РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. А., 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20222110200070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ф. М. М., ЕГН **********, чрез адв. Б.Я., със съд.адрес:
***, против Наказателно постановление (НП) № 21-0237-000263/11.02.2022 г. на Началник
Група в ОДМВР-Бургас, РУ-А., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал. 3
ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца (на осн. чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП). Моли съдът да отмени атакуваното НП.
Основните оплаквания касаят следното: оспорва се компетентността на актосъставителя; не
било доказано, че жалбоподателят е управлявал процесния л.а. в случая при извършената
проверка; при съставяне на НП били допуснати СПН, т.к. фактическата обстановка в него се
различавала от тази, описана в АУАН; не била спазена процедурата по Наредба
№1/19.07.2017г . Претендира разноски.
Административно-наказващият орган (АНО) редовно призован, не се явява, не
изпраща представител. Не изразява становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства от факт.страна се установява следното:
На 21.12.21 г. около 16,55 ч. в гр.А., на ул.“***“ до заведение за бързо хранене “***“,
с посока на движение от ул.“***“ към ул.“***“ жалбоподателят управлявал л.а. ***, рег. №
***. Водачът отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
на концентрация на алкохол в издишания въздух. Бил му издаден талон за медицинско
изследване (ТМИ) (л. 9 от делото), връчен на водача, но същият отказал изследване с
док.анализатор и отказал вземане на кръв за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му пред мед.лице във ФСМП-А..
1
Фактическата обстановка се установява по несъмнен начин от събраните писмени и гласни
доказателства. Като свидетели са разпитани служителите при РУ-МВР-А.- Ал.В., Д.Т. и
М.М.. Техните показания са последователни, непротиворечиви и се допълват помежду си,
като съдът изцяло ги приема като достоверни, вкл. относно нежеланието на жалбоподателя
да бъде тестван с техн. средство и неизпълнение от същия на дадените предписания от
контролните органи за мед.изследване. Бил съставен АУАН, като е видно, че нарушителят
не е направил възражения в законоустановения срок. Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното НП, в което по идентичен начин са отразени установените обстоятелства
относно мястото на нарушението, нарушителя, вида на автомобила, както и извършеното
нарушение по ЗДвП, вкл. правното му основание.
При тази фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок и съдържа необходимите
реквизити, поради което е допустима. Административнонаказателното производство е било
образувано в срока по чл. 34, ал.1 ЗАНН. АУАН е издаден от компетентен орган /л.14-15 от
делото/ при спазване на чл. 42 ЗАНН. НП е било издадено в срока по чл.34,ал.3 ЗАНН – от
компетентен орган /л.14-15 от делото/, съдържащо реквизитите по чл. 57 ЗАНН.
Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП не урежда отделни състави на адм.нарушения, а едно
по вид нарушение, изразяващо се в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, който отказ може да се отнася до
различните способи/начини за установяване на тази концентрация. За да е налице отказ по
см. на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за който водача да бъде санкциониран, следва да не е бил
успешно приложен който и да било от алтернативните способи за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на същия. С отказа на нарушителя да му бъде
извършена проверка с техн.средство за установяване употребата на алкохол, съчетан с отказ
и неизпълнение предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване, е
осъществен състава на нарушението. Съществени процесуални нарушения, които да водят
до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, не се констатират в случая. Видно от
АУАН описанието на нарушението е ясно формулирано, като същото е описано по
идентичен начин и в последващото НП. В случая по несъмнен начин се установи, че
водачът е отказал да му бъде извършена проба с техн.средство. След този отказ
последващото предписание за проверка може да бъде или чрез док.анализатор или чрез
мед.изследване. В случая на жалбоподателя е бил издаден талон за мед.изследване (ТМИ),
подписан от провереното лице. По несъмнен начин се установява от събраните
доказателства, че преди да пристъпят към проверката за алкохол на водача органите на РУ са
идентифицирали лицето, както и че същото е управлявало описания в АУАН процесен л.а.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. Предоставянето на кр.проба за
хим.изследване представлява доброволен акт и не се извършва принудително, като
жалбоподателят не оспорва самия отказ да даде кръвна проба като факт. Съдът приема, че в
случая не е препятствана възможността на нарушителя да даде кр.проба, т.е. осигурено е
2
присъствието на лицето в мед.заведение посочено в ТМИ, респ.възможността му да
упражни своето право (според показанията на свид.В. жалбоподателят е бил съпроводен до
мед.заведение за даване на кр.проба за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
му във ФСМП-А., но лицето е отказало). Отказът е изрично отразен и от компетентно
мед.лице, като са посочени също датата и часа на отказа (21.12.21г., 17.50ч. - л.10 от делото,
т.е. в диапазона по ТМИ), като в случая е съставен и нарочен протокол по образец за отказа,
подписан и от жалбоподателя. В случая на лицето е дадена възможност от полиц.служители
да бъде тествано за наличие на алкохол чрез док. анализатор, като в ТМИ изрично е
отразено, че лицето е уведомено за тази възможност, наред с възможността да даде кр.проба
пред ФСМП-А., т.е. не е нарушено правото му на защита. Нарушителят е подписал ТМИ,
бил е запознат със съдържанието му, респ. налице е информираност у него по отношение на
мед. заведение, в което да се яви, за да даде кр. проба и времевия период за това, което
предписание за мед.изследване несъмнено се установи, че лицето не е изпълнило. Съдът
намира, че в случая са спазени и изискванията на Наредба №1/19.07.2017г., т.к. не се
констатират нарушения на установената процедура, обуславящо извод за правилност и
законосъобразност на процесното НП, поради което същото следва да се потвърди.
Наложените адм.наказания са определени от АНО в размерите съгласно ЗДвП, като няма
законова възможност за тяхното изменение.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН А.кият районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0237-000263/11.02.2022 г. на
Началник Група в ОДМВР-Бургас, РУ-А., с което на жалбоподателя Ф. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. А., ул.***, за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца (на осн. чл.
174, ал. 3, пр.1 ЗДвП).
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
3