№ 28
гр. П., 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224400500888 по описа за 2022 година
С решение №1356/26.09.2022г. постановено по гр.д.№ 4777/21 г. ПлРС
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1т.1 ЗЗД „***“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С.-***, ул.“***“ №***, представлявано от
З.СТ.Р. и А.М., да заплати на С. Р. С. с ЕГН **********,адрес: гр.П.,
ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ап.***, сумата от 794,62 лв.,представляваща
недължимо платени суми за възнаградителна лихва, такса за експресно
разглеждане и такса за отсрочване на задълженията по потребителския кредит
(от която сумата от 92,48 лв. лихви, сумата от 475,20 лв. за отсрочено
изпълнение и сумата от 226,94 лв. за разглеждане на документите по кредита)
по договор за кредит № ***/***г., поради липса на правно основание-
нищожност на договора, както и законната лихва върху главницата от
21.07.2021г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.3 ГПК „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.-
***, ул.“***“ №***, представлявано от З.СТ.Р. и А.М., да заплати на С. Р. С. с
ЕГН **********,адрес: гр.П., ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ап.***, сумата от 250
лв. ,направени деловодни разноски за държавна такса и възнаграждение на
вещо лице. ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
„***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.-***,
ул.“***“ №***, представлявано от З.СТ.Р. и А.М., да заплати на адвокат Г. Г.
Ч., с ЕГН **********, адрес: гр.С., ул.“***“ № ***, ет.***, ап.***, сумата от
300 лв. адвокатско възнаграждение.
Това решение е съобщено на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
1
адрес на управление: гр.С.-***, ул.“***“ №***, на 06.10.2022г. с оглед на
което срокът за въззивното му обжалване изтича на 20.10.2022г.
На 19.11.2022г. по пощата е била подадена въззивна жалба от
„***“ЕООД / с предишно наименование „***“ ЕООД/ , с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С.-***, ул.“***“ №***, представлявано от
З.С.Р. ,чрез пълномощника юрк. Д. Д. срещу решението на ПлРС ,което се
обжалва изцяло.
Тази жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК , от надлежна страна
,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ;има необходимото съдържание
по чл. 260 от ГПК,внесена е и дължимата д.т. за въззивно обжалване ,поради
което същата като редовна и допустима следва да бъде разгледана в о.с.з. по
реда на чл. 268 от ГПК.
С нея не са представени нови писмени доказателства ,нито се прави искане
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Препис от тази въззивна жалба е връчен на противната страна по
делото,която чрез пълномощника си адв.Г. Ч. е подала писмен отговор в
срока по чл. 263 от ГПК ,като според нея въззивната жалба е неоснователна. С
писмения отговор също така не се представят нови доказателства и не се иска
събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
П.ски окръжен съд, като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268 от
ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията
си по чл. 269 от ГПК и съобразно с наведените в жалбата оплаквания ,намира
,че П.ски районен съд е постановил едно валидно и допустимо , а по същество
и правилно решение ,което по тази причина следва да бъде потвърдено .
При това въззивната инстанция намира ,че в случая са налице условията на
чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към
мотивите на ПлРС , в които са изложени съображения по всички значими за
изхода на делото спорни въпроси ,в т.ч. и по наведените от ответната страна
възражения, като ще бъдат изложени само някои допълнителни съображения
в подкрепа на направените от ПлРС изводи относно възприетата фактическа
обстановка по делото ,както и по отношение на приложението на
материалния закон към тази правилно установена фактическа обстановка.
Няма как да не бъдат споделени съображенията на ПлРС,свързани с
приложението на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ по отношение на процесния договор за
потребителски кредит ,в смисъл ,че е необходимо доставчика на финансовата
услуга от разстояние/какъвто е конкретният случай / , да докаже, както , че е
изпълнил задълженията по чл. 8 от ЗЗП ,така и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора ,като в случаите на електронни
изявления на страните по договора,при оспорване на тяхното извършване ,
следва да бъде предоставена пред съда водената между страните електронна
кореспонденция ,така че да може да се проследи постигането на съгласие
относно съществените елементи на договора за потребителски кредит ,чиято
действителност е оспорена от страна на ищеца. В конкретния случай това не
е сторено от ответната страна по делото на ПлРС ,като вместо да бъде
2
предоставена въпросната конкретна електронна кореспонденция между
страните, на съда се представя т.н. „обучителни материали „ които обичайно
се предоставят на служителите на ответното дружество и които
представляват само пример за процеса на кандидатстване и сключване на
договор –„сформиране на волеизявление и свеждането му до знанието на
насрещната страна „както се сочи в писмената молба на л. 71 от делото на РС-
П., с която са представени тези материали. Тези материали ,обаче ,очевидно
касаят друго вероятно примерно взето лице –потребител – П.С. ,а не се
отнасят до каквато и да било изразена воля от ищеца С. С.. Ако искаше да
установи надлежно постигането на съгласие относно сключването на
договора за потребителски кредит и последващите анекси към него конкретно
с ищеца по делото ,то ответникът следваше да представи пред съда
разпечатка от водената с него електронна кореспонденция за да се види ,че С.
С. е спазил последователността на отделните стъпки по кандидатстване и
сключване на договора за потребителски кредит или пък доказването на
извършването на посочените в въпросната електронна програма
последователни стъпки от страна на С. С. можеше да стане чрез ангажиране
на съдебно - техническа експертиза ,която да проследи спазването на тези
стъпки . В случая ,обаче,в писмения отговор на исковата молба , подаден от
ответника в т. 8 от него/ на л. 40 от делото на РС-П. / е предоставено на съда
да прецени дали да назначи съдебно-техническа експертиза със задача да
установи дали има валидно сключен договор за онлайн кредит ,но не е
направено безусловно такова доказателствено искане от ответника
,въпреки ,че му е известно ,че това/дали е действителен договора за кредит / е
един от спорните въпроси по делото, въведени с исковата молба и откроени
като спорни и в изготвения от съда проектодоклад по делото,отразен в
определението му № 41/ 05.01.2022г. Такова доказателствено искане не е
заявено и с въззивната жалба.
Поради тези съображения , П.ски окръжен съд споделя изцяло крайния
извод на РС-П. ,че не е представен по делото електронен носител на
волеизявленията на едната или другата страна по делото ,които да съвпадат
,нито е приобщено експертно заключение ,което да е изследвало електронната
програма на ответника и да е установило авторството на евентуално
съдържащи се в нея изявления –че техен автор е С. С.,поради което правилно
РС-П. е приел ,че не доказано възникването на валидно облигационно
правоотношение между страните със съдържанието на представеното по
делото копие от договор № ***/03.10.2018г./което не носи подпис на която и
да е посочените страни по договора /, което правоотношение пък съгласно
ЗПК следва да е в писмена форма ,която е формата за действителност на такъв
договор / вж. Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014
г.)от ЗПК- Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора./
Поради тези съображения ,правилен се явява и извода на РС-П., че при
3
недействителен договор длъжникът следва да върне само заемната сума по
потребителския договор и не дължи нищо друго/ вж. Чл. 23 от ЗПК - Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита/. С оглед на това пък всичко друго/лихви ,разноски и
допълнителни такси /,което потребителят е заплатил на кредитора ,се явява
платено без основание и се дължи неговото връщане,както е постановил РС-
П..
Що се касае до това какво представляват таксата за експресно разглеждане
на искането за кредит и таксата за отсрочване на задълженията по договора за
потребителски кредит , въззивната инстанция също така споделя извода на
РС-П. ,че в случая не се касае за такси за някакви допълнителни
услуги,свързани с договора за потребителски кредит , а се касае именно
за такси за действия на кредитора по отпускане , усвояване и
управление на кредита.
Нормата на чл. 10а ,ал. 2 от ЗПК е тясно свързана с чл.10а , ал.1 от
ЗПК,която дава възможност на кредитора да събира от потребителя такси и
комисиони ,но само за допълнителни услуги ,свързани с договора за
потребителски кредит . Съвместното разглеждане на ал.1 и 2 на чл. 10 а от
ЗПК дава възможност да се изясни същественият за делото въпрос дали
процесната еднократна такса за експресно разглеждане на искането за кредит
,както и няколкото заплатени от ищеца такси за отсрочване на задълженията ,
представляват такси за някаква допълнителна услуга по смисъла на чл.
10а,ал.1 от ЗПК или пък представляват такса за действия на кредитора по
усвояване и управление на кредита.
За изясняване на съдържанието на понятието „ допълнителни услуги
,свързани с договора за кредит „ спомага § 1 т.1 от Допълнителните
разпоредби на ЗПК,където е даден един достатъчно ясен пример за такива
допълнителни услуги ,без да е налице тяхното изчерпателно изброяване. Този
пример са застрахователните премии в случаите ,когато сключването на
договора за застрахователна услуга е задължително условие за получаването
на кредита. Касае се за застрахователни премии за сключване на
съпровождащи договора за потребителски кредит ,договори за
застраховка,които представляват допълнителни услуги ,осигурени на
потребителя ,когато разбира се, той изяви желание да ги ползва. Именно за
такива допълнителни услуги ,свързани със сключването на съпътстващи
договора за потребителски кредит, застраховки ,има основание по чл. 10а,ал.
1 от ЗПК да бъдат събирани от кредитора такси и комисиони за тези услуги.
Дейността по експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит
,което включва в себе си и дейността по оценка на риска при конкретния
потребител ,обаче , за която е предвидена в процесния договор еднократна
такса ,няма характер на такава допълнителна услуга , а представлява според
съда неизменна част от дейността на кредитора по самото отпускане на
кредита. В глава четвърта от ЗПК изрично се урежда оценката на
кредитоспособността на потребителя ,която дейност макар и посочена
4
формално като предшестваща сключването на договора за кредит,
представлява неразривна част от същинската дейност на Банката /кредитната
институция / –кредитор по отпускането ,респ.усвояването на кредита ; тя е
проявна форма на дължимата от кредитора грижа за собствените работи при
извършване на неговата основна дейност –кредитиране.Затова и в чл. 18 от
гл. четвърта на ЗПК е предвидено ,че когато въз основа на извършена
проверка в ЦКР или в друга база данни ,използвана в Република България за
оценка на кредитоспособността на потребителите , кредиторът откаже да
предостави кредит , той е длъжен да уведоми незабавно и БЕЗВЪЗМЕЗДНО
потребителя за резултата от извършената проверка и за консултираната
база данни. В т.вр. и по аргумент за по-силното основание , няма да има
основание и при положителен отговор по молбата за отпускане на кредит
да се събира някаква такса от потребителя ,чиято кредитоспособност е
била оценена положително от кредитора , независимо от това дали искането
е било разгледано в обичайните за кредитора срокове или пък е разгледано
приоритетно /експресно /.В т.вр. следва да се има предвид и това ,че
експресното разглеждане на едно искане за кредит е в интерес както на самия
кредитополучател ,но така също е в интерес и на самия кредитор ,който по
този начин ускорява и увеличава оборота на своята основна търговска
дейност по отпускане на кредити ,така че не се касае за някаква
допълнителна услуга оказвана на кредитоискателя , която поради това да
следва да се таксува допълнително , а до дейност която е във взаимен
интерес.
Това според съда подкрепя тезата ,че за т.н. дейност на кредитора по оценка
на риска / или оценка на т.н. кредитоспособност на потребителя / не се дължи
никаква отделна такса или комисиона от потребителя на кредитора и това е
така ,защото се касае за част от същинската дейност на кредитора по
отпускане на кредита при която е обичайно да се извършва проверка и оценка
на риска за всеки евентуален кредитополучател , а не се касае за осигуряване
на някаква допълнителна услуга ,излизаща извън предмета на дейност на
кредитора,независимо от бързината на извършването и.
Сходни съображения важат и по отношение таксата за отсрочване на
задълженията ,което според съда е част от действията по управление на
кредита за които също така не може да се събират допълнителни такси
съгласно чл. 10а ,ал. 2 от ЗПК.
Поради тези съображения , П.ски окръжен съд намира ,че решението на
ПлРС е правилно ,не страда от наведените във въззивната жалба
пороци,поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
Що се отнася до заявеното едва с въззивната жалба искане за прихващане с
твърдяно насрещно вземане на кредитора за сумата 44,60лв. ,която според
него би станала дължима с оглед евентуалното обявяване на нищожност на
клаузата за удължаване на срока за издължаване на кредита, съдът намира ,че
в конкретния случай това искане не осъществява първата хипотеза на т. 6 от
соченото от въззивника ТР № 1/ 2000г. от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС при
която се касае за прихващане между две насрещни изискуеми и ликвидни
5
вземания ,които са безспорни , а се касае за втората разгледана в т.6 хипотеза
при която „ насрещното вземане, с което се заявява прихващане, е спорно, т.
е. неликвидно,и тогава чрез възражението за прихващане ще се установи
компенсируемостта на насрещните вземания след установяване на тяхното
съществуване (изискуемост и ликвидност), и ефектът на прихващането ще се
прояви след влизане в сила на решението . Поради това, че възражението за
съдебно прихващане е аналогично по своята характеристика на насрещния
иск, макар и да не се предявява с искова молба, с оглед на това, че негов
предмет е едно спорно право, по което се формира сила на пресъдено нещо,
то не може да бъде заявено за пръв път пред въззивната
инстанция.“Поради това въззивната инстанция изобщо не разглежда по
същество несвоевременно заявеното възражение за прихващане със сумата
44,60лв.
Поради тези съображения , обжалваното решение на ПлРС следва да бъде
потвърдено.
С оглед този изход на делото въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна и адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
съгласно чл. 38,ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗА и съобразно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения / изм.с Д.в-к, бр. 88
от 04.11.2022г. /,тъй като видно от представения още пред РС-П. договор за
правна защита в него е уговорено ,че адвокатът ще окаже безплатна правна
помощ на ищеца на осн. чл. 38,ал.1 т.2 от ЗА.Щом е удостоверено с договора
за правна помощ-че правната помощ е безплатна,това обстоятелство не
подлежи на друго изследване от съда дали е осъществено по този начин.
Водим от изложеното , П.ски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение №1356/26.09.2022г., постановено по
гр.д.№ 4777/21 г.на П.ски районен съд.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38,ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗА „***“ЕООД /с
предишно наименование „***“ ЕООД/ , с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.-***, ул.“***“ №***, представлявано от З.С.Р. да заплати на
адв. Г. Г. Ч., с ЕГН **********, адрес: гр.С., ул.“***“ № ***, ет.***, ап.***,
сумата 400 лв. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на въззиваемия С. Р. С., пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от
ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7