№ 419
гр. Перник, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от И. Юл. Колев Гражданско дело №
20221720105312 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба „Профи кредит България” ЕООД
срещу М. А. В., ЕГН ********** и И. Л. В., ЕГН **********, ****** за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца
солидарно сумите в размер на – 2407,35 лева - представляващи главница по договор за
потребителски кредит **********/12.12.2018 г. (Договора) ведно със законна лихва за
забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на задължението;
1431,01 лева представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2021 г. до
05.04.2022 г. 227,42 лева лихва за забава в периода от 06.03.2019 г. (датата на забава)
до 05.04.2022 г. (предсрочна изискуемост), 157,34 лева законна лихва в периода от
05.04.2022 г. до 28.07.2022 г. и осъждане на ответниците да заплатят сума в размер на
1263,11 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за които
суми (главница, възнаградителна лихва и такава за забава) била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4319/2022 г. по описа на Районен
съд Перник, а в частта за задължението за допълнителни услуги, заявлението е
отхвърлено.
Конкретно сочи, че размерът на предоставения с Договора кредит бил 4000,00
лева със срок от 36 месеца, като уговорения ГЛП е 41,17%, ГПР 49,89 %, а общото
задължение е в размер на 7026,48 лева. Пояснява, че е налице и друг договор,
съдържащ допълнителни услуги на стойност 2337,84 лева, като общото задължение
възлиза на 9364,32 лева. Твърди, че сключването на споразумение за пакет от
допълнителни услуги е опционално и ответникът се е съгласил с условията по него.
Подчертава, че избраните услуги са в интерес на ответника и сумата по това
споразумение не е цената за тях, а възнаграждение за възможността те да бъдат
ползвани. Сочи, че ответниците няколкократно са ползвали услуга промяна дата на
погасителна вноска и промяна на погасителен план.
Твърди, че със сумата по Договора е рефинансирано друго задължение на М. А.
1
В. в размер на 1655,47 лева, а остатъкът в размер на 2344,53 лева е преведен по
банкова сметка на М. А. В. на 11.12.2018 г.
Пояснява претенцията си като сочи, че претенцията в размер на 157,34 лева
законна лихва в периода от 05.04.2022 г. до 28.07.2022 г. се формира от сбора на
сумите – 74,25 лева (начислена върху остатъчна главница в размер на 2407,35 лева),
44,13 лева (начислена върху възнаградителната лихва в размер на 1431,01 лева) и 38,96
лева (начислена върху възнаграждението за пакет допълнителни услуги в размер на
1264,18 лева)
Ищецът признава, че са постъпили частични плащания в общ размер на 4544,17
лева, с която сума е погасено част от задължението по Договора.
С оглед моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
Ответниците са депозирали отговор в срок. Оспорват предявените искове по
основание и размер. Намират, че Договорът е недействителен, поради което дължат
единствено чистата стойност по него. Конкретно сочат, че са налице пороци при
посочване на ГПР, тъй като не е посочена методиката и алгоритъма за неговото
формиране. Намират, че задължението за заплащане на допълнителен пакет услуги
също е недължимо първо предвид акцесорния му характер и второ, предвид неговата
прекомерност. Същото противоречи и на чл. 10, ал. 2 и чл. 10а ЗПК.
С оглед на изложеното молят съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът и ответникът не се представляват, като ищецът
изразява писмено становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се
установява, че между ответниците и ищеца е сключен Договора, съгласно който е
предоставен кредит в размер на 4000,00 лева (1655,47 лева рефинансиране на
предходно задължение и 2344,53 лева отпусната сума). Установява се още, че страните
са постигнали съгласие фиксираният годишен лихвен процент да е в размер на 41,17%,
а ГПР – 49,89%. Постигнато е съгласие кредита да бъде издължен за срок от 36 месеца
на анюитетни вноски съгласно погасителен план, като размера на задължението
възлиза на общ размер от 7026,48 лева (главница и лихва). Съгласно чл. 5 от Общите
условия кум Договора, ГПР включва допускания, че Договорът е валиден за срока, за
който е сключен, всяка страна ще изпълнява точно задълженията си. Посочено е, че
общото задължение по кредита е сума в размер на 9364,32 лева, което включва
главница, възнаградителна лихва и 2337,84 лева – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
От приетото по делото, оспорено от ищеца в частта за отнасяне на платени суми
към задължения, различни от тези, които ищецът е погасявал в счетоводните си записи
(сторено по указания на съда) заключение на допуснатата ССчЕ се установява, че
ответникът е усвоил сумата по Договора в размер на 2344,53 лева чрез банков превод и
рефинансиране на предходно задължение по договор **********, сключен с ответника
М. В.. Вещото лице е установило (признатото и от ищеца), че ответникът е заплатил на
ищеца сума в размер на 4544,17 лева, която е отнесена за частично погасяване на
задължения за главница, договорна лихва, задължение по закупен пакет за
допълнителни услуги, такси (за извънсъдебно събиране на кредита съгласно
посоченото от ищеца) и лихва за забава.
Посочено е също, че последната вноска е направена на 29.09.2021 г., а
2
предсрочна изискуемост е осчетоводена на 05.04.2022 г. при краен падеж на Договора
– 05.01.2022 г.
При тези данни и въпросите, поставени от съда вещото лице е изчислило (след
приспадане на вече платеното), че непогасено е задължение в размер на 2019,73 лева –
главница по Договора, 462,58 лева договорна лихва за периода от 05.05.2021 г. до
05.04.2022 г. – (макар да е претендирана възнаградителна лихва за период по – дълъг с
три месеца от крайната падежна дата, вещото лице в изчисленията си е посочило, че
общата претенция е в размер на 3026,48 лева – какъвто е и размерът за срока на
договора – до 05.01.2022 г.), 143,55 лева – обезщетение за забава върху всяка една
погасителна вноска за главница от деня следващ падежа до 05.04.2022 г., 63,40 лева -
обезщетението за забава върху цялата непогасена главница и възнаградителна лихва по
договора от 06.04.2022 г. – след датата на предсрочната изискуемост до 28.07.2022 г. –
датата на заявлението за издаване заповед за изпълнение. Вещото лице е изчислило
също, че по зададените в Договора параметри – отпусната сума, брой погасителни
вноски и техния размер, уговорения ГЛП и ГПР обективно съответстват.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и осъдителен с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД по сключен договор за потребителски кредит.
С оглед на конкретните изявления в исковата молба, възраженията на ответника
и служебното задължение на съда, предмета на доказване в настоящото производство е
сведен до установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите,
посочени в исковата молба.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) валидно облигационно правоотношение по договор за кредит с ответника,
както и такова за предоставяне на допълнителни услуги, предаването на заемната сума
на ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните
вноски и изтичането на срока на договора; 2). наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с лихва и начисляване на
допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на вземанията; 5).
че е изпълнил задълженията си по договора.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по
отношение на задължението за връщане на сума в общ размер на 4000,00 лева. Това е
така, защото съгласно Договора именно това е размерът на отпуснатия кредит, като без
3
значение е, че с част него е погасено друго задължение. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От събраните
по делото доказателства се установи, че императивно определеното съдържание на
договора е налице, поради което за ответника е възникнало задължението да
възстанови заетата сума при условията на Договора.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
По правилото на чл. 240, ал. 2 ЗЗД заемателят дължи лихва само ако това е
уговорено писмено. Това условие на закона е изпълнено. От представените по делото
Договор се установява, че страните са уговорили конкретния размер на
възнаградителната лихва в писмена форма, както и годишния процент на разходите (с
подробно изброени допускания), пояснен чрез представителен пример съобразно чл. 5,
ал. 10, т. 6 ЗПК и задължителен реквизит съгласно чл. 10, ал. 1 , т. 10 ЗПК. При тази
обективни данни и приложимото право, настоящият състав приема, че претенцията за
присъждане на възнаградителна лихва е валидна.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение, заявителят може да предяви иск за вземането, поради което този иск е
процесуално допустим. Ищецът е претендирал осъждане на ответника за сума в размер
на 1263,11 лева – непогасена част от възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, което е било в размер на 2337,84 лева.
От представеното по делото Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги се установява, че длъжникът може да се възползва от една или
всички посочени услуги: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.
Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за
смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Това Споразумение , представлява самостоятелна сделка с правна
същност, аналогична с "договор за услуга". Сключената сделка обаче се явява
нищожна поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Това е така,
доколкото хипотезата може да се приравни на договор, при който насрещната
престация е до такава степен нееквивалентна на заплатеното, че практически може да
се счете, че престация липсва. За да възприеме това становище, съдът се съобрази с
правната доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в
съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите -
Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС,
решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС,
Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК.
В настоящия случай съдът намира, че се касае именно за такава драстично
изразена липса на еквивалентност, тъй като стойността на сделката за допълнителни
услуги е 59% от стойността на отпуснатия кредит, с който е обвързана, а
същевременно 4 от услугите, срещу които се заплаща цена, са поставени в зависимост
от допълнителни предпоставки, т.е. са услуги под условие, които по никакъв начин не
оправдава заплащането на определената цена.
Дори да се счете, че дължимостта на възнаграждението за пакета от
4
допълнителни услуги е обусловена от предоставянето на клиента на дължима услуга в
по-кратки срокове и от предоставянето на бъдещи възможности за същия, следва да се
отчете, че се касае за договор, при който има икономически по-слаба страна и
заплащането не на „цена на услуга“, а на „възможността длъжника да поиска промяна
на договора“, както поддържа страната. Предвид характера на тези възможности, част
от които са отлагане на определен брой погасителни вноски и възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски или смяна на дата на падеж, не
могат и няма как да оправдаят завишаване за дължимата сума по договора.
С оглед на изложеното съдът счита, че уговорките за заплащане на „пакет за
допълнителни услуги“ са нищожни и тъй като нищожните уговорки не произвеждат
никакво действие, поради което такива задължения не са възникнали за длъжника.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Този иск е акцесорен по характера си спрямо главния, но същият подлежи на
самостоятелно доказване. Претендираните за заплащане суми на основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД е конкретния случай е срочно и длъжникът изпада в забава (ССЕ е изчислено, че
ответникът платил последно на 29.09.2021 г.) по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД без да е
необходима покана. Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това
обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата.
Само за пълнота следва да се посочи, че твърдението за настъпила предсрочна
изискуемост е ирелевантно и не е изследвано от съда, доколкото самия ищец твърди, че
я е съобщил три месеца след края на договора.
При така установената фактическа обстановка и правни изводи, съдът приема, че
задължението на ответника по Договора се формира от главница, възнаградителна
лихва и обезщетение за забава (в размер на законна лихва), като по относно размера им
съдът кредитира ССЕ - общо 2689,26 лева (2019,73+462,58+143,55+63,40) след
приспадане на платената сума в общ размер на 4544,17 лева. Задължението за
възнаградителна лихва следва да се присъди до 05.01.2022 г. – крайната падежна дата и
в установения от вещото лице размер без отхвърлителна част за срока, тъй като макар и
в заявен по – продължителен срок, такава не е начислявана след 05.01.2022 г.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски в размер на 134,73 лева за ДТ, 300,00 лева депозит вещо лице, като е
претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 300.00
лева, което обаче на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът намира, че следва да бъде
уважено в размер от 150,00 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този
изход от спора, а ищецът се дължат разноски в размер на 286,62 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски и
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, на ищеца се
дължат 78,30 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответниците са доказали и претендират разноски в общ размер на 800,00 лева,
като при този изход от спора се дължат по 203,93 лева на всеки един от тях.
В светлината на гореизложеното съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В
съществува изискуемо вземане солидарно срещу М. А. В., ЕГН ********** и И. Л. В.,
ЕГН **********, ****** в размер на 2019,73 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит **********/12.12.2018 г. ведно със законна лихва за
забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение (28.07.2022 г.) до окончателното изплащане на
задължението като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от
2407,35 лева; на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК 462,58 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2021 г. до 05.01.2022 г. като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 1431,01 лева; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 143,55 лева обезщетение за забава в
периода от 06.03.2019 г. до 05.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до
пълния предявен размер от 227,42 лева, сума в размер на 63,40 лева обезщетение за
забава в периода от 06.04.2022 г. до 28.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата до пълния предявен размер от 157,34 лева, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4319/2022 г. по описа на Районен
съд Перник.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 79. ал. 1 ЗЗД за осъждане на
М. А. В. и И. Л. В. солидарно да заплатят на „Профи Кредит България“ ЕООД сума
в размер на 1263,11 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, за които суми е отказано да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4319/2022 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. А. В. и И. Л. В. да заплатят на
„Профи Кредит България“ ЕООД сумите в размер на 286,62 лева – разноски в
исковото производство и 78,30 лева – разноски в заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД
да заплати на М. А. В. сума в размер на 203,93 лева - разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД
да заплати на И. Л. В. сума в размер на 203,93 лева - разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник, а в прекратителната част в едноседмичен пред
същия съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6