№ 130
гр. С.З., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело №
20215500901150 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба ,предявена от Й. Ив. П.,
ЕГН ********** КР. П. П. , ЕГН **********, П. П. П., ЕГН **********, Р.
П. П., ЕГН **********, чрез адв.П.К., против: ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, гр. С.
***, с правно основание: чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че ищците Й., К., П. и Р.П.и са съответно
съпруга, дъщеря и синове на загиналия в резултат на ПТП П. П. П..
Сочи се, че на 22.06.2020г., пострадалият се е намирал на територията на
селскостопански двор на с.Д., общ. Р.. Качил се е на товарно ремарке с цел да
помогне на тракториста при разтоварване на зърно в склад. Тракторът тръгва
рязко с вдигнато ремарке и ремаркето опира на бетонен трегер на покрива на
навеса. Пострадалият се озовава между ремаркето и бетонния трегер и е
притиснат. Веднага са преместили трактора, освободили са П.П., но в
резултат на притискането той е получил много сериозни травми в областта на
гръдния кош, в резултат на които е настъпила смъртта му.
Посочва се, че по случая е образувано наказателно производство: ДП №
44/2020 г. по описа на Окръжен следствен отдел - С.З., пр. пр. № 2178/2020 г.
по описа на Окръжна прокуратура С.З., което към момента не е приключило.
Сочи се, че за процесния трактор с per. № СТ 06043, рама № ZEJN04738 е
имало валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност”,
обективирана в полица № BG/23/120001617576 със срок на валидност една
година, считано от 15.06.2020г. до 14.06.2021г. към ЗАД „О.“ АД. По силата
на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети
лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от
КЗ в размер на 10 000 000 лв.
1
Сочи се, че съгласно разпоредбата на КЗ, Чл. 477. (1) „Обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата“.
В исковата молба се посочва, че в настоящия случай, наказателното
производство, образувано във връзка с настъпилия деликт не е приключило,
но независимо от това, настъпилите неимуществени вреди на ищците поради
смъртта на техния родственик, са обект на покритие по застраховката
„Гражданска отговорност“, независимо коя хипотеза е налице -
„притежаването“ и/или „използването“ на МПС. Поради изложеното,
ответното застрахователно дружество е материалноправно легитимирано да
отговаря по предявените искове.
Посочва се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са
предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „О.“ АД и
са представили всички документи, с които са разполагали. По случая е
заведена щета № 0411-600-0006-2020. Към настоящия момент ответникът не е
изплатил обезщетение на ищците, поради което за тях е налице правен
интерес да предявят претенцията си за определяне на размера на обезщетение
и присъждането му пред съда.
Сочи се, че ищците Й.П., К.П., П.П. и Р.П. са съответно съпруга, дъщеря и
синове на загиналия вследствие на процесната злополука П.П.. Починалият е
бил на 60г., в работоспособна възраст, деен, активен, грижил се е за
семейството си и е подпомагал децата си с каквото можел. Били са много
задружно семейство. Ищците изключително тежко преживяват загубата на
своя съпруг и баща. Внезапната му смърт им е причинила неописуема мъка,
душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като
загубата им е непрежалима. Й. и П. са живели дълги години в сговор и
разбирателство, възпитали са трите си деца с огромна любов, отгледали са ги
заедно и са ги възпитавали в дух на обич, разбирателство, взаимно уважение
и подкрепа. К., П. и Румен са имали много близки отношения с баща си, той
им е бил пример, свикнали са да споделят с него и несгодите в живота си, и
радостите. Разчитали са на бащиния му съвет и подкрепа. И до настоящия
момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на техния съпруг и баща
предизвикват силни емоционални изживявания, които тормозят ищците.
Скръбта, дълбоката депресия и чувството за безизходица владеят физически и
психически ежедневието им, като това се отразява негативно и на здравето
им. Ищците остават лишени от възможността да разчитат на подкрепата на
съпруг и баща и преживяват изключително тежко неговата смърт.
Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на П. е особено
трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на семейството.
Сочи се, че с оглед на изложеното, причинените болки и страдания на ищците
следва да бъдат компенсирани. Безспорно е, че неимуществените вреди имат
2
по-голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не
може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от инцидента. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от инцидента.
Посочва се, че за вредите на ищците носи финансова отговорност
ответникът по делото ЗАД „О.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има
право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за
ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив
размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди.
Предявените искове са съобразени от една страна с принципа на
справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от
причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО за 2020 г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда да постанови решение, като приеме, че вследствие на трудовата
злополука, настъпила със П. П. П. и причинената му смърт, са настъпили
неимуществени вреди за ищците и да осъди ответника ЗАД „О.“ АД да
заплати на ищците обезщетение в размер, както следва:
-На Й. Ив. П. - сумата от 26 000 лв., частичен иск от 200 000лв., за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й П. П. П.;
-на КР. П. П. - сумата от 26 000 лв., частичен иск от 200 000лв., за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на баща й П. П. П.;
-на П. П. П. - сумата от 26 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на баща му П. П. П.;
-на Р. П. П. - сумата от 26 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на баща му П. П. П..
На осн.чл.214 ГПК е допуснато увеличение на предявените искове като се
претендира ответника ЗАД „О.“ АД, гр. С., да заплати на Й. Ив. П. сумата от
140 000 лв., частичен иск от 200 000 лв.; на КР. П. П., П. П. П. и Р. П. П.,
сумите от по 130 000 лв., частични искове от по 200 000 лв. за всеки един от
тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и
баща П. П. П..Претендира се и законната лихва върху всяка от сумите от
29.06.2020 г. до окончателното изплащане,както и адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, като изчисли отделен хонорар по
всеки от исковете..
Ответникът ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, гр. С. ***, е депозирал отговор на
исковата молба, като заявява, че намира предявените искове за процесуално
недопустими, както и изцяло неоснователни, поради което оспорва
същите.Счита, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество по задължителна застраховка
3
“Гражданска отговорност” за вредите, които ищците твърдят да търпят.
Оспорва предявените срещу Застрахователно Акционерно Дружество „О.”
АД искове изцяло (по основание и размер).
Счита, че проблемът в процесния казус е, спазено ли е изискването вредите
на третите лица да са настъпили като резултат от използването на
застрахованата машина. Използване на моторното превозно средство по
смисъла на Кодекса за застраховане /изцяло съобразен с директивите на ЕС,
относно материята/ обхваща случаите им на всяко използване като средство
за транспорт, като средство за придвижване от едно място на друго. Когато
обаче има моторни превозни средства, които могат да бъдат използвани не
само като средство за транспорт, каквото е обикновеното им предназначение,
но при определени обстоятелства - и като работни машини, е важно да се
изясни, дали към момента на застрахователното събитие конкретното МПС е
използвано като превозно средство или е изпълнявало друга функция, за да се
отговори на въпроса, дали задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” покрива вредите или не.
Заявява, че процесното събитие не попада в обхвана на покритите рискове
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
- не е свързано с притежаването или използването на МПС - В.Д. не е
собственик на трактор „New Holland” с рама № ZEJN04738 и рег.№ СТ 06043,
нито е управлявал или използвал процесното МПС, по смисъла на чл. 477, ал.
1 Кодекса за застраховането. Доколкото в процесния случай тракторът е бил
използван като задвижващата механична сила за повдигане и разтоварване на
зърно от ремарке, т.е. използван е за извършване на друга дейност, а не за
транспортиране, следва да се заключи, че по смисъла на закона, включително
и законодателството на ЕС, транспонирано в българския закон, под израза
„използване на МПС” по смисъла на чл. 477, ал. 1 Кодекса за застраховането,
следва да се разбира използването на МПС като средство за придвижване. В
обективните предели на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите следователно не попадат случаите, когато
селскостопански трактор е участвал в произшествие, в което основната му
функция не е била да служи като транспортно средство, а да бъде генератор
на механична сила за разтоварване на ремарке.
Посочва, че в горния смисъл е и Решение на Съда (голям състав) на ЕС от
28.11,2017 г. по дело № С-514/2016 г. съгласно което по застраховката
„Гражданска отговорност“ при „използването на моторни превозни средства“
и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка трябва да
се тълкува в смисъл, че „използването на превозно средство“ не обхваща
случаите, в които превозното средство, участвало в произшествието и
основната му функция не е да служи за транспорт.
По отношение на недопустимостта на иска посочва, че съгласно чл.432, ал.
1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка ГО е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховката, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след като
процедурата по този законов текст е изчерпана и застрахователят или е
4
отказал да изплати обезщетение, или не е платил такова в срок, или
увреденият не е съгласен с размера на предложеното такова. Провеждането на
горепосочената процедура е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди /чл. 498, ал.
3 от КЗ/. В конкретния случай, процедурата не е изпълнена изцяло.
Правоимащите лица са уведомени, чрез процесуалния си представител за
необходимостта от представяне на допълнителни документи, необходими за
установяване на основателността и размера на претенцията, но такива пред
застрахователя не са представени. Смисълът на законодателното решение да
бъде въведена тази абсолютна процесуална предпоставка категорично не е
формалното й спазване, чрез завеждане на доброволна претенция,
неподкрепена с доказателства досежно фактическия състав на деликта. На
23.12.2020 г. при ответника е получена молба с вх, № 99-9033/23.12.20 г., в
която е поискано да бъде изплатено застрахователното обезщетение, без да
бъде предоставена банкова сметка на претендиращите застрахователно
обезщетение лица. С това си поведение ищците демонстрират именно
формалността на заведената претенция, с оглед поставяне на застрахователя в
невъзможност за произнасяне и последващо завеждане на искова молба. С
писма с изх. № 99-9156/04.01.2021 г. и 99-10813/22.03.2021 г., получени от
процесуалния представител на ищците, ответникът за пореден път е уведомил
правоимащите лица, че е необходимо по преписката да бъдат представени
допълнителни документи, за установяване на основанието и размера на
претенциите, както и задължителният реквизит, посочен в КЗ - банкова
сметка. Такива и към днешна дата не са представени.Счита, че
гореизложеното се явява грубо нарушение на процедурата за решаване на
споровете по доброволен ред съгласно чл. 380 от КЗ и не на последно място
грубо нарушение на установения в чл. 3 от ГПК принцип на добросъвестност
на участващите в съдебните производства и техните представители, които
под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените
им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, както и
своеобразна злоупотреба с права. Предвид липсата на изисканите от страна на
ответното дружество документи, за доказване на основанието и размера и
непредставянето на същите по доброволната претенция, както и предвид
непредставянето на банкови сметки на претендиращите обезщетение лица,
счита че действията на ищците са насочени единствено към формалното
спазване на разпоредбите на КЗ и последващо предявяване на искова
претенция,
Не оспорва наличието на договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен между Застрахователно
Акционерно Дружество „О.” АД и собственика на трактор „New Holland” с
рама № ZEJN04738 и рег.№ СТ 06043, валиден към 22.06.2020 година - датата
на настъпване на процесното произшествие.
Оспорва обективирания в исковата молба, механизъм на настъпване на
пътно - транспортното произшествие. В исковата молба бланкетно е описан
същия, като не е изложена подробна фактическа обстановка, не става ясно,
тракторът бил ли е управляван от водач или е самопотеглил, с работещ
5
двигател ли е бил, обезопасено ли е било превозното средство и др. Твърди се
наличие на обстоятелства, обуславящи отговорността на застрахованото лице,
без конкретизация в какво се изразяват обстоятелствата водещи до
ангажиране на тази отговорност, а бланкетно са посочени критериите на
чл.477 от КЗ.
Счита, че няма налице доказателства уврежданията на пострадалия и
претендираните в тази връзка от ищците болки и страдания, в обема описан в
исковата молба, да са в причинна връзка с твърдяното произшествие, като в
тази връзка оспорва пряката причинно-следствена връзка между вредите на
пострадалия, респективно твърдените болки и страдания търпени от ищците и
настъпилата злополука.
Твърди, че злополуката е настъпила единствено поради субективните
действия на пострадалия. В условията на евентуалност, твърди наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилия по отношение на него
вредоносен резултат, като твърди, че основната причина за настъпване на
злополуката е поведението на пострадалия, който поради неспазване на
правилата за безопасност на работа е станал причина за настъпване на
процесното ПТП, респективно вредите от същото. С поведението си
пострадалият е нарушил разпоредбите на: чл.126, т.5, 6, 10 и 11, пр.1 от
Кодекса на труда; чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд; инструкциите, проведени от работодателя му по БЗР; правомощията и
задълженията по длъжностната му характеристика.
Твърди, че с поведението си, в нарушение на императивни норми на
закона, както и в разрез с всякакви правила за безопасност на труда, с които
пострадалият е бил запознат, същият в значителна степен е допринесъл за
настъпилия по отношение на него вредоносен резултат.
Прави възражение за независимо съизвършителство. Твърди, че вина за
настъпилото събитие, респективно за настъпилите вреди има работодателят
на пострадалия и останалите участници в инцидента, и собственик на трактор
„New Holland1’ с рама № ZEJN04738 и рег.№ СТ 06043 - „А.“ ООД, ЕИК ***.
Твърди, че поради нарушения на чл.14 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд, както и поради непровеждане на инструктаж /първоначален,
периодичен и текущ/ на наетите служители за здравословни и безопасни
условия на труд, както и поради занижен контрол по отношение спазване на
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд е създал сигурни
предпоставки за настъпване на злополука, и в частност е допринесъл в
значителна степен за настъпване на процесното събитие. С тези си действия
„А.“ ООД ЕИК *** в значителна степен е допринесъл и за настъпване на
вредите, претендирани и в настоящото производство.
В условията на евентуалност, твърди, че размерите на предявените искове
са неоснователно завишени. Исканото обезщетение не е съобразено с
разпоредбата на чл. 386, ал.2 от Кодекса на застраховането. Същото е избрано
напълно произволно. Счита твърденията на ищците, направени в исковата
молба за недоказани, а размера на претенциите за необосновано завишен.
Заявеното в исковата молба по отношение на претърпените болки и страдания
6
не е доказано да отговаря на обективната действителност. Претендиралото
обезщетение за неимуществени вреди не е адекватно и съразмерно на
претърпените от ищците болки и страдания. Обезщетението не е съобразено и
със съдебната практика в страната, нито със социално - икономическата
обстановка в страната.Посочва, че действително не съществува обективно
основание и критерий в закона, въз основа на което, съдът да презюмира
действително претърпените неимуществени вреди. Съгласно чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД, за вреди причинени от непозволено увреждане, обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Тези вреди трябва да са действителни, реално причинени - да съществуват
обективно. При непозволеното увреждане, вредата не се предполага, а
подлежи на доказване, при условията на пълно и главно доказване, от
страната, която претендира обезщетението, в конкретния случай ищците по
спора.
Сочи, че вредите, за които се претендира обезщетение, трябва да бъдат
сигурни, както от гледна точка на съществуването, така и по отношение на
възможността да бъдат оценени. Основание да се задължи застрахователят да
изплати обезщетение е само за доказаните причинени вреди и доказаните
бъдещи вреди и степента им на тежест. Определянето на вредата не може да
бъде направено на база приблизителна оценка, а въз основа на доказателства,
водещи до обосновано заключение, които са предоставени въз основа на
искане от заинтересованата страна.
Сочи, че съгласно основните правила на деликтната гражданска
отговорност, поправянето на нанесени вреди, вследствие на деликтното
деяние, трябва да визират реална и сигурна вреда, нанесена на пострадалото
лице. Това означава, че пълното поправяне на вредата (включително и на
неимуществената) трябва да бъде осигурено независимо от финансовото
състояние и/или възможности на автора на вредата и/или на други лица които,
съгласно гражданския закон, трябва да гарантират и/или да покрият
причинената сигурна вреда.
Заявява, че тъй като за оценяването на неимуществените вреди не е въведен
обективен законен критерий за определяне, е необходимо те да бъдат оценени
разумно, въз основа на равнопоставеност, отнесена към негативните
последици понесени от пострадалото лице, така че обезщетението да не се
превърне в неоправдани източници на приходи. Точно заради постигането на
това равновесие, при определянето на размера на неимуществените вреди
трябва да се има предвид принципа на пропорционалност между
справедливостта и социалната необходимост, като това е основата, върху
която доктрината на Европейския съд за правата на човека, прибавя още един
принцип, този на отнасянето на нивото на моралните вреди спрямо нивото на
нетна минимална заплата в страната на произход на пострадалото лице.
С оглед горното, намира исковете за неимуществени вреди за недоказани и
завишени по размер. Неоснователността на главните искове води и до
неоснователност на акцесорните искове за лихви.
На самостоятелно основание, оспорва претенцията по акцесорния иск за
7
лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който
същите се претендират, по следните аргументи: Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” встъпва в задължението на
застрахования да обезщети пострадалите и третите увредени лица за
причинените вреди по повод на сключения застрахователен договор, а не ех
lege, тъй като застрахователят не е прекият причинител на вредата, поради
което в случая е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и за да
изпадне в забава, застрахователят следва да бъде поканен да плати.
Претенция за лихви обаче е отправена за първи път едва с връчването на
препис от исковата молба на ответника. В този смисъл, за дата, от която се
дължи лихва за забава за претендираните неимуществени, следва да се счита
датата на която е уведомен за предявената претенция за лихви, а именно
26.07.2021 г.
Моли да бъдат присъдени на ответното дружество направените по делото
разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Ищците са депозирали допълнителна искова молба, в която по
отношение възражението на ответника за недопустимост и нередовност на
исковете заявяват, че възраженията на ответника, че ищците не били
представили документи към претенцията и банкова сметка, са неоснователни
и ирелевантни за допустимостта на предявените искове. Към извънсъдебната
претенция те са представили всички документи, с които разполагат, както и
Констативен протокол за ПТП, а съгл. чл. 496, ал.З, т.1 от КЗ, застрахователят
не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за
обезщетение когато има представен Констативен протокол за ПТП. Освен
това, ако на застрахователя са му били нужни други документи, чл.107 от КЗ
му дава възможност да се снабди с тях. Непредставянето на банкова сметка не
възпрепятства възможността ответното дружество да определи и да предложи
обезщетение. В този смисъл, уреденото в КЗ производство по искане за
плащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано
като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ
и на ищеца се предоставя възможност да предяви претенциите си по съдебен
ред. Предвид горното, няма пречка да бъде ангажирана отговорността на
ответника чрез предявяване на настоящите искове за определяне на
справедлив размер на обезщетение от съда.
Посочват, че въпреки въведеното изискване в ГПК за представяне на
банкова сметка по осъдителен иск за парично вземане, следва да се обърне
внимание, че законът не свързва неизпълнението на това изискване с никакви
последици, вкл. и с нередовност на исковата молба, каквато твърди
ответника. В чл. 129, ал. 1 от ГПК са уредени последиците от нередовност на
исковата молба и изобщо не са предвидени такива при неизпълнение на ал. 4
на чл. 127 ГПК. Законодателят не е въвел задължение на съда да следи за това
и съответно не е предвидена санкция за неизпълнение. Изменението на чл.
127 ГПК със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г„ не е съпътствано от изменение
на разпоредбата на чл.129. ал.2 ГПК. в която като основание за провеждане на
производство по отстраняване на нередовности на исковата молба е посочено
само несъответствието на молбата с изискванията за редовност, визирани в
8
чл.127, ал.1 ГПК. При отсъствие на такова изрично препращане,
непосочването на банкова сметка или друг начин на плащане, не може да се
квалифицира като нередовност на исковата молба, чието неотстраняване би
обусловило връщане на молбата или недопустимост на постановеното по нея
съдебно решение. Сочат съдебна практика и заявяват, че поради
гореизложеното, исковата молба не е недопустима или нередовна и подлежи
на разглеждане.
По отношение становището на ответника по основателността на
предявените искове за неимуществени вреди молят с оглед обстоятелството,
че ответното дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица
„Гражданско отговорност“ за процесния трактор, с рег.№ СТ 06043, на
основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, съдът да обяви това обстоятелство за
безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорват всички възражения на ответното дружество като неоснователни,
незаконосъобразни и недоказани. Считат, че неоснователно ответното
дружество възразява, че процесното събитие не попадало в обхвата на
покритието на задължителната застраховка „ГО“ на
автомобилистите.Уточняват, че увреждащият трактор е управляван от В. Д.
Д., който нарушава правилата за движение по пътищата и притиска П. П. П.,
като причинява смъртта му. В конкретната ситуация за водача на трактора са
били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване
правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното, в
случая съществува пряка причинна връзка между деянието на В. Д. Д. и
настъпилите общественоопасни последици - причинената смърт на П.П..
Посочва се, че по силата на договора „ГО“ на автомобилистите,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, арг. чл.477, ал.1 от КЗ.
Ето защо, настъпилите неимуществени вреди на ищците поради смъртта на
техния родственик, са обект на покритие по застраховката „Гражданска
отговорност“, независимо коя хипотеза е налице - притежаването“ и/или
„използването“ на МПС. Поради изложеното, ответното застрахователно
дружество е легитимирано да отговаря по предявените искове.
С депозирания допълнителен отговор ответникът заявява, че поддържа
изцяло становището и твърденията и възраженията, които е изложил в
отговора на исковата молба.
Във връзка с въпроса спазени ли са предпоставките за предявяването на пряк
иск срещу застрахователя, поддържа твърденията си поради направените още
в отговора на исковата молба разсъждения. На първо място, за да може
ответникът да се произнесе по така заведените претенции и съобразно
изискванията на КЗ, поканата за плащане следва да бъде окомплектована с
доказателства, даващи възможност на застрахователя да извърши преценка
досежно основанието и размера на претенцията, т.е. правоимащото лице
следва да представи доказателства за установяване на основанието и размера
9
на претенцията му. Категорично цитираните в писмо от ответника с изх. №
99-9156 от 04.01.2021 г. документи, в това число включително, но не само
документи от досъдебното производство, експертизи, огледи, снимков
материал и други се явяват критични при преценката на застрахователя,
относно основателността на претенцията, респективно определянето на
справедливия размер на обезщетението. В тази връзка счита за неоснователни
аргументите на процесуалният представител на ищците в обратната насока.
Заявява, че недоумение будят и възраженията досежно приложението на
чл.496 от КЗ. В конкретният случай не става въпрос за отказ от произнасяне
по претенцията, както неправилно твърдят ищците, а напротив - произнасяне
има, но то е, че се постановява отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение в следствие именно липсата на съдействие от страна на
правоимащите лица, въпреки изричните молби за съдействие от ответника.
Гореизложеното се явява грубо нарушение на процедурата за решаване на
спорове по доброволен ред съгласно чл. 380 от КЗ и не на последно място -
грубо нарушение на установения в чл. 3 от ГПК принцип на добросъвестност
на участващите в съдебните производства и техните представители, както и
своеобразна злоупотреба с права. Предвид липсата на изисканите от страна на
ответното дружество документи, за доказване на основанието и размера и
непредставянето на същите по доброволната претенция, счита че действията
на ищците са насочени единствено към формалното спазване на разпоредбите
на КЗ и шиканирането на процеса с крайна цел последващо предявяване на
искова претенция.
На следващо място, счита за напълно неправилен аргументът на
процесуалния представител на ищците, че застрахователят е следвало да се
възползва от възможността да изиска допълнителни документи от
компетентни органи или лица, вместо пострадалото лице. От една страна
важи гореизложеното, досежно доказателствената тежест, учредена е
възможност за застрахователя, а не нормативно задължение, а от друга, счита
цитираната разпоредба за неприложима в конкретния случай. От друга
страна, изрично в нормата на чл. 496, ал.4 от КЗ законодателят е предвидил,
че възможността застрахователят да изисква представянето на документи и
доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица не
ограничава правото на увредените лица да представят доказателства.
Досежно представянето на банковата сметка в претенцията по доброволен
ред, счита, че следва да се има предвид, че относно това обстоятелство вече
има нормативно установено задължение спрямо ищците в спора, а именно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ - Лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на
претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по
която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура.“ В тази връзка е предвидена и
своеобразна санкция, а именно ал. 3 на горецитираната разпоредба -
Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1
има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
10
застрахователят не дължи лихва по чл.409“.
Ответникът счита, че тук следва да се има предвид, че релевантен за
определяне на размера на адвокатския хонорар е чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр.
чл. 36, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения или иначе казано -
релевантна е общата цена на исковете, а не следва адвокатско възнаграждение
да се изчислява за всеки от предявените искове. След като и с оглед принципа
за процесуална икономия, процесуалният представител на ищците
осъществявайки представителство в едно производство, провежда доказване
един път, осъществява процесуално представителство общо и т.н., то следва
възнаграждението му да бъде изчислено върху общата цена на иска сумарно.
Относно оспорването на възражението за независимо съизвършителство,
заявява, че поддържа същото, тъй като последното е относимо, допустимо и
не на последно място в тясна връзка с предмета на делото. Поддържа
възражението си относно завишения размер на ищцовите претенции.
Посочва, че относно претенцията за лихва на ищците следва да се има
предвид, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност”
встъпва в задължението на застрахования да обезщети пострадалите и третите
увредени лица за причинените вреди по повод на сключения застрахователен
договор, а не ех lege, тъй като застрахователят не е прекият причинител на
вредата, поради което в случая е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от
ЗЗД и за да изпадне в забава, застрахователят следва да бъде поканен да
плати. На първо място, в приложените към исковата молба претенция и
молби към ответника не е отправена покана за плащане на дължими лихви.
На следващо място, поканата за плащане, обаче, съобразно изискванията на
КЗ, следва да бъде окомплектована с доказателства, даващи възможност на
застрахователя да извърши преценка досежно основанието и размера на
претенцията. В конкретния случай, ответникът е бил лишен от тази
възможност, тъй като доброволната претенция, явяваща се и покана за
плащане не е окомплектована с годни доказателства, въз основа на които да
бъде изпълнена процедурата по доброволно уреждане на спора. В този
смисъл, счита, че ответникът изобщо не е бил поставян в забава, поради което
и не дължи претендираните лихви.
Алтернативно твърди, че претенция за лихви е отправена за първи път с
връчването на препис от исковата молба на ответника. В този смисъл, за дата,
от която се дължи лихва за забава следва да се счита датата на която са
уведомени за предявената претенция за лихви, а именно 26.07.2021 г.
Третото лице-помагач на страната на ответника „А.“ ООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление - гр. С.З., п.к. *** чрез процесуалния си
представител взема становище,че предявените искове следва да се отхвърлят
като неоснователни.Претендират се разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
11
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. чл.432,
ал.1 и чл.429, ал.1, т.1, във вр. с ал.3 от КЗ.
Предявеният иск е допустим. по силата на договора „ГО“ на
автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети
лица, свързани с притежаването и използването на МПС, арг. чл.477, ал.1 от
КЗ. Настъпилите неимуществени вреди на ищците поради смъртта на техния
родственик, са обект на покритие по застраховката „Гражданска
отговорност“, независимо коя хипотеза е налице - притежаването“ и/или
„използването“ на МПС.
В хода на производството безспорно се установява, че на 22.06.2020 г.,
П.П. се е намирал на територията на селскостопански двор на с.Д., общ. Р..
Качил се е на товарно ремарке с цел да помогне на тракториста при
разтоварване на зърно в склад. Тракторът с per. № СТ 06043, управляван от
В.Д., тръгнал рязко с вдигнато ремарке и ремаркето опряло на бетонен трегер
на покрива на навеса. Пострадалият се е озовал между ремаркето и бетонния
трегер, като е бил пристиснат. Веднага са преместили трактора, освободили
са П.П., но в резултат на притискането той е получил много сериозни травми
в областта на гръдния кош, в резултат на които е настъпила смъртта му.
По случая е образувано ДП № 44/2020 г. по описа на Окръжен следствен
отдел - С.З., пр.пр. № 2178/2020 г. по описа на ОП С.З.. Наказателното
производство не е приключило с окончателен съдебен акт.
Установява се още,че е налице валидно, към датата на процесното ПТП,
застрахователно правоотношение, сключено със застрахователна полица №
BG/23/120001617576 със срок на действие от 15.06,2020 г. до 14.06.2021 г. за
застраховка „ГО“ на автомобилистите между ответното дружество и
собственика на процесното МПС. Налице е валиден застрахователен договор,
сключен с ответника за процесния трактор.
В хода на производството е назначена съдебна-автотехническа
експертиза.Механизмът на настъпилото ПТП е следният: на 22.06.2020 г., в
селскостопански двор в с. Д., общ. Р., стопанисван от „А.”, В. Д. Д. е
управлявал трактор Ню Холанд с per. № СТ 06043 и прикачено към него
ремарке Мадара RNT10 с per. № СТ 05509. В ремаркето е имало фуражен
грах, който е трябвало да се разтовари в специално пригодена за целта клетка,
намираща се под навес. Пострадалият П.П. е дошъл на помощ за да съдейства
при разтоварването. Първоначално е застанал пред трактора и е давал
указания на водача, по отношение на въртене на волана, така че да влезне
ремаркето на определеното за целта място. В близост до трактора с
ремаркето, от северната му страна била застанала З.С., за да наблюдава
разтоварването и да се увери, че цялото количество ще бъде изсипано.
Водачът Д. вкарал ремаркето на заден ход под навеса, след което слязъл от
кабината и е отишъл отзад за да провери дали има достатъчно разстояние
между задния край на ремаркето и стената на навеса, така че при вдигане на
предната част на ремаркето няма да я събори със задната му част. Тъй като
навеса бил нисък, не било възможно ремаркето да се вдигне до крайното си
12
горно положение и по тази причина продукцията не можела да се изсипе
наведнъж. Водачът Д. и пострадалият П. са разговаряли и са се разбрали П. да
се качи на площадката в предната част на ремаркето, за да дава указания с
ръка на водача доколко максимално е възможно да го вдигне нагоре, без да се
допре до покрива и да го повреди. Намерението им било постепенно водачът
да придвижва ремаркето напред и да го вдига по малко, за да се изсипе
останалия в него грах. Водачът Д. се качил на трактора, задното стъкло на
кабината му било отворено и следвайки указанията на П. повдигнал предната
част на ремаркето, но изсипаното количество е достигнало до задната част на
ремаркето и се е наложило така, с вдигнато ремарке да се придвижи още
малко напред, за да се изсипе и останалото количество. В момента, когато
водачът е предприел потегляне напред, кракът му се е изплъзнал от педала на
съединителя и вместо бавно и постепенно, тракторът е тръгнал рязко напред.
Повдигнатата предна част на ремаркето се ударила в трегера на навеса, който
бил на около 3,21 м височина, измерено от земята. Изпаднали тухли,
поставени над трегера, под гредите носещи покрива Двигателят на трактора
продължавал да работи, а колелата му буксували на място. Тръбите на
площадката в предната част на ремаркето се деформирали. След като
двигателя на трактора угаснал, видяли, че тялото на П. било притиснато
между предната каната на ремаркето и трегера под западния край на покрива
на навеса Водачът Д. е придвижил трактора с ремаркето назад ,а тялото на
пострадалия се е освободило и изпаднало на площадката с резервната гума.
Автотехническият експерт установява,че техническите причини за
настъпилото ПТП са: Субективните действия на водача В.Д., който при
потегляне с трактор Ню Холанд с per. № СТ 06043 с прикачено към него
ремарке Мадара RNT10 с per. № СТ 05509 е изпуснал педала на съединителя
(кракът му се е изплъзнал от него), в резултат на което е загубил контрол над
трактора и той заедно с прикаченото към него ремарке рязко е тръгнал
напред. Субективните действия на водача В.Д., който е допуснал
присъствието на пострадалия П. на площадката на ремаркето, по време на
извършване на дейността по разтоварването му - повдигане на ремаркето и
движението му напред. Водачът на трактора В.Д. е имал техническата
възможност да не допусне ПТП, като позиционира кракът си върху педала на
съединителя така, че да контролира бавното му отпускане. Контролираната
работа с педала на съединителя от страна на водача, дава възможност за
придвижване на кратки разстояния и изобщо за контрол над трактора и
прикаченото към него ремарке както при потегляне, така и при
спиране.Водачът на трактора В.Д. е имал техническата възможност да се
съобрази с общите правила за безопасно използване на ремаркето, записани в
инструкцията му за експлоатация и поддържане и да не допусне ПТП, като не
допуска присъствието на пострадалия П. върху площадката в предната част на
ремаркето при разтоварване на продукцията, докато то е вдигнато и се
придвижва напред.
От експертното заключение се установява,че пострадалият П. се е
намирал на площадката в предната част на ремаркето при извършване на
дейност по разтоварване на ремаркето: повдигането му нагоре и
13
придвижването му напред.От техническа гледна точка поведението на
пострадалото лице към момента на настъпване на инцидента е неправилно.
В момента на възникване на инцидента, пострадалият П. е нямал
техническата възможност да се предпази от произшествието, тъй като
площадката, на която се е намирал е била вдигната (заедно с предната част на
ремаркето), а трактора е тръгнал рязко напред. Тялото му е било притиснато
много бързо между предната каната на ремаркето и трегера.
Пострадалото лице е можело да се предпази от произшествието, ако при
извършване на дейността по разтоварване на фуражния грах, която е свързана
с повдигане на предната част на ремаркето и придвижването му напред, се
намира извън зоната за разтоварване и се намира на безопасно разстояние от
трактора и ремаркето.
Към момента на възникване на произшествието пострадалият П.П. е бил
назначен на длъжност „пазач невъоръжена охрана”. Основните му
длъжностни задължения, записани в длъжностната му характеристика са
следните: 1. Носи невъоръжена постова и патрулна служба; 2. Осъществява
пропускателния режим и контролира влизането и излизането в предприятието
на работниците и служителите, външни лица и МПС, като изисква и
проверява документи за самоличност; 3.Проверява редовността на
документите при изнасяне и внасяне на вещи, материали и апаратура; 4.
Следи за недопускане на кражби, злоупотреби и разхищения и при
констатиране на такива случаи уведомява ръководството и полицейските
органи; 5. Следи за поддържане в изправност и правилното използване на
техническите устройства, монтирани за охраната на обекта и при повреди
уведомява съответните длъжностни лица; 6. Изпълнява и други конкретно
възложени задачи, свързани с дейността.
Следва да се направи извода,че в длъжностната характеристика на
пострадалия не е упоменато да има задължението да извършва дейност,
свързана с разтоварването на продукцията.
Установява се още,че в материалите по делото не са приложени
инструкциите от проведения работен инструктаж на пострадалото лице.
В хода на производството са събрани гласни доказателства:Видно от
разпита на свидетеля С. е, че злополуката се е случила на 22.06.2020 г. в с. Д..
Това било първият работен ден, в който се започва жътва и първият курс, с
който са докарали грах. Тогава се е случил инцидента с П.. Свидетелката
изтеглила зърното и отишла в склада в двора. Складовете били стари и ниски.
Това място било определено от шефовете им, било разделено на клетки и
било определено в коя клетка кой сорт ще се слага. Д. и П. паркира ш назад,
за да изсипват граха и се разбирали какво да правят. Складът бил нисък,
изсипвало се една част, после се давало напред и пак се изсипвало. Започнали
да работят, в това време тракторът тръгнал напред, не спрял, видяла, че
ремаркето блъска трегера и не спирало. Викала, но никой не я е чул. Когато
спрял минала отпред и видяла, че П. е качен на ремаркето, бил притиснат на
трегера с ремаркето. П. по длъжност е написан, че е невъоръжена охрана, но
той изпълнявал всичко, друг човек нямало. Свидетелката била домакин, като
14
я водили общ работник. Спазвала си е задълженията по трудов договор.
Нейната задача била да тегли каквото е пристигнало и когато се продава било
същата процедура. Контролът по това изпълнение не било нейно задължение.
Имало е агроном, който си водил тези неща, той си правил инструктажи и
всичко останало. Правил е инструктажи на всички, на трактористите основно,
които карали машините. Свидетелката не е изпращана на обучение, нито е
квалифицирана. В този ден нямало кой да направи инструктаж.. Свидетелката
заявява, че на П. му било наредено да помага при разтоварването. Това го
знаела, защото шефовете им разпределяли работата, никой не правил
самоволни неща.
Видно от разпита на свидетеля Д. е, че през 2020 г. бил при М. тракторист.
М. бил началник на фирмата Свидетелят работил като тракторист. Имало
различни трактори, той карал, което му кажели. На 22.06.2020 г. работил при
М. на договор и го викал когато има работа Тогава при жътвата, преди един
ден го извикали за жътва, отишъл и почнал да работи с трактора. Дошъл
началникът му и му казал, че иска в точно определена клетка да закара граха.
Натоварил, след това отишъл, претеглили го. казали му къде да го изсипе. Но
тракторът не позволявал ремаркето да се надигне и само да се разтовари,
било ниско. П. косял някъде, но някой му е казал да помогне, не знае точно
кой, но предполага, че е началникът им. П. е бил преди тракторист, но е бил
назначен като помощник. Дошъл и разбрали как да свършат възложената им
работа. Вкарали до края, до стената, след това Д. отворил вратата, но
трябвало човек да му казва горе докъде. Гредите не се виждали. Когато
вдигнали ремаркето, Д. слязъл, отворил задния канат, бил висящ, паднало
малко зърно, но не паднало всичкото. П. се качил горе да му казва. Там
отпред имало къде да се застане и да му показва. П. му показвал с ръката.
Още като се обърнал, кракът на Д. се изтървал от педала. Тогава станала
злополуката с П.. Взели да го свалят, заедно със свидетелката С., но не могли.
Казвал, че не може да диша .Веднага повикали Бърза помощ.
От приложената по делото СМЕ на труп № 110/2020 г. е видно, че причина
за смъртта на П. е вследствие на гръдна травма, съчетана с голяма
кръвозагуба, довела до дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
Описаните увреждания са причинени от твърди тъпи предмети. Натискът е
бил осъществен между предната дясна част на гръдния кош и задната лява
част на гърба, като смъртта не е настъпила бързо, а в рамките на минути и е
била неизбежна.
Съдът намира за основателен довода на ищцовата страна ,че възраженията на
ответника за независимо съизвършителство от страна на работодателя са
извън предмета на спора по настоящото дело.
Предвид експертните изводи на ВЛ от състава на назначената по делото
съдебно-автотехническа експертиза и събраните по делото гласни
доказателства обсъдени по-горе съдът намира ,че от страна на пострадалия е
налице съпричиняване на вредоносния резултат,в размер на 50 %.
За установяване на причинените неимуществени вреди в хода на делото, са
разпитани свидетелите И.С.Д., П.А.П. и С.Д.Р..Свидетелят Денев
15
установява,че от десетина години познава семейството им от село В. и били
съседи. От 10-15 години станал по - близък с тях. Не е чувал П. да повиши
тон на съпругата си. Постоянно били заедно, дори когаго ходили до магазина
Свидетелят заявява, че не знае да са били някога в лоши отношения. С децата
си също били в много добри отношения. Един ден преди злополуката
свидетелят и П. били заедно. П. бил и с жена си, с децата си, с баба му, цялото
семейство било там. Редовно ищците ходили до гробищата, всяка седмица.
Свидетелят казва, че често виждал ищците, ходили са събота и неделя във В..
Сега живеели в К.. К. имала син в девети клас и живеят в К. от 5 години.
Видно от разпита на свидетеля Пенчева е че, знае за инцидента с П.. Сега,
юни месец, ще станат две години. П. със съпругата си е бил в добри
отношения, приятен човек, добър, никога не е нагрубил никого, държал се
добре със семейството си, били заедно. Той работил в село Д.. Съпругата му
дошла във В., защото майка й се наложило да я оперират. След това си
намерила работа във В., Тя и сега работила във В.. П. с децата си е бил в
добри отношения. Помагали си, подкрепяли се. Никога не ги е оставил.
Семейството му много трудно приело загубата му. Вече били тъжни като
хора. След инцидента ходят на гробищата всяка събота със сълзи.
Видно от разпита на свидетеля Р. е, че ги познава като много добро
семейство. Никога не са се карали, не са имали конфликти. П. бил много
добър човек, работлив. Постоянно помагал на семейството и децата си.
Никога не ги е обиждал, помагал им е и финансово. Според свидетеля са били
много хубаво семейство. Съпругата на П. страдала много, ходила постоянно
на доктори, децата също тъгували за баща си.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, причинените морални страдания и др.
С оглед събраните по делото доказателства безспорно се доказа, че в
резултат на смъртта на П.П., вследствие настъпилото на 22.06.2020г. ПТП,
ищците търпят болки и страдания, които следва да бъдат компенсирани.
С оглед събраните по делото доказателства ,съдът намира ,че за
обезщетение на причинените на Й. Ив. П. неимуществени вреди следва да
бъде определена сумата от 140 000 лв., частичен иск от 200 000 лв.; на КР. П.
П., П. П. П. и Р. П. П., сумите от по 130 000 лв., частични искове от по 200 000
лв. за всеки един от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта
на техния съпруг и баща П. П. П..С оглед приетия от съда процент на
съпричиняване на вредоносния резултат на ищците следва да се присъдат
като обезщетение за причинените им неимуществени вреди следните суми:70
000 лв. на Й. Ив. П. частичен иск от 200 000 лв.; на КР. П. П., П. П. П. и Р. П.
П., сумите от по 65 000 лв., частични искове от по 200 000 лв. за всеки един от
16
тях.
По отношение на акцесорния иск за мораторна лихва:Приложимата правна
норма е чл. 429, ал.З КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за
лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на
уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице. Тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми
застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното
събитие, а в конкретния случай застрахователят не оспорва, че това
задължение е изпълнено, то за застрахователя възниква задължение за
плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в
исковата молба - 29.06.2020 г.
На адв.П.К. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по
всеки един от субективно съединените искове чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС
съобразно уважената част в общ размер на 10 032 лв. Съдът намира за
неоснователно възражението на ищцовата страна за прекомерност и
недължимост на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ответника.От една страна същото е реално платено ,а от друга е съобразено с
минималния размер на адвокатските възнаграждения,визиран в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.Следва да се
отбележи предвид искането на пълномощника на третото лице-помагач за
присъждане на разноски,че такива не се дължат в производството.
Водим от горните мотиви,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, гр. С. *** да заплати на Й. Ив. П., ЕГН
********** с адрес на призоваване гр.К. ул.*** сумата от 70 000
лв./седемдесет хиляди лева/ частичен иск от 200 000 лв. – обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й П. П. П.,загинал
при ПТП на 22.06.2020г..,ведно със законната лихва,считано от 29.06.2020 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата
от 70 000 лв. до прететендирания размер от 140 000 лв. като част от общо
предявения размер от 200 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, гр. С. *** да заплати на КР. П. П., ЕГН
********** с адрес на призоваване гр.К. ул.*** сумата от 65 000
лв./шестдесет и пет хиляди лева/ частичен иск от 200 000 лв. – обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на баща й П. П. П.,загинал
при ПТП на 22.06.2020г..,ведно със законната лихва,считано от 29.06.2020 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата
от 65 000 лв. до прететендирания размер от 130 000 лв. като част от общо
предявения размер от 200 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, гр. С. *** да заплати на П. П. П., ЕГН
********** с адрес на призоваване гр.К. ул.*** сумата от 65 000
17
лв./шестдесет и пет хиляди лева/ частичен иск от 200 000 лв. – обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на баща му П. П. П.,загинал
при ПТП на 22.06.2020г..,ведно със законната лихва,считано от 29.06.2020 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата
от 65 000 лв. до прететендирания размер от 130 000 лв. като част от общо
предявения размер от 200 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, гр. С. *** да заплати на Р. П. П., ЕГН
********** с адрес на призоваване гр.К. ул.*** сумата от 65 000
лв./шестдесет и пет хиляди лева/ частичен иск от 200 000 лв. – обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на баща му П. П. П.,загинал
при ПТП на 22.06.2020г..,ведно със законната лихва,считано от 29.06.2020 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата
от 65 000 лв. до прететендирания размер от 130 000 лв. като част от общо
предявения размер от 200 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, гр. С. *** да заплати на адв.П.К. САК
сумата 10 032 лв. -адвокатски хонорар по четирите обективно съединени иска
с ДДС съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Й. Ив. П., ЕГН ********** КР. П. П. , ЕГН **********, П. П.
П., ЕГН ********** и Р. П. П., ЕГН **********, чрез адв.П.К. да заплатят на
ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, гр. С. *** сумата 10 720,50 лв.-разноски по делото
съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, гр. С. *** да заплати по сметка на
Окръжен съд С.З. сумата 10 600лв. –ДТ ,както и сумата 25 лв.-разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „А.“ ООД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление - гр. С.З., п.к. ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
18