Решение по дело №17/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в ЗАНН .

Образувано е по касационна жалба на М. В. Б. от [населено място] против Решение № 55/ 01.12.2023 г., постановено по АНД № 192/ 2023 г. по описа на Районен съд – Кубрат, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0290-000265/04.07.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат. С посоченото НП на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200, 00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия закон.

В жалбата и по същество се сочи, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска то да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отмени оспореното НП. Алтернативно се развиват доводи, че процесното нарушение се явява маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и иска съдът да остави в сила решението на районния съд. Претендира и за присъждане на разноски.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на въззивния съд.

Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които обсъди с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок от надлежна страна против съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни изводи:

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват всички относими към спора факти и обстоятелства. Същите са задълбочено анализирани от районния съд и възприетите от него фактически изводи са напълно обосновани. Те сочат, че на 12.16.2023 г., около 18: 00 часа, в град Кубрат, по ул. "Цар Иван Асен II" М. Б. е управлявал лек автомобил "BMW 530 D" с номер на шаси WBANC71040B621618, без поставени регистрационни табели. Той бил спрян за проверка от полицейски служители, които след справка в автоматизираната информационна система (АИС) на МВР установили, че МПС е регистрирано на името на З. Е. П. от [населено място], обл. С. на 08.07.2008 г. След тази дата няма извършени отбелязвания в АИС за промяна на собствеността и/или регистрацията на този автомобил в други държави.

При тези данни е прието, че с противоправното си поведение водачът е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и срещу него е съставен АУАН серия АД № 053775 от 12.06.2023 г. Той е редовно съставен и надлежно връчен на представител на нарушителя. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който при идентично фактическо описание и правна квалификация с процесното НП е ангажирал отговорността на касационния жалбоподател на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, като му е наложил административни наказания „Глоба“ в размер на 200, 00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. С решението си районният съд е потвърдил това НП като законосъобразно. В мотивите си е приел, че то е издадено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция.

Оспорените АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Приложени са и съответните законови разпоредби.

Събраните писмени и гласни доказателства установяват, че на посочените дата и място М. Б. е управлявал МПС без поставени табели. В тази насока съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставеният АУАН по този закон има доказателствена сила до доказване на противното. Ето защо, за разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи със специалната норма е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Такива доказателства не са ангажирани. Това налага еднозначният извод, че с противоправното си поведение той е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, според който по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Неотносимо към спора е възражението на касатора, че процесното МПС не е регистрирано на територията на Република България. Неговата отговорност е ангажирана за това, че е управлявал МПС, което няма поставени регистрационни табели. Изискването по пътищата да се движат само МПС с поставени регистрационни табели е императивно и абсолютно, като касае всички МПС и е без значение в коя държава е тяхната регистрация. Независимо от това съдът намира за необходимо да отбележи, че това твърдение се явява и недоказано. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС се извършва по реда на чл. 140, ал. 2 и сл. ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Според предписаното от тях, прекратяването на регистрацията се извършва по молба на собственика или служебно, в регламентираните там хипотези, като винаги се извършва отбелязване за това в АИС. Действащата нормативна уредба не допуска автоматично (ех lege) заличаване на регистрацията на превозните средства.

Определените административни наказания са в минималния размер, посочен в санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП и липсва законова възможност те да бъдат намалени или изменени с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН.

Не са налице и основания за да се приеме, че деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗАНН. Съгласно чл. 189з ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилага разпоредбата чл. 28 ЗАНН. Следователно е налице специална разпоредба, която изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.

В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото е валидно, обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същите са своевременно предявени и доказани в размер от 80 лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така Разградският административен съд

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55/ 01.12.2023 г., постановено по АНД № 192/ 2023 г. по описа на Районен съд – Кубрат.

ОСЪЖДА М. В. Б. от [населено място] да заплати на Областна дирекция на МВР- Разград сумата от 80 (осемдесет) лева- дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.