№ 1669
гр. Русе, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20234520102839 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединените искове с правно основание чл. 415 от ГПК и чл.
86 от ЗЗД ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД против Е. С. Й. за установяване съществуването
на парични задължения за доставена на ответника топлинна енергия, като се претендира
установяване на такива за главница и за лихва за забава.
Претенцията на ищеца се основават на твърдения, че ответникът е потребител на
топлинна енергия, че в периода от 28.09.2022 г. до 20.01.2023 г. му е доставена и
разпределена топлинна енергия на стойност 812.69 лева по 8 броя фактури за обект в гр.
Русе, *******, вх. Б, ет. 2 с абонатен номер № ........, че ответникът е в забава за изпълнение
на задълженията си, поради което дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка
фактура, който е 45 дни след периода на доставка, до 21.03.2023 г. в общ размер 6.18 лева, че
е претендирал сумите по реда на чл. 410 от ГПК по приложеното ч. гр. дело № 1588/2023 г.
по описа на РРС, но ответникът е бил призован по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което
претендира за установяването им по исков ред.
В отговора на предявения иск особеният представител на ответника оспорва
претенцията на ищеца като намира иска за допустим, но неоснователен. Възразява, че няма
данни относно стари задължения на ответника до момента на промяна- 01.01.2022 год., от
когато по заявление на потребителя й е открита партида за плащане на топлоенергия на
посочения адрес. В заявлението тя поискала топлата вода в жилището да се таксува по
водомер. Легитимирала се като собственик с нотариален акт № 12, том 10, дело № 2695 от
1993 год. Неясно според особения представител е, какъв начин е използвал ищецът да
1
уведомява потребителя- ответник за задълженията, които има.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства: 8 броя фактури, Решение на
ДКЕВР с извлечение от приложението; Извлечение от сметка, Изравнителна справка;
Договор № 13/30.10.2000 г.; Договор № Д-281 /19 10.2021 г., Заявление вх № АС-01075/06 01
2022 г.; Нот акт № 12 том 10 дело 2695/2013 г. на русенски нотариус, ответникът собственик
на апартамент Г в бл. ..., вх. Б, ет. 2, ул. ..., гр. Русе от 1993 год.
На 06.01.2022 год. тя е подала заявление за откриване на партида за заплащане на
топлоенергия на посочения адрес, като се легитимира като собственик с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 12, том X, дело № 2695/93 год. на Г. Я., и.д. нотариус при
РРС. Посочила е, че топлата вода в жилището ще се таксува по водомер.
За периода от 28.09.2022 год. до 20.01.2023 год. са издадени 8 фактури за топлинна
енергия за гореща вода, топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление, услуга дялово разпределение на обща стойност 814.52 лева, от които
се претендират 812.69 лева, начислена е лихва за забава в размер на 6.18 лева.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми за доставена и разпределена топлинна енергия по 8 броя
фактури за периода от 28.09.2022 год. до 20.01.2023 год. въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в размер на 812.69 лева, лихва за
забава в размер на 6.18 лева и законна лихва върху главницата от 22.03.2023 год. до
изплащане на задължението. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1588/2023 по описа на РРС, която е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият се явява основателен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а
ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва
своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за
изпълнение, както и надлежна пасивна процесуална легитимация. В условията на пълно и
главно доказване и съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът установи
фактите, на които основава своите искания, поради което претенцията му се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Няма спор, че имотът на ответника е присъединен чрез сградна инсталация към
топлопреносната мрежа на ищцовото дружество; че има отоплителни тела и горещо
2
водоснабдяване в имота на ответника; че е въведено дялово разпределение в сградата на
ответника, което се осъществява от ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ АД; че има уреди за дялово
разпределение в имота на ответника (индивидуални разпределители, индивидуални
апартаментни топломери и/или водомери за топла вода).
Не е спорно, че ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ АД е открила партида на името на ответника
по нейно искане– заявление на л. 30 от делото. От представените по делото сметкофактури
за доставена топлинна енергия за процесния период, както и от приложеното на л. 17
извлечение от сметка по партидата на ответника се установява, че същата дължи на ищеца
за топлинна енергия за обект в гр. Русе, ул. ... № 23 вх. Б, ет. 2 за исковите периоди общо
812.69 лева, както и лихва за забава общо в размер на 6.18 лева. Счетоводното извлечение от
партидата на ответника не е оспорено, нито опровергано с противни доказателства относно
неговата редовност, поради което и съгласно чл. 182 от ГПК може да служи като
доказателство за отразени в него факти. Твърденията на ищцовата страна, че имотът на
ответника е присъединен към топлопреносната мрежа на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ АД, че в
същия има отоплителни тела, както и размерът на дължимата се сума, безпротиворечиво се
доказват и от приложените писмени доказателства.
По делото се установява, че в исковия период ответникът е ползвала доставената й от
ищеца топлинна енергия в жилищния си имот в гр. Русе, ул. ... № 23 вх. Б, ет. 2, като не е
представила доказателства, че е изпълнила задължението си да заплати на ищеца стойността
на доставената и разпределена топлоенергия за процесните периоди.
При така установените факти съдът намира, че Е. С. Й. е клиент на топлинното
дружество, поради което е длъжна да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Освен това, договорите за
доставка на топлинна енергия в сградата са сключени след взети решения на етажната
собственост, от оправомощено лице по решение на ОС на ЕС, които не са прекратени и като
такива са задължителни за етажните собственици, както и за ползвателите на обекти в
етажната собственост. Затова е налице основание за възникване на облигационна
обвързаност между страните и съответно за разкриване на партида за процесния имот, както
и за начисляване на предоставената топлоенергия (Решение № 266/14.07.2022 год. по в.гр.д.
№ 343/2022 год. по описа на РОС).
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като
такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Цитираната правна норма сочи, че с
факта на придобиване на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право на
ползване върху топлофициран недвижим имот, собственикът или ползвателят по силата на
закона придобиват качеството на потребители на топлинна енергия, поради което от
момента на придобиване на вещното право върху недвижимия имот се дължи заплащане на
3
цената за доставена топлинна енергия в него.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е имал задължение да го
уведомява за задълженията, които има като потребител на топлинна енергия, доставяна от
ищцовото дружество.
На основание чл. 47, ал. 1 от ОУ потребителите на топлинна енергия заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 15 число на месеца, следващ месеца
на доставката до 14 число на следващия месец, т.е. до 45 дни след месеца на доставката.
Задълженията са ежемесечни и изравнителни. За месечните задължения продавачът издава и
изпраща фактури на купувачите, към които прилага информацията съгласно Приложение 1
към ОУ. По делото са представени изготвени към момента, в който съответното месечно
задължение е станало изискуемо, сметкофактури за доставена и разпределена топлоенергия.
Не е оспорена датата на тяхното съставяне. Следва да се спомене, че дори и да не бяха
изпратени те, не отпада задължението за плащане. Получаването и удостоверяването му
имат значение само по отношение на срока за възражение (чл. 150, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 49,
ал. 1 от ОУ). Съгласно чл. 52, ал. 2 от ОУ възраженията на купувача по размера на
начислените суми не го освобождават от заплащането им. В случай, че те са основателни,
начислените суми се преизчисляват, за което продавачът издава дебитно или кредитно
известие.
По отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира, че съгласно
уредбата в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представените общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на потребители, които се прилагат към сключения
договор, по който страна е ответникът- чл. 47, ал. 1 се установява, че купувачите, които
ползват топлинна енергия за битови нужди, са длъжни да заплащат в срок до 45 дни след
месеца на доставката, задълженията си – ежемесечни и изравнителни. Т.е. денят за
изпълнение задължението на ответника за ползвана топлинна енергия за отопление, за топла
вода, за дялово разпределение на сградна инсталация и такса за обслужване на
измервателните уреди, е определен, и с неплащане на главницата в горепосочения срок, той
е изпаднал в забава от 15- то число на последващия месец от този на консумацията.
Посредством направени изчисления и на основание чл. 162 от ГПК съдът установи, че
мораторната лихва в размер 6.18 лева е основателно претендирана.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски по делото,
които в заповедното производство са 75.00 лева, а в исковото- 377.30 лева за държавна
такса, банкова такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за възнаграждение на
особения представител на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. С. Й., ЕГН **********, адрес:
4
гр. Русе, ул. ... № 23, вх. 2, ет. 2, ап. 4, че дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ТЕЦ Изток, представлявано от
С.Ж.Ж.- изпълнителен директор и Б. С.- юрисконсулт сумата 812.69 лева за доставена и
разпределена топлинна енергия по 8 броя фактури за периода от 28.09.2022 год. до
20.01.2023 год. въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, лихва за забава в размер на 6.18 лева от падежа на всяка фактура до 21.03.2023
год. и законна лихва върху главницата от 22.03.2023 год. до изплащане на задължението,
което вземане е материализирано в заповед за изпълнение № 804/23.03.2023 год., издадена
по ч.гр.д. № 1588/2023 год. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Е. С. Й., ЕГН ********** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ТЕЦ Изток, представлявано от
С.Ж.Ж.- изпълнителен директор и Б. С.- юрисконсулт сумата 75.00 лева- разноски в
заповедното производство и 377.30 лева в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5