ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1004
гр. Бургас , 26.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и шести август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100500890 по описа за 2021 година
Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба, подадена против Заповед №361 от
8.11.2019г. по ч.гр.д.№818/2019г. на РС- Поморие за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК, както и против разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в
същата.
Изложени са доводи, че договорът за управление, поддръжка и обслужване на
съоръжения и обекти за общо ползване от 6.11.2015г., въз основа на който е издадена
оспорената заповед за изпълнение е нищожен поради противоречие със закона- чл.2, ал.1
ЗУЕС, респективно- че не са налице предпоставките по чл.418, ал.2, изр.1 от ГПК. Развити
са и съображения, че процесният договор съдържа множество неравноправни клаузи по
смисъла на ЗЗП.
Моли обжалваните заповед за изпълнение и разпореждане за издаване на
изпълнителен лист да бъдат отменени, а издадения във основа на разпореждането за
незабавно изпълнение изпълнителен лист да бъде обезсилен.
Представя като доказателства преписи от: предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 22.01.2013г., нотариален акт №* от 6.11.2015г. на нотариус
Линка Чуткина, с район на действие РС- Несебър, покана за доброволно изпълнение,
процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист, разпечатка от кадастрално-
административната информационна система на АГКК, а като приложения- квитанция за
внесена държавна такса и адвокатско пълномощно.
Ответникът по жалбата - „ЗОРА ФЕНИКС“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано
от адв. Диляна Койчева от АК- Хасково, е подало своевременно отговор, с който оспорва
жалбата като неоснователна. Сочи, че са били налице всички необходими изисквания за
издаване на заповед за незабавно изпълнение- договорът, който е с нотариална заверка на
подписите представлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл.417, т.3 от
1
ГПК, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане относно съдържащите се в него
задължения за заплащане на годишни такси за покриване разходите за управлението и
обикновената поддръжка на комплекса. В договора липсвала уговорка по смисъла на чл.418,
ал.3 от ГПК- плащането на таксите от страна на собственика да е обусловено от изпълнение
от страна на ответното дружество.
Заявява, че жалбоподателката няма качеството на потребител по смисъла на §13, т.1
от ДР на ЗЗП, а договорът за поддръжка не попада в приложното поле на ЗЗП, тъй като е
свързан с правото на собственост на длъжника върху самостоятелен обект в сграда, като
тези отношения според практиката на ВКС се подчиняват на специалния режим на ЗС и на
ЗУЕС. Сочи, че процесният договор е такъв по чл.280 и следващите от ЗЗД. Развити са
подробни съображения.
Моли жалбата да се остави без уважение. Представя пълномощно.
По допустимостта на производството:
Съгласно чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване
/освен в частта за разноските/. Ето защо, в частта, с която е обжалвана заповедта за
изпълнение, частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото в тази му част следва да се прекрати.
Частната жалба, в частта й срещу разпореждането за незабавно изпълнение е с правно
основание чл.419, ал.2 от ГПК. Подадена е в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има
правен интерес от обжалването му. Ето защо Бургаският окръжен съд намира тази жалба за
допустима и следва да я разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 818 по описа за 2019г. на Районен съд- Поморие е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено
от „ЗОРА ФЕНИКС“ ЕООД, чрез управителя Десислава Хюсеин. Поискано е издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Л. В. Д., гражданка на Р. ф., за
следните суми, сочени в т.9, б.“а“ от заявлението както следва:
2211,30 евро, от които 567 евро за 2017г., 567 евро за 2018г., 567 евро за 2019г.;
510,30 евро- неустойка в размер на 30% от годишния размер на поддръжката.
В т.9, б.”в” от заявлението е посочено, че паричното вземане е за неплатени такси за
поддръжка за 2017, 2018 и 2019г. година, съгласно задължение по договор за управление,
поддръжка и обслужване съоръженията за общо ползване от 6.11.2015г., ведно с дължимата
неустойка по същия договор.
В т.12 като документ, от който произтича вземането е посочено: договор за
управление, поддръжка и обслужване съоръженията за общо ползване от 6.11.2015г..
Направено е и искане за присъждане на разноски- държавна такса.
Приложен е процесният договор (в оригинал), както и квитанция за внесена
държавна такса.
По това заявление е издадена заповед № 361 от 8.11.2019г. по ч.гр.д.№818/2019г. на
2
РС- Поморие за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
(в която е инкорпорирано разпореждане за незабавното й изпълнение), с която е разпоредено
на Л. В. Д. да заплати на „Зора Феникс“ ЕООД сумата от 1701 евро, представляваща
парично вземане, произтичащо от договор за управление, поддръжка и обслужване от
6.11.2015г. с нотариална заверка на подписите на страните, както следва: по 567 евро за
2017, 2018 и 2019г., както и сумата от 510,30 евро, представляваща договорна неустойка в
размер на 30% от годишния размер на поддръжката, както и разноски в размер на 86,51 лв.
Предвид разпореждането за незабавно изпълнение на 08.11.2019г. е издаден
изпълнителен лист №398 в полза на заявителя, в който задължението е описано идентично
на дълга, посочен в заповедта за изпълнение (л.21 от настоящото дело).
ПДИ, ведно със заповедта за незабавно изпълнение са връчени на длъжника на
10.03.2021г., видно от представените пред първата инстанция доказателства /л.35 от делото
на ПРС/.
На 25.03.2021г. по делото на РС е постъпило възражение по чл.414, ал.1 ГПК против
заповедта за изпълнение (л.33 от делото на РС) от длъжника Л.Д..
Районният съд законосъобразно е приел, че възражението е подадено в законния
срок, поради което е указал на заявителя да предяви иск по чл.422, ал.1 ГПК против
длъжника за установяване на вземанията си спрямо него.
Такъв иск е предявен на 18.05.2021г. /видно от печата на съда на л.41 от делото на
ПРС/, в едномесечния срок /разпореждането на съда е връчено на 17.05.2021г./.
Междувременно, по молба на длъжника съдът е постановил определение № 260219 от
27.04.2021г., с което е оставил без уважение искането й за спиране принудителното
изпълнение на заповедта по изпълнително дело №865/2020г. на ЧСИ Янко Бъчваров.
По същество.
За да уважи заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение районният
съд е приел, че представения споразумение с нотариална заверка на подписите на страните
съдържа задължение за заплащане на посочената в него сума- главница и неустойка,
претендирани в заповедното производство, поради което е счел, че същото удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане и представлява документ по чл.417, т.3 от ГПК.
Съгласно чл.419, ал.3 от ГПК, съдът /въззивната инстанция/ отменя разпореждането,
когато не са налице предпоставките на чл.418, ал.2, изр.1 и ал.3 ГПК, както и когато
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
От приложения към заявлението договор за управление, поддръжка и обслужване на
съоръжения и обекти за общо ползване с нотариална заверка на подписите на страните (л.5-
8 от делото на НРС, където първоначално е било подадено заявлението, преди препращането
му по подсъдност на ПРС), сключен на 6.11.2015г. в гр.Несебър, се установява, че същият е
сключен на основание чл.2, ал.2 от ЗУЕС. Жалбоподателката, в качеството на възложител е
възложила, а ответното дружество в качеството на изпълнител е приело и се е задължило
срещу заплащане на възнаграждение да управлява, поддържа и обслужва организационно,
технически и административно съоръженията и обектите за общо ползване, находящи се в
имота. Конкретните дейности на изпълнителя са описани в чл.2 от договора, а задължението
3
на възложителя е уговорено в раздел III от договора. Според чл.4 възложителят се е
задължил да заплаща на изпълнителя годишна такса в размер на 9,60 евро с включен ДДС за
квадратен метър обща площ, а именно- 567 евро. Според уговорката в чл.5 дължимата такса
се заплаща ежегодно, считано от 6.11.2016г. Договорът е сключен за неопределено време-
чл.3.
В чл.14 е предвидена клауза, че при забава в плащането на годишната такса до 1.06.
на текущата година, възложителят не дължи неустойка. При забава в плащането на таксата и
след 1.06. на текущата година, както и на направените или планирани разходи за поддръжка,
договорени в договора, същият дължи неустойка в размер на 0,5% за всеки ден на забавата,
но не повече от 30% от дължимата сума, респективно разход.
В чл.15 от договора е предвидено, че за неизплатените в срок годишни такси,
неустойката за забава и лихвата върху тях, изпълнителят се снабдява със заповед за
изпълнение по чл.410 или чл.417 и сл. ГПК и пристъпва към събирането им.
Не се спори, че договорът е подписан от страните, съобразно посоченото в
нотариалната заверка на подписите. Ето защо въззивната инстанция намира, че договорът за
управление е редовен от външна страна документ по смисъла на чл.417, т.3 от ГПК. Същият
подлежи на изпълнение, тъй като срокът за изпълнение на задължението за заплащане на
годишните такси е до 1.06. на текущата година, поради което вземанията за годишни такси
за 2017, 2018, 2019г., както и за неустойката за забава са изискуеми. Следователно, налице са
предпоставките на чл.418, ал.2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, до какъвто извод е стигнал и районния съд.
Неотносими към предмета на настоящото производство са доводите на частния
жалбоподател за нищожност на договора поради противоречието му със закона- чл.2, ал.2 от
ЗУЕС във връзка с §1, т.3 от ДР на ЗУЕС. На първо място следва да се отбележи, че с
изменението на чл.419 ГПК и по конкретно новелата на ал.3 от същата норма, не е
предвидено в това производство въззивната инстанция да извършва проверка за нищожност
на договора поради противоречие с императивна правна норма. Второ, всички изложени в
жалбата доводи- че в случая сградата, в която се намира апартамента на жалбоподателката
не е част от комплекс от затворен тип, понеже в поземления имот е построена само една
сграда; липсват изисквания за контролиран достъп на външни лица; договорът не е сключен
между инвеститора и собственика; че за тази сграда се прилага общия режим на управление
по чл.1 от ЗУЕС, чрез общо събрание или сдружение на собствениците, са такива по
съществото на правния спор, по който компетентен да се произнесе е единствено съответния
районен съд, който е сезиран с иска по чл.422 ГПК. За нуждите на настоящото производство
следва да се посочи, че те не обосновават довод за нищожност на договора поради
противоречие със закона. Освен това, следва да се съобрази и становището на ответната
страна, че дори да се приеме, че договорът е нищожен поради противоречие с чл.2, ал.2 от
ЗУЕС, той следва да се конвертира и да се приеме като такъв за поръчка /съдът намира, че с
оглед естеството на поетите от дружеството задължения се касае за договор за изработка-
чл.258 ЗЗД/. При това положение и тъй като липсват данни договорът да е прекратен от
жалбоподателката, на този етап на производството не може да се приеме, че договор между
4
страните липсва на соченото от жалбоподателката основание, ерго- че задълженията на
жалбоподателката не съществуват.
Неотносими към настоящия казус предвид предмета на заповедта- възнаграждението
по договора, са и оплакванията на жалбоподателката, че договорът съдържа неравноправни
клаузи. Съгласно чл.145, ал.2 от ЗЗП преценяването на неравноправната клауза в договора
не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми. Видно е от текста на чл.4 от договора за управление, че възнаграждението е
ясно определено- 567 евро, като е посочен и начина на определянето му- 9,60 евро на
квадратен метър обща площ /т.е. площта на жилището на жалбоподателката/. Евентуалното
наличие на неравноправни клаузи в предварителния договор не е предмет на настоящото
производство, тъй като за наличие на неравноправни клаузи се преценява единствено
документът по чл.417, т.3 от ГПК. Тези съображения ще се разгледат в исковия процес, ако
бъдат своевременно въведени в предмета му.
Изложеното е достатъчно да се приеме, че в частта, касаеща разпореждането за
незабавно изпълнение частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Неоснователно е и акцесорното искане за обезсилване на изпълнителния лист.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№261135 от 25.03.2021г. по описа на
РС- Поморие, подадена от Л.Д., гражданка на Р. ф., родена на 13.07.1949г., против
разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК под №361 от 8.11.2019г. по ч.гр.д.№818/2019г. на РС- Поморие, както и
искането за обезсилване на изпълнителния лист.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№261135 от 25.03.2021г. по описа
на РС- Поморие, подадена Л.Д., гражданка на Р. ф., родена на 13.07.1949г., против Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №361 от 8.11.2019г. по ч.гр.д.
№818/2019г. на РС- Поморие и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№890/21г. на БОС в
тази му част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните ЕДИНСТВЕНО В ЧАСТТА, с която
жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6