Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1091 08.05.2020 година
гр. Бургас
И.П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На девети март две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 4206/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на “АМД 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Б, жк.““, бл., ап., представлявано от М. К. Д, против “Ти Ви
Хотел“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б, ул.““ , ет.,
представлявано от В. Н. К, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 16353.43 лева, дължима по договор от 05.12.2018г., ведно със законната лихва
от завеждане на делото до изплащането. Твърди се, че между страните е бил
сключен договор от 05.12.2018г. за извършване на СМР на обект-сграда в гр.Б,
ул.““ . Според договора стойността на уговореното се определя на базата на
единични цени на видове СМР и действително извършените по вид и количество СМР.
Определена е ориентировъчна стойност от 25548.92 лева. Уговорено е, че ако
количеството на действително извършените СМР се окаже по-голямо или по-малко от
посоченото, възложителят ще заплати реално извършените количества на базата на
единичните цени. Ищецът в периода от декември 2018г. до март 2019г. е извършил
възложените му работи, за които са съставени протоколи и данъчни фактури.
Ответникът е заплащал част от сумите по фактурите, но е удържал и не е заплащал
15% от всяка фактура. Освен това, ищецът е продължил да извършва по възлагане
от ответника извън приложението по договора допълнителни СМР, на стойност
10629.70 лева с ДДС, за които също е издал фактура. Съставен е бил и акт 19, но
ответникът не го подписал, като отказал и да заплати сумата. Ищецът счита, че е
изрядна страна по договора, изпълнил е всички СМР, поради което му се дължат
всички възнаграждения в цялост. Моли се за уважаване на исковете. Исковете са
по чл.266, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, с който
искът се оспорва. Не оспорва сключването на договора. Признават се и
извършените от ищеца СМР. Заявява, че поради спецификата на строителните
дейности, при които недостатъците на извършената работа не винаги могат да се
установят при нейното приемане, е било договорено, че сума в размер от 15% от
всяка фактура може да бъде задържана като гаранция за добро и навременно
изпълнение. Гаранцията се освобождава 1 година след подписване на протокол обр.
19. В случая гаранциите по фактурите следва да се освободят през 2020г., поради
което към момента те се искат преждевременно. Дори и след падежа обаче тези
суми следва да се прихванат за възстановяване на извършени от
ответника-възложител разходи по отстраняване на недостатъците на извършената работа.
С нарочно писмо ответникът е направил възражение за некачествено изпълнение, но
насрещната страна е квалифицирала тези възражения като несъстоятелни. Тъй като
изпълнителят е отказал да отстрани недостатъците, възложителят с нотариална
покана от 28.03.2019г. е прекратил действието на договора и е прихванал
гаранциите за добро изпълнение за покриване на разходите за повторно извършване
на СМР. Ангажиран е бил друг изпълнител, който е извършил повторно СМР.
Следователно с направеното заявление за прихващане се е погасило вземането на
изпълнителя за посочените суми. По отношение на претенцията за сумата от
10629.70 лева се заявява, че се оспорва извършването на претендираните СМР.
Част от тях въобще не са извършени, а друга част са извършени от трети лица.
Ето защо претенцията е неоснователна. Предявява се възражение за прихващане със
сумата от 5723.73 лева, която ответникът е заплатил на третото лице Адел-М ЕООД
за поправяне на извършената от ищеца работа и която сума ищецът следва да му
възстанови по силата на чл.7.3 от договора.
Предявен е и насрещен иск от ответника против ищеца за сумата от 3067.83
лева, представляваща разликата между дължимото плащане от “АМД 2017“ ЕООД по
силата на чл.7.3 от договора в общ размер от 8791.56 лева и прихваната и
задържана сума по процесните фактури от 5723.73 лева, както и сумата от 2554.89
лева неустойка по чл.9, ал.7 от договора. Твърди се, че ответникът по насрещния
иск е допуснал недостатъци при извършването на СМР по процесния договор, като
ищецът е направил нужното възражение в тази връзка, но изпълнителят не е уважил
това възражение. Тъй като изпълнителят е отказал да отстрани недостатъците,
възложителят е прекратил действието на договора, като е прихванал гаранцията за
добро изпълнение. След това е ангажирал друг изпълнител, който повторно е
извършил процесните СМР. Заплатена е била сумата от 8791.56 лева за повторното
извършване. Тази сума следва да се върне от ответника, който неточно е изпълнил
задълженията си. След приспадане на задържаната гаранционна сума от 5723.73
лева, изпълнителят дължи да заплати на възложителя разликата от 3067.83 лева.
Отделно страните са договорили и неустойка за забавено изпълнение в размер на
0.5% за всеки просрочен ден от общата
цена, но не повече от 10%. Изпълнителят е в забава при извършване на СМР от
общо 48 дни, което е 24%, т.е. се дължи максималната неустойка от 2554.89 лева.
Ответникът по насрещния иск е подал отговор, с който го оспорва.
Ответникът е работил на обекта 4 месеца, като извършените работи са закрити и
приключени, ето защо не е ясно как са констатирани дефекти по СМР. Трето лице
Адел-М ЕООД е поставяло на обекта само гипсокартон, но не е извършило повторно
всички СМР. Оспорва се и претенцията за неустойка. Извършената от ответника работа
е превишавала описаната в приложението към договора, поради което работата е
продължила и след определения срок. Ето защо не е налице забава и не се дължи
неустойка.
Бургаският
районен съд, като съобрази закона и представените по делото доказателства,
намира следното:
Искът
за заплащане на сумите по фактура № 2/04.01.2019г. за 2397.38 лева, фактура № 3/11.02.2019г. за 1444.45 лева и фактура № 4/04.03.2019г. за 1881.90 лева се
явява основателен.
Няма
спор, че страните са свързани в облигационно правоотношение, породено от
сключен договор за извършване на СМР от 05.12.2018г. Договорът е приложен по
делото и записаните в него клаузи са ясни и не се оспорват от никоя от
страните. Според договора /чл.1.1/, възложителят е възложил, а изпълнителят се
е задължил да извърши със своя работна ръка, материали, механизация и транспорт
СМР на обект-сграда, находяща се в гр.Бургас, ул.“Пейо Яворов“ 6, подробно
описани в Приложение № 1.
Според чл.1.4 в случай на допълнително възложени СМР, които не са посочени в
приложението, се подписва двустранно споразумение-анекс към договора. Според
чл.2.1 стойността на договора се определя на базата на посочените в Приложение №
1 единични цени на видове СМР и
действително извършените по вид и количество СМР, които се установяват с
двустранно подписан констативен протокол между възложителя и изпълнителя.
Посочена е обща ориентировъчна стойност на възложените работи – 25548.92 лева
без ДДС. Съгласно чл.3.7 извършената работа се приема с представяне на копия от
сертификати или декларации за съответствие на вложените материали и двустранен
протокол за действително извършените работи – акт обр.19, в който се описват
реално извършените количества СМР, както и дали е спазен срокът. При констатиране
на недостатъци страните подписват двустранен констативен протокол, в който се
посочва срокът за отстраняване на недостатъците, който не може да бъде по-дълъг
от двадесет работни дни. Съгласно чл.8.2 възложителят има право да задържи 15%
от стойността на възложените и реално извършени СМР като гаранция за качество и
срок и извършваните работи. Гаранцията се освобождава 1 година след подписване
на двустранен констативен протокол по чл.3.7 от договора, в случай, че
протоколът е подписан без забележки.
Няма спор и че СМР по посочените три
фактури са извършени от ищеца и са приети от ответника с протоколи обр.19. Фактурите
са надлежно издадени от ищеца и са приложени по делото. Сумите в тях са с ДДС,
като по две от фактурите е приспаднат полученият в началото на договора аванс
от общо 10000 лева. Приложени са и трите протокола обр. 19 за установяване на
извършените работи. Тези протоколи са двустранно подписани. След като това е
така, следва извод, че записаните в тях СМР са качествено извършени и съответно
са приети без възражения от възложителя-ответник. В тях не са констатирани
недостатъци на извършеното, нито е съставен двустранен протокол за тези
недостатъци и за срока за отстраняването им, както е разписано в чл.3.7 от
договора. При това положение БРС приема, че СМР-тата по тези три фактури са
извършени според договореното и качествено, след като са приети надлежно от
другата страна. Впрочем това е и принципът, заложен в чл.264, ал.3 ЗЗД, който
предвижда, че ако възложителят не направи възражения за недостатъци, работата
се счита за приета. Очевидно е, че се касае за СМР, чиито недостатъци, ако има
такива, биха били видими още при приемането им и след като извършеното е прието
без забележки, повече възложителят не може да се позовава на това обстоятелство.
Ето защо според БРС са без значение последващите във времето възражения от
страна на ответника, че извършеното е изключително некачествено, каквито
възражения наистина са предявени в кореспонденцията между страните, приложена
по делото. Също така са без значение и показанията на доведените от ответника
свидетели Врънкяшки и Петров, които най-общо са в смисъл, че извършеното от
ищеца е с недостатъци и затова е следвало ответникът да възложи на трети лица
да извършат същите СМР повторно и вече качествено. Налице са безспорни писмени
доказателства, а именно двустранно подписани протоколи обр.19, с които всичко
извършено, за което са били издадени и трите посочени фактури, е било надлежно
прието без никакви възражения и забележки.
Наистина
договорът в чл.8.2 е предвидил, че възложителят има право да задържи 15% от
стойността на възложените и реално извършени СМР като гаранция за качество и
срок и извършваните работи. Гаранцията се освобождава 1 година след подписване
на двустранен констативен протокол по чл.3.7 от договора, в случай, че
протоколът е подписан без забележки. БРС обаче тълкува тази клауза в смисъл, че
се касае за последващо възникване на недостатъци, по-късно във времето и именно
за това е и тази уговорка. В случая обаче самият ответник не твърди такива
късни недостатъци, а възраженията му са само за това, че още при приемането на
извършените СМР, те са били изключително некачествени. Възниква обаче въпросът
защо, ако извършеното е било толкова некачествено, представител на ответника е
подписал и трите протокола без всякакви забележки. След като той ги е подписал,
процесните СМР се считат за приети като качествено извършени.
След
като не е налице хипотезата на чл.8.2 и не се твърди, че са се появили недостатъци
в течение на времето /а не първоначално констатирани такива/, следва извод, че
към момента възложителят неправилно и в нарушение на договора задържа и не
заплаща 15% от сумите по всяка от трите фактури. Тези гаранции се освобождават
след 1 година от подписване на протокола, с който са приети СМР. Макар и при
завеждане на делото този срок да не е бил изтекъл, в хода на процеса е
настъпило изтичането му, който факт следва да се съобрази по чл.235, ал.3 ГПК.
Следователно към настоящия момент ищецът има правото да иска ответникът да му
върне гаранциите от по 15% по всяка от трите фактури, тъй като вземанията за
тях са вече изискуеми, а и няма спор по въпроса за техния размер.
Следователно
в полза на ищеца са възникнали вземанията в размер на общо 5723.73 лева за
трите фактури, представляващи задържани гаранции по договора.
По
възражението на ответника за прихващане съдът намира следното:
Твърденията
на ответника са, че процесните СМР са направени некачествено, което го
принудило да ангажира друга фирма, която да отстрани недостатъците и съответно
повторно да ги извърши. В тази връзка наистина по делото са ангажирани
доказателства, че ответникът в последствие е ангажирал други две дружества за
извършване на СМР и им е платил възнаграждение за услугите. Изготвената
икономическа експертиза е дала заключение, че третото лице “Адел-М“ ЕООД е
издало фактура на стойност 8791.56 лева с ДДС, която сума е била заплатена от
ответника, а фактурата е съответно осчетоводена от него. Ангажираният по делото
св.Петров е дал показания, че Адел-М ЕООД наистина чрез своите работници е
извършила уговорените СМР. Това обаче е без значение за спора, след като ответникът
е подписал без възражения трите протокола обр.19 и така е приел като качествена
извършената от ищеца работа. Ако възложителят е намирал, че работата е
некачествена, не е следвало да подписва протоколите, а е трябвало да възрази,
както е предвидено в договора и както повелява чл.264 ЗЗД. След като от негова
страна е нямало възражения, работата се счита за приета. Оттук е ирелевантно,
че след това възложителят е счел извършената работа за некачествена и е
възложил повторното й извършване на трето лице. Възлагането на работата на
трето лице е в резултат на преценка на ответника и е по целесъобразност, но
разходите, направени в резултат на такова възлагане, не могат да са в тежест на
ищеца, след като извършеното от него е било надлежно прието без забележки. Ето
защо БРС намира, че възражението за прихващане със сумата от 5723.73 лева, част
от платените на третото лице 8791.56 лева, която сума от 5723.73 лева е равна
на дължимите от ответника гаранции за връщане, се явява неоснователно и като
такова трябва да бъде отхвърлено.
След
като възражението за прихващане е неоснователно, следва решение, с което искът
за сумата от общо 5723.73 лева по трите фактури, представляващи задържани
гаранции по договора, бъде уважен и се осъди ответникът да я заплати на ищеца,
ведно със законната лихва от завеждане на делото по окончателното изплащане.
По
иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10629.70 лева по
фактура № 5/29.03.2019г.,
дължима за извършени други СМР, които не са уговорени в приложението към
договора, съдът намира следното:
Този
иск е неоснователен. Наистина от доведените свидетели И. и Д, се установява, че
са извършени и СМР, описани в акт обр.19 от 19.03.2019г. Този акт обаче не е подписан
от ответника, поради което не го обвързва. Експертизата е дала заключение, че
процесната фактура, издадена във връзка с акта от 19.03.2019г., не е била
осчетоводена от ответника. Самият ищец твърди, че процесните СМР не фигурират в
приложението към договора и това впрочем наистина е така. След като описаното в
акта обр.19 не фигурира в приложението на договора, нито фактурата и самия
протокол са двустранно подписани, съдът не може да направи извод, че между
страните съществува облигационна връзка досежно тези СМР. Свидетелите не могат
с показанията си да докажат такава връзка, тъй като се касае до цена на
договора, по-голяма от 5000 лева /чл.164, ал.1, т.3 ГПК/. Няма и писмени
доказателства в този смисъл. От друга страна, според чл.1.4 от договора, в случай
на допълнително възложени СМР, които не са посочени в Приложение № 1, се подписва двустранно
споразумение-анекс към договора. Такъв анекс в случая няма подписан между
страните. Следователно се касае за извършени СМР, които не се обхващат от
договорната връзка между възложителя и изпълнителя. Възнаграждението за тях
може да се търси не на основание процесния договор от 05.12.2018г., а на
извъндоговорно неоснователно обогатяване, но такъв иск няма предявен. Само с
този мотив искът се явява неоснователен, след като не може да бъде подведен под
сключения договор. Следва решение, с което този иск се отхвърли. При това
положение не следва да се обсъжда изготвената съдебно-техническа експертиза,
която е дала заключение за стойността на СМР по процесния акт обр.19.
По насрещния иск от ответника против
ищеца за сумата от 3067.83 лева, представляваща разликата между дължимото
плащане от “АМД 2017“ ЕООД по силата на чл.7.3 от договора в общ размер от
8791.56 лева и прихваната и задържана сума по процесните фактури от 5723.73
лева, съдът намира следното:
Искът
е неоснователен, като мотивите за този извод са идентични с посочените по-горе.
Както беше установено, след като възложителят е подписал протоколите обр. 19,
той е приел извършените СМР, описани в тези протоколи. С други думи, тези СМР
са били одобрени от него като отговарящи на нужното качество. Фактът, че
по-късно възложителят е променил мнението си и като е счел извършеното за
напълно некачествено е възложил на трето лице да извърши наново всички СМР, не
може да е повод според БРС той да иска от изпълнителя по първоначалния договор
да му върне сумите, които е платил на третото лице. Възложителят е приел
първоначално извършените СМР от изпълнителя, одобрил ги е, с което се счита, че
изпълнителят е изправна страна по договора. Ето защо не може след това
възложителят да иска изпълнителят да му заплати сумите, които е дал на трето
лице за извършването повторно на същите СМР. Искът се преценява за
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
По
иска за сумата от 2554.89 лева неустойка по чл.9, ал.7 от договора:
Съдът
намира и този иск за недоказан. Според чл.8.3 при забава за извършване и
предаване на работите в срока, уговорен в т.3.1, изпълнителят дължи неустойка в
размер на 0.5% от общата цена за всеки просрочен ден, но не повече от 10%. В
случая договорът е сключен на 05.12.2018г., като всички СМР е следвало да се
извършват за 25 работни дни – чл.3.1. Следователно срокът е изтекъл на
16.01.2019г. Двустранно подписаните протоколи, с които са приемани СМР-тата, са
от 04.01.2019г., 07.02.2019г. и 04.03.2019г. Формално само първият протокол е в
срока по договора, а останалите два са просрочени. Съдът обаче, съобразявайки
съдържанието на протоколите и сравнявайки ги с Приложение № 1 към договора, намира, че в
протоколите от 07.02.2019г. и 04.03.2019г. фигурират много СМР, които се
различават от тези, записани в приложението. С други думи, следва да се приеме,
че в процеса на работа възложителят е възлагал извършването и на други СМР,
които не са част от първоначалното съдържание на договора. Този извод се
подкрепя и от показанията на св.Доброджалиев, който е заявил, че над 80% от
работата е била по нови задачи, които са били възложени в процеса на изпълнение
на договора. Съдът намира, че описаните в протоколите от 07.02.2019г. и
04.03.2019г. СМР /или болшинството от тях/ не са част от основния договор, а са
възлагани в процеса на работа и после са приемани от възложителя, т.е. те,
макар и да не са описани в Приложение № 1, също се обхващат от договорната облигационна връзка
между страните /за разлика от СМР-тата по протокола от 22.03.2019г., които също
не са описани в Приложение № 1, но не са приети, нито протоколът е
подписан и съответно не са част от договорната връзка/. След като извършеното е
било възложено в хода на работата и съответно по-късно от сключване на
договора, като не може да се установи кога е това възлагане, следва да се
приеме, че тези СМР са в срок и съответно правото на възложителя да иска
неустойка за забавата не е възникнало. Следва решение, с което искът се
отхвърли.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати на ищеца
разноски от 666.59 лева, съразмерно на уважените искове.
Съдът
намира, че доколкото насрещните искове на ответника са отхвърлени, не следва да
му се присъждат разноски по делото.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Ти Ви
Хотел“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б, ул.“ , ет.,
представлявано от В. Н. К, да заплати на “АМД 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Б, жк.““, бл., ап., представлявано от М. К. Д,
сумата от 5723.73 лева /пет
хиляди седемстотин двадесет и три лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща гаранция за качество и срок по чл.8.2 от договор от
05.12.2018г., сбор от 2397.38 лева по фактура № 2/04.01.2019г., 1444.45 лева по фактура № 3/11.02.2019г. и 1881.90 лева по
фактура № 4/04.03.2019г.,
която гаранция е неправомерно задържана от ответника, ведно със законната лихва
върху 5723.73 лева от подаване на исковата молба – 29.05.2019г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ възражението за
прихващане на “Ти Ви Хотел“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б, ул.““ , ет.,
представлявано от В. Н. К,за сумата от 5723.73
лева /пет хиляди седемстотин двадесет и три лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща част от сумата от 8791.56 лева, платена от ответника на трето
лице за отстраняване на недостатъци по извършените СМР, която сума от 5723.73
лева е равна на сбора от задържаните гаранции по фактури № 2/04.01.2019г., № 3/11.02.2019г. и № 4/04.03.2019г.
ОТХВЪРЛЯ иска
на “АМД 2017“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Б, жк.““, бл., ап.
представлявано от М.К. Д, за осъждане на “Ти Ви Хотел“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Б, ул.““ , ет., представлявано от В. Н. К, да заплати сумата от 10629.70 лева /десет хиляди шестстотин двадесет
и девет лева и седемдесет стотинки/, дължимо възнаграждение по договор от
05.12.2018г. за извършени СМР по протокол-акт 19 от 22.03.2019г. за
установяване на извършеното и заплащане на натурални видове строителни и
монтажни работи, за което е издадена фактура № 5/29.03.2019г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Ти Ви Хотел“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Б, ул.““ , ет., представлявано
от В. Н. К, за осъждане на “АМД 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, жк.“Лазур“, бл.15, ап.21, представлявано от М. К. Д,
да заплати сумата от 3067.83 лева /три хиляди и шестдесет и
седем лева и осемдесет и три стотинки/, дължима по чл.7.3. от договор от
05.12.2018г. и представляваща част от сумата от 8791.56 лева, платена от ищеца на трето лице за
отстраняване на недостатъци по извършените СМР, като сумата от 3067.83 лева е разликата между общата сума от
8791.56 лева и сборната сума от задържаните гаранции, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Ти Ви Хотел“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Б, ул.“ , ет., представлявано
от В. Н. К, за осъждане на “АМД 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Б, жк.““, бл., ап., представлявано от М. К. Д, да заплати сумата от 2554.89 лева /две хиляди петстотин петдесет и четири лева и
осемдесет и девет стотинки/, представляваща неустойка по чл.8.3 от договор от
05.12.2018г. за забава за завършване и предаване на работите по договора, ведно
със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “Ти Ви Хотел“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Б, ул.““ , ет., представлявано от В. Н. К, да
заплати на “АМД 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Б, жк.““, бл., ап., представлявано от М. К. Д, сумата от 666.59 лева /шестстотин шестдесет и
шест лева и петдесет и девет стотинки/ разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “Ти Ви Хотел“ ООД, ЕИК
********* за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Иван Дечев
Вярно с оригинала: З.М.