РЕШЕНИЕ
18.11.2019 г., гр. София
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV Г
въззивен състав, в закрито заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Таня Орешарова
Членове: Десислава Попколева
Ива Нешева
като разгледа докладваното от съдия Попколева частно
гражданско дело № 13063/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба
вх. № 51640/16.09.2019 г. по описа на ЧСИ М.на длъжника Г. ф.срещу постановление
от 04.09.2019 г. по изп. дело № 20198600401642 на ЧСИ М.с рег. № 860, с което е
оставено без разглеждане възражение с вх. № 49644/04.09.2019 г. срещу размера
на авансовите такси поради това, че възражението е просрочено.
В жалбата се
поддържа, че в ГПК няма изрична разпоредба, която да урежда сроковете за подаване
на възражение срещу прекомерност на начислените авансови такси в изпълнителното
производство, поради което се приема, че същият е двуседмичния срок за доброволно
изпълнение, тъй като длъжникът за първи път от поканата за доброволно
изпълнение (ПДИ) разбира за размера им. В случая поканата е получена на
23.08.2019 г. и възражението е депозирано в срока по чл.428, ал.1 ГПК. Сочи се,
че при преценката си съдебният изпълнител не е отчел разликата между жалба срещу
постановление за разноски и възражение за тяхната прекомерност. Твърди се, че
длъжникът не е подавал жалба чрез ЧСИ до СГС, а е направил възражение пред
съдебния изпълнител с цел последният да преразгледа начислените разноски. Поддържа,
че актът, постановен по възражението подлежи на обжалване в срока по чл.436,
ал.1 ГПК
Въз основа на
изложеното се иска отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на възражението
на съдебния изпълнител за произнасяне по същество относно прекомерността на
авансовите такси в изпълнителното производство. Претендират се разноски за
настоящото производство.
Взискателят адв. п.к.счита
жалбата за недопустима, тъй като е подадена срещу действие, което не подлежи на
обжалване. Поддържа, че срокът за оспорване на разноските по изпълнението е
изрично посочен в разпоредбата на чл.436, ал.1 ГПК. Претендира разноски за
настоящото производство.
Съдебният изпълнител
по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК излага аргументи за недопустимост на жалбата, тъй
като отказът да бъде разгледано възражението не попадал в обхвата на изброените
в чл. 435, ал. 2 ГПК действия. При условията на евентуалност, счита жалбата за
неоснователна, тъй като за оспорване на актовете на съдебния изпълнител е
предвиден едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. Поддържа, че не по всяко
изпълнително дело се изготвя и изпраща ПДИ, поради което аналогията с
двуседмичния срок за доброволно изпълнение, е неоснователна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и взе предвид възраженията на взискателя и данните по делото,
намира следното:
Частната жалба е подадена в едноседмичния
срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Изпълнително дело № 20198600401642 по описа на
ЧСИ М.с рег. № 860 е образувано по
молба от 22.08.2019 г. на адв. П.К., чрез своя процесуален представител адв. Б.за
събиране на сумата от 4 186,80 лв. по изпълнителен лист, издаден на
16.07.2019 г. от СГС, І-17 състав по гр.д. № 16987/2015 г. С молбата е поискано
и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. С
разпореждане от 22.08.2019 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело
и е приел като разноски предявения адвокатски хонорар в размер на 461,54 лв. и
авансовите такси по ТТРЗЧСИ в размер на 66,00 лв., като приетите разноски са
посочени и в поканата за доброволно изпълнение до длъжника, която е връчена на длъжника
на 23.08.2019 г. В поканата е посочено задължение от 4 186, 80 лв. –
неолихвяема сума, 114 лв. – разноски по изп.дело, такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ
с вкл.ДДС в размер на 470,24 лв. и 461,54 лв. – адвокатско възнаграждение за
изпълнителното производство. На 04.09.2019 г. длъжникът е подал възражение с
вх. № 49643 до съдебния изпълнител, с което е поискал разноските по изпълнителното
дело в размер на 114,00 лв. то да бъдат намалени до 48 лв. съобразно
действително извършените действия, а именно : по т.1 и т.5 от ТТРЗЧСИ. С разпореждане
от същата дата възражението е оставено без разглеждане от ЧСИ, тъй като е
подадено след изтичане на срока. На 11.09.2019 г. срещу разпореждането от
04.09.2019 г. е подадена частна жалба от длъжника до СГС.
Въпросът за разноските може да бъде поставен във всяко
производство, като в конкретния случай те се изразяват в обема на дължимите такси.
В изпълнителното производство длъжникът разбира за първи път за размера им с
поканата за доброволно изпълнение, която на основание чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ следва
да бъде придружена със сметка за дължимите такси. Едва от този момент за
длъжника възниква възможността да обжалва постановлението за разноски. Използвания
в чл.435, ал.2 ГПК израз „постановление за разноски“, следва да се тълкува не в
буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се
произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.Това важи и
за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си
част съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда
на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да
изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
Преобразуващо право на длъжника да оспори произнасянето по разноските, може да
бъде упражнено по два начина – или чрез директно искане към съдебния изпълнител,
който има правомощието да измени постановлението си за приемане на разноските,
или да бъде адресирана жалба до компетентния окръжен съд за отмяна на
постановлението. Независимо коя от двете алтернативи ще бъде избрана от
длъжника, искането/жалбата следва да бъде отправено в законово определения
едноседмичен срок /арг. от чл.436, ал.1 ГПК/, спазването на който е условие за
допустимост. Началото на този срок започва да тече от момента на първото
съобщаване на длъжника за приемане събирането на разноски – в началото на
изпълнителното производство това безспорно е моментът, в който е получена
поканата за доброволни изпълнение. За упражняване на правото в срок се следи
служебно и едва тогава се преминава към разглеждане на искането по неговата
основателност. В случая ПДИ е връчена на 23.08.2019 г., а възражението е
подадено на 04.09.2019 г., т.е. извън срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което
правилно е оставено без разглеждане от съдебния изпълнител, поради което
постановлението му от 04.09.2019 г. се явява законосъобразно, което обуславя
неоснователност на частната жалба.
Въпреки неоснователността на
жалбата, депозирана от длъжника, на взискателя не следва да се присъждат
разноски за настоящото производство с оглед характера на последното – относно
дължимостта и размера на разноските, поради което не се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл.81 ГПК не намира приложение.
В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 489 от
17.10.2017 г. по ч. гр.д. № 3926/2017 г. и определение № 933 от 17.09.2018 г.
по ч. гр.д. № 2845/2018 г. и двете на IV г.о. на ВКС.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба с вх. № 51640/16.09.2019 г. на Г. ф.срещу разпореждане от 04.09.2019 г. по
изп. дело № 20198600401642 на ЧСИ М.с рег. № 860 с район на действие СГС, с което е оставено без разглеждане възражение
с вх. № 49643/04.09.2019 г. на длъжника Г. фонд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.