РЕШЕНИЕ
№ 1826
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231110215541 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „**чрез управителя Д. С. Г. срещу електронен фиш серия Г
№ 0055991, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и на
основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ на юридическото лице е наложена
имуществена санкция в размер на 2000,00 лева.
В жалбата са наведени твърдения, че процесният автомобил е предоставен на **под
наем, по силата на договор, в който изрично било договорено задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” да бъде сключвана от наемателя. Към молбата се прилага
декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател редовно призовано, не се
представлява.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. В писмени
бележки, депозирани на 02.02.2024г. процесуалният представител на въззиваемата страна е
извел доводи за законосъобразност на атакувания електронен фиш и моли същият да бъде
потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, намира следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок, от процесуални
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Във връзка с допустимостта на жалбата съдът ще обърне внимание на следното:
Въпреки, че съдът е сезиран с молба на управителя на дружеството, адресирана до
СДВР, и към нея е приложена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, доколкото молбата е
изпратена до съда и в придружителното писмо на въззиваемата страна не е посочено,
атакуваният електронен фиш да е бил анулиран, настоящият състав счита, че следва да
приеме така депозирана молба за жалба срещу електронния фиш, която следва да бъде
разгледана по същество.
СРС, след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и
материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
На 03.07.2023г., в 11:51ч. в гр. София, по ул., „**с посока на движение от ул. „* към
Околовръстен път, с АТСС MD 1197 било установено, че МПС **, регистрирано в
Република България, което не е спряно от движение, било управлявано, без собственикът
„** да е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Поради това с електронен фиш серия Г № 0055991 на СДВР на дружеството – собственик
била наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1,
т. 1 КЗ, на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ.
Към визираната дата – 03.07.2023г. АТСС MD 1197, с което било заснето движението
на автомобила на процесното място и време, била преминала проверка за техническа
годност на 14.03.2023г. със срок на валидност една година.
Експлоатацията на АТСС в процесния ден, място и час, била извършена от екип на
ОПП-СДВР, в чийто състав бил младши автоконтрольор ** който бил преминал курс на
обучение с този тип АТСС, видно от сертификат от 26.08.2020г.
За експлоатацията на АТСС бил изготвен протокол, както и ежедневна форма за отчет,
които касаели измерването на скоростта на движение на автомобилите в района.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, а и се потвърждава по
категоричен начин от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства:
снимков материал относно мястото, времето на извършване на нарушението, включително
МПС и неговия регистрационен номер; протокол за експлоатация на техническо средство,
ежедневна форма на отчет; протокол за преминал технически преглед на техническо
средство; удостоверение за одобрение на типа уред за измерване; справка за собствеността
на автомобила.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционния акт
както с материалния, така и с процесуалния закон.
Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ предвижда, че когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
2
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение
по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок
от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6.
Изрично е посочено, че член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.
Доколкото чл. 647, ал. 3 от КЗ препраща към реда за издаване на електронни фишове,
регламентиран в Закона за движение по пътищата, съдът ще посочи, че в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП са въведени задължителни реквизити, които в случая са налице и обжалваният
електронен фиш отговаря на изискванията на закона – посочено е дата, място, време на
извършване на нарушението; описани са всички съставомерни признаци по чл. 638, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 КЗ. Изрично е посочен собственика на МПС – „Легиста-Консулт” ЕООД, на когото
е наложена и имуществената санкция.
При безспорно установените факти, че нарушението е констатирано със АТСС и в
отсъствието на контролен орган, административно – наказателната отговорност на
дружеството е била ангажирана чрез издаването на електронен фиш по реда на чл. 638, ал. 4
от КЗ.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на
стационарен режим, т. е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо, текстът по чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на
неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно – наказателното производство.
Административното нарушение е установено от система за видеоконтрол, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар –
камера – компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя. Към
делото са приложени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за
изследване на техническата годност на процесното АТСС, въз основа на които може да се
направи еднозначен извод за техническата изправност на устройството, с което е било
заснето нарушението.
Съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане
на всяко конкретно нарушение. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма
това качество.
3
Същевременно от справка за собственост на заснетия лек автомобил се доказва, че
същото е собственост на дружеството- жалбоподател, а от извършената служебна проверка в
сайта на „Гаранционен фонд” се установява, че към датата на нарушението за процесния
автомобил не е имало сключена валидна застраховка „ГО”.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на приобщените
писмени доказателства съдът намира, че безспорно е било извършено нарушение по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ.
Налице е управление на МПС - лек автомобил, собственост на търговец, който към
момента на деянието не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Извършено е противоправно бездействие от страна на собственика на заснетото МПС,
което подлежи на санкциониране.
От субективна страна отговорността на търговеца - юридическо лице е обективна и
безвиновна.
Приложената към жалбата декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП е ирелевантна, тъй като
приложението на посочената норма изрично е изключено в разпоредбата на чл. 647, ал. 3
КЗ. Още повече, че санкцията е наложена на собственика на МПС, а не на водача. С оглед на
това и възражението, че автомобилът е бил предоставен под наем на друго лице, и в
договора изрично било предвидено застраховката „ГО” да бъде сключвана от наемателя, е
без значение. Това е така, тъй като законът изрично сочи като задължено лице за сключване
на застраховка собственикът на автомобила.
Правната норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ изрично регламентира задължението на
всяко лице, притежаващо моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение, да сключи застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите", като при неизпълнение на това си задължение, същото
подлежи на наказание по реда на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. Както хипотезата на нарушението,
така и посочената санкция са били коректно приложени и съответстват в пълна степен на
деянието, описано във фактическата обстановка на обжалвания електронен фиш.
По отношение на самата санкция на търговеца - собственик, следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ. Правилно е определен и вида
на административното наказание – имуществена санкция, доколкото се касае за юридическо
лице. Размерът на санкцията от 2000,00 лева е фиксиран такъв и не подлежи на промяна.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени процесуални
нарушения в хода на административно – наказателното производство, които да обосноват
отмяната на акта на процесуално основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш е издаден в съответствие са
материалния закон и при спазване на процесуалните правила и се явява законосъобразен. С
оглед на това, следва да бъде потвърден.
4
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в очертаната
насока, като с оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита,
че юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а
именно 80 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г № 0055991, издаден от СДВР.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН „** със седалище и адрес
на управление: гр. София, жк. „**, ап. 1 да заплати на СДВР, ул. „Антим I” № 5 разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5