Р Е Ш Е Н И Е
№ 1531
Гр. П., 21.10.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., ГО, I-ви състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на трети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03204/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация-П.“ АД срещу В.К.А.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
1 130,35 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр. П., ул. „***, законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
13.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 166,76 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2015 г. до 29.01.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 1031/ 2018 г. по описа на Районен съд –
П., ГО, VIII-ми състав е издадена Заповед № 826 от 13.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в
качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение,
включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите
части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя
страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на
заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката
и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 166,76 лв. за периода
от 09.07.2015 г. до 29.01.2018 г. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските, сторени в двете производства.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор – становище особеният представител на ответника – адв. М.Г.
оспорва предявените искове с твърдението, че по делото не е установен размерът
на дължимата от ответника цена на доставена топлинна енергия. Оспорва
вземанията и като погасени по давност, намирайки за приложим тригодишният
давностен срок. Отправя искане за постановяване разсрочено изплащане на
дължимата сума, в случай на установяване по делото на нейния размер.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца
е налице интерес от търсената защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна
енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
В
настоящия случай от приетите по делото писмени доказателства се установява, че с
договор от 29.07.1991 г. за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за
държавните имоти Общинският народен съвет – гр. П., чрез заместник –
председателя си, като продавач, прехвърля на В.К.А. собствеността върху
недвижим имот, представляващ апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. „***.
Изяснява се, че договорът е сключен въз основа на Заповед № 1876 от 06.05.1991
г. на председателя на ИК на ОбНС – гр. П..
С
Декларация с вх. № 115391/28.05.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижим имот ответникът В.К.А. *** правото на собственост върху
процесния недвижим имот с административен адрес: гр. П.,
ул. „***с посочено придобивно основание – „покупка“ въз основа на договор
и заповед № 1876/06.05.1991 г. на Общински народен съвет. В декларацията е
отразено, че имотът е изключителна собственост на декларатора.
От
така събраните доказателства следва изводът, че процесният имот е придобит от
ответника В.К.А. въз основа на покупката от 29.07.1991 г., имаща транслативен
характер. В тази връзка съдът цени и данните, следващи от представената и
приета по делото декларация, която има характера на подписан /което не се
оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с
формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че
автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето, подписало
документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има
значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно,
че деклараторът – ответникът В.А. е собственик на жилището, придобито от него чрез
покупка, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса,
в случая съответстващо с останалите писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК.
По
делото не се твърди и не се установява след придобиването на собствеността
върху имота през месец юли 1991 г. ответникът да се е разпоредил с жилището в
полза на трето лице.
Ето
защо, съдът приема, че през процесния период същият, като собственик на имота,
е придобил качеството потребител на топлинна енергия и на страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с
нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното
количество топлоенергия – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от
приложимите Общи условия.
Последното
в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя
между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два
основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142,
ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално
дължимата от потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е
доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението
на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички
поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. В заключението е
отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи,
изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение като
трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Последната
е избрана от етажната собственост на процесната СЕС с договор № 234/15.10.2001
г. Между ФДР и ищеца има налично споразумение в тази насока, обективирано в Договор
№ 96 от 14.12.2000 г. От заключението се установява, че последователно
монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери, са
преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които
са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за
търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. Отразено
е, че през процесния период технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер.
Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за
разпределение само нетната топлоенергия.
От
заключението се установява, че през релевантния период отоплителните тела в
имота на абоната са демонтирани и за същите не е начислен разход на топлинна
енергия. Работещо е отоплителното тяло в помещението баня – щранг-лира, без
ИРУ, за което е начислен разход по изчислителен път – като за тяло, работило
непрекъснато. След провеждане на годишния отчет разходът на топлоенергия за
отопление на имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани и
определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни сметки.
Изяснено е, че е начисляван разход на топлинна енергия за битова гореща вода –
служебно на базата на броя на обитателите на имот – 1 лице с дневен разход от
140 литра – поради неосигурен достъп за отчет съгласно двустранно подписани
констативни протоколи от 21.05.2016 г. и от 13.05.2017 г. Начислен е и разход
за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – по изчислителен път
пропорционално на обема на отопляемия имот по проект – 122 м3 и само
през зимния отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната
инсталация в СЕС. Ежемесечно са начислявани суми, представляващи вноски за
предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ размер от 8,64 лв. Не е
разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни
тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е отразено,
че начислените суми на абоната са коректни и пресметнати съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба. При така
установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до
извод, че общата дължима сума за процесния период от 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г. е на стойност от 1 130,35 лв.
От
заключението на съдебно–икономическата експертиза се установява, че размерът на
законната лихва за забава на месечните плащания, начислена върху главницата от 1130,35
лв. за периода от 09.07.2015 г. до 29.01.2018 г. възлиза на 166,76 лв., която
сума е съобразена с клаузите на Общите условия на дружеството в частта,
регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания. Отразено е, че по
процесната партида няма данни за извършени плащания на начислените суми. В
счетоводството на ищеца са отразени изравнителните сметки за процесния период.
С
оглед изложеното, съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството
си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през релевантния период
е доставил топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на сумата от 1 130,35 лв.,
което поражда насрещното задължение на А., като собственик на имота, да заплати
стойността ѝ.
Изясни
се, че с отговора на исковата молба особеният представител на ответника въвежда
правопогасяващо възражение с твърдението, че вземанията са недължими като погасени
по давност. Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства, намира тези
доводи за неоснователни, предвид следните съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.
В
настоящия случай вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия, има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл
са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Тригодишният давностен
срок е приложим и по отношение на вземането за законна лихва за забава на
месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на
чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица
от погасяването по давност на главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.02.2018
г., което действие води до прекъсване на давността за вземанията на основание
чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че не е налице погасителна давност по отношение на
вземането за главница, претендирано за период от 01.05.2015 г., а с това и
извън давностния срок, в случая спиращ до 12.02.2015 г. По арг. от чл. 119 ЗЗД
не се явява погасено по давност и вземането за лихва за забава върху тази
главница.
Всичко
изложено обуславя извода, че предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат
уважени.
По
искането с правно основание чл. 241, ал. 1 ГПК:
Изясни
се, че с отговора на исковата молба особеният представител на ответника отправя
искане за разсрочване изплащането на задължението, в случай на уважаване на
исковете.
Съгласно
разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът може да
разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или други
обстоятелства, а съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 14 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС, тази разпоредба намира приложение и при уважаване на установителни искове
по чл. 422, ал. 1 ГПК, като компетентен да се произнесе по искането за разсрочване
е именно исковият съд.
За
уважаването на процесното искане, в тежест на ответната страна е да установи
имотното си състояние /трудови доходи/доход от стопанска дейност, притежавано
имущество и т.н./ и други относими обстоятелства /семейно, здравословно
състояние/, обуславящи основателността на искането за разсрочване на сумите,
признати за дължими. Въпреки дадените му по реда на чл. 140 ГПК указания, че не
сочи доказателства за тези обстоятелства, от страна на особения представител не
бяха ангажирани такива /в т. ч. чрез искане по реда на чл. 192 ГПК/.
Ето
защо, искането по чл. 241, ал. 1 ГПК се явява неподкрепено с доказателства и
следва да бъде оставено без уважение.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените
искове, право на разноски има само ищецът, както за тези, сторени в исковото
производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 1031/2018 г. по
описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото дружество, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 75,94 лв.
– платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 590,06 лв. – платени държавни такси, депозити за
вещите лица, за особен представител и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете
съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация-П.“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу В.К.А., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.К.А. ***
АД сумата от 1 130,35 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, с абонатен № **********, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 13.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 166,76 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2015 г. до 29.01.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 1031/ 2018 г. по описа на Районен съд –
П., ГО, VIII-ми състав е издадена Заповед № 826 от 13.02.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА В.К.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация-П.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата
от 75,94 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 1031/2018 г. по описа на Районен съд
– П., ГО, VIII-ми състав и сумата от 590,06
лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на особения представител на ответника за разсрочване изпълнението на
задълженията на ответника на основание чл. 241, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на решението,
ч. гр. дело № 1031/2018 г. по описа на
съда да се върне на съответния съдебен състав, като към същото се приложи
заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: