№ 327
гр. Пловдив, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20235001000337 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 100/22.03.2023 г. по т.д. № 1444/2021 г. на ОС-
С.З. с което е отхвърлен предявеният от С. С. С. против ЗД "Б.И." АД-гр.С.
иск за сумата 50 000лв., предявен като частичен от сумата 60 000лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди -
болки, страдания и стрес, вследствие на получените от него телесни
увреждания от ПТП на 21.05.2019 г., ведно със законната лихва от 28.05.2019
г. до окончателното и изплащане, както и е осъден С. С. С. да заплати на ЗД
"Б.И." АД-гр.С. разноските по делото в размер на 2 365лв. за адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят С. С. С. моли решението да бъде отменено като
неправилно по съображения, изложени в жалбата от 20.04.2023 г., като бъдат
уважени предявените от него искове. Като ищец в производството пред
окръжния съд предявява с искова молба от 23.04.2020 г. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.
86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника ЗД“Б.И.“АД-гр.С. да му заплати
сумата 50 000 лв., частично от дължима сума 60 000 лв., която сума
1
представлява дължимо обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди за понесени болки и страдания вследствие на получени от него телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 21.05.2019 г. по вина на водача А. К. А.
при управлението от него на лек автомобил марка „Опел астра“, рег.
№**********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира от
ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко
от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от датата
28.05.2019 г. – датата, на която изтича срокът по чл. 429,ал.3 от КЗ във вр. с
чл. 430,ал.1 от КЗ. Не заявява искане за събиране на нови доказателства в
производството пред настоящата съдебна инстанция. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата ЗД“Б.И.“АД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 2.06.2023 г. Като
ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като
неоснователни. Не заявява искане за събиране на доказателства в
производството пред въззивната инстанция. Претендира за присъждане на
разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 21.05.2019 г. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Опел астра“, управляван от А. К. А., и на
велосипедиста С. С. С., при което е пострадал ищецът С. С.. Не се спори
между страните, че за водача А. е имало сключен договор за застраховка за
гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно
дружество. Безспорно е, че от ищеца е отправено до ответното
застрахователно дружество искане за предявяване на претенция, както и че
преди датата на подаването на исковата молба не е било изплатено на ищеца
от застрахователя обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Твърдението на ищеца е, че ПТП на 21.05.2019 г. е настъпило по вида на
водача А. и вследствие на него той е получил посочените в исковата молба
2
телесни увреждания, поради което той е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания. Претендира за присъждане на
обезщетение в размер на 50 000 лв., частично от 60 000 лв., ведно със
законната лихва от 28.05.2019 г.
С отговора на исковата молба от 17.07.2020 г. ответното
застрахователно дружество оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования водач А.
А. за причиняване на вредоносния резултат и механизма на настъпилото ПТП,
описан в исковата молба. Твърди, че настъпилите вреди от ПТП са в резултат
единствено на виновното и противоправно поведение на ищеца С. и няма
основание за ангажиране на отговорността на дружеството. Заявява
евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия ищец, тъй като той с действията си е станал първопричина за
настъпване на процесното ПТП, респективно, той поради собственото си
противоправно поведение е причинил вредоносния резултат.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема въз основа на
заключението на първоначалната автотехническа експертиза, което
заключение възприема, че лекият автомобил се е движил в предназначената
за него лента и непосредствено преди сблъсъка/в момента на сблъсъка е завил
на дясно по посоката си на движение, като сблъсъкът е настъпил на
асфалтовото пътно платно, преди велосипеда, управляван от С., да навлезе на
черния път, действията на водача са били правилни от техническа гледна
точка и той не е имал възможност да избегне ПТП, а техническата причина за
настъпване на ПТП е, че водачът на велосипеда е предприел маневра завиване
на ляво без да се съобрази с насрещно приближаващия се лек автомобил,
навлязъл е в лентата за движение на автомобила и вследствие на това е
настъпило ПТП. Също въз основа на това заключение съдът приема, че пътен
знак В26-60 км./ч. се намира на 3,30 м. след мястото на удара между лекия
автомобил и велосипеда, поради което в случая максимално допустимата
скорост за лекия автомобил за конкретния пътен участък е до 90 км./ч., а той
се е движил със 72,29 км./ч. Съдът посочва, че от свидетелските показания на
водача на автомобила се установява, че той е възприел движещия се срещу
него велосипедист, но само този факт не е достатъчен, за да се счете, че
водачът следва да намали максимално скоростта си на движение и ако не го
3
направи да се счете, че е налице нарушение на ЗДвП, а велосипедистът се е
движел в другата, насрещна пътна лента и с нищо не е давал знак, че ще
предприеме такава маневра завиване наляво към черния път преди да се
размине и да пропусне насрещно движения се лек автомобил. Съдът приема,
че се установява техническа причина за настъпване на ПТП предприемането
от водача на велосипеда, ищеца по делото на маневра завиване наляво без да
се съобрази с насрещно приближаващия се лек автомобил, навлязъл е в
лентата, предназначена за движение на лекия автомобил и вследствие на това
е настъпило ПТП. Съдът преценява въз основа на събраните по делото
доказателства, свързани с механизма на ПТП, че категорично е оборена
презумпцията на чл. 45,ал.2 от ЗЗД, поради което искът е неоснователен.
Съдът посочва, че в случая не е налице причинно-следствена връзка между
действията на водача на автомобила и вредоносния резултат от ПТП, а
велосипедистът, нарушавайки грубо правилата за движение по пътищата, е
предприел изключително необмислена и рискована маневра, без да се
съобрази с насрещно приближаващия се лек автомобил, навлязъл е в неговата
лента за движение и вследствие на това е настъпило ПТП. Затова съдът
отхвърля предявените от ищеца искове като неоснователни.
С въззивната жалба на жалбоподателя С. С. се твърди, че решението на
окръжния съд е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил и взел предвид
изводите на вещото лице по приетата по делото повторна САТЕ. Твърди, че
съдът е приел, че единствената причина за настъпване на ПТП е поведението
на ищеца като водач на велосипед, позовавайки се единствено на
заключението на първоначалната САТЕ, без да обсъди изводите на вещото
лице по приетата по делото без оспорване от страна на ответника повторна
САТЕ. Твърди, че съдът не е обсъдил изводите на вещото лице от повторната
САТЕ, че съобразно конкретните пътни условия водачът на лекия автомобил
е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното
ПТП чрез спиране от момента, в който е възприел колебливото движение на
велосипедиста от минимум 70 м., и той би трябвало да е предприел мерки с
подбора на скоростта на движение, за да бъде в състояние при необходимост
да спре и да предотврати настъпването на ПТП, имало е пътна маркировка за
максимално разрешена скорост 60 км./ч., а определената скорост на движение
на лекия автомобил е 70,5 км./ч. и тя не е била съобразена с максимално
разрешената такава за конкретния пътен участък, възлизаща на 60 км./ч.
4
Твърди, че според вещото лице и при движение със 70,5 км./ч., и с 60 км./ч.
при своевременно задействана спирачна уредба лекият автомобил би спрял
преди мястото на удара, поради което вещото лице е посочило в
заключението, че водачът е имал техническа възможност да предотврати
ПТП, ако е следял пътната обстановка и е задействал спирачната система с
цел намаляване на скоростта. Затова твърди, че водачът на лекия автомобил е
допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, довели до
настъпване на процесното ПТП, както и че той е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП. Твърди, че съдът неправилно е
кредитирал изцяло заключението на първоначалната САТЕ, оспорено от
ищеца. Твърди, че в случая е доказана вината на водача на лекия автомобил за
настъпването на ПТП. Заявява, че е неоснователно и възражението на
съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Излага и
съображения относно обоснованост на размера на претенцията за обезвреда.
С отговора на въззивната жалба ответното дружество твърди, че
оплакванията на жалбоподателя, основани на необсъждане от окръжния съд
на заключението на повторната САТЕ, са неоснователни, тъй като съдът е
установил, че и от двете назначени САТЕ се установява идентичен
механизъм на процесното ПТП и при преценка на доказателствената сила
съобразно обосноваността на двете заключения е възприел констатациите и
заключението на първоначалната САТЕ, като се е аргументирал защо я
възприема – същата е компетентно изготвена, мотивирана, изложението е
ясно и недвусмислено, а експертните изводи – категорично изложени и
мотивирани. Заявено е, че след обсъждане на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност правилно съдът е достигнал
до извода, че в случая не е налице причинно-следствена връзка между
действията на водача на лекия автомобил и вредоносния резултат от ПТП, а
ПТП е настъпило вследствие поведението на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380. Спори се между страните дали в случая ответното
застрахователно дружество дължи да заплати обезщетение за неимуществени
вреди на ищеца като лице, пострадало вследствие на настъпилото на
5
21.05.2019 г. ПТП с оглед твърдението на ответника, че това ПТП е
причинено единствено по вина и поради противоправното поведение
наищеца, а поведението на водача А., за управлявания от когото автомобил е
сключена застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, не е противоправно и виновно.
Видно от заключението на САТЕ от 5.11.2020 г., изготвено от вещото
лице инж. Х.Х., прието в съдебното заседание на районния съд на 1.02.2021 г.,
между лекия автомобил и велосипеда преди настъпването на сблъсъка е
нямало зрителни прегради или намалена видимост, които да пречат на
двамата водачи да се възприемат, мястото на сблъсъка се намира в лентата,
предназначена за движение на лекия автомобил, скоростта на движение на
лекия автомобил преди настъпването и в момента на сблъсъка е 72,29 км./ч., а
тази на велосипеда – 19 км./ч., пътен знак В26 се намира на 3,30 м. след
мястото на удара, поради което следва да се приеме, че максималната
разрешена скорост за движение на лекия автомобил не е надвишавала
максимално разрешената за конкретния пътен участък от 90 км./ч., водачът на
лекия автомобил е нямал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП при конкретните пътни условия, от техническа гледна
точка водачът на велосипеда е имал възможност да не допусне настъпването
на ПТП като не напуска своята лента за движение и не предприема маневрата
за завиване на ляво преди да се размине с насрещно движещия се лек
автомобил, техническата причина за настъпване на ПТП е че водачът на
велосипеда е предприел маневрата за завиване наляво без да се съобрази с
насрещно приближаващия се лек автомобил, навлязъл е в лентата,
предназначена за движение на лекия автомобил и вследствие на това е
настъпило ПТП, лекият автомобил се е движил в предназначената за него
лента от север на юг и непосредствено преди сблъсъка/в момента на сблъсъка
е завил надясно по посоката си на движение към западния затревен банкет на
пътя, от техническа гледна точка действията на водача на лекия автомобил са
били правилни и той не е имал възможност да избегне настъпването на ПТП,
от техническа гледна точка водачът на велосипеда е било необходимо да не
напуска предназначената за него лента и да предприеме маневрата за
завиване наляво към черния път след като се размине с насрещно движещия
се лек автомобил. Видно от заключението на повторната САТЕ от 21.06.2021
г., изготвено от вещото лице П.Н., прието в съдебното заседание на окръжния
6
съд на 7.07.2022 г., сблъсъкът между лекия автомобил и велосипеда е
настъпил в лентата за движение на лекия автомобил, основната причина за
настъпването на ПТП е технически неправилно предприета маневра „завой
наляво“ от страна на велосипедиста, който без да се увери за наличието на
други участници в движението е навлязъл в противоположната лента, при
което се е поставил в положение да попадне в опасната зона за спиране на
лекия автомобил, и технически неправилни действия от страна на водача на
лекия автомобил, който въпреки че е възприел колебливото движение на
велосипедиста от повече от 70 м. пред фронта на автомобила си не е
предприел мерки с подбора на скоростта на движение, за да бъде в състояние
при необходимост да спре и да предотврати настъпването на ПТП, наличен е
пътен знак „В26“ за ограничение на скоростта на 60 км./ч., мястото на удара
се намира на около 1,3 м. преди пътния знак, ако се приеме, че опасността е
възникнала от момента, в който водачът е възприел, че велосипедиста се
движи нестабилно, на около 70-100 м., тъй като спирачният път е 38 м. при
движение със скорост 60 км./ч., то той е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП чрез спиране, ако се приеме, че опасността
възниква от момента на промяната на траекторията на движение на
велосипедиста в посока наляво, при движение на лекия автомобил със
скорост 60 км./ч. дължината на опасната зона за спиране (пълният спирачен
път) е 38 м. и тя е по-голяма от отстоянието на предната част на автомобила
от момента, в който велосипедиста е започнал да променя траекторията на
движение наляво 30 м., то водачът на лекия автомобил не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране, защото
велосипедистът е попадал в опасната зона на спиране, ако се приеме, че
опасността възниква от момента на навлизане на велосипедиста в лентата на
движение на лекия автомобил, тогава водачът на лекия автомобил не би имал
техническа възможност да предотврати настъпването на конкретното ПТП, от
техническа гледна точка не е възможно ударът да е настъпил в зоната на
стопанския път, скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено
преди настъпването на ПТП и към момента на удара е 70,5 км./ч., наличният
пътен знак „В26“ се намира на около 1-1,5 м. след мястото на удара, поради
което следва да се приеме, че максималната разрешена скорост на движение
на лекия автомобил възлиза на 60 км./ч. и скоростта от 70,5 км./ч. не е била
съобразена с нея, скоростта на движение на велосипеда непосредствено преди
7
и в момента на удара е била 10 км./ч., от техническа гледна точка водачът на
лекия автомобил, който е възприел колебливото движение на велосипедиста
на повече от 70 м. пред фронта на автомобила си, би трябвало да е предприел
мерки с подбора на скоростта на движение, за да бъде в състояние при
необходимост да спре и да предотврати настъпването на ПТП, а
велосипедистът е следвало да извърши предприетата маневра „завой наляво“
след пропускането на насрещно движещия се направо лек автомобил,
съобразно конкретните пътни условия водачът на лекия автомобил е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП,
както и съобразно конкретните пътни условия водачът на велосипеда е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП.
Видно от обясненията на вещото лице Н. в съдебното заседание на окръжния
съд на 1.11.2022 г., дължината на опасната зона възлиза при скорост от 60
км./ч. на 38 метра, ако водачът на лекия автомобил е бил задействал
спирачната система на автомобила би следвало да спре за около 20-22 м., и в
двата случая – на движение със 70,5 км./ч. и 60 км./ч. при предварително
задействана спирачна уредба той би спрял преди мястото на удара, затова по
принцип е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако е следял
пътната обстановка и е задействал спирачната система с цел намаляване на
скоростта. Установява се следователно и от двете заключения, че ищецът,
управлявайки велосипеда, е нарушил задължението си да пропусне
движещия се с предимство направо по пътя в своята лента за движение лек
автомобил, който е могъл своевременно да възприеме, съответно, да изчака
неговото преминаване, но той е предприел завиване наляво, навлязъл в
лентата за движение на лекия автомобил и така е попаднал в опасната зона за
спиране на автомобила, с което именно велосипедистът С.а е причинил
процесното ПТП, настъпило в лентата за движение на лекия автомобил.
Установява се от първото заключение, че водачът на лекия автомобил А. е
управлявал МПС с разрешена скорост и не е имал техническа възможност да
избегне настъпилия в неговата пътна лента удар чрез спиране. Неправилно
във повторното заключение е посочено, че в случая разрешената скорост за
движение на лекия автомобил не е била 90 км./ч., а 60 км./ч., при положение,
че както е посочено и в двете експертизи, знакът „В26“ за ограничение на
скоростта на 60 км./ч. се е намира след мястото на ПТП - на 3,30 м. след
мястото на удара според първото заключение и на около 1,3 м. след мястото
8
на удара според повторното заключение. Съгласно чл. 49,ал.1 от ППЗДвП,
пътните знаци за въвеждане на забрана, какъвто е знакът „В26“, се поставят
непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които са отнася тази
забрана, поради което забраната в случая не обхваща мястото на ПТП, което е
преди поставения пътен знак, а се прилага за участъкът от пътя след знака,
т.е. след мястото на ПТП. Съответно, затова и изводите на експерта, изготвил
повторното заключение, не следва да бъдат възприети. Освен това в
повторното заключение е посочено, че ако се приеме, че опасността възниква
от момента на промяната на траекторията на движение на велосипедиста в
посока наляво, то и при движение на лекия автомобил със скорост 60 км./ч.
дължината на спирачния път е 38 м., а разстоянието от момента, в който
велосипедистът е променил траекторията си на движение е 30 м., поради
което водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП. Няма основания да се приеме, че опасност
за движението възниква при забелязване от водача, че велосипедистът се
движи нестабилно, след като това движение на велосипедиста е в насрещната
лента за движение, а опасността възниква от момента на промяната на
траекторията на движение на велосипедиста в посока наляво, в който момент
обаче според двете заключение водачът не е могъл да избегне удара. Според
повторното заключение водачът на лекия автомобил теоретично е имал
техническа възможност да избегне удара чрез спиране само при задействане
на спирачната система още при възприемане от водача, че велосипедистът се
е движел нестабилно, макар и в своята, насрещната лента за движение, още
преди велосипедистът да промени траекторията си на движение в посока
наляво, но такова правно задължение водачът А. не е имал. С нормата на чл.
20,ал.2,изр.2 от ЗДвП е създадено задължение за водачите да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, но в случая такава опасност възниква едва от момента на
промяната на траекторията на движение на велосипедиста в посока наляво, а
не при движението му в неговата пътна лента. Съответно, не се установява
водачът А. да е допуснал нарушение на правила за движение по пътищата,
при което поради негово противоправно поведение да е настъпило ПТП.
Настъпването на ПТП в случая се дължи изцяло на поведението на ищеца,
който е предприел маневра завиване наляво пред лекия автомобил, без да
изчака преминаването на движещия се правомерно направо по своята пътна
9
лента лек автомобил. Както е посочено в мотивите на т.5 от ТР №
28/28.11.1984 г. по н.д. № 10/84 г. на ВС, ОСНК, от водачите се изисква да
намаляват скоростта на движението във всички случаи, когато възникне
опасност за движението или когато е закономерно нейното проявяване, като
когато водачът на ППС е направил всичко зависещо от него и е изпълнил
изискванията на закона и правилника и въпреки това са настъпили
общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност, съответно,
когато един водач е изпълнил предписанията на правилника за движение
досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да
предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва
да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15
от НК. Няма в случая основания да се счита, че с поведението си като водач
А. е нарушил задълженията си по чл. 5,ал.1,т.1 и чл. 5,ал.2,т.1 от ЗДвП да не
създава опасност за живота и здравето на другите участници в движението и
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са водачите на двуколесни ППС, защото се установява, че неговото
движение е било съобразено както с разрешената скорост, така и с
предимството му като движещ се направо в своята лента за движение лек
автомобил, а именно поведението на ищеца С. е в нарушение на разпоредбата
на чл. 5,ал.1,т.1 от ЗДвП, тъй като той е навлязъл в лентата за движение на
лекия автомобил. Установява се следователно, че в случая поведението на
водача А. не е противоправно, съответно, не е и виновно, поради което
неоснователно ищецът претендира да бъде ангажирана при условията на чл.
432, ал.1 от КЗ имуществена отговорност на ответното застрахователно
дружество за вреди от деликт съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, какъвто
той не е извършил. Установява се, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, съответно обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход от спора ищецът, сега жалбоподател, дължи на
ответника, сега ответник по жалбата, заплащането на разноски за въззивното
производство. Ответното дружество претендира за присъждане на сумата 5
640 лв. (с включен ДДС) за платено адвокатско възнаграждение за защитата
във въззивното производство. От страна на жалбоподателя в съдебното
заседание на апелативния съд на 13.09.2023 г. бе заявено възражение, че тази
сума не се дължи, както и евентуално възражение, че тя е прекомерна. Видно
10
от представения договор за правна защита и съдействие от 22.06.2023 г.,
сумата е платена за адвокатско възнаграждение от дружеството авансово
изцяло в брой, поради което възражението за недължимост на сумата е
неоснователно и тя следва сега да бъде присъдена. Съгласно нормата на чл. 7,
ал.2,т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение в
случая при обжалване на решението за отхвърляне на иска за присъждане на
сумата 50 000 лв. като обезщетение е 4 650 лв., а съгласно §2а от ДР на
Наредбата с ДДС (930 лв.) то е 5 580 лв. Платеното адвокатско
възнаграждение е в размер на 5 640 лв. или с 60 лв. в повече от минималното,
поради което не може да се приеме, че то е прекомерно, поради което
възражението на жалбоподателя е неоснователно, няма основание за
приложение на нормата на чл. 78,ал.5 от ГПК и сумата следва да се присъди
така, както е заплатена.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 100/22.03.2023 г. по т.д. № 1444/2021 г.
на ОС-С.З..
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН ********** от гр.Н., кв.“В.“№* да заплати на
ЗД“Б.И.“АД-гр.С., бул.“Д.Б."**, ЕИК ********** сумата 5 640 лв.– платено
адвокатско възнаграждение за защитата на дружеството във въззивното
производство по подадената от С. въззивна жалба.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11