РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Велико Търново, 29.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание на двадесет и първи
януари две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 239 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Л.Т.Л., в
качеството му на едноличен търговец с фирма „ГТП – Л.Л.“ с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***срещу Ревизионен акт №
Р-040004417003202-091-001/ 12.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с
Решение № 53/ 06.03.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП. От оспорващото лице
се поддържа незаконосъобразност на ревизионния акт, поради издаването му при
допуснати съществени нарушения на процесуални норми на ДОПК и в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона. Развиват се
доводи за неяснота на мотивите, с които са определени допълнителните задължения
за подоходен данък и задължителни осигурителни вноски, което е ограничило
правото на защита на ревизираното лице. Счита, че извършените от органите по
приходите корекции на финансовите резултати за отделните данъчни периоди и
определените въз основа на това допълнителни задължения по ЗДДФЛ, не
съответстват на събраните по делото доказателства. По отношение на определените
допълнителни задължения за ЗОВ прави конкретни възражения относно тези към
фондовете на ДОО за 2010 г. и 2011 година. Твърди се невярност на фактическите констатации на органите по приходите и неправилна
преценка на събраните в хода на ревизията доказателства. От съда се иска ревизионният акт да бъде отменен
като незаконосъобразен, претендира се присъждане на направените по делото
разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото ***С.Б.
от ГАК, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в
нея, подкрепени и с доводи, развити в писмено становище, с позоваване
заключението на назначената по делото ССЕ, в един от вариантите за изчисляване
приходите и разходите на търговеца по периоди. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ДОПК.
Ответникът,
директорът на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново, чрез пълномощника си гл. ***У.,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди валидност, процесуална
и материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт като се позовава на
съображенията развити в потвърдителното решение по чл. 155 от ДОПК, и
допълнителни такива, наведени в хода на устните състезания. Счита, че въпреки
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, вкл. приетите заключения на
основната и допълнителните счетоводни експертизи и изслушаните свидетелски
показания, не са били опровергани както констатациите в РА, относно наличието
на основания за извършването на ревизията по особения ред, така и възприетия от
органите по приходите метод за определяне размера на получените от
жалбоподателя приходи през отделните данъчни периоди. В тази връзка изтъква, че
заключенията на експертизите по делото са базирани на хипотетични данни. Моли
жалбата да бъде отхвърлена, претендира за разноски в размер на 1 756,74 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На
Л.Т.Л., като едноличен търговец с фирма „ГТП – Л.Л.“***, е извършена ревизия за
установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както
следва: за авансов и годишен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ - за периода от 01.01.2010
г. до 31.12.2015 г.; за задължителни осигурителни вноски към фондовете на ДОО и
за здравно осигуряване, като самоосигуряващо се лице – за периода от 01.01.2010
г. до 31.12.2015 година. Ревизията е
Повторна такава, след като с
Решение № 134/ 19.05.2017 г. на Директора на Д „ОДОП“ – гр. В. Търново е
отменен частично PA № Р-04000716005124-091-001/
2402.2017 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, и преписката е върната за възлагане
на нова ревизия. Процесната ревизия възложена със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р- 04000417003202-020-001/ 29.05.2017 г. /връчена по електронен път на
12.06.2017 г./, издадена от И.Х.К. – началник сектор в ТД на НАП – гр. В.
Търново. Първоначално издадената заповед е изменена със ЗИЗВР №
Р-04000417003202-020-002/ 08.09.2017 г. и № Р-04000417003202-020-003/
09.10.2017 г. на същия орган по приходите, с които е продължен срокът за
приключване на производството. Между страните не се спори и от документите в
делото се установява, че през периода, попадащ в обхвата на ревизията,
дейността на „ГТП – Л.Л.“*** се е състояла в извършване на технически прегледи
на моторни превозни средства, в нает за целта пункт в гр. Дряново, ул. „Шипка“
№ 209, за което последно на търговеца е издадено разрешение от МТИТС с
валидност от 04.10.2012 г. до 04.10.2017 година.
В хода на първоначалната и повторната ревизии, и отделно иpвършени проверки за установяване
на факти и обстоятелства, приключили с Протокол П-0400071520441-073-001/
30.06.2016 г. и Протокол № Р-04000715120441-073-001/ 20.06.2017 г., до
ревизираното лице няколкократно са изпращани искания за представяне на
документи и писмени обяснения, като са му изисквани търговски и счетоводни
документи, счетоводни регистри и други документи свързани с упражняваната
дейност, писмени обяснения относно извършването на извършваните услуги, вкл. и
за такива, за които няма данни да са намерили счетоводно отражение. В отговор с
входящи номера в ТД на НАП от 15.08.2015 г.,21.06.2016 г., 29.06.2017 г., 03.07.2017 г., 18.07.2017 г.,
27.09.2017 г. и 09.10.2017 г., едноличният търговец е представял писмени обяснения и документи
/част от които не касаят процесните ревизирани периоди/ - справки, декларации, разрешение за извършване
на дейност и сертификат, трудови и други договори, вкл. такива със
застрахователни компании, отчети за приходи и разходи, инвентарни книги,
амортизационни планове счетоводни документи и регистри, заповеди за определяне
цени за извършен годишен технически преглед по видове МПС, издадени от него фактури
и такива от негови доставчици /Изпълнителна агенция автомобилна администрация
„Демакс“ АД – гр. София/, описи на получени от „Демакс“ АД – гр. София
комплекти ППС и изразходени при ГТП, неосчетоводени при едноличния търговец. От
органите по приходите е извършено и посещение на място в стопанисваните от
ревизираното лице пункт за ГТП на МПС и офис, при което са им били предоставени
счетоводни и други документи /протокол от 05.12.2016 г. – папка 6, л. 36/. В
писмени обяснения /папка 2, л. 7 и л. 73/, едноличният търговец е заявил, че
извършените технически прегледи са завеждани в тетрадка и след изтичане на
календарната година същите не са съхранявани, извършвани са ежедневни
инвентаризации на използваните образци за технически прегледи с цел
своевременно доставяне на нови такива, поради което не са били необходими
годишни инвентаризации, не е поддържан изискваният от органите по приходите
регистър, предоставянето на безплатни технически прегледи на „Дряново-авто“ ООД
и ЕТ „Б. - С.Х.“ е по устно споразумение. В ревизионното производство към
преписката са приобщени документи, представени при предходна ревизия на
„Дряново-авто“ ООД, вкл. удостоверение от КАТ - Габрово за регистрирани МПС,
собственост на дружеството, ревизионен доклад и ревизионен акт, издадени при
извършена на същото ревизия, и Решение № 114/ 05.05.2017 г. на Директора на
Дирекция ОДОП В. Търново.
В
хода на ПУФО, приключила с Протокол П-0400071520441-073-001/ 30.06.2016 г. е
била извършена насрещна проверка на „Демакс“ АД – гр. София, при която
дружеството е представило договор от 13.06.2011 г. с Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ /ИА „АА“/ за отпечатване и доставка на документи,
необходими а осъществяване дейността на агенцията, ценово предложение и списъци
на фактури за доставки с получател ЕТ „ГТП – Л.Л.“***. В писмено обяснение от
изпълнителния директор на дружеството /папка 6, л. 117/ е посочено, че същото
работи с ИА „АА“ по рамков договор за изработка на знаци и стикери за ГТП.
Знаците и стикерите се произвеждат на база заявка от агенцията, след което се
предават в в управлението на същата в гр. София. Фирмите, които извършват
технически прегледи на ППС си получават знаците и стикерите от съответните
регионални звена на ИА „АА“. От месец
декември 2011 г. системата е била подновена изцяло, като във всички лицензирани
технически пунктове били монтирани технически средства за работа и видеонаблюдение.
Техническите пунктове правят заявка в системата онлайн, тази заявка са приема
от „Демакс“ АД, в момента на получаване на паричното задължение по съответна
заявка се издава данъчна фактура, след което комплекта за ППС се изпраща с
куриер в съответната регионална автомобилна инспекция, която извършва
предаването на стикерите.
Също
в хода на извършените ПУФО от Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.
Габрово е била изискана информация за извършените от ЕТ „ГТП – Л.Л.“ технически
прегледи през ревизираните периоди. В отговори с вх. № № 5204/ 21.03.2016 г. и
вх. № 18919/ 21.11.2016 г., ОО „АА“ е предоставил исканата информация за
периода 2012 г. – 2015 г. включително и е посочил, че за 2010 г. и 2011 г.
исканите данни не могат да бъдат предоставени, тъй като информационната система
за извършване на прегледи за проверка на техническата изправност на ППС е
интегрирана през 2012 година.
В
ревизионното производство са извършени насрещни проверки на „Дряново-авто“ ООД
и ЕТ „Б. - С.Х.“, както и на физически лица, работещи в ЕТ „ГТП – Л.Л.“***-авто“
ООД, с цел изясняване твърденията на ревизираното лице за извършване на
безплатни технически прегледи на МПС – собственост на тези лица. От
„Дряново-авто“ ООД са били представени документи /папка 3, л. 118 и сл./, като
в обяснение от управителя на дружеството /Л.Т.Л./ е посочено, че част от
останалите изисквани документи вече са предоставяни при предходни проверки и
ревизия. Потвърдено е безплатното извършване на технически прегледи от ЕТ „ГТП
– Л.Л.“ ва МПС – собственост на дружеството, на основание договор от 20.08.2012
г., като по тази причина не могат да бъдат предоставени данни за цените на тези
услуги. Посочено е и че документите за извършените технически прегледи са със
6-месечен давностен срок, поради което не могат да бъдат предоставени. При
извършената му насрещна проверка, ЕТ „Б. - С.Х.“ е предоставил част от исканите
му документи /доказателства за притежавани автомобили, извлечения от счетоводни
регистри, фактури издадени от ЕТ „ГТП – Л.Л.“- папка 4, л.10 и следващите/. В
писмени обяснения е предоставил информация за извършените му ГТП на МПС и
техническа проверка на пожарогасители, като е посочил, че за 2010 г. и 2011 г.
годишните технически прегледи са извършени безвъзмездно въз основа на устна
договорка, за останалите периоди плащанията са извършвани в брой и от
доставчика са издадени фактури /посочени в обяснението/. Техническите проверки
на пожарогасители през целия период са били възмездни, заплащани са в брой, за
което са издавани съответните документи.
При
извършените им насрещни проверки, част от физическите лица – настоящи и бивши
работници в „Дряново-авто“ ООД и ЕТ „ГТП – Л.Л.“ - П.К.П., М.Д.К., и Й.Ат.Н.,
са потвърдили безплатното извършване на ГТП на личните им автомобили. Други /Ст.Г.Ст.и
И.Д.Цв./, са посочили, че са заплащали за техническите прегледи, но не помнят
на какви цени и дали е имало отстъпки, не притежават документи за заплащане на
услугите, а трети /Т.Ст.Р.и И.К.М., Л. Ст.Г.са дали обяснения, че не са
ползвали услугите на ревизираното лице в процесния период. На останалите
търсени от приходната администрация лица ИПДПОЗЛ са били връчени по реда на чл.
32 от ДОПК и от тях не са били получени документи и обяснения.
Във
връзка с твърденията на ревизираното лице за извършване на ГТП на
преференциални цени и извършване на дейност като застрахователен агент, са
отправени искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от
трети лица /ИПДСПОТЛ/ до ОД на МВР – Габрово, Военно формирование 22960 - с. Ц.Л.,
„Дженерали Застраховане“ АД /и като правоприемник на ЗАД „Виктория“/, „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД; „ЗК Лев инс“ АД; „ЗД Евроинс“ АД. От ОД на МВР – Габрово и
Военно формирование 22960 - с. Ц.Л. е предоставена информация и документи за
извършените от ЕТ „ГТП – Л.Л.“ технически прегледи на МПС и стойността им, като
от областната дирекция на МВР е посочено, че не са налице данни за отстъпки и
преференциални цени /папка 5, л. 9 и л. 54/. От изброените застрахователни
дружества единствено „ЗД Евроинс“ АД е потвърдило наличието на два договора
извършване на контролни прегледи на застраховани в това дружество МПС, като е
представило фактура от 2011 г. за извършени такива прегледи на стойност 73,00
лв. и доказателства за изплатени на ЕТ „ГТП – Л.Л.“ комисионни в размер общо на
374,86 лева. Посочило е и че не съхранява информация за ползвани отстъпки от
цената за годишен технически преглед. Останалите застрахователни дружества са
отрекли съществуването на договори с ревизираното лице за предоставяне на
комисионни за отстъпка при ГТП или за агентство /„Дженерали Застраховане“ АД и
„ЗК Лев инс“ АД/, или са отказали да предоставят исканата им информация без
съгласието на лицето, за което се отнася /„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД/. Следва
да се отбележи, че така предоставената от дружествата информация не влиза в
противоречие с доказателствата по преписката, доколкото представените от ревизираното
лице договори със застрахователни дружества са за периода 2005 г. – 2008 г. и
са неотносими към обхванатите от ревизията периоди.
Въз основа на събраните
документи и обяснения, органите по приходите са стигнали до извода за наличието
на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК –данни за укрити
приходи, липсва на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, или
невъзможност от тази отчетност да бъде извършено обективно установяване на
основата за облагане. Това е квалифицирано като отклонение от данъчно облагане
и на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК и с Уведомление изх. №
Р-04000417003202-113-001/ 05.10.2017 г. /папка
2, л. 99/, ревизираното лице е информирано, че поради наличие на обстоятелства
по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, основите за облагане с данък върху доходите от
стопанска дейност и за начисляване на осигурителни вноски за посочените в
уведомлението периоди, ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. Едновременно с това са връчени и
уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и ИПДПОЗЛ
№ Р-04000417003202-040-003/ 05.10.2017 г. за представане на
документи и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, каквито не са представени от
едноличния търговец.
За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р- 04000417003202-092-001/
22.11.2017 г., връчен на ЕТ „ГТП – Л.Л.“ по електронен път на датата на съставянето му. Няма данни срещу
ревизионния доклад да е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Производството е приключило с издаването на процесния РА №
Р-04000417003202-091-001/ 12.12.2017 г. от органа възложил ревизията и от
главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата. При
съобразяване на приетите за относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3,
т. 4, т. 5, т. 6, т. 8, т. 9 и т. 16 от ДОПК, с ревизионния акт на
жалбоподателя са определени допълнителни задължения както следва: 1. за авансов
и годишен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г., 2011 г., 2013 г., 2014 г.
и 2015 г., в размер общо на 19 019,00 лв. и лихви за забава в размер на 6744,35
лв.; 2. за задължителни осигурителни вноски към ДОО за самоосигуряващо се лице
за периода 01.01.2010 г. 25.08.2014 г., в размер общо на 5 715,80 лв. и лихви
за забава 3 537,85 лв., като главница в размер на 5 446,39 лв. и лихви 3 466,41
лв. са за невнесени в срок авансови осигурителни вноски; 3. за задължителни
осигурителни вноски за здравно осигуряване за 2010 г., 2011 г., 2013 г., 2014
г. и 2015 г., в размер общо на 4 255,53 лв. и лихви за забава 1 618,90 лв., като
главница 2 793,60 лв. и лихви 1 337,57 лв. са за невнесени в срок авансови
осигурителни вноски. Ревизионният акт е бил обжалван по реда на чл. 152 и сл.
от ДОПК и е потвърден с Решение № 53/ 06.03.2018 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В.
Търново при ЦУ на НАП. Решението е връчено на
ревизираното лице чрез електронно съобщение, на дата 13.03.2018 г. /прозрачна
папка, л. 16/. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез
решаващия орган, по пощата, на 27.03.2018 г., съгласно клеймото на съдържащия
се в делото пощенски плик.
В съдебната
фаза на производството от жалбоподателя са представени писмени доказателства,
като част от тях /заповеди за определяне на цени за извършването на ГТП/ са
налични в административната преписка /папка 5, л. 117 и следващите/. Извън тях,
пред съда жалбоподателят е представил справка от електронен регистър и
картотека на Комисията за финансов надзор, за застрахователен агент ЕТ „ГТП – Л.Л.“
на застраховател „ЗД Евроинс“ АД с начална дата на договора 15.12.2010 г. и
протокол за извършен периодичен преглед на МПС от 02.10.2018 г. и 20 броя
фактури издадени от него към „ЗК Лев инс“ – гр. София, 19 от които са с предмет
„комисион по договор“ и една с предмет „услуга по договор“. По негово искане от
неучастващи в производството лица – Областен отдел „Автомобилна администрация“
– Габрово и към „ЗК Лев инс“ АД – гр. София са изискани намиращи се при тях
документи. В отговор от Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово са
представени справки за брой и видове прегледи, извършени от ЕТ „ГТП – Л.Л.“ в
периода 2012 г. – 2015 г. и за брой ценни образци, получени от този пункт. Справките
не съдържат данни, различни от представените в хода на ревизията, като в придружителното
писмо /л. 142 от делото/, е посочено, че данни за периода преди 2012 г. не
могат да бъдат предоставени, поради изтекъл срок на архивиране на документите и
стартиране на електронната система „Прегледи“ с начална дата 01.01.2012 година.
Във връзка с исканите от „ЗК Лев инс“ АД данни и документи /договори с
жалбоподателя, фактури от същия и справка за лицата, работили в клоновете в гр.
Габрово в периода 2010 г. – 2011 г./, дружеството е отговорило, че тези данни и
документи не могат да бъдат открити в счетоводството му и представени на съда
/л. 187 от делото/. По искане на жалбоподателя са изслушани свидетелските
показания на М.И.Л.– съпруга на Л.Л. и работник в пункта за ГТП през процесния
период като консултант стопански дейности, М.С.И. - работник на жалбоподателя в
периода 2008 г. - 2017 г., М.Д.К. - работник на жалбоподателя, М.П.М. – бивш
работник в ЕТ „Б. - С.Х.“ и С.Х.М., работеща от 2011 г. - 2016 г. работя в „ЗК
Лев инс“, агенция – Габрово, като директор агенция. Първите трима от свидетелите
в показанията си описват извършваните от тях дейности като работници в ЕТ „ГТП
– Л.Л.“, както и извършването на безплатни технически прегледи на МПС,
собственост на „Др.авто“ ООД и ЕТ „Б. - С.Х.“ /за периода 2010 г. – 2011 г.,
извършването на безплатни технически прегледи на личните им МПС /свидетелите М.И.
и Миньо Каравелов/, и обслужването на преференциални цени в определени периоди
на автомобилите на РУ – Др.към ОД на МВР – Габрово, Военно формирование 22960 -
с. Ц.Л., и клиенти на застрахователни компании, с които едноличният търговец е
имал сключени договори, също за определени периоди, които свидетелите И. и К.не
могат да определят точно, а свидетелят Л. сочи периода 2010 г. – 2011 година. В
показанията си свидетелят С.М. твърди, че е имало практика застрахователните
компании да сключват договори, като срещу реклама да бъдат направени отстъпки
на клиентите им при техническите прегледи, но не може да определи през кои
времеви периоди е съществувала тази практика. Заявява, че не помни някакви
конкретни отношения с ЕТ „ГТП – Л.Л.” включително по повод отстъпки за клиенти,
през процесните периоди в офисите е имало и други служители на ЗК Лев инс“,
агенция – Габрово, по принцип трябва да има сключени такива договори, но не
може да направи проверка за тях и за издадени от жалбоподателя фактури, тъй
като архивът е унищожен. Твърди че за служители на самата застрахователна
компания не са правени отстъпки при извършване на ГТП. При предявяване на
представените от жалбоподателя 20 броя фактури заявява, че нейни са подписите
за „получател“ във фактури № 225/ 01.02.2010 г. № 06/ 15.01.2010 г., в
останалите не разпознава свой подпис. При преценката на гласните доказателства
се взема предвид, че същите поначало не се отличават с голяма конкретика, което
е разбираемо с оглед отдалечеността на времевия период, който касаят. Отчита се
и обстоятелството, че свидетелят Л. е съпруга на жалбоподателя, а свидетелят К.е
в пряка служебна зависимост от последния и произтичащата от това възможна тяхна
заинтересованост от изхода на настоящото дело, при което показанията на тези
свидетели не се кредитират безрезервно от съда. Що се отнася до показанията на
свидетеля М., те не сочат ясен спомен за възприемане на значими по делото
факти, извън автентичността на подписите в посочените от нея две фактури, която
обаче не се спори от ответника. Също по искане на жалбоподателя са назначени
основна и допълнителни съдебно-счетоводни експертизи с поставени задачи, като в
частта относно наличието на данни за неосчетоводени приходи, заключенията на
СИЕ в основни линии потвърждават констатациите на ревизията. При използване на
уставените при ревизията данни и съобразяване на поставените задачи,
експертизите са изчислили различни размери на дължимите от жалбоподателя
публични вземания, във варианти. Заключенията са приети от съда и се ценят заедно с останалите събрани
доказателства. От ответника са
представени документите, съдържащи се в административната преписка, а
също на технически носител - ЗВР, ЗИЗВР, РД
и РА, във вид на електронни документи с електронен подпис и справки от
публичния регистър на електронните подписи на доставчика на удостоверителни
услуги.
Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт,
становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните
изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, срещу
потвърден от решаващия орган РА, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал.
1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е
процесуално допустима за разглеждане по същество.
След извършена проверка съдът установи,
че ревизионният е издаден от оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност, определена със Заповед № 6/
03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново и цитираните по-горе
ЗВР и ЗИЗВР на н-к сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. В.
Търново. Заповедта за възлагане на ревизията и ЗИЗВР също са издадени от
компетентни органи, в кръга на техните правомощия определени с посочената
заповед на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново. В съдържанието на ЗВР и ЗИЗВР, РД и РА е
отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен
документ, подписан с електронен подпис. От представените на технически носител
справки от публичния регистър на електронните подписи на доставчика на
удостоверителни услуги се установява се, че И.Х.К. /орган, издал ЗВР и ЗИЗВР/, Н.Ц.З.
/ръководител на ревизията/ и Лена Благоева Дининска /член на екипа/ са имали
валидни квалифицирани електронни подписи за съответните периоди, в който са
издадени посочените по-горе електронни документи, а самите електронни подписи в
същите не са оспорени. Съобразно това настоящият състав приема, че изброените
заповеди, РД и РА са подписани от лицата които са посочени с квалифициран
електронен подпис, представляват валидни електронни документи и не са налице
основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели. С
ревизионният акт са определени задължения за периода и на лицето, на което е
възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата
валидност.
Ревизията е приключила в срока установен
от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил.
Ревизионен доклад № Р-04000417003202-092-001/ 22.11.2017 г. е съставен в срока
по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и връчен на датата на съставянето му. Ревизионен акт
№ Р-04000417003202-091-001/ 12.12.2017 г. е издаден в определения от чл. 119,
ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение
на фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено
позоваване на изготвения ревизионен доклад. Изложение на фактическите основания
за установяване на процесните задължения се съдържа и в ревизионния доклад,
който е неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, чиито мотиви, съгласно
константната съдебна практика, се явяват и такива на приключващия ревизията
акт.
Неоснователни
са твърденията за допуснати в ревизионното производство съществени нарушения на
процесуални правила. В случая на ревизираното лице е била предоставена
достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на
извършваната му ревизия, същото е бил редовно уведомявано както за откриването
на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите
по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за
установяване размера на публичните му задължения. Безспорно е и че Маргарита
Колева е уведомена за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с
писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от същия кодекс. В хода на
ревизията органите по приходите са положили усилия да попълнят преписката с
необходимите според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на
релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. В тази връзка следва
да се има предвид и че тежестта да установи правнорелевантните факти за
данъчното му облагане лежи върху съответния данъчен субект, който в съответствие
с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ДОПК, е длъжен добросъвестно да упражнява
процесуалните си права. Извършените от ревизиращите органи въз основа на
събрания доказателствен материал фактически констатации и направените правни
изводи са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност
на РА и ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото решение.
Настоящият
състав намира за неоснователни и наведените възражения относно извършването на
ревизията по особения ред. Както се каза и по-горе, в хода на ревизията от
самия данъчен субект е била предоставена информация за неотразени в
счетоводството му фактури за получени от „Демакс“ АД комплекти знаци и стикери
и изразходени при ГТП такива, които не са отразени в счетоводството му
/всъщност са представени описи на такива комплекти/. Безспорен факт е и че
воденото от ЕТ „ГТП – Л.Л.” счетоводство не дава възможност за проследяване
получаването и разходването на тези комплекти ППС тъй като не отразява надлежно
завеждането, изписването и наличността им в началото и края на всяка отчетна
година с достоверни данни за видове и количества. Обстоятелството, че
търговецът не е водил редовна счетоводна отчетност се потвърждава и от
предоставените в ревизионното производство данни и доказателства от страна на
„Демакс“ АД – гр. София и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Те
на практика не се оспорват от жалбоподателя, като същевременно в хода на
административното и съдебното производства същият не е дал смислени обяснения
за липсата на комплектите за технически преглед. За такива не могат да бъдат
възприети твърденията за извършени безплатни прегледи на ППС на контрагенти и
персонал, доколкото съдът не намира за безспорно доказано извършването на
такива прегледи, за което съображения ще бъдат изложени по-долу в решението. Но
дори въпросните твърдения да се възприемат за достоверни, безвъзмездното
извършване на услуги не освобождава търговеца от задължението тези услуги да
бъдат отразени в счетоводството му. Следва да се има предвид и че съобразно
данните от „Демакс“ АД и ОО „АА“ – гр. Габрово за извършени ГТП, и тези
представени от жалбоподателя, вкл. за налични към края на всяка отчетна година
комплекти /протокол, карта, знак и стикер/, става въпрос за неотчитане на
значителни количества стикери и знаци /напр. 1 429 броя за 2010 г., 1 059 броя
за 2011 г., 1 190 бр. за 2012 г. и т.н./, които не могат да бъдат обяснени
единствено с коментираните безвъзмездни услуги. Налице са достатъчно
категорични данни, сочещи на за неточно и непълно отчетени брутни икономически изгоди, свързани
непосредствено с икономическата дейност на ревизираното лице. Съобразно това съдът намира за
правилни изводите на органите по приходите за наличието на укрити приходи от
последващи реализирани продажби на услуги ГТП, които не са намерили отражение в
счетоводството на ревизираното лице.
Предвид горното и установеното с чл. 124, ал. 2 от ДОПК разпределяне на доказателствената тежест при обжалването на РА, от
жалбоподателя не е опровергано наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, обосноваващо определянето по особения ред на данъчните му основи по
ЗДДФЛ. Независимо от извършването на ревизията по особения ред,
настоящият състав счита, че при определяне на допълнителните задължения за ЗОВ
в случая е приложима разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, доколкото за времето
след 01.01.2012 г. се касае изцяло за установяване на укрити приходи от
стопанската дейност на жалбоподателя, върху които той дължи осигурителни вноски
в качеството си на самоосигуряващо се лице през отразените в РА периоди. Органите по приходите законосъобразно са преминали към определяне на
основите за облагане по реда на чл. 122 - чл. 124а от ДОПК, използвайки
критериите по чл. 122, ал. 2 от същия кодекс.
Неоснователни са наведените от жалбоподателя възражения, че за
периода 01.01.2010 г. – 31.12.2011 г. незаконосъобразно са му определени
задължения за задължителни осигурителни вноски. От оспорващото лице не са
изложени конкретни съображения в тази насока, но ако се има предвид, че
въпросните задължения са незаконосъобразно
определени по реда на чл. 124а от ДОПК, е необходимо да се отбележи следното.
Поначало настоящият състав споделя становището, че задължения за ЗОВ до
15.02.2011 г. не могат да бъдат
определяни по реда на чл. 124а от ДОПК, в този смисъл е и Тълкувателно решение
№ 1/ 18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/ 2015 г. на Общото събрание на съдиите от
ВАС, според което разпоредбите на чл. 122 – 124 от ДОПК относно установяване на
дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди
създаването на чл. 124а от ДОПК – ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011
година. В конкретния случай обаче се касае единствено за задължения за авансови
осигурителни вноски върху минимален осигурителен доход през посочените по-горе
периоди и лихви върху тях. Въпреки отразяването в РА, че при ревизията
за целия период и по отношение на всички публични задължения, данъчните основи
са определени по реда на чл. 122, ал. 2, чл. 123 и респ. чл. 124а от ДОПК,
въпросните авансови вноски и лихви са изчислени изцяло на база съответните
материални закони. Авансовите
осигурителни вноски са били дължими от жалбоподателя като
самоосигуряващо се лице, в качеството му на едноличен търговец /чл. 4, ал. 3,
т. 2, предл. първо от КСО/, декларирани са от него преди образуване на
процесното ревизионно производство, но не са внесени в бюджетите на ДОО и
здравното осигуряване. Основанията за дължимостта на тези авансови вноски са
изведени в специалните разпоредби на чл. 6, ал. 7, вр. с ал. 2, т. 2 от КСО и
чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, в различните им редакции през процесните периоди.
Посочените норми въвеждат задължение за лицата, упражняващи дейност като
еднолични търговци или собственици на ЕООД, да се осигуряват върху месечен
доход, който не може да бъде по-малък от определен размер /обвързан с
минималната работна заплата или минималния осигурителен доход определен със
закон/, и годишно върху облагаемите доходи съгласно данъчните декларации.
Въпросното задължение е обвързано единствено с наличието физическото лице на
съответното качество по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, даващо основание то да бъде
третирано като самоосигуряващо се, без размера на авансовите вноски до
определения от закона минимум да се влияе от действителните доходи на субекта,
реализирани от дейността му. В случая се касае за задължения за авансови вноски
за 2010 г. и 2011 г. изчислени върху минималния осигурителен доход за
съответните периоди, декларирани и действително дължими от ревизираното лице, и
лихви за забава върху тях, т.е. за задължения определени по реда на съответните
действащи към тези периоди материални закони. Поради това настоящият състав
намира, че единствено посочването като основание за определянето на тези
задължения нормата на чл. 124а от ДОПК, самостоятелно не обуславя
незаконосъобразност на РА в тази му част.
Предвид всичко изложено до тук, съдът
намира, че не са налице пороци в процедурата по издаване на РА №
Р-04000417003202-091-001/ 12.12.2017 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново,
обуславящи процесуална незаконосъобразност на ревизионния акт в цялост или в
отделни негови части.
Съдът намира, че ревизионният акт е и
материално законосъобразен.
При наличие на обстоятелствата по чл.
122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК на
жалбоподателя е определена данъчна основа за доходите от дейността му като
едноличен търговец с фирма „ГТП – Л.Л.“ за всички ревизирани периоди, като
размерът на приходите е формиран от декларираните от ревизираното лице приходи
по ОПР и ГДД, увеличени с възприетата стойност на услугите за годишни
технически прегледи, съобразно липсващите към края на всяка отчетна година
бройки комплекти за извършени ГТП, за които е установено, че са доставени от „Демакс“ АД и ИА „АА“, данните от
Областен отдел „Автомобилна администрация“ за извършените технически прегледи в
пункта, данните предоставени от ревизираното лице и тези от наличния в обекта
касов апарат, и намалени с покупната стойност на комплектите, посочена във
фактурите от доставчиците.
Така за 2010 г., поради липса на
информация от ИА „АА“ за броя на извършените прегледи, същият е определен
съобразно представения данните от фактурите на „Демакс“ АД за закупените
стикери /2 500 броя/ и представения от ревизираното лице инвентаризационен опис
за наличните към края на отчетния период комплекти – 91 броя, като по този
начин е установено, че за периода са извършени общо 2 409 броя технически прегледи
на МПС. Този общ брой е намален с прегледите, отчетени чрез издаване на фактура
от ЕТ „ГТП – Л.Л.“ – 219 броя и с още 761 броя прегледи без издадена фактура,
по данните за получени приходи от касовия апарат в пункта. Последната бройка е
определена като общата стойност на приходите по касов апарат е разделена на
единичната цена за преглед на лек автомобил – 25 лева, съгласно Заповед № 1/
02.01.2007 г. за определяне цените на ГТП /папка 5, л. 122/. По този начин от
ревизиращите са установени като неотчетени 1 429 броя прегледи, на обща
стойност 35 729,00 лв., като отново е възприета като единична цена на преглед в
размер като за лек автомобил, т.е. 25,00 лева.
По същия начин за 2011 г. е възприет общ брой на
установените извършени технически прегледи – 2 069 броя /закупени от „Демакс“ АД 2 275 броя комплекти,
налични в началото на периода 91 броя и налични в края на периода 297 броя/, от
който са извадени отчетените чрез издаване на фактури 135 броя прегледи. Като
отчетени са възприети и още 875 броя ГТП, установени чрез приходите по касов
апарат, но без издадена фактура, при единична цена на преглед 25,00 лева. Като
резултат са установени неотчетени 1 059 броя прегледи, на обща стойност 26
560,00 лв., представляващи неотчетени приходи.
При липсата
на надлежна счетоводна отчетност у жалбоподателя, вкл. неотчитането на покупки
на комплекти за ГТП и продажби на въпросната ,слуга, съдът намира така
възприетия от приходните органи подход, за максимално обективен и същевременно
благоприятен за ревизираното лице. Така бройката на отчетени ГТП през касов
апарат е определена като максимално голяма, при вземане предвид най-ниската
измежду определените със Заповед № 1/ 02.01.2007 г. единични стойности – тази
за лек автомобил. По същия начин, на
база единичната стойност на преглед за лек автомобил, е определен и размера на
неотчетените приходи, при игнориране твърденията на самото ревизирано лице, че
в пункта са обслужвани и товарни автомобили и автобуси /с по-висока единична
цена на ГТП/.
Съдът намира
за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че при определяне размера на
неотчетените приходи, от ревизията не са взети предвид извършените безплатни
прегледи МПС, собственост на „Дряново-авто“ ООД, ЕТ „Б. - С.Х.“ и на лица от
персонала на ЕТ „ГТП – Л.Л.“, както и определените преференциални ставки за
прегледи на автомобили на клиенти на застрахователни дружества. В тази връзка,
поначало настоящият състав намира твърденията за извършвани безплатни ГТП за
недоказани. Ангажираните в тази насока показания на свидетелите Л., И., К.и М.
кореспондират единствено с представените в хода на първоначалната ПУФО заповеди
№ 2/ 02.02.2002 г., № 3/ 02.02.2002 г, № 3/ 02.02.2002 г. и № 03/ 21.01.2012
година. Въпросните заповеди са представени на органите по приходите на
05.08.2015 г., представляват едностранно подписани документи и съществуването
им преди посочената дата не е намерило отражение в счетоводната отчетност на
едноличния търговец. Същевременно липсват писмени договори, вкл. с „Дряново-авто“
ООД и ЕТ „Б. - С.Х.“ или други двустранно подписани документи /например
протоколи за извършването на прегледи/, от които да е видно конкретно колко са
извършените безплатни годишни технически прегледи, на кои МПС, доказателства
чия собственост са били тези МПС през съответните периоди и т.н. Тоест липсват
данни, даващи възможност да бъдат конкретно определени стойностните параметри
на услугите, които жалбоподателят твърди, че е извършил безвъзмездно и самото
извършване на тези услуги. Тази липса не е преодоляна от писмените обяснения на
управителя на „Др.авто“ ООД и на прокуриста на ЕТ „Б. - С.Х.“ /конкретно за
2010 г. и 2011 г./, като освен това в преписката липсват и доказателства за
собственост на сочените от тях МПС или поне на голяма част от тях. Всъщност
следва да се отбележи, че самото ревизирано лице в нито един етап от
производството не е посочило някакви данни от вида на изброените по-горе, нито
конкретната парична равностойност на извършените безвъзмездни услуги, според
определените от него цени. Казаното изцяло важи и за твърденията относно
извършени безвъзмездни ГТП на МПС на работници в самия технически пункт на
жалбоподателя, като в хода на цялото производство, вкл. пред съда не са
представени дори документи, доказващи че тези лица /вкл. М.С.И. и М.Д.К./, са
притежавали МПС през обхванатите от ревизията времеви периоди.
От друга
страна, дори обсъдените твърдения да се приемат за доказани, те не биха
обусловили промяна при определянето на финансовите резултати и облагаемите
доходи на жалбоподателя. Основание за този извод дават разпоредбите на чл. 15 и
чл. 16 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, приложими при
формирането на облагаемите доходи на Л.Л. от стопанска дейност като едноличен
търговец, на основание чл. 26, ал. , от ЗДДФЛ. По делото е безспорно
установено, че през ревизираните периоди, жалбоподателят е бил управител на
„Дряново-авто“ ООД, т.е. става въпрос за свързани лица по смисъла на § 1, т. 3,
б. „г“ от ДР на ДОПК, вр. с § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО. Това, съгласно изричната
разпоредба на чл. 15 от ЗКПО, дава основание данъчната основа на ЕТ „ГТП – Л.Л.“
формирана при търговски взаимоотношения с „Дряново-авто“ ООД, вкл. при твърдяното
безвъзмездно предоставяне на услуги, да бъде определена и обложена с данък при
условията, които биха възникнали за несвързани лица, както именно е процедирано
при ревизията. По аналогичен начин стои въпросът и със сочените от оспорващия
безвъзмездни услуги към членове от неговия персонал, с които той е свързано
лице по смисъла на № 1, т. 3, б. „б“ от ДОПК. Що се отнася до твърденията за
извършени безплатни ГТП на МПС, собственост на ЕТ „Б. - С.Х.“, при приемането
им за доказани, те биха попадали под хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО
и третирани като отклонение от данъчно облагане, със съответното прилагане на
чл. 16, ал. 1 от ЗКПО.
Липсват и
каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията за извършени през
спорните периоди технически прегледи с преференциални ставки на клиенти на
„Дженерали Застраховане“ АД и „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, като първото от
тези дружества изрично е отрекло наличието на такива прегледи. В тази връзка
съдът споделя изводите на приходната администрация за неотносимост на
представените от жалбоподателя договори със застрахователни компании, доколкото
същите не касаят ревизираните данъчни периоди. Съдът намира за недоказано и
извършването на технически прегледи на преференциални цени, на МПС принадлежащи
на клиенти на „ЗК Лев инс“ АД през 2010 г. и „ЗД Евроинс“ АД през 2011 година.
За доказването на такива се ангажира единствено заповед от 01.11.2008 г. /папка
5, л. 124/, която не може да бъде приета за относима към процесните периоди и
фактура № 37/ 09.03.2010 г. с предмет „услуга по договор“ и получател „ЗК Лев
инс“ АД, за която свидетелят С.Х.М. заявява, че не е подписана от нея.
Настоящият състав не счита, че посредством изброените документи се установяват
твърденията на оспорващия, доколкото заповедта от 2008 г. не може да бъде
приета за относима към процесните периоди, от съдържанието на фактурата също не
може да се установи вида на документираната услуга, а предвид показанията на
свидетеля М. и неоткриване на документи касаещи сделки с ЕТ „ГТП – Л.Л.“ в
счетоводството на „ЗК Лев инс“ АД, яснота в тази насока не се получи в хода на
делото. Действително, безспорни са получените от едноличния търговец комисионни
възнаграждения от „ЗК Лев инс“ АД през 2010 г. и „ЗД Евроинс“ АД през 2011 г. в
периода 2010 г. – 2011 г., в размера, отразен в приложените в делото документи
/фактури, платежни нареждания/. Липсва обаче основание въпросните
възнаграждения да бъдат обвързани по някакъв начин с твърденията на жалбоподателя
за извършване на услуги на преференциални цени, до който извод са достигнали и
ревизиращите органи.
Съдът намира за правилно определени
размерите на установените неотчетени от едноличния търговец приходи и за
останалите ревизирани данъчни периоди 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 година.
При определяне броя на отчетените и неотчетени технически прегледи органите по
приходите са ползвали данните от счетоводството на задълженото лице и тези,
предоставени от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с писмо вх. №
5204/ 21.03.2016 г., и от Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.
Габрово с вх. № 18919/ 21.11.2016 година. По този начин е било установено, че
през 2012 г. от ЕТ „ГТП – Л.Л.“ са извършени 2161 броя прегледи, от които
неотчетени 1 190 броя; през 2013 г. са извършени 2 359 броя прегледи, от които неотчетени 1
607 броя; през 2014 г. са извършени 2
226 броя прегледи, от които неотчетени 1 296 броя и през 2015 г. са
извършени 2 191 броя прегледи, от които
неотчетени 1422 броя. Съобразно данните от ИА „АА“ за извършени прегледи по
отделни категории МПС през посочените периоди и тези, отчетени от ревизираното
лице, и прилагайки единичните цени, посочени в Заповед № 1/ 04.01.2012 г. на ЕТ
„ГТП – Л.Л.“ /папка 5, л. 121/, ревизиращите органи са установили неотчетени
приходи от годишни технически прегледи, както следва: за 2012 г. –
37 645,00 лв., за 2013 г. – 50 330,00 лв., за 2014 г. –
40 810,00 лв. и за 2015 г. – 44 740,00 лева. Самите изчисления за изложени
в табличен вид в ревизионния доклад /стр. 51 – стр. 59/ и при проверка не се
установяват математечиски грешки в изчисленията. По съображения аналогични на
изложените по-горе, съдът намира за неоснователни възраженията на оспорващия
търговец относно извършването в тези периоди на безплатни технически прегледи
на МПС, собственост на „Дряново-авто“ ООД и прилагане на преференциални ставки
при извършване на ГТП – собственост на ЕТ „Б. - С.Х.“ и на лица от персонала на
ЕТ „ГТП – Л.Л.“. Тези твърдения съдът намира за изцяло недоказани, но дори да
се приеме обратното, размера на неотчетените приходи, е правилно определен като
краен резултат, при приложимост разпоредбите на чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО.
Съдът намира за доказани извършени
технически прегледи на преференциални цени, на МПС принадлежащи на ОД на МВР –
Габрово и Военно формирование 22960 - с. Ц.Л., потвърдени и от посочените
контрагенти. За тези услуги обаче са издадени фактури от едноличния търговец,
което предполага, че приходите от тях са отразени в счетоводната му отчетност и
са взети предвид от ревизиращите органи.
При
така установеното, съдът не кредитира изготвените и приети без оспорване по
делото заключения на ССЕ с варианти на определяне на задължения на лицето за
данък и задължителни осигурителни вноски, доколкото същите не изпълняват
изисквания относно правилното формиране на тези задължения.
Получените по
обсъдения по-горе начин облагаеми доходи за отделните данъчни периоди са
намалени с
дължимите като самоосигуряващо лице задължителни осигурителни вноски /при
съобразяване на обстоятелството, че от 25.08.2014 г., на Л.Т.Л. е пенсионер/, и са определени данъчни основи за облагане по
чл. 48 от ЗДДФЛ, върху които е приложена съответната данъчна ставка. По този начин
е определен допълнително данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размери, както
следва: за 2010 г. - данък в размер на 2 124,00 лв. и лихви за
забава в размер на 1 433,31 лв; за
2011 г. - данък в размер на 522,00 лв. и лихви за забава в размер на
298,32 лв; за 2012 г. - данък в
размер на 2 618,00 лв. и лихви за забава в размер на 1 227,71 лв; за 2013 г. - данък в размер на 4
696,00 лв. и лихви за забава в размер на 1 725,08 лв.; за 2014 г. - данък в размер на 5
678,00 лв. и лихви за забава в размер на 1 505,72 лв. и за 2015 г. - данък в размер на 3 381,00
лв. и лихви за забава в размер на 554,21 лева. По изложените по-горе
съображения съдът намира допълнителните задължения за подоходен данък за
правилно определени по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за целия
ревизиран период, определени въз основа на 15-процентна ставка. Съответно
законосъобразно са определени и дължимите лихви за забавени плащания на
основание чл. 175 от ДОПК, вр. с чл. 9 от ЗКПО. Жалбата, в тази й част е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно законосъобразността на РА в
частта за допълнително начислените задължителни осигурителни вноски.
За всички ревизирани периоди
жалбоподателят в качеството си на ЕТ е самоосигуряващо се лице по смисъла на
чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. На основание чл. 6, ал. 8 /преди това ал. 7/ от КСО
и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО едноличните търговци се осигуряват върху месечен
доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния
доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със ЗБДОО и годишно върху
доходите от дейността и доходите съгласно справка към данъчната декларация.
Задължението за самоосигуряване на едноличните търговци не отпада при
упражняването и на други дейности, представляващи основание за осигуряване /чл.
6, ал. 10 от КСО и чл. 40, ал. 1 , т. 6 от ЗЗО, в приложимите им редакции/,
като единствен ограничителен критерий върху размера на дължимите вноски в
такива случаи е максималният размер на осигурителен доход за съответния период
/чл. 6, ал. 10 от КСО и чл. 40, ал. 8 от ЗЗО, в съответните редакции/. В хода
на ревизията е установено, че Л.Т.Л. е подлежал на задължително осигуряване
върху доходите си по трудовото правоотношение с „Дряново-Авто“ ЕООД и тези като
ликвидатор в от „Унитех“ АД. Доколкото сборът от въпросните доходи не е
надвишавал максималния размер на месечния осигурителен доход за съответните
периоди, съобразно цитираните по-горе норми, същият е бил задължен да внася
авансови осигурителни вноски за доходите си като ЕТ, в минималния за съответния
период размер. Установено е било също, че от 25.08.2014 г., на Л.Т.Л. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което
задължението му за внасяне на такива вноски към фондовете на ДОО е отпаднало на
основание чл. 4, ал. 6 от КСО. За процесните периоди жалбоподателят е имал
подадени декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице, както и
декларации обр. 6 за осигуряване в това си качество върху минималния месечен
осигурителен доход в размер на 420,00 лв., с посочени задължения. Независимо от
това, той не е внасял авансовите вноски за ДОО и за здравно осигуряване, при
което задълженията за същите са установени с ревизията. Съобразно извършените
при ревизията корекции на облагаемия доход на едноличния търговец за 2010 г. и за
2012 г. и действащите за съответните периоди разпоредби на чл. 8, ал. 1, т. 2
от ЗБДОО за 2012 г и чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2014 г. е било установено,
че за 2012 г. и 2014 г. същият дължи осигурителни вноски за ДОО върху минимален
месечен осигурителен доход от 550,00 лв., а не върху такъв от 420,00 лева. При
съобразяване на разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, с ревизията не са
определени задължения към ДОО за периода месец 09.2014 г. – 31.12.2015 година.
По посочения начин с РА са установен задължения за месечни авансови ЗОВ за ДОО,
в размери както следва: за 2010 г. – 982,80 лв. и лихви за забава 983,24 лв.;за
2011 г. – 1 073,52 лв. и лихви 854,30 лв.; за 2012 г. – 1 405,80 лв.
и лихви 830,39 лв.; за 2013 г. – 1073,52 лв. и лихви 473,25 лв.; за периода м.
01 – м. 08.2014 г. – 910,75 лв. и лихви 325,23 лева. С ревизията е установено и
че за 2014 г. се дължи изравнителна осигурителна вноска за фонд „Пенсии“, в
размер на 269,41 лв., съобразно установения при ревизията общ годишен размер на
осигурителния доход, като върху тази сума са начислени лихви за забава в размер
на 71,44 лева. Общият размер на определените с РА задължения на жалбоподателя
към ДОО като самоосигуряващо се лице е 5 715,80 лв., с начислени лихви към
датата на издаване на акта – 3537,85 лева.
По аналогичен начин е коригиран
минималния месечен осигурителен доход за 2012 г., 2014 г. и 2015 г. от 420,00
лв. на 550,00 лв., и съответно размера на дължимите вноски за посочените
периоди. В резултат с ревизионния акт са установени задължения за месечни
авансови вноски за здравно осигуряване, както следва: за 2010 г. – 403,20 лв. и
лихви за забава 304,03 лв.;за 2011 г. – 403,20 лв. и лихви 262,39 лв.; за 2012
г. – 528,00 лв. и лихви 288,79 лв.; за 2013 г. – 403,20 лв. и лихви 177,74 лв.;
за 2014 г. – 528,00 лв. и лихви 179,12 лв.; за 2015 г. – 528,00 лв. и лихви
125,50 лева. С ревизията са определени и осигурителни вноски за годишно
изравняване за 2014 г. в размер на 411,66 лв. и за 2015 г. в размер на
1 050,27 лв., съобразно установените с ревизията облагаеми доходи по ЗДДФЛ
за тези периоди, поради невнасяне на тези задължения в определения от закона
срок, върху тях също са начислени лихви. Общият размер на определените с РА
задължения на жалбоподателя към ЗО като самоосигуряващо се лице е 4 255,53 лв.,
с начислени лихви към датата на издаване на акта – 1 618,90 лева.
Настоящият състав намира, че авансовите
осигурителни вноски и тези за годишно изравняване и начислените върху тях лихви
са определени законосъобразно, доколкото в хода на настоящото производство се
потвърди, че облагаемият доход на лицето за отделните периоди, следва да се
увеличи със сумата на неотчетените приходи от извършване на годишни технически
прегледи на МПС. Основанията за определяне на авансовите осигурителни вноски са
доказани и на практика не се оспорват от жалбоподателя, обратно – същият е
декларирал дължимостта на тези вноски, макар и в размери съобразени с
определения от него облагаем доход. Предвид доказаният и определен различен
размер на облагаемия доход, както и неговия източник, налице са основанията за
корекции на минималния осигурителен доход на лицето за посочените от ревизията
периоди за 2012 г. и 2014 г., а за здравното осигуряване – и 2015 година.
Доказани са и предпоставките за определяне на годишни изравнителни вноски за
посочените в ревизионния акт периоди. Върху сумите, представляващи приход от
дейността като ЕТ и формиращи осигурителен доход по чл. 124а от ДОПК, правилно
са начислени ЗОВ за годишно изравняване на самоосигуряващ се – ДОО и ЗО, след
редуциране на осигурителния доход до максимално определения такъв. Съобразена е
промяната на осигурителния доход за съответните календарни години, получен след
коригиране на декларирания от лицето облагаем доход /съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, в съответните редакции/ с определените при
ревизията укрити приходи. При правилно установените задължения за авансови и
изравнителни вноски за ДОО и ЗО, законосъобразно начислени се явяват и лихвите
по чл. 175 от ДОПК, вр. чл. 113, ал. 1 от КСО в съответните редакции, и чл. 107
от ЗЗО, за несвоевременното внасяне на тези задължителни осигурителни вноски.
Жалбата е неоснователна и в тази си част, и като такава следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото разноски в
полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. На ответника – Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново, на основание ч.
161, ал. 1 от ДОПК следва да се заплатят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, поискано в последното съдебно заседание, в размер на 1 756,71 лв., съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и защитения материален
интерес в размер на 40 891,43 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля
жалбата
на Л.Т.Л., в качеството му на едноличен търговец с фирма „ГТП – Л.Л.“ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***срещу Ревизионен акт № Р-040004417003202-091-001/
12.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново,
потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 53/ 06.03.2018 г.
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В.
Търново при ЦУ на НАП, с който на оспорващото лице са установени задължения за
внасяне, както следва: 1. За данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер общо на
19019,00 лв. и лихви в размер на 6 744,35 лв.; 2. За авансови и годишни
изравнителни осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице в размер
общо на 5 715,80 лв. и лихви – 3 537,85 лв.; 3. За авансови и годишни
изравнителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се
лице в размер общо на 4 255,53 лв. и лихви - 1618,90 лева.
Осъжда Л.Т.Л., в
качеството му на едноличен търговец с фирма „ГТП – Л.Л.“ с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***да заплати на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”, град Велико Търново при ЦУ на НАП, разноски по
делото в размер на 1 756,71 лв. /хиляда
седемстотин петдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :