гр.
Варна, 21.01. 2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, ІІ състав, на 14.01.2020, в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
при участието на секретаря
Е.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия А. Братанова в. т. д. № 674/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 от ГПК.
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от „ЗК ЛЕВ ИНС“
АД-гр. София против решение № 703/22.07.2019 год., постановено по т.д.№ 15/2019
год. по описа на ВОС, с което съдът е уважил предявения от В.Ж.С. срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е осъдил застрахователното дружество да заплати на
ищцата сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на сестра й Ж Ж.С.,
починала на 10.01.2014г., в резултат на настъпило на 09.01.2014г. ПТП,
причинено от Ж К Спри управление на МПС – л. а. „Шевролет“ модел Калос с рег.№
В 0211 СТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.01.16г. до окончателното изплащане на
сумата, като е ОТХВЪРЛИЛ исковата претенция за присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 10.01.14г. до
03.01.2016г. вкл. като погасен по давност.
Въззивникът обжалва
решението в частта, с което съдът е уважил иска за неимуществени вреди за
разликата над 3 000 лв. до присъдените 60 000лв. Счита съдебният акт
в обжалваната му част за неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Твърди
се наличие на очевидна неправилност на обжалвания акт с оглед възприетото от
съда приложение на Директива № 2009/103/ЕО на ЕП и СЕС, като съдът е следвало
да отправи преюдициално запитване до СЕС. Излага съображение, че в
разглеждания случай приложимост следва да намери разпоредбата на чл. 493а КЗ,
респ. §96 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ бр. 101/2018г.), по които правила и да бъде
определен размерът на претърпените неимуществени вреди, които не следва да
надвишават размера от установения лимит от 5 000 лв. Поради това
неправилно съдът е приложил разпоредбите на част четвърта на отменения КЗ, който
не предвижда лимит на обезщетенията за неимуществени вреди. Не на последно място се правят оплаквания за
необоснованост на обжалваното решение, като определеният размер на
обезщетението противоречи на възприетото с Постановление № 64/68г. на ПВС,
респ. с решението съдът е нарушил принципа за справедливост заложен в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Предявената въззивна жалба е редовна и надлежно
администрирана.
Против основателността ѝ е депозиран
писмен отговор на насрещната страна, с който се излагат подробни съображения за
неоснователност на същата, съответно за правилност и законосъобразност на
обжалваното решение.
Съдът след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.
Пред въззивната инстанция не се
оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя –
наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина;
наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”.
Безспорно установени в процеса са следните факти: настъпило ПТП на пътя ПП-1-4,
след разклона за гр.Антоново, с участие на л. а. „Шевролет“ модел Калос с рег.№
В 0211 СТ, управляван от Ж К С; движение на автомобила с несъобразена скорост с
пътните условия; настъпила смърт на
водача Ж С и пътуващата с него Ж С..
Във въззивната жалба не се
поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото
лице – Ж С., изразяващо се в липса на поставен предпазен колан. Отделно - по делото
не са установени по реда на главното и пълно доказване действия или бездействия
на увреденото лице, с които същото да е нарушило
предписаните от закона правила за поведение и нарушенията да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Съобразно показанията на св. Б.Б /полицейски
инспектор/ той лично извадил лицата, заклещени в автомобила и рязал предпазните
им колани.
Застрахователят принципно
не оспорва наличието на активна материалноправна и процесуална легитимация на
ищцата да претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди във връзка
със смъртта на Ж С. /сестра/. Не се оспорва наличието на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени по смисъла на Тълкувателно решение №
1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и чл. 493а, ал.4 КЗ.
Спори се на първо място по отношение размера на присъденото обезщетение с
твърдения, че същото е лимитирано до предвидения в § 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) максимален размер от 5000
лева. Поддържа се, че на основание § 96, ал. 3 от ПЗР
на ЗИД на КЗ нормативно установеният лимит намира приложение и
спрямо настоящата искова претенция, предявена на 04.01.2019 год. , т.е. след
периода 21.06.2018 год. – 07.12.2018 год., но преди да бъде издадена наредба по
чл. 493а, ал.2 КЗ.
Застраховката "ГО" е сключена с полица
от 2013 г. По силата на пар. 22 от ПЗР на
КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г. /, какъвто е и процесния
случай, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г.
/, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито
данни по делото няма. Ето защо при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение са приложими единствено нормите на част четвърта от
КЗ (отм.); , които не предвиждат лимит на обезщетенията за
неимуществени вреди, под този посочен в пар. 27, ал. 1, т.
2 от ПЗР на КЗ (отм.); - за всяко събитие при две или повече пострадали
лица до 5 000 000 лв. Т. е. – пар. 96, ал. 1 от ПЗР ЗИД КЗ е неприложим.
Обратното действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г. се
разпростира по отношение на произшествията, попадащи в приложното поле на новия
КЗ, в сила от 01.01.2016 г. Или – след като предявеният иск се субсумира под
нормата на чл. 226 от КЗ
(отм.), нормите на сега действащия КЗ не намират приложение.
Дори и да се приеме, че разпоредбата на пар. 96, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички
претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на
действие на кой кодекс е възникнало застрахователното правоотношение,
настоящият състав намира, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, тъй
като предвижда по-малка сума от посочените в чл. 1, параграф 2
от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката "Гражданска отговорност". В чл. 9, ал. 1 последната са
предвидени следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR
за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
Разпоредбите на посочената
директива са транспонирани във вътрешното ни право в чл. 266 от КЗ
от 2005 г. (отм.); (в сила от 11.06.2012 г.), съгласно който задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за
следните минимални застрахователни суми: 1. за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв за всяко събитие
при едно пострадало лице; б) 10 000 000 лв за всяко събитие при две или повече
пострадали лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв за всяко
събитие.
Правилно е и позоваването на ВОС на Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С – 277/12 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС
от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на
1 юни 2012 г., член 3, параграф 1
от Директива 72/166 и член 1, параграфи
1 и 2 от Втора
директива 84/5.Според постановения съдебен акт не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, параграф 2
от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания
са част от позитивното европейско право и са задължителни за всички съдилища и
учреждения в страните членки, в т. ч. - РБългария съгласно чл. 633 от ГПК.
В този
смисъл е и постановеното Решение № 114
от 9.05.2019 г. на ВнАС по в. т. д. № 169/2019 г., Решение № 229/25.10.2019г. на ВнАС по в.т.д.№ 390/2019 год.
Предявената въззивна жалба обективира и доводи за неправилно определяне на
размера на дължимото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало,
причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а
само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага,
което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо
такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща
от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което
причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968
г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението - възрастта на пострадалия към момента на настъпване
на вредите, общественото му положение, общественото разбиране за справедливост
и др. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните икономически условия и
съответните нива за застрахователно покритие към релевантния момент за
определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
Починалата е
била на 23 год. към датата на инцидента. Към същата дата ищцата /нейна сестра/
е била на 17 години. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. От показанията на свидетелката П.С. /майка/ се
установява, че двете сестри са били изключително близки, израстнали заедно. Починалата била „втора майка“, споделяли си всичко и дори
когато тя заминала да работи в чужбина се чували постоянно, а отпуските
прекарвали заедно. Сочи, че след смъртта на сестра си,
ищцата изпаднала
в депресия, спряла да ходи на училище и минала на
индивидуално обучение. Не искала да излиза, не
искала да вижда никого, посещавала психиатри и психолози, като даже към момента
състоянието й е
нестабилно.
Няма спор,
че освен формалната връзка на родство между ищцата и починалата e била
установена трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
ищцата е претърпяла морални болки и страдания, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Събраните гласни доказателства еднозначно
сочат, че ищцата е загубила човек, който чувства „като майка“ и приятел, заради
продължителните грижи и привързаност.
Така установените отношения не могат да обусловят намаляване на
присъденото от ВОС обезщетение. Същото
съответства на конкретните факти и обстоятелства по делото, на изградената
трайна и силна връзка, която предвид възрастта на починалата би било предвидимо
да продължи за дълъг период. Същевременно, ПТП е заварило ищцата в крехка
възраст, поради което възстановяването й
изисква продължително време.
При
съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира, че решението на ВОС следва
да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
Въззиваемата
страна не претендира разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 703/22.07.2019
год., постановено по т.д.№ 15/2019 год. по описа на СОС
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: