№ 78
гр. Благоевград, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500907 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.
№1999/31.08.2021г. от „ЕОС Матрикс “ ЕООД, ЕИК
********************, с адрес : гр.София, кв.“Малинова долина“ ,
ул.“адрес“ №6, чрез юрисконсулт Й.К., срещу Решение
№30/27.07.2021г. постановено по гр.д.№878/2020г. по описа на РС –
Разлог. Сочи се в нея, че изводите на съда за настъпилите последици
на погасителната давност за процесното вземане са направилни.
Страната е повторила доводите си от отговора на ИМ за това, че
давността е прекъсвана многократно в процесното изпълнително
производство по отношение на солидарния длъжник Т., поради което
не е изтекъл срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, който да е довел до
прекратяване на същото по силата на закона. Ето защо е отправено
искане към въззивната инстанция за отмяна на решението и
постановяване на ново по същество, с което искът с правно основание
чл. 439, ал.2 от ГПК да бъде отхвърлен.
1
Депозиран е отговора на въззивната жалба от Е.Т., чрез
процесуалния й представител адвокат С.А., съдържащ доводи в
подкрепа на мотивите на първоинстанционния съд и искане за
постановяване на въззивен акт, с който да бъде потвърдено
обжалваното решение.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда
на чл. 266 от ГПК.
След анализ на доказателствата събрани от първоинстанционния
съд, въззивният състав прие за установени следните факти :
Не е спорно в делото, че на 18.01.2008 г. е сключен договор за
банков кредит, между кредитора „ОББ“ ЕАД, кредитополучателят
А.Г.Т. и солидарния длъжник ЕЛ. К. Т..
По подадено от банката заявление за издаване на заповед по чл.
417 ГПК е образувано ч.гр.дело № 618/2010 г. по описа на РС - Разлог.
Последният е издал на 03.05.2010г. заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист срещу кредитополучателя и солидарния длъжник, за солидарното
им осъждане да заплатят на банката следните суми: 18 002лв. -
главница; 1 513.51лв.- договорна лихва за периода 25.05.2009 г. -
29.04.2010 г.; 59.07 лв. - наказателна лихва за периода 25.05.2009 г. -
29.04.2010 г., ведно със законната лихва от 29.04.2010 г. до
окончателното изплащане на задължението и 391.49 лв. - разноски за
държавна такса.
Не е спорно в производството и обстоятелството, че ищцата, в
качеството й на солидарен длъжник, не е подала възражение срещу
заповедта за незабавно изпълнение и по отношение на нея тя е влязла
в сила.
На 27.05.2010 г. е образувано изп. дело № 118/2010 г. по описа на
ЧСИ В.Т. с рег. № 795 и район на действие БлОС за събиране на
вземанията по издадения на 03.05.2010 г. изпълнителен лист по
ч.гр.дело № 618/2010 г. на РС – Разлог. Страни в него са взискателя
2
„ОББ“ АД и длъжниците А.Т. - кредитополучателя и Е.Т. - солидарен
длъжник. Последната е получила ПДИ на 22.07.2010 г. и на същата
дата ЧСИ В.Т. е наложила запор на трудовото възнаграждение на
ищцата.
В резултат на същия е започнало погасяван на задълженята от
Е.Т., като първите три суми са внесени на 23.09.2010г. и след тях до
15.07.2015г. са внесени още 14 вноски в различни размери на
основание запор на ТВ.
Успоредно с това, на 13.12.2014 г. била наложена възбрана върху
½ идеална част от недвижим имот – УПИ – IV, пл. № 832 в кв. 62 по
плана на гр. Разлог, който е собственост на Т..
На 24.02.2015 г. взискателят е поискал с писмена молба да се
наложи нов запор върху банковите сметки на ищцата, което е
направено от ЧСИ Т.. Видно е от материалите в изп.д. №118/2010г., че
ЧСИ е извършвала преводи на взискателя за погасяване на
задълженията от длъжника Т. със суми преведени от наредителя
„Техноууд“ ЕАД – работодател на същата. Първият превод е от
24.04.2015г., а последните два от 15.07.2015г., след което на
08.09.2015г. трудовият й договор е бил прекратен.
След това, на 05.10.2017 г. е депозирана молба от взискателя за
опис на движимото й имущество, а на 14.12.2017 г. ЧСИ В.Т. е е
изпратила запорни съобщения за запориране на банкови сметки и е
насрочила опис на движимо имущество на ищцата за 22.02.2018 г.
Видно е от доказателствата, че други изпълнителни действия по
отношение на солидарния длъжник Е.Т. не са извършвани по
изпълнителното дело.
На 23.08.2019 г. по делото е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с която уведомява ЧСИ, че на 31.01.2018 г. е сключил договор
за цесия с банката-кредитор, по силата на който, банката му е
цедирала вземането си към длъжниците по изпълнителното дело. Ето
защо е поискало на основание чл. 429 ГПК да бъде конституирано
3
като взискател по делото въз основа на сключения договор за цесия от
31.01.2018 г. С разпореждане изх. № 14967 от 18.06.2020 г. ЧСИ Т. е
конституирала като взискател „ЕОС Матрикс“ЕООД, в качеството му
на цесионер по договор за цесия от 31.01.2018 г.
Въз основа на изложеното, решаващият състав направи следните
правни изводи :
Благоевградският окръжен съд, с оглед правомощията по чл. 269
от ГПК, след служебна проверка на обжалваното решение, намира
същото за валидно и допустимо – разгледани са предявените с
редовна искова молба искове, които се основават на факти, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение (чл. 439, ал.2 от ГПК),
а с оглед доводите във въззивната жалба счита същото за неправилно.
По доводите в жалбата и в приложение на императивните
материалноправни норми за погасителната давност, приложими към
спора, намира следното:
На 16.09.2020г. са предявени отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 439 от ГПК от ищцата Е.Т. против „ЕОС
Матрикс“ ЕООД за признаване за установено, че тя не дължи суми за
главница, договорна лихва, наказателна лихва, законна лихва върху
главницата и разноски за заповедно производство, за които е
образувано изп.д. №118/2010г. по описа на ЧСИ Т., тъй като
задълженията са погасени по давност.
На първо място следва да се отбележи, че настоящият състав
счита, че сроковете касаещи давността текат самостоятелно за всеки
един от длъжниците, въпреки че всяко изпълнително действие по
събиране на дълга от солидарен длъжник се отразява на погасяването
му. Идентичен извод е направен във връзка с перемпцията в решение
по чл. 290 от ГПК № 83 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 1667/2017 г., ГК,
ІV ГО на ВКС, които е приложим и за давността, макар че тя е
различен правен институт, но последиците й както и при перемпцията
са свързани с изтичането на определен период от време. По изрична
4
норма на закона давността е обхваната от т. н. относително действие
на солидарността – чл. 125 от ЗЗД и изричната норма на чл. 148 от
ЗЗД.
Ето защо в казуса следва да се преценяват обстоятелствата,
относими към това дали е текла погасителна давност и прекъсвана ли
е тя, за задълженията на Е.Т. и с оглед предприетите по отношение на
нея действия за принудително изпълнение.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата обосновава
погасяването на вземанията на ответника срещу нея с настъпване на
правните последици на перемпцията, т.е. с прекратяване по силата на
закона на изпълнителния процес, поради неискане за период от две
години от взискателя, да се извършат изпълнителни действия. Този
довод е несъстоятелен, тъй като перемпцията е без правно значение за
давността. Перемпцията е процесуалноправен институт, а давността е
институт на материалното право. Перемпцията води до прекратяване
на изпълнителното производство по отношение на неудовлетворено
вземане, а погасителната давност касае съществуването на това
вземане. Поради това в изпълнителния процес могат да се приложат
последиците на перемпцията, но в него длъжникът не може да се
позовава на изтекла погасителна давност.
Ето защо в настоящия казус следва се прецени дали е изтекъл
период от 5 години, запълващ условието за изтекла погасителна
давност за вземания установени със съдебен акт, през който период не
са предприемани действия по принудително изпълнение. Както вече
беше посочено, заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК, въз основа на която е издаден приложения в изп.д.
№118/2010г. изпълнителен лист от 03.05.2010г., дефиниращ
задълженията на Т., не е оспорвана от нея чрез възражение по чл. 414
от ГПК, поради което е стабилен съдебен акт.
От издаването й, респ. от издаването на ИЛ, до образуването на
изпълнителното дело на 27.05.2010г. не е изтекъл 5 годишен срок.
5
Заедно с това, от първото предприето действие за принудително
изпълнение по отношение на Е.Т., изразяващо се в налагане на запор
на трудовото й възнаграждение с изпращане на запорно съобщение до
работодателя от 22.07.2010г. до налагането на възбрана върху неин
недвижим имот на 13.12.2014г. също не е изтекъл петгодишен период.
Не следва да се забравя, че между последните две дати Т. е погасявала
задълженията чрез удръжки от трудовото й възнаграждение, с което
се е реализирало принудително изпълнение.
На 13.12.2014г. давността е била прекъснато на основание чл.
116, б.“в“ от ЗЗД и от тази дата е започнала да тече нова давност,
съгласно чл. 117, ал.1 от ЗЗД.
Последвало е прекъсване на погасителната давност, поради
налагането на запор върху банкови сметки на ищцата със запорни
съобщения от 14.12.2017г. Очевидно е, че между датите 13.12.2014г.
и 14.12.2017г. отново не е бил изтекъл петгодишен давностен срок. От
последното посочено прекъсване на давността – 14.12.2017г. до
предявяване на настоящите искове на 16.09.2020г. отново не изминал
период от 5 години.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да
посочи, че в актуалната си практика касационната инстанция приема,
че валидно изпълнително действие е налице винаги когато е
извършено от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение
по смисъла на чл. 426, ал.2 от ГПК и служебното задължение на
съдебния изпълнител да обезсили предприетите изпълнителни
действия, като законни последици на перемпцията, не се отнасят към
основанието по чл. 116, б.“в“ от ЗЗД. Горното е изложено в Решение
№3 от 04.02.2022г. по гр.д. №1722 по описа за 2021г. на ВКС, IV г.о. ,
като е възприето и това, че добавянето на допълнителни условия към
основанието по чл. 116, б.“в“ от ЗЗД за прекъсване на погасителната
давност, които не произтичат от фактическия състав на разпоредбата,
неоправдано ограничава приложното й поле, което означава, че
6
перемпцията е без правно значение за погасителната давност, макар че
едни и същи факти могат да имат значение и за двата института.
По изложените съображения обжалваният първоинстанционен
акт следва да бъде отменен изцяло и да бъде постановен нов по
същество, с който да бъдат отхвърлени исковете и да бъде осъдена
ищцата Е.Т. да заплати разноски на ответника за производството пред
РРС в размер на 300 лв. и за това пред БлОС в размер на 699, 32лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №30/27.07.2021г., постановено по
гр.д.№878/2020г. по описа на РС – Разлог и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на ЕЛ. К. Т., ЕГН **********, от гр.
Разлог, ул. „адрес“ № 17А срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
********************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к.„ Малинова Долина“ №25, ул. „адрес, № 6, сграда
„Матрикс Тауър“, представлявано от Р.И.М. - Т. за признаване за
установено между страните, че ищцата не дължи следните суми по
изпълнителен лист от 03.05.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 618/2010 г. по
описа на Районен съд - Разлог, въз основа на който изпълнителен лист
е образувано изпълнително дело № 20107950400118 по описа на ЧСИ
В.Т. сс рег. № 795 в КЧСИ с район на действие ОС – Благоевград, а
именно: 18 002.00 лева , представляваща главница – неиздължени
суми по Договор за потребителски кредит от 18.01.2008 г., договорна
лихва в размер на 1 513.51 за периода от 25.05.2009 г. до 29.04.2010 г.
и наказателна лихва в размер на 59.07 лева за периода от 25.05.2009г.
до 29.04.2010г., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2010 год.
до изплащане на главницата, както и за сумата от 391.49 лева,
представляваща платена от кредитора държавна такса, като погасени
по давност.
7
ОСЪЖДА ЕЛ. К. Т., ЕГН **********, от гр. Разлог, ул. „адрес“
№ 17А да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
********************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к.„ Малинова Долина“ №25, ул. „адрес, № 6, сграда
„Матрикс Тауър“, представлявано от Р.И.М. - Т., сумата от 300лв.
разноски в първоинстанционното производство и такива за въззивното
производство в размер на 699, 32лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 –
месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8