Р Е
Ш Е Н
И Е №83
гр.Кюстендил, 24.06.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение ,
в откритото заседание
на дванадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година,
в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря Р. С.
като разгледа
докладваното от съдия Братанова НЧХД
№ 199
по описа за 2019 г. на
КнОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда
№11 на Кюстендилския районен съд от
21.02.2019 г. по НЧХД № 1206/2018 г. на същия съд подсъдимият Б.Г.Н. е признат за виновен в това, че на 27.01.2018
г. в гр. *** пред бл.*** на ул. „***” е причинил на А.К.К. лека телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК,
изразяваща се в кръвонасядане по гърдите вдясно, по дясно рамо отпред и
по вътрешна повърхност на лява мишница на А.К.К., с което е извършил престъпление по чл.130, ал.1 от НК. На осн. чл.78а от НК същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1 000 лева. Със същата присъда подс.Б.Н. е осъден да заплати на А.К.К. сумата 700 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на нанесената й лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 27.01.2018г. до окончателното й изплащане, като за разликата до
пълния претендиран размер от 2000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден да заплати и разноските
по делото на частния тъжител и следуемата се държавна такса.
Присъдата се обжалва от адв. Р.А.- защитник
на Б.Г.Н.. Във въззивната жалба се инвокират съображения за допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че доказателствения
материал по делото е обсъден превратно и че присъдата страда от липса на
мотиви. Иска се същата да бъде отменена и постановяване на нова, оправдателна
присъда, респ. отхвърляне на гражданския иск. Предявено е алтернативно искане
за намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Присъдата
се обжалва и от адв.С.Л.- повереник на тъжителката А.К.К. в частта на
наложеното административно наказание и в частта на присъденото
обезщетение. Във въззивната жалба се сочат идентични доводи за неправилна
преценка на доказателствения материал по
делото. Иска се увеличение на размера на наложеното административно наказание и
уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Повереникът на тъжителката- адв.
Л. поддържа въззивната жалба и уточнението към нея и изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба на подс. Н.. Изтъкват се доводи за
необоснованост на присъдата и се иска приемането на нови фактически положения,
които не се отразяват върху крайния резултат на присъдата; изменение на осъдителната
присъда на КнРС в частта на наложеното наказание, респ. за увеличение на
неговия размер и за увеличение на претендираното обезщетение, както и присъждане на разноски за въззивния съд.
Пред въззивния съд адв.А.
поддържа въззивната си жалба, оспорва въззивната жалба на тъжителката К. и
пледира за оправдаване на подсъдимата и за намаляване на размера на присъденото
обезщетение.
Подсъдимият Б.Г.Н. твърди, че е
невинен и искат постановяване на оправдателна присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след
цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след
неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като съобрази
релевираните в жалбите оплаквания, доводите
и възраженията на страните, счита, че въззивните жалби на подсъдимите са
неоснователни, а постановената присъда е правилна и законосъобразна и следва да
бъде потвърдена. Съображенията за това са следните:
За да признае подсъдимия Б.Г.Н. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 130,
ал.1 НК, в мотивите на атакуваната присъда първоинстанционният
съд е приел следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от
въззивния съд:
Тъжителката К. и подс. Н. са
бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение по гр. дело № 509/2017г. на КнРС.
На 27.01.2018г. двамата бивши съпрузи се
уговорили да се срещнат пред блока на св.В.К.- сестра на тъжителката в гр. ***
на ул. „*****“ пред № ***. Целта на срещата била подс. Н. да предаде парична
сума на бившата си съпруга, за която двамата се били разбрали предварително.
На уречената дата подс.Н.
дошъл с управляван от него лек автомобил около 19, 00 часа заедно със св.А.-
негова настояща приятелка, намираща се на предната пасажерска седалка в
автомобила. Подс.Н. спрял на пътното платно до тротоара на ул. „******“ пред № ***,
слязъл и отишъл при намиращата се в близост тъжителка. Предал й пари, като
последната възразила, че сумата не отговаря на договореното между тях.
Забелязала, че в автомобила се намира св. А. и това я прокирало да се насочи
към предната врата на автомобила, като отправила и реплики по неин адрес. Тези й действия били повод за подс. Н. да я
хване от предната част на дрехите;
подпрял я на задната част на колата и й ударил няколко шамара; след това
започнал да я стиска с едната си ръка, а с лакътя на другата- да я
удря отпред, в областта на гърдите. В резултат на това причинил на К.
увреждания, изразяващи се в кръвонасядане по гърдите вдясно, по дясно рамо
отпред и по вътрешна повърхност на лява мишница.
Моментът на нанасянето на
ударите било възприет от св. И.Б., който се намирал на балкон на апартамента си
на четвъртия етаж на жилищен блок № **** и наблюдавал случващото се, като и от
св. В.К., която се прибирала към дома си и видяла края на конфликта, завършил с
нанасяне на удари с ръце и стискане с ръце от страна подсъдимия върху тялото на
тъжителката.
Подс. Н., след като нанесъл телесните
увреждания на А.К., сигнализирал на тел.112 за агресивните действия на същата към настоящата му приятелка. Впоследствие
провел втори разговор с дежурен ОДЧ, като заявил, че е отпаднала необходимостта
да бъдат изпращани служители на полицията.
От приетата по делото СМЕ на
в.л. д-р Н. се установява, че А.К. е претърпяла следните травматични
увреждания: кръвонасядане по гърдите вдясно, по дясно рамо отпред и
кръвонасядания по вътрешна повърхност на лява мишница. Те са причинени от действия на твърди тъпи
предмети/по механизма на удари и-или натиск с или върху такива/ и отговорят да
са получени по по съобщения начин и време- нанесени удари /поне два/ с юмрук в
областите на дясно рамо и гърдите и стискане с ръка /пръсти/ по лява мишница. Същите
са причинили болка и страдание със срок за възстановяване- 12-15 дни.
За да стигне до описаната
фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал всички доказателства,
необходими за правилно решаване на делото.
Направил е анализ на събрания по
делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както
поотделно, така и в съвкупност. Провел е пълен и подробен разпит на св. Б., А.
и В.К., като е провел и очни ставки
между св. К. и А., Б. и А.; изискал е полицейските преписки във връзка с
отношенията между страните, изискал е справка от тел.112 и е назначил СТЕ
относно съдържанието на подадения сигнал, приел е СМЕ. Показанията на тези
свидетели обсъдени пълно и всестранно, като КнРС е изложил подробни мотиви за
причините поради които не кредитира показанията на св. А. в частта, в която същата е посочила,
че тъжителката е отворила вратата и я хванала за косата. КнРС е изтъкнал причините, поради които
приема показанията на другите двама свидетели за достоверни, както и защо не е
дал вяра на показанията на тази свидетелка в тези им части- като протиречащи на
показанията на св.Б. и В.К.. Следва изрично да се подчертае, че възприятия за
подобно агресивно физическо нападение не се съдържат и в обясненията на самия
подсъдим. Същият е дал обяснения, като
съдът се е съобразил с двойнствената им природа- като на годно доказателствено
средство по чл.115 НПК и като израз на защитната теза. В случая КнРС обосновано
се е позовал на тези обяснения в частта, в която същият сочи, че бившата му
съпруга е нападнала св.А. /без да уточнява как/ и че същата тръгнала да отваря
колата. Същият обаче не сочи изобщо наличието на физическо нападение спрямо св.
А., а данни за това не се съдържат и в записа на тел. 112. В този аспект следва
да се приеме, че виждайки св. А., тъжителката се е насочила към автомобила по
посока на вратата му, което пък е провокирало подс. Н. да предприеме описаните
действия- респ. да й удря шамари и да нанася удари с ръце в областта на
гърдите. Преки доказателства за това се съдържат и в показанията на напълно
независимия свидетел – очевидец Б., като няма никакви индикации за наличие на
пристрастност или заинтересованост в тях. Същите са безпротиворечиви,
последователни и се кредитират изцяло. Мотивите на КнРС в тази насока са
обосновани и изцяло съобразени с доказателствения материал, респ. в тази насока
съдът е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК. КнРС е изложил
убедителни аргументи относно достоверността на показанията на св. Б. и В.К.,
като е акцентирано на съвпадането им със заключението на СМЕ относно механизма
на деянието и записа от тел.112.
Не се споделя критиката към мотивите на
първоинстанционния съд относно интерпретацията на показанията на св. Б.,
изтъкната в пледоариите на двете страни.
Същият сочи: „…първо бяха разправии, после той започна да я налага…..“. Тези
показания сочат, че е имало размяна на реплики, в това число и към намиращата
се в колата св. А. / която също свидетелства за подобно поведение от страна
тъжителката/ и което се потвърждава и от записа на тел. 112, в който е отразен
сигнала на подс. Н. непосредствено след случая. Същевременно извода на КнРС за
липса на физическа огресия спярмо св. А. е обоснован, тъй като не се подкрепя
от очевидците св.Б. и А., а и не са установени обективни следи от нападение
спрямо същата. В този аспект присъдата на КнРС в частта относно приетите факти
по делото се явява обоснована, поради което КнОС намира доводите на защитата
във въззивната жалба на подс. Н. за недоказаност на обвинението за
неоснователни.
При
обсъждането на доказателствения материал
КнРС стриктно е спазил процесуалните правила и ясно е заявил на какви
доказателствени средства дава вяра, в коя част и защо- в тази насока е спазил изискванията на
разп. на чл. 305, ал.3 НПК и не е допуснал нарушение на чл.14 НПК. Наличието на
преки доказателства, изразяващи се в пок. на св. Б. и В.К., които предават
лични, а не опосредени възприятия относно начина на извършване на деянията,
съпоставени със заключението на СМЕ на д-р Николчев относно механизма на
травмите на пострадалата, налагат единствения възможен извод за доказаност на
авторството на деянието. В този смисъл КнРС е направил правилни и обосновани
изводи относно авторството на деянието и механизма на причиняването му, които напълно се споделят от въззивния съд.
Представеният договор за
потребителски кредит от 08.09.2009г., сключен между тъжителката и банка „****“
не е относим към предмета на доказване на авторството на деянието, поради което
не следва да се обсъжда.
КнРС е изложил и аргументирани доводи относно деянието по чл. 130, ал.1 НК от обективна и субективна страна,
които изцяло се споделят от настоящата инстанция. На 27.01.208 година подс. Н. *** е причинил на пострадалата А.К. лека телесна повреда с разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в кръвонасядане
по гърдите вдясно, по дясно рамо отпред и по вътрешна повърхност на лява
мишница. Несъмнено телесните увреждания, причинени на пострадалия, имат
характер на лека телесна повреда по см. на чл. 130,
ал.1 НК и се изразяват във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, довело до болка и страдание. От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал, че нанася
увреждания на пострадалия, в това число и от характера на получените, но
независимо от това е сторил всичко възможно за постигане на крайния резултат.
Не
се споделят доводите на защита за необходимостта от преквалификация на деянието
по чл.130, ал.2 НК. Въпросът дали увреждането е по първата алинея на чл.130 или по втората, е правен въпрос, като
преценката се обосновава на фактическото увреждане. Леката телесна повреда с разстройство на здравето по ал.1 е налице при леко увреждане на анатомическата
цялост на организма или тъканите, както и леки изменение вв физиолотичните функции извън болката и
страданието. Телесната повреда без разстройство на здравето по ал.2 има, когато
увредения претърпява или болки, или само страдания, изразяващи се в
кратковремемни телесни болки, предизвикани от посегателствата върху различни
части на тялото. /ТР № 51/ 16.09.1989г- ОСНК/. В случая няма значение
обстоятелството, че вещото лице не е квалифицирало вида на повредата; както се
посочи по- горе – това е правен въпрос. Изхождайки от вида на уврежданията- три
броя кръвонасядания в различни части на
тялото- дясно рамо, гърдите и лява мишницат, за въззивния съд е несъмнено, че
нараняванията на пострадалата са й причинили разстройство на здравето без
опасност за живота. В същия смисъл е ППВС №3/ 27.09.1979г, т.15., приемащо,
че всички случаи на насинявания
/кръвонасядания/ следва да се квалифицират по ал.1 на чл.130 НК.
Леките телесни повреди, причинени от подсъдимия са три, но същите следва
да се квалифицират като една, доколкото
практиката безспорно е приела, че когато деецът причини на едно лице
еднакви по характер телесни увреждания, се касае до причиняването на една
повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и
субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление- т.17 на
същото ППВС.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно приложението на чл. 78А от НК при определяне на наказанието
по отношение на подсъдимия. КнРС правилно е посочил предпоставките, визирани в
този текст и е преценил, че основанията
в него са налице, респ. че същият следва да бъде приложен. В този аспект
подсъдимият законосъобразно е бил освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „глоба” в полза на държавата в размер на
1 000 лева, който е в минимален размер.
Не се споделя изтъкнатия довод във въззивната жалба на тъжителката К.,
че при индивидуализация на наказанието КнРС е разсъждавал на плоскостта на чл.132 НК. При внимателен преглед на мотивите
на първоинстанционния съд, не се забелязват изводи за приложение на тази
разпоредба, нито пък се коментират елементи от фактическия й състав и
фактически обстоятелства. КнРС, въпреки че не го е посочил изрично, е отчел
провокиращото поведение спрямо св. А. от страна на тъжителката като смегчаващо
отговорността обстоятелство, което го е мотивирало да определи размера на
административното наказание в минимални граници. То се отчита като такова и от
настоящия състав. Отделно от това няма данни за финансовото състояние на
подсъдимия, но с оглед паричната причина за конфликта, КОС не намира за
необходимо да увеличи размера на глобата, в какъвто аспект са доводите във
въззивната жалба на тъжителката.
КнОС счита, че присъденото
обезщетение по уважения граждански иск срещу подсъдимия в размер на 700 лева, е
справедлив и не се налага изменение на
присъдата в гражданската част на присъдата. Вследствие причиненото от деянието
на подсъдимия увреждане, въззиваематата страна А.К. е понесла неимуществени
вреди, които безспорно следва да бъдат възстановени. Безспорно в случая са
налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, като пострадалата К. несъмнено е от кръга на лицата, имащи въможност да
търсят обещетение за неимуществените
вреди, причинени от престъплението, респ. подсъдимият е длъжени да репарира
виновно причинените й вреди. Присъдената
сума са справедлива и е съобразена с характера на претърпяното от пострадалия увреждане. К. е
претърпяла леко телесно увреждане, което е нарушило нейния телесен интегритет,
цялост и неприкосновеност, респ. същата е понесла болки и страдания
в рамките на около 12- 15 дни; била е наранена нейната психика, чувство
на себеуважение и лично достойнство. Същевременно естеството на уврежданията
/кръвонасядания/ не е довело до съществени неудобства и ограничения в ежедневното общуване с оглед тяхното
местонахождение. В този аспект определеното обезщетение е справедливо, с оглед
на което и присъдата в атакуваната й гражданска част се явява законосъобразна и
следва да бъде потвърдена, респ. КнОС отхвърля доводите във въвзивната жалба и
на двете страни в тези им части.
Искането на тъжителката за присъждане на разноски пред КОС е основателно
С оглед потвърждаването на присъдата подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати разноските на тъжителката А.К. в размер на 300 лева на осн. чл.189,
ал.3 НПК.
По тези съоражения присъдата на
Кюстендилския районен съд следва да се
потвърди като правилна, обоснована и законосъобразна.
Водим
от гореизложеното и на осн. чл. 314 НПК, вр. 334, т.6 НПК вр. чл.338 НПК,
окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 11/21.02.2019г., постановена от Кюстендилския районен съд по НЧХД № 1206/2018
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Б.Г.Н. да заплати на А.К.К. сторените от последните разноски пред
въззивната инстанция в размер на 300 /триста/
лева.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.