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500
лв. за нарушение на чл.43 ал.1 т.1 б.“б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на
МТИТС, на основание чл.178а ал.7 т.1 пр.1 от ЗДП.
2
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
К.С.К. - актосъставител, разпитан в качеството на свидетел, както и от
приложените към административната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При извършената служебна проверка на АУАН и НП съдът установи, че
при съставянето, респективно издаването им, е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до незаконосъобразност на
постановлението, поради което същото следва да бъде отменено. В случая
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.1 т.1 б.“б“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, указваща на председателя на
комисията, която извършва периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на ППС, да не започва периодичен преглед на ППС, когато
данните в представените документи по чл.30 не съответстват на
представеното за периодичен преглед ППС и неговия собственик.
Същевременно при описание на обстоятелствата по извършеното нарушение
и в акта, и в постановлението, липсват изложени фактически обстоятелства,
релевантни към състава на посочената за нарушена разпоредба. Даденото от
актосъставителя описание на деянието, възприето и от наказващия орган,
сочи за нарушител Б., който като председател на комисията за извършване на
технически прегледи на ППС на посочените дата, час и място при извършване
на периодичен преглед на процесния товарен автомобил е допуснал
техническия специалист да не извърши измерване на състоянието на
отработените газове в нарушение на изискванията на Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС и Приложение № 5, т.8.2.2.2 от методика за
извършване на периодични прегледи на ППС. В описание на деянието
липсват твърдения за представени документи по чл.30, чиито данни не
съответстват на представеното за периодичен преглед ППС и неговия
собственик, още по-малко са описани конкретните документи и данни в тях,
които не съответстват на проверения товарен автомобил. Напротив, изложени
са други факти и обстоятелства, който са несъотносими към твърдяното за
извършено от жалбоподателя нарушение. В този смисъл посоченото словом
деяние на Б., в качеството му на председател на комисията, което е основание
за търсене на административнонаказателна му отговорност, не отговаря на
вменената му за нарушена разпоредба от горепосочената наредба, което
представлява неспазване изискванията на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН
относно задължителното съдържание на двата акта. Описаното нарушение е
съществено, тъй като препятства правото на защита на наказаното лице, което
е било лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, кои са
правнозначимите факти и обстоятелства, които следва да оборва, за да
организира и реализира пълноценно защитата си, а също и коя е нарушената
правна норма. Неправилната квалификация на нарушението препятства и
3
контрола за законосъобразност на НП, осъществяван от съда. Допуснатото
нарушение е неотстранимо в настоящата въззивна инстанция, поради което и
налага отмяна на постановлението.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е
доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер, като в договора за правна защита и съдействие е удостоверено
възнаграждението да е заплатено в брой.
Съобразно чл.63 ал.4 от ЗАНН е направено и възражение за
прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за
основателно. Като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и
правна сложност, както и имуществения интерес, съдът намира, че
справедливият размер на адвокатско възнаграждение, който се явява
съобразен и с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 335 лв. На
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. т.6 от ДР на АПК тази сума следва да се
заплати от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000210/01.03.2021г. на
Директор на РД „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на А.П.Б.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
1500 лв. за нарушение на чл.43 ал.1 т.1 б.“б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.
на МТИТС, на основание чл.178а ал.7 т.1 пр.1 от Закон за движение по
пътищата.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ДА
ЗАПЛАТИ на А.П.Б., ЕГН ********** сумата от 335 /триста тридесет и пет/
ЛВ., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4