№.............
град Шумен, 12.10.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при секретаря В.Русева, като разгледа докладваното от административния съдия
АД № 174 по описа за 2022 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.197, ал.2 от ДОПК.
Образувано е въз основа на жалба от «Б.Ф.п. с
ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, офис 6, представлявано от
управителя И.И.И., против Решение№120/27.05.2022год. на Директора на ТД на
НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалба с вх.№16900-7 /23.05.2022год.
по описа на ТД на НАП-Варна на «Б.Ф.п. срещу Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх.№С220027-023-0001364/16.05.2022г.
, изд. от К.М.на длъжност публичен изпълнител в дирекция «Събиране» при ТД на
НАП-Варна,ИРМ «Шумен».
В жалбата се изразява несъгласие с
постановеното решение, с което е потвърдено обжалваното постановление. Излагат
се и съображения, че в обжалваното решение се посочват предполагаеми
задължения по започнало ревизионно
производство и липсва яснота кога и по какъв начин ще бъдат установени тези задължения. В този смисъл блокирането на
значителна сума за период по-дълъг от 30 дни, каквато е наложената
обезпечителна мярка води дружеството до фалит, тъй като имало да се разплаща с
контрагенти по сключени правоотношения с големи неустойки по тях.
Твърди
се, че издаденото постановление, а в последствие и решение са немотивирани. Изложените в тях мотиви са
бланкетни и не покриват изискването на чл. 196, ал.1 от ДОПК, което е
равнозначно на липсата на мотиви, съставляващо съществено процесуално нарушение
лишаващо съда от възможност да установи дали акта е постановен в съответствие с
целта на закона.
В
обжалваното постановление не са посочени конкретни или каквито и да било
обстоятелства, обосноваващи необходимост от налагане на обезпечение. Липсата на
мотиви, относно необходимостта за налагане на мярка върху активи на стойност
несъразмерен на обезпечителната нужда, съставлява нарушение на изискванията на
чл.195, ал. 2 от ДОПК, съставляващо особено съществено нарушение самостоятелно
основание за отмяна, като незаконосъобразно на обжалваното постановление.
Налагането
на запор върху банкова сметка ***, а в случая прекомерна гаранция за охрана
интересите на фиска. Обосновава се и довод, че ревизираното лице разполагало с
активи, надхвърлящи в пъти размера на предполагаемото публично задължение.
Липсвали и мотиви, обосноваващи обезпечителната нужда на приходната
администрация от гледна точка на това дали изпълнението на задължението е
невъзможно или трудно. Липсата на яснота
по въпроса как точно без налагането на обезпечителна мярка ще се затрудни
събирането на предполагаемите задължения към фиска, обуславя и извод за
неспазване изискванията на чл. 131, ал.
1 от ДОПК, което по смисъла на чл. 197, ал. 3 съставлява абсолютно основание за
отмяна на постановлението за обезпечителна мярка.С оглед изложените съображения
за липса на мотиви за наложената мярка, в случая не е доказана обезпечителна
нужда, а наложената мярка противоречи и на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и на преследваната от закона цел.
Въз
основа на подробно изложените по горе аргументи и съображения се отправя искане
за отмяна изцяло на обжалваното решение, респективно на потвърденото
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, като незаконосъобразни,
неправилни и немотивирани.
В съдебно заседание по делото, жалбоподателят редовно призован, не се явява
и не изпраща представител.
Ответникът - директорът на ТД на НАП - Варна, редовно призован се
представлява от гл.юрисконсулт В.М., който лично в съдебно заседание и в
представени по делото писмени бележки с рег.№ДА-01-2098 от 14.09.2022год. по
описа на ШАдмС оспорва жалбата като неоснователна и отправя искане за оставяне
на жалбата без разглеждане поради наличие на последващо отпадане на правния
интерес от оспорването с оглед новонастъпили обстоятелства, от значение за
спора, а именно издаване на Постановление за продължаване действието на
наложените предварителни обезпечителни мерки на осн.чл.121 ал.6 от ДОПК
изх.№С220027-139-0001947 от 30.08.2022год. , а в условията на алтернативност и
в случай, че съдът разгледа спора по същество, отправя искане за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното ПНПОМ като
правилно, мотивирано и законосъобразно, постановено
от компетентен орган, в законоустановената форма, при наличие на визираните в
него фактически основания.Претендира присъждане на сторените по делото
разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа страна следното:
С Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за
налагане на ПОМ №№ Р-03002722001375-039-002/21.04.2022г. на органа по приходите
е поискано да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на
задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със
Заповед за възлагане на ревизия № Р- 03002722001375-020-001/22.03.2022г. за
определяне на задълженията на „Б.Ф.П.“ ООД, ЕИК **** със срок на завършване на
ревизията 25.05.2022г..Искането е за дообезпечаване на задължения в
ревизионното производство.По същото ревизионно производство с ПНОПМ
изх.№С220027-023-0000983/05.04.2022год. е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкова сметка№ BG47STSA93000028583278, находяща се в Банка
ДСК за сумата от 860 074.00лв. В искането е посочено, че във връзка с налагане
на ПОМ№Р-03002722001375-0939-001 е издаден
АПВ№Р-03002722001375-171-001/21.04.2022год., връчен по реда на чл.29 ал.4 от ДОПК на 21.04.2022год. и е необходимо дообезпечаване на задължения, тъй като
сумата, която се възстановява по запорираната сметка не е достатъчна за
обезпечение на дълга по ревизионното производство. Посочено е, че очакваният
размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния
акт е за ДДС– главница 859 574.00лева и лихва 2000.00лева към 21.04.2022
г..Съображенията на ревизиращият екип са, че ще се затрудни събирането на
предполагаеми/установени публични задължения на дружеството в посочения по-горе
размер.
Въз
основа на подаденото искане, К.М., на
длъжност публичен изпълнител при ТД на
НАП Варна, офис Шумен е издала Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание (ПНПОМ) чл.
121, ал. 1 от ДОПК
изх. №С220027-023-0001364/16.05.2022г. на публичен изпълнител при ТД на НАП град
Варна,
с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка
***
№ BG47STSA930000250798, находяща се в Банка ДСК за сумата от 211 817.21лв. .
Публичният
изпълнител е посочил в мотивите си, че дружеството не разполага с движимо и
недвижимо имущество, което да послужи за обезпечаване на задълженията по
ревизионното производство и че налагането на ПОМ е необходимо, тъй като
дружеството няма имущество освен банкови сметки и събирането на дълга би било
значително затруднено или невъзможно.
ПНПОМ
с № С220027-023-0001364/16.05.2022г. на публичен изпълнител при ТД на НАП град
Варна е обжалвано пред Директора на ТД на НАП Варна. С Решение №120/27.05.2022 г. директорът
на ТД на НАП Варна е оставил жалбата без уважение като неоснователна и
потвърдил обжалваното ПНПОМ изх. №
С220027-023-0001364/16.05.2022г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП град Варна.Решението е
постановено и подписано от В.В.Н.-Директор на ТД на НАП-Варна.Решението е
връчено на жалбоподателя на 02.06.2022год, видно от прил. на л.31 от
делото заверено копие на известие за
доставка.
Недоволен от така постановеното
решение, жалбоподателят «Б.Ф.п. представлявано от управителя И.И.И. го обжалва
с жалба с вх.№16900-9 /08.06.2022год. по описа на НАП-ТД на НАП-Варна, офис
Шумен, заведена с рег.№ДА-02-1473/15.06.2022год. по описа на ШАдмС.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице което има правен
интерес от оспорването против акт, който подлежи на обжалване, поради което
същата е процесуално допустима.
При преценка по допустимостта на оспорването съдът намира релевираните
от ответната страна доводи за недопустимост поради последващо отпадане на
правния интерес на оспорващия за
неоснователни, поради следните съображения:
Действително разпоредбата на чл.142 от АПК предвижда, че съответствието
на административния акт-предмет на обжалване с материалния закон се преценява
към момента на издаването му, като съдът съобразява и настъпването на нови
факти от значение за делото след издаването на акта към момента на приключване
на устните състезания.В тази насока, видно от прил. към писмено становище на
ответника с рег.№ДА-01-2098/14.09.2022год. по описа на ШАдмС доказателства, след
издаване на обжалваното Решение№120/27.05.2022год. на Директора на ТД на
НАП-Варна, с което е потвърдено ПНПОМ, във връзка с приключила ревизия на
дружеството е издаден РА№Р-0300272001375-091-001 от 19.08.2022год. и на осн.чл.121
ал.6 от ДОПК публичният изпълнител е продължил действието на наложените ПОМ с
Постановление изх.№С220027-139-0001947 от 30.08.2022год., връчено на
жалбоподателя на 05.09.2022год..Вярно е и че действието на ПОМ е ограничено във
времето и съгласно разпоредбата на чл.121 ал.6 от ДОПК то се продължава с обезпечителни мерки от същия вид
и върху същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на
РА.Продължаването в случая на наложените с обжалваното ПНПОМ обезпечителни
мерки с Постановление изх.№ С220027-139-0001947
от 30.08.2022год. на публичен изпълнител обаче на лишава оспорващия от правен
интерес да обжалва наложените с предходно постановление предварителни
обезпечителни мерки, тъй като при евентуална отмяна на постановлението за
налагането им последният може да осъществи защитата си във връзка с накърняване
на права и интереси по реда на ЗОДОВ.Последвалото ПНОМ от 30.08.2022год.
съставлява по естеството си постановяване на нов административен акт, подлежащ
на самостоятелно обжалване в друго нарочно административно и съдебно
производство.Предвид гореизложеното, според настоящия съдебен състав не е налице
твърдяното от ответника по делото последващо отпадане на правен интерес от
оспорването от страна на жалбоподателя и не са налице основания за оставяне на
жалбата без разглеждане поради процесуална недопустимост.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,поради следните
съображения:
Предмет
на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата
инстанция е Решение№120/27.05.2022год. на Директора на ТД на НАП-Варна по жалба
против ПНПОМ изх. №
С220027-023-0001364/16.05.2022г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП град Варна.
От мотивите на ПНПОМ се установява, че е издадено по мотивирано искане
на орган по приходите в ТД на НАП гр. Варна, в качеството му на ръководител
екип, извършващ ревизия на търговското дружество, възложена със заповед за
възлагане на ревизия № Р-
03002722001375-020-001/22.03.2022г. за определяне на задълженията на „Б.Ф.П.“
ООД, ЕИК **** със срок на завършване на ревизията 25.05.2022г.. В искането е посочен предполагаемият размер на
задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт, а
именно за определяне на задължения по ЗДДС- главница 859 574.00лева и лихва
2000.00лева към 21.04.2022 г..
От мотивите на постановлението
се установява също, че събирането на бъдещи публични задължения ще бъде
затруднено или невъзможно, тъй като дружеството не разполага с друго имущество,
освен банкови сметки Постановлението е издадено в хода на започнало ревизионно
производство по отношение на „Б.Ф.П.“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.Шумен.Съгласно чл.
121, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт
органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагане
на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на
сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни т. е, в случая цитираната норма е спазена.
Спазена е и нормата на чл. 121, ал. 3 чийто текст гласи, че предварителните
обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води
до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно,
обезпечителните мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице
дейност. В обжалваното решение са изложени мотиви относно налагане на
обезпечителната мярка, а именно, доколкото
без налагане на съответните ОМ ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането
на публичното задължение.Посочено е , че целта на ОМ е да се съхранят наличните
активи на ДЗЛ и да се предотврати извършването на сделки и действия с имущество
на ревизираното лице, с оглед защитата на особено важен публичен интерес на
държавата като потенциален взискател по събиране на публично вземане.Установени
са и други активни банкови сметки на дружеството, освен запорираната сметка, с
които последното би могло да оперира и да извършва разплащания с контрагенти.Установено
е още, че дружеството не разполага с движимо и недвижимо имущество, което да
послужи за обезпечаване на задълженията по ревизионното производство.
Процесната обезпечителна мярка е наложена с цел съхраняване на
имуществото в патримониума на длъжника и препятстване дружеството да се
разпореди с наличните си активи – суми по банкови сметки преди да е започнала
процедура по принудителното им събиране. Липсват доказателства, а и не се
твърди да е поискано разрешение по чл. 229
от ДОПК за неотложни плащания, както и за замяна на наложеното обезпечение
по реда на чл.199 ал.2 от ДОПК.
Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с
постановление на публичния изпълнител. Обезпечение се извършва, когато без него
ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение,
включително когато е разсрочено или отсрочено. Постановлението подлежи на
обжалване по реда на чл.
197, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл.
197, ал. 3 ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако 1)
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа; 2) не съществува изпълнително основание и 3)
ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл.
121, ал. 1 ДОПК и чл.
195, ал. 5 ДОПК. Така очертаната правна регламентация предопределя и
обхвата на съдебната проверка.
Съгласно първата хипотеза на чл.
197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка ако длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа. Данни и доказателства за изпълнението на тази
предпоставка за отмяна на наложената обезпечителна мярка не са представени от
жалбоподателя.
На следващо място, доколкото в конкретния случай не са налице
хипотезите на чл.
195, ал. 5 от ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, тоест не се
предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и
следователно не е приложимо изискването за съществуване на изпълнително
основание, преценката на съда се свежда до това дали при издаването на ПНПОМ са
спазени изискванията по чл.
121, ал. 1 от ДОПК. В процесния случай безспорно се установи, че е налице
мотивирано искане от органа по приходите, в което е изложено съображение, че
без налагането на предварително обезпечение ще се затрудни събирането на публичното
задължение. Безспорно установено е също, че е спазена и разпоредбата на чл.
121, ал. 3 от ДОПК тъй като процесните обезпечителни мерки не спират и не
възпрепятстват дейността на ревизираните лица. Задължение на публичния
изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези,
които спрямо конкретната обезпечителна нужда, да не засягат права и законни
интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на
задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа
на съразмерност по чл. 6,
ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато
законът й дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое
правомощие.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за необоснованост на
постановлението за налагане на обезпечителните мерки и потвърждаващото го
решение на директора на ТД на НАП-Варна. Предприемането на предварителните
обезпечителни мерки законът свързва с наличието на определен риск за събиране
на бъдещото вземане. Въз основа на този риск е дефинирана и целта на мерките –
за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Налагането на предварителни обезпечителните мерки е въпрос на оперативна
самостоятелност както на ревизиращия орган, който въз основа на събраните факти
и данни в хода на ревизията преценява дали да отправи искане за налагането им,
така и на публичния изпълнител, който от своя страна не е длъжен да уважи
отправеното искане, а следва да извърши самостоятелна преценка дали без
налагането на мерките събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. Изводът на публичния изпълнител следва да се
основава на анализ на конкретно посочени факти и данни, така че да може да бъде
извършена преценка дали са изпълнени изискванията на закона (чл. 169 АПК) и спазен ли е принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. В процесния случай съдът намира, че в постановлението са изложени
конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че без налагането на
предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на
предполагаемото публично задължение. Безспорно е, че по отношение размера на
предполагаемите задължения публичният изпълнител действа при условията на
обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган.
Настоящият съдебен състав споделя извода за невъзможност или затруднено
събиране на публичните вземания, който се подкрепя от факти и доказателства,
които се извличат от естеството, характера и продължителността на търговската
дейност на ревизираното лице, неговото общо финансово и имуществено състояние,
фискална история и други. Подобни конкретни факти и данни в случая са посочени
в искането на ревизиращия орган, в ПНПОМ, както и в решението на директора на
ТД на НАП-Варна.В искането за налагане на обезпечителни мерки е посочено, че във
връзка с налагане на ПОМ№Р-03002722001375-0939-001 е издаден
АПВ№Р-03002722001375-171-001/21.04.2022год., връчен по реда на чл.29 ал.4 от ДОПК на 21.04.2022год. и е необходимо дообезпечаване на задължения, тъй като
сумата, която се възстановява по запорираната сметка не е достатъчна за обезпечение
на дълга по ревизионното производство. С
ПНПОМ изх. №С220027-023-0001364/16.05.2022г. е наложен запор за сумата 211
817.21лв.. обезпечаваща остатъка от задълженията, които ще бъдат установени по
ревизията за ДДС, ведно с дължимите лихви, подробно отразени в таблица и
посочени в искането на органа по приходите. В
искането е посочен предполагаемият размер на задълженията, които ще бъдат
допълнително установени с ревизионния акт, а именно за определяне на задължения
по ЗДДС- главница 859 574.00лева и лихва 2000.00лева към 21.04.2022 г..
Искането е за дообезпечаване на задължения в ревизионното производство,
доколкото по същото ревизионно
производство с ПНОПМ изх.№С220027-023-0000983/05.04.2022год. е наложен запор
върху налични и постъпващи суми по банкова сметка№ BG47STSA93000028583278,
находяща се в Банка ДСК за сумата от 860 074.00лв.В случая предпоставките, обуславящи
налагане на ПОМ са били съобразени от публичния изпълнител, който е взел
предвид размера на публичните задължения и наличните активи на длъжника и е
формирал обоснования извод досежно наличие на предпоставки по смисъла на чл.195
ал.2 от ДОПК за налагането на ПОМ.Видно от прил. в административната преписка
справки за декларирано имущество, към момента на налагане на ПОМ дружеството не
е разполагало с движимо и недвижимо имущество, което да послужи за обезпечение
на задълженията по ревизионното производство.От прил. справки за декларирани
банкови сметки на дружеството се установява, че същото разполага с други
активни банкови сметки, годни да послужат за извършване на разплащания с
контрагенти посредством останалите му банкови сметки, които не са запорирани, с
оглед на което, противно на твърденията му дейността на дружеството не е
възпрепятствана от наложената ПОМ.По делото липсват и не са представени от
страна на жалбоподателя писмени доказателства, оборващи гореизложените
обстоятелства.
За пълнота на изложението следва да се добави, че дружеството разполага
с възможност по реда на чл.229 от ДОПК за снабдяване с разрешение за извършване
на неотложни плащания, поради което и
доводът в жалбата за парализиране
дейността на дружеството се явява несъстоятелен.
Всичко изложено по-горе води до извод, че обжалваното решение на
директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки №С220027-023-0001364/16.05.2022г., издадено от К.М.-публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна/офис Шумен е законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него като неоснователна и недоказана
да бъде отхвърлена.
При изхода от оспорването следва да се удовлетвори претенцията на
ответника за разноски, като за него те се установиха в размер от 300 лв.
/петстотин лева/- юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.
197, ал. 2 и ал.
4 от ДОПК, във връзка с чл.
161, ал. 1 от ДОПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на «Б.Ф.п. с ЕИК **** със
седалище и адрес на управление ***, офис 6, представлявано от управителя И.И.И.,
против Решение№120/27.05.2022год. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е
оставена без уважение жалба с вх.№16900-7 /23.05.2022год. по описа на ТД на
НАП-Варна на «Б.Ф.п. срещу Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх.№С220027-023-0001364/16.05.2022г. , изд. от К.М.на
длъжност публичен изпълнител в дирекция «Събиране» при ТД на НАП-Варна,ИРМ
«Шумен».
ОСЪЖДА «Б.Ф.п. с ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***,
офис 6, представлявано от управителя И.И.И.
да заплати на Национална агенция по приходите-гр.София направените разноски
по делото в размер на 300 /триста/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: