РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Пловдив, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
в присъствието на прокурора Данаила Станкова Станкова (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601964 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимия М.В., чрез защитника му – адв.
С.Ш., срещу Присъда № 260020/27.07.2021г. постановена по НОХД
№38/2020г. по описа на Районен съд – Карлово, ІІ–ри н.с, с която
подсъдимият М. В. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.129 ал.2-ра предл.3-то алт.2-ра, във вр. с ал.1 от НК и му е наложено
наказание лишаване от свобода в размер на 6/шест/ месеца. На осн.чл.66 ал.1
от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три
години.
С присъдата е уважен предявения от гражданския ищец и частен
обвинител А. П. П. граждански иск в размер на 4000лв. за причинени
неимуществени вреди от деянието, като до предявения размер от 15000лв. е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК подс. В. е осъден да заплати на гражданския
ищец и частен обвинител А.П.П. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. Подсъдимият е осъден да
1
заплати направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 201,60лв. по сметка на ОД на МВР-Пловдив, сума в размер на 80лв. по
сметка на РС-Карлово представляваща направени разноски в съдебното
производство, както и сумата от 160лв., представляваща държавна такса
върху размера на уважения граждански иск.
В жалбата на подс. М. се прави искане присъдата като
незаконосъобразна да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Навеждат се доводи за
неправилен и непълен анализ на събрания по делото доказателствен материал
и нарушение на материалния и процесуален закон. В срока по чл.320 ал.4 от
НПК е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което се излагат
съображения, че не следва да се кредитират с доверие показанията на
свид.И.К., поради противоречие със заключението на СМЕ, както и
показанията на свид.Н.Г., която не е свидетел очевидец на деянието. Твърди
се, че не е обсъден от първоинстанционния съд изложения от подсъдимия
механизъм на настъпване на телесното увреждане, а именно, че брат му е
бръкнал в устата на пострадалия, при стълкновението помежду им. Навеждат
се доводи, че първостепенния съд избирателно е ползвал събрания
доказателствен материал, позовавайки се само на подкрепящите обвинителна
теза доказателства, с което е нарушил процесуалния закон.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът- адв.Ш. и
подсъдимият М.В. поддържат жалбата и допълнението към нея по
изложените в тях съображения. Адв. Ш. пледира в случай, че въззивният
съдебен състав не отмени атакувания съдебен акт да намали претендираните
от повереника на гражданския ищец и частен обвинител - адв.М. разноски,
поради тяхната прекомерност.
Подсъдимият В. отрича да е нанесъл удар на свид. А.П., с който да му е
причинил телесни увреждания, поради което моли да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита
постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен, предвид което и
моли да бъде потвърден. Сочи се, че първостепенният съд е извършил
обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, при което
безспорно е установил механизма и авторството на деянието.
2
Адв.М. – повереник на гражданския ищец и частен обвинител А.П.
пледира в съдебното заседание присъдата като правилна и законосъобразна да
бъде потвърдена. Излага съображения, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения от първостепенния съд, налагащи отмяна на
постановената присъда и връщането на делото за ново разглеждане от друг
състав на КРС. Претендира се за присъждане на разноски във въззивното
производство.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните в жалбата основания и
извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от
процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване
по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав счита, че в хода на съдебното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват
отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първостепенният съд. Наведените в тази насока
възражения на защитата за липса на мотиви на атакувания съдебен акт,
поради липса на обстоен анализ на събрания по делото доказателствен
материал въззивният състав счита за неоснователни, доколкото същите са
ценени след като са били подложени на внимателна проверка за тяхната
надеждност и достоверност и са изследвани както самостоятелно, така и в
тяхната взаимовръзка.
Първостепенният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М. В. В. е роден на ***г. в гр. К., българин, български
гражданин, живущ в с. С., ул. „***“ № ***, неженен, неосъждан, със средно
образование, служител на *** секция София с ЕГН **********.
На 08.02.2019г. вечерта свид. А.П. се намирал в дома на своя приятел-
свид. Т.А., находящ се в с. С., заедно със свид. И.К., свид.С.Х. и свид.Н.Г..
3
Всички били седнали на маса в отделено от къщата помещение, което преди
било заведение, където гледали футбол и си говорели. Всички консумирали
алкохол с изключение на свид. Г.. По-късно дошъл подсъдимият М.В., който
поседял за кратко при тях, след което си тръгнал. По- късно вечерта се
върнал с брат си- свид. В.В., с когото седнали при домакина и гостите му, с
които се познавали от години. Отношенията им били приятелски, освен тези
между подсъдимия и пострадалият А. П., които се били скарали няколко
месеца по-рано, заради момиче.
След като подсъдимия и свид. В.В. седнали на масата, свид.А. им сипал
алкохол. Не след дълго, свид. В.В. извикал пострадалия А.П. навън, за да
разговарят за възникналия конфликт с брат му и да се разберат. Свид.П. се
съгласил, станал и тръгнал след свид.В.В.. След тях тръгнал и подсъдимият
М.В.. Непосредствено след подсъдимия В. навън излязъл и свид. И.К., който
се усъмнил, че между лицата може да възникне конфликт, предвид влошените
им отношения.
Навън пострадалият П. чул, че идващият зад него подсъдим го напсувал
и се обърнал с лице към него. В този момент подсъдимият замахнал с ръка и
го ударил с юмрук по лицето, в областта на устните, което било видяно от
свид.И.К.. В резултат на този удар на свидетеля П. били избити първи долен
десен зъб и първи долен ляв зъб, като същият ги усетил как падат в устата му
и почувствал силна болка, потекла му и кръв. С цел да избегне нанасяне на
други удари, свид. И.К. хванал подсъдимия В., който се съпротивлявал и
тръгнал да го извежда от двора. Междувременно веднага след свид. К. на
двора излязъл и свид. С.Х., който видял, че пострадалият П. се държи с ръка
за устата, а свидетелят К. бил хванал подсъдимия, който се опитвал да се
освободи от него. Свидетелят В.В. се ядосъл, хванал пострадалия за врата,
след което успял с ръка да му бръкне в устата. Свид.А.П. почувствал силна
болка в областта на избитите от подсъдимия зъби. Свидетелят Х. хванал
свид.В., опитвайки се да го отдели от свид.П.. Въпреки, че свид.В.В. се
дърпал и опитвал да се освободи, свид.Х. го държал и не му позволил да
продължи конфликта с пострадалия. Малко по- късно свид.К. и свид.Х.
извели подсъдимия и брат му от двора на къщата и те си тръгнали.
Свидетелите А. и Г., които излезли последни, не видели как подсъдимия
ударил свид.А.П., но видели как свид.К. и свид.Х. опитвали да преустановят
4
конфликта, като държали подсъдимия и брат му. От пострадалия разбрали, че
подсъдимият му е избил два зъба, видели и кървящата му уста. Виждайки
състоянието на пострадалия свид. Г. го закарала до Спешна помощ в гр.
Карлово, но тъй като нямало специалист посетили лечебно заведение в гр.
Пловдив, където П. бил прегледан, за което бил издаден амбулаторен лист №
***/09.02.2019г.
На 11.02.2019г. свид. А.П. се снабдил със съдебномедицинско
удостоверение № ***/2019 година от Отделение по „Съдебна медицина“ при
УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД гр.Пловдив, след което подал сигнал за случилото
се.
Първостепенният съд е кредитирал с доверие заключението на
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, от чието заключение се
установява, че на свид.А. П. П. е причинено избиване на първи долен десен
зъб и избиване на първи долен ляв зъб, охлузване по лява ушна мида,
охлузване по носа. Според вещото лице избиването на зъбите поотделно и в
съвкупност е довело до избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето
или говоренето, а останалите травматични увреждания са причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания
са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и/или
неговото тангенциално действие. В съдебно заседание вещото лице е
разяснило, че избиването на зъби може да се причини чрез силен удар с
човешка ръка от нормално развито физически лице, както и при силен шамар
с длан. Посочено е, че при здраво съзъбие, каквото е установено при
пострадалия, няма как да се причини установеното увреждане чрез бъркане с
два пръста в устата на пострадалия. Според вещото лице не било възможно
установените увреждания да са причинени с един удар, а били необходими
минимум два – един, с който са увредени зъбите и е причинено охлузването
на носа и друг, с който е причинено увреждането по ушната мида. Вещото
лице е посочило, че оздравителният процес при липса на усложнения при
такъв вид травма е от порядъка на 2-3 седмици, като болките непосредствено
след инцидента са били най-силни, постепенно намаляват и в края на
посочения период изчезват. Вещото лице е посочило в съдебното заседание,
че не изключва като механизъм за причиняване на увреждането-
отбранителна реакция с попадане на пръсти в устата, с дърпането им, при
което се увеличава силата и било възможно да предизвика отчупване на
5
зъбите при издърпването.
На 18.02.2019г. по тъжба на подсъдимия М.В. и свидетеля В.В. срещу
А.П. било образувано НЧХД № 127/2019г. по описа на РС-Карлово. С влязла
в законна сила от 28.01.2021г. присъда, постановена по същото дело, А.П. бил
признат за невинен за това на 08.02.2019 г. в с. С., Пловдивска обл. да е
нанесъл на М. В. В., ЕГН ********** от с. С., обл.Пловдив, лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на лявото бедро с кръвонасядания и
охлузвания в същата област, с което са му причинени болка и страдание без
разстройство на здравето и за това на 08.02.2019г. в с. С., обл.Пловдив да е
нанесъл на В.В.В., ЕГН ********** от с. С., Пловдивска обл., лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на лицето, кръвонасядания по главата и
двата долни крайника, охлузвания по главата, гръдния кош, двата долни и
горни крайника, с което са му причинени болка и страдание без разстройство
на здравето, като на основание чл.304 от НПК бил оправдан по повдигнатите
му в този смисъл обвинения по чл.130 ал.2 от НК.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът е приел за безспорно
установена, след внимателен и задълбочен анализ на показанията на
свидетелите: А.П., Т.А., И.К., С.Х. и Н.Г., заключението на назначената и
изготвена СМЕ, писмените доказателства: амбулаторен лист, свидетелство за
съдимост, Присъда № 15/21.07.2020г. по описа на НЧХД № 127/2019г. по
опис на КРС и Решение № 260026/28.01.2021г. по ВНЧХД №2084/2020г. по
описа на ПОС.
Въззивният съд напълно споделя обстойния доказателствен анализ на
всички събрани по делото доказателства извършен от първата инстанция,
който убедително сочи, че са налице категорични и безспорни доказателства,
че подсъдимият е извършител на престъплението, в което е обвинен, както и
механизма на извършването му, поради което и възраженията на защитата за
липса на мотиви не се споделят като основателни. Напротив. Събраните в
хода на досъдебното и съдебно производство доказателства и доказателствени
средства, са подложени на внимателна проверка за тяхната надеждност и
достоверност, изследвани са самостоятелно и в тяхната взаимовръзка, като
обосновано са послужили за изграждане на описаната по- горе фактическа
обстановка, която се споделя напълно и от въззивния състав. Ето защо и не се
споделя като правилно твърдението на адв.Ш., че първоинстанционния съд,
6
не е изградил фактическа обстановка по делото след всестранен, пълен и
обективен анализ на събраните доказателства.
Наведените доводи на защитата, че не е следвало да се кредитират с
доверие показанията на свид.И.К., тъй като сочат различен брой нанесени от
подсъдимия удари на пострадалия с приетите в заключението на СМЕ не се
възприемат като основателни. Действително в показанията си свид.И.К.
описва един възприет от него удар нанесен от подсъдимия на пострадалия- с
юмрук в лицето, в резултат на който са избити зъбите на А.П. и който след
това му заявил, че: „го боли и му е изтръпнало ченето“. Показанията на
свидетеля не противоречат на заключението и разясненията на вещото лице
дадени при изслушване на експертното заключение, доколкото същия сочи,
че зъбите са избити с един удар в областта на устата и носа. Ето защо
настоящият съдебен състав не намира основание да не бъдат кредитирани с
доверие показанията на свид.Колев и да бъдат ползвани при изграждане на
фактическата обстановка по делото.
Не се възприема като основателно възражението на адв.Ш., че не следва
да се ценят с доверие показанията на свид.Х., тъй като същият не е очевидец
на случилото се, а е научил за него от пострадалия. В показанията си дадени
непосредствено пред съдебния състав свид. Х. сочи, че лично е възприел, че
свид.А.П. се държи за устата, след като излязъл навън с подсъдимия и брат му
на инкриминираната дата. Показанията му в тази им част допълват
показанията на свид.К. и свид.А.П., които описват механизма на причиняване
на телесното увреждане, поради което и като обективни и безпристрастни
обосновано са кредитирани с доверие от първостепенния съд.
Правилно е становището на защитата, че свид.Н.Г. не е свидетел
очевидец на деянието, доколкото същата не сочи с категоричност да е
възприела удара, с който на пострадалия са били избити зъбите. Въпреки
това показанията й, в които излага непосредствено възприети от нея факти и
обстоятелства, правилно са кредитирани с доверие от първостепенния съд.
Същите касаят обстоятелството, че на инкриминираната дата е била заедно с
пострадалия, подсъдимия и останалите свидетели в дома на свид.Т.А., видяла
е подсъдимия, пострадалия и свид.В.В. да излизат навън и ги е последвала.
Обосновано са ценени с доверие показанията й, в които е заявила, че е видяла
само дърпания и отправени от страна на подсъдимия и брат му удари към
7
пострадалия, без да е сигурна дали тези удари са му причинили
инкриминираните увреждания. Доколкото обаче тези й показания допълват
показанията на свид. Х., свид.К. и на пострадалия, те правилно са ползвани
при изграждане на фактическата обстановка по делото.
Обосновано не са кредитирани с доверие от първостепенния съд
обясненията на подсъдимия в които отрича да е нанасял телесни увреждания
на пострадалия. Обясненията му в тази им част са изолирани от останалия
събран по делото доказателствен материал- показанията на свид.И.К., свид.Х.,
свид.Г. от които категорично се установява, че същият е нанесъл телесни
увреждания на свид.А.П., поради което и правилно първоинстанционния съд
не ги е кредитирал с доверие, като е посочил, че те са израз на правото му на
защита
Настоящият съдебен състав не споделя виждането на защитата, че
първостепенния съд не е обсъдил хипотезата зъбите на пострадалия да са
избити не от удар нанесен от подсъдимия, а от свид.В.В. при бъркане в
устата на пострадалия. По отношение на тази възможност РС-Карлово е
изложил подробно аргументи, които настоящия съдебен състав не счита за
необходимо да преповтаря, тъй като ги споделя напълно. Липсата на
разкъсвания на устната на свид.П. не е основание да се изключи установения
от събраните гласни доказателства и заключението на вещото лице
механизъм на настъпване на телесното увреждане, кредитиран от съда, а
именно с удар в областта на устата и носа.
Правилно не са кредитирани с доверие показанията на свид. В.В., свид.
Р.С. и свид.Н.Д. в частта, в която сочат, че пострадалият е нападнал
подсъдимия, доколкото същите са близки роднини на подсъдимия, а свид.С. и
свид.Д. не са и възприели хронологично развитието на конфликта, а само
отделни елементи от него, докато са минавали отвън пред заведението.
При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е
приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният
съд е приел, че подс. М. В. В. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.129 ал.2, предл.3-то,
алтерн.2-ра, във вр. с ал.1 от НК, като на 08.02.2019г. в с.С., обл.Пловдив е
причинил на А. П. П. от с.С., обл.Пловдив средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване на първи долен десен зъб и избиване на първи долен
8
ляв зъб, без които се затруднява дъвченето и говоренето.
От обективна страна са налице всички признаци на престъплението по
чл. 129 от НК. Подсъдимият безспорно на инкриминираната дата и място е
нанесъл удар с юмрук в лицето на свид.А.П., в резултат на което е избил
първи долен десен зъб и първи долен ляв зъб на пострадалия и така е
затруднил дъвченето и говоренето му, което е установено по несъмнен и
категоричен начин от заключението на изготвената съдебно медицинска
експертиза.
Съдът не споделя виждането на защитата, че обвинението не е доказано
по категоричен и безспорен начин, тъй като не било установено подсъдимият
да е ударил пострадалия предвид кредитирания с доверие доказателствен
материал по делото.
Правилно е прието и че деянието е извършено с пряк умисъл, като
форма на вина. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент
подсъдимият е пълнолетно, вменяемо лице. Същият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици от деянието и е целял настъпването им.
Първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал наказанието
на подсъдимия. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са приети
чистото му съдебно минало, добросъвестното му процесуално поведение,
трудовата му ангажираност, а като отегчаващи вината обстоятелства –
преднамереното търсене на конфликт с пострадалия. Изложените по – горе
обстоятелства законосъобразно са обусловили определяне на наказание
лишаване от свобода в размер на шест месеца. Така определеното наказание
настоящия съдебен състав приема като отговарящо на обществената опасност
на деянието и дееца и на целите визирани в чл.36 от НК. Правилно
изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода е
отложено за срок от три години на осн. чл.66 от НК, предвид наличието на
законовите предпоставки за това.
Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че предявения от
А.П. граждански иск е доказан по основание. Обосновани са изложените
съображения от РС-Карлово при определяне на размера му, които напълно се
споделят от настоящата инстанция, поради което и същите няма да бъдат
преповтаряни.
9
КРС се е произнесъл правилно, съобразно разпоредбата на чл.189 от
НПК и в унисон с ТР № 4/11.02.2014г. ОСНК, относно направените по делото
разноски, поради което и присъдата в тази й част също не подлежи на
корекция от въззивния съд.
Пред настоящата инстанция са направени разноски от частния
обвинител и граждански ищец за адвокатско възнаграждение в размер на
1000лв, които съобразно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК следва да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия, поради което и следва същият да се
осъди да ги заплати. Искането на адв.Ш. да бъдат намалени, поради
прекомерност се явява неоснователно, доколкото нормите на НПК не
познават аналогична на разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК възможност съдът
да намали направени разноски, поради прекомерност. Следва да се отбележи,
че адв.М. е оказвала правна помощ на частния обвинител и граждански ищец
в хода на цялото развило се наказателно производство – досъдебното и
съдебно производство и е защитавала интересите му пред РС-Карлово и ОС-
Пловдив.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваната
присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства, а
наказанието справедливо и съответно на деянието. Не са налице основания за
нейната отмяна и изменение, поради което следва да се потвърди. Жалбата
срещу нея като неоснователна следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260020/27.07.2021г. постановена по НОХД
№38/2021г. по описа на Районен съд – Карлово, ІІ–ри н.с.
ОСЪЖДА М.В.В. да заплати на А.П.П. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11