Р Е Ш Е Н И Е
№ 260745/27.7.2021г.
град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и седми състав
На втори юни година две хиляди двадесет
и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар :
Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5210 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно
постановление № 20 – 0819 - 004591/30.11.2020
г. на Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, с което са му
наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП; 2/ административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП и 3/ административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на
основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните
правила. Оспорват се нарушенията, описани в НП. С тези аргументи се иска отмяна
на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. Ж. Г., ВАК, който поддържа жалбата. В
пренията по съществото на делото моли за отмяна на НП по пункт втори като пледира
за материална незаконосъобразност на НП.
Не оспорва твърдението, че има допуснато нарушение на чл.20, ал.2 и чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По
делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен процесуален
представител - юрисконсулт, който счита, че АНП е проведено правилно и
законосъобразно. В становището се моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д.Т.К.
е правоспособен водач на МПС с придобити
категории „В”, „С“, „М“, „АМ“, „ТКТ“.
На 13.11.2020 год. жалбоподателят
управлявал товарен автомобил марка „Ауди А 6 АВАНТ“ с peг. № В 78-16 ВМ,
собственост на А.К.. Около 00:05 часа той се движел с горепосочения автомобил в
гр.Варна, по бул.“Осми приморски полк“ в посока центъра, като до дом № 7 срещу
„Младежки дом“, поради движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия /мокър
асфалт/ и интензитета на движение, той загубил контрол над автомобила, се
отклонява вляво, излиза от пътното платно и се блъска в крайпътно дърво. ПТП с
материални щети.
След пътният инцидент, възз. К. изоставил превозното средство, напуска ПТП без да
установи какви са последиците от него.
За възникналия пътен инцидент бил подаден
сигнал в Сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна от граждани. На място били изпратени
свидетелят Г.П. и негов колега - К.Е., които работели като автоконтрольори в
Сектор „ПП“ - Варна. Те възприели щетите по МПС. Полицейските служител при
разследването установили собственика на автомобила, който посочил, че същия е
бил управляван от възз. К..
След два дни - 15.11.2020 г. срещу възз. Д.Т.К. бил съставен АУАН, в който били описани
допуснатите от него, според актосъставителя нарушения на чл.20, ал.2, чл. 123,
ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.
От възз. Д.Т.К.
не били депозирани възражения в срока по чл.44 от ЗАНН.
АНО изцяло възприел фактическите и правни
констатации на актосъставителя и впоследствие издал срещу възз.
атакуваното НП, с което му били наложени: 1/ административно наказание „глоба“
в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП ; 2/ административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и 3/ административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП,
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.. НП било връчено лично на възз. К..
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени
доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката
по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, протокол за ПТП и др., които
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като
искрени, непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло
показанията на депозирани в с.з. от св.П. и св.Е., които посетили ПТП,
констатирали щетите по превозното средство управлявано от възз.,
издирили и самия въззивник
К..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
в срок /на 09.12.2020г. видно от входящия номер, поставен в Сектор „ПП“ при ОД
МВР - Варна/ от надлежна страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - Началник група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3
от ЗАНН.
Действително АУАН е съставен в присъствието
на един свидетел, но съдът намира, че това макар и формално да съставлява
нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, също не е съществено, т.к. не
ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен.
А значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а
не формално рефлектират върху правата на наказания субект. Затова и
възражението в жалбата съдът прие за неоснователно.
При горните констатации, съдът изведе следните
правни изводи:
По пункт
първи от НП:
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
При цялостната проверка на атакуваното НП в
тази част, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на
чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушенията, на
обстоятелствата, при които са извършени, на доказателствата, които потвърждават
извършените административни нарушения. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя. Налице е пълно единство между фактическото и юридическото обвинение
в АУАН и НП.
Със съставения акт на въззивника е предявено
обвинение за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Цитираното правило обхваща широк
спектър от дължимо поведение на водача и затова може да има най-разнообразни
конкретни проявни форми. Същото вменява задължение за
водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
конкретно посочени обстоятелства, а именно - с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По отношение скоростта на движение на
автомобила следва да бъде отчетено, че възз. се е
движел в границите на града и разрешената скорост за движение на автомобила е
50 км/ч., но тя не е абсолютна величина, а следва да бъде съобразена с
множество фактори, като например в конкретния случай - с характера и
интензивността на движение. Скоростта следва да позволи на водача да спре пред
всяко едно препятствие. Именно затова, дори и в случая да не е надвишена
максимално-допустимата скорост, правилно АНО е приел, че същата не е била съобразена
с интензивността на движение и
конкретната пътна обстановка като цяло при завиване вдясно.
Отделно
от горното следва да се посочи, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е съставен
редовно по този пункт, така че обвързва по задължителен начин АНО при
постановяване на НП. Наказаното лице е следвало да ангажира или да поиска
събирането на доказателства, оборващи отразеното в АУАН. Напротив същият е
признал, че е допуснал нарушението, като не оспорва същото и в съдебната фаза
на процеса.
Жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, съгласно който текст - който поради движение с
несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба
в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Легална дефиниция
на понятието „пътнотранспортно произшествие” се съдържа в разпоредбата на § 6,
т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, в която то е определено като
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Според тази дефиниция,
за да се приеме, че деянието е съставомерно, е необходимо да е настъпил противоправен резултат, изразяващ се в някоя от посочените
последици. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за
съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателя К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, за което била ангажирана административно наказателната му
отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на свидетелите П. и Е.,
които съдът кредитира изцяло. Все в тази посока са и обясненията на възз., депозирани в сведенията му, приложени по АНП. Обстоятелството,
че по превозното средство управлявано от въззивника са причинени материални
щети, освен от показанията на двамата полицейски служители, е видно и от
изготвения протокол за ПТП.
Съобразно чл.2, ал.1 от Наредба № Iз
- 41 от 12.01.2009 год. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се съставят следните документи:
1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;
2. протокол за ПТП с материални щети;
3. двустранен констативен протокол за ПТП.
Съгласно чл.4 от
Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП - приложение №
2, именно който е издаден и в конкретния случай и в който са описани
конкретните материални щети.
С оглед
горните разсъждения за съда е несъмнено доказано, че в резултат на допуснатото
от страна на възз. нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП
при управление на МПС са причинени материални щети. Горното обстоятелство не се
оспорва от въззивника.
От
приобщените по делото гласни и писмени доказателства е видно, че въззивникът е
управлявал процесния автомобил, което не се оспорва от него и в жалбата му и
пред съда. Поради горното за съда е несъмнено доказано, че автомобилът е
управляван от въззивника.
С оглед
на всичко гореизложено, съдът намира, че безспорно в случая наказаното лице е
осъществило състава на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Нарушението, което му е вменено е описано със съставомерните му белези и
правилно е квалифицирано като такова по чл.20, ал.2 ЗДвП, както и правилно е
приложена санкционната разпоредба на чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП. Същото е
безспорно установено, извършено е именно от наказаното лице, правилно е
квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно приложимата
санкционната разпоредба, което е в абсолютен размер от 200 лева. За съда не съществува правна
възможност да ревизира санкцията и да наложи наказание под законоустановения
минимум, защото би нарушил разпоредбата на чл.27, ал.4 от ЗАНН. Последната
предвижда, че не се допуска замяна на предвидените за нарушението наказания с
по-леки, освен в случаите по чл.15, ал.2 от ЗАНН. Чл.15, ал.2 от ЗАНН обаче
касае редуциране на санкции по отношение на непълнолетни лица, какъвто не е
настоящия случай, тъй като въззивникът отдавна е отминал възрастта на
непълнолетието. Поради това и за съда не съществува правна възможност да
редуцира наложеното наказание по този пункт от НП.
Съдът намира, че не са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушенията, респ. липсата на такава. Видно от
справката за нарушител/водач, неведнъж е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП.
Налице са общо 20 влезли в сила НП за различни нарушения на ЗДвП. Многократно –
общо 5 пъти срещу него са издавани и фишове, включително и за превишена
скорост. Поради това и няма как да се охарактеризира извършеното от водача като
маловажен случай на нарушение. Нарушението не следва да се толерира, а следва
да се накаже, с оглед превъзпитание на дееца му към спазване на
законоустановения ред. Само така, според настоящия състав, биха се
изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да
полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство и
не допуска за в бъдеще такива нарушения.
По пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението
по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Дефиницията
за пътно-транспортно произшествие се съдържа в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП,
съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало
в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване
или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети“.
Действително
за разлика от чл.11, ал. 4 НК съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи, но съдът намира, че посоченото нарушение на
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП не може да бъде извършено при
непредпазлива форма на вина. Съгласно чл. 11, ал. 3 НК деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или
когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати. В този смисъл разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП не
предвижда настъпването на общественоопасни последици,
поради което нарушението е формално и може да бъде извършено само умишлено.
Следователно
действията на Д.Т.К. са несъставомерни от субективна
страна по отношение нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон по този пункт от НП, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП в тази част, поради което и в тази
част, то следва да бъде отменено.
По пункт трети от НП: административно наказание „глоба“
в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
При проверка на атакуваното НП в тази част,
настоящият съдебен състав констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. Съгласно чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП
„Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него“.
В случая на
въззивникът е подигнато обвинение за това, че не носил КТ към СУМПС или АУАН.
Безспорни и категорични доказателства
обаче които да установят, че към момента на управление на автомобила, съответно
към момента на настъпване на ПТП-то въззивникът не е носил посочените документи
по делото няма. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от показанията на
свидетелите П. и Е. те са видели въззивникът значително по-късно, когато му бил
съставен АУАН и протокол за ПТП, като видно от последния той е бил съставен в
13:30 ч. на 15.11.2020 год., което е повече
от два дни /13.11.2020 год. в 00:05 часа/ след управлението на автомобила. Дали и към
момента на управление на автомобила въззивникът не е носил у себе си КТ може
само да се гадае или предполага. Никой акт с наказателен характер обаче не може
да почива на предположения. С други думи в частта на т.3 НП се явява недоказано
и като такова следва да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния
закон.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че
са налице основания за изменение на наложената административна санкция в посока
на отменя на два от пунктовете по НП, с които са наложени наказания „глоба“, но
не и за цялостна отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143,
ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на
обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото в посока отмяна
само на част от санкциите, съдът намира, че в посочения случай следва на
основание чл. 144 от АПК, субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът, съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията
на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с потвърдената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, като дори юрисконсулт не се
е явил по делото, а само е депозирал писмено становище, намира, че следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а, ал.3, вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция. Поради това и дължимото юрисконсултско възнаграждение се явява сумата
от 51,61 /петдесет и един лева и шестдесет и една стотинки / лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА пункт първи от Наказателно постановление № 20 – 0819 -
004591/30.11.2020 г. на Началник
група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР, с
което на Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, е
наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на
основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ
пункт втори и трети от Наказателно постановление № 20 – 0819 - 004591
/ 30.11.2020 г. на Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР, с което на Д.Т.К., ЕГН
**********, с адрес *** са наложени административно наказание „глоба“
в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.
183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
ОСЪЖДА Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна сумата от 51,61 /петдесет и един лева и шестдесет и една стотинки/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по
АНД № 5210/2020 г. по описа на
ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: